Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 04.06.2021 Град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен съд Първи граждански състав
На деветнадесети май Година две хиляди двадесет и първа
В публичното заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Секретар Живка Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 728 по описа за 2021 година.
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД.
Ищецът „ОПТИМА ШИПИНГ“ ЕООД, гр. Стара Загора твърди в исковата си молба, че на 04.12.2020 г. паркирал товарен автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“ с per. номер СТ 2818 ВМ – негова собственост, на обособен паркинг на улица „Опълченска“ 12а в с. Овощник, общ. Казанлък, обл. Стара Загора, в който се намирал стопанският двор на дружеството „Веге Фреш 90“ ЕООД. На въпросното място при маневра на заден ход, без да се увери, че не създава опасност за намиращия се зад него автомобил, водачът на товарен микробус с марка „Форд“, модел „Транзит, с peг. номер СВ 5912 НН - Х.А., блъснал със задната част на управлявания от него товарен автомобил предната лява част неговото МПС и реализирал ПТП с материални щети. Тъй като бил на около 50 метра от мястото на инцидента, чул и видял какво се случило и незабавно отишъл дотам. След като с виновния водач се уверили, че няма пострадали хора, няма противоречие относно настъпването на инцидента, както и възникналите материални щети не били значителни, изготвили двустранен констативен протокол за ПТП от 04.12.2020 г. Тъй като виновният водач имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към ответното застрахователно дружество Застрахователна компания „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ АД, с номер на полицата BG/03/520000, още на същия ден от настъпването на застрахователното събитие - 04.12.2020г. - позвънил до офис на ответника, за да уведоми негов представител за всички обстоятелства и факти свързани с настъпилото ПТП. Бил направен оглед на процесното МПС, за да се установят по обективен и несъмнен начин всички настъпили вреди, вследствие на инцидента, както и механизма на тяхното причиняване. С оглед на това от представител на ответника - вещо лице Т.В.Я., бил изготвен опис на щети с № 52-05070-00074/20/04.12.2020 г. С това се установили конкретните имуществени вреди по отношение на процесното МПС — собственост на дружеството, както и тяхната степен на увреда. Щетата била заведена под номер 471020202006760 и му било казано, че в законоустановения срок, ще му бъде преведено по банков път предвиденото и справедливо застрахователно обезщетение. На 15.12.2020 г. получил отказ от страна на ответника с peг. № 8475/15.12.2020 г., в който бил уведомен, че няма да получи никакво плащане, тъй като от двустранния констативен протокол от 04.12.2020 г. не ставало ясно кой от двамата участници има вина за настъпилото застрахователно събитие. Ищецът останал недоволен от така постановения му отказ и на 28.01.2021 г. подал писмено възражение (жалба) по реда на чл. 108, ал. 6 от КЗ. Ответникът не счел неговото искане за заплащане на застрахователно обезщетение за основателно и го оставил без разглеждане. Видно от изготвения от страна на представителя на ответника (вещо лице) Т.В.Я., бил изготвен опис на щети с № 52-05070-00074/20/04.12.2020 г. по щета номер 471020202006760, настъпилите имуществени вреди, по отношение на собствения му лек автомобил били както следва: Предна лява врата - със степен на увреда - първа степен + боя; Спойлер предна броня — със степен на увреда - смяна; Предна броня - със степен на увреда - първа степен + боя; Калник преден ляв - със степен на увреда - първа степен + боя. Счита така постановеният отказ с peг. № 8475/15.12.2020 г. за изцяло незаконосъобразен, тъй като противоречи на чл. 405, ал. 1 от КЗ. Цитираната липса на яснота относно виновното поведение в двустранния констативен протокол от 04.12.2020г. не отговаряла на обективната истина, тъй като същият бил изготвен от него и виновното лице Х.А., който саморъчно поставил подписа си под графата „виновен водач“ и нямал никакви претенции относно фактите и обстоятелствата, които декларирали заедно. Случаите, в които застрахователят има правото да откаже на застрахования изплащането на застрахователно обезщетение, били визирани в нормата на чл. 408 от КЗ. В настоящия случай подобна хипотеза не била налице и ответникът по никакъв начин не доказал виновно поведение от негова страна, което да се явява причина за неизплащането на дължимото му обезщетение. Благодарение на предоставения от него двустранен констативен протокол от 04.12.2020 г. се установило по категоричен и несъмнен начин, кое е виновното лице за процесното ПТП и че е налице пълно тъждество между декларирания механизъм на реализиране на ПТП и конкретните имуществени вреди настъпили по отношение на процесното МПС — собственост на ищцовото дружеството. При определяне размера на дължимото обезщетение застрахователят следвало да се съобразява с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следвало да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на стойността на вредата в случая следвало да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това била сумата от 400 лева. Моли съда да осъди на основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 405, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД, Застрахователна компания „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ АД, гр. София да му заплати сумата в размер на 400 лева, представляваща претърпените вреди по отношение на МПС — собственост на ищцовото дружество, марка „Дачия“, модел „Докер“ с peг. номер СТ 2818 ВМ. Поддържа, че сумата представляваща претърпените от него имуществени вреди, определени съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ е както следва: 100,00 лева, представляващи сбор от сумите на цената необходима за ремонт на предната лява врата с първа степен на увреда в размер на 50 лева и стойността на боята и труда необходим за нанасянето й в размер на 50,00 лева; 50,00 лева, представляващи сбор от сумите на цената на спойлера на предната броня подлежащ на замяна в размер на 50 лева с нов от същия вид и цената за труда по подмяната в размер на 50 лева, 100,00 лева, представляващи сбор от сумите на цената необходима за ремонт на предната броня с първа степен на увреда в размер на 50 лева и стойността на боята и труда необходим за нанасянето й в размер на 50,00 лева; 100,00 лева, представляващи сбор от сумите на цената необходима за ремонт на предния ляв калник с първа степен на увреда в размер на 50 лева и стойността на боята и труда необходим за нанасянето й в размер на 50,00 лева. Претендира за законната лихва до окончателното изплащане на задължението, считано от датата на подаване на исковата молба. Моли съда да осъди ответното дружество да му заплати направените по делото съдебно - деловодни разноски, включително и заплатения адвокатски хонорар. С определение от 19.05.2021 г. е допуснато изменение на предявения иск, като същият се счита предявен за сумата 851,95 лева.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, гр.София оспорва механизма на настъпване на пътнотранспортно произшествие, станало според ищеца на 04.12.2020 г. в Овощник, между товарен автомобил „Форд Транзит" с peг. № СВ 5912 НН и лек автомобил „Дачия Докер” с peг. № СТ 2818 ВМ, както и вината на водача на автомобил „Форд Транзит” с peг. № СВ 5912 НН. Счита, че представените с исковата молба писмени доказателства не могат да установят механизма на пътнотранспортното произшествие, участниците в него, както и къде е настъпил ударът между двете превозни средства. От представените с исковата молба доказателства не можело да се установи, че на посочената от ищеца дата е настъпило така описаното пътнотранспортно произшествие, поради което счита иска за неоснователен в тази му част. Оспорва твърденията на ищцовото дружество досежно настъпването на пътнотранспортно произшествие по твърдения от ищеца начин. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение. Оспорва твърденията, съдържащи се в исковата молба по отношение на обстоятелствата около настъпилото процесно пътнотранспортно произшествие, а също така и при какви обстоятелства и причини е настъпило същото. От представените с исковата молба писмени доказателства не се установявали обстоятелствата и причините на пътнотранспортното произшествие, както и вината на участвалите в същото водачи. От представените писмени доказателства не се установявало на посочената дата, по посочения от ищеца начин да е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което са участвали две превозни средства. Също така не се установявало къде е настъпило произшествие, в коя лента евентуално е настъпил ударът между двата леки автомобила, при какви обстоятелства, както и по вина на кой от водачите на двете превозни средства е настъпило произшествието. Оспорва наличието и на виновно и противоправно поведение на твърдения в исковата молба водач Х.А., тъй като с исковата молба не се представяли доказателства за виновно и противоправно негово поведение. Оспорва също така стойността на причинените по отношение на лек автомобил „Дачия Докер" с peг. № СТ 2818 ВМ вреди, като счита че претендираното от ищцовото дружество обезщетение значително надвишава действително претърпените вреди, като в тази връзка оспорва и стойността на причинените при процесното пътнотранспортно произшествие щети. Счита, че не е налице причинно - следствена връзка между пътнотранспортното произшествие, реализирано на 04.12.2020 г. в Овощник, между товарен автомобил „Форд Транзит" с per. № СВ 5912 НН и лек автомобил „Дачия Докер" с per. № СТ 2818 ВМ и вредите, за които претендира ищцовото дружество, като оспорва исковата претенция и в тази й част, като счита че не всички увреждания са в причинно - следствена връзка с процесното пътнотранспортно произшествие. Оспорва и легитимацията на ищцовото дружество да води настоящите искове, тъй като било възможно и вече да не е собственик на процесния лек автомобил, съответно да е налице липса на правно основание да претендира заплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва исковата претенция за заплащане на лихва за забава с посочена в исковата молба дата, като счита, че с оглед акцесорността на претенцията в тази й част, същата следва да бъде отхвърлена. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло по основание и размер предявените искове за заплащане на главница в размер на 791,32 лева, за заплащане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и за заплащане на направените в настоящото производство разноски. Моли съда да присъди в негова полза юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, както и сторените от разноски в настоящото производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
Видно от представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП, на 04.12.2020 г. на паркинг в Казанлък е настъпило ПТП между лек автомобил „Форд Транзит“ с peг. № СВ5912НН, управляван от Х.А., и лек автомобил „Дачия Докер“ с peг. номер СТ 2818 ВМ, управляван от К. Б.. В протокола е отразено, че при маневра на заден ход водачът А.е блъснал паркирания автомобил с водач К. Б. в предна лява част. В протокола за ПТП е отразено, че за управлявания от А.автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност” със „Булстрад" с посочен номер на застрахователната полица.
От показанията на свидетелката И.Т.В. се установява, че през месец декември 2020 г. в двора на фирма „Веге Фреш“ в село Овощник е настъпило ПТП. В офиса на фирмата дошъл К. с кола марка „Дачия“, като паркирал в двора. Малко след него дошъл представител на друга фирма, който трябвало да товари стока с бял бус, собственост на „Феникс дистрибутор“. Шофьорът влязъл в офиса, натоварил и тръгнал. След няколко минути собственикът на фирмата, гледайки на камерите, видял, че при движение назад шофьорът на буса щял да удари колата на К.. К. излязъл и след малко се върнал, като потвърдил, че давайки назад, шофьорът на буса е ударил неговата кола в предната лява част. Свързали се със собственика на „Феникс дистрибутор“, за да му обяснят какво се е случило. След това двамата шофьори се качили на превозните средства и отишли в застрахователната компания.
По делото е представен опис на претенция № 52-05070-00074820 от 04.12.2020 г. на ответното дружество, в който са описани следните щети по л.а „Дачия Докер“ с peг. номер СТ 2818 ВМ: пр. врата лява – лека деформация - за боя; спойлер пр. бр. - за подмяна; предна броня - лека деформация - за боя; калник пр. л. - лека деформация - за боя.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице елементите на фактическия състав на нормата чл.432 КЗ, уреждаща т. нар. пряк иск на увреденото лице към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Съгласно посочената разпоредба увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. По делото не е спорно, че към датата на ПТП между ответното застрахователно дружество и собственика на управлявания от Х.А. автомобил е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. Представено е заявление от ищеца до ответника съобразно изискванията на чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извода за наличие на всички елементи на непозволеното увреждане: противоправно деяние, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. Водачът Х.А. е действал противоправно, тъй като при управлението на лек автомобил „Форд Транзит“ с peг. № СВ5912НН е нарушил правилото на чл. 40, ал.1 ЗДвП, доколкото, преди да започне движение назад, не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Противоправното поведение на водача А.при управлението на МПС стои в пряка причинна връзка с ПТП, тъй като ако водачът не беше нарушил правилата за движение, нямаше да настъпи ПТП, довело до вреди за ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. По делото не са наведени доводи и не са ангажирани доказателства за наличие на обстоятелства, изключващи вината, поради което съдът приема, че процесното деяние е извършено виновно. От установената фактическа обстановка и от обективираните действия на А.следва изводът, че при извършване на деянието той е действал при условията на непредпазливост, тъй като не е предвиждал настъпването на резултата /причиняване на ПТП и вреди за ищеца/, но е бил длъжен /задължение, произтичащо от посочената по-горе разпоредба на ЗДвП/ и е могъл да го предвиди и предотврати.
От заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза се установява, че най-ниската пазарната стойност на материалите и труда, необходими за възстановяване на вредите по МПС, настъпили вследствие на произшествието, е в размер на 851,95 лв.
Следователно ответното застрахователно дружество дължи заплащането на обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди при процесното ПТП в размер на 851,95 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 10.02.2021 г., до окончателното ѝ заплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 650 лв., представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, гр.София, пл. „Позитано“ 5, ЕИК *********, представлявано от Теодор Илиев Илиев, да заплати на „ОПТИМА ШИПИНГ“ ЕООД, гр. Стара Загора, ул.“Кольо Ганчев“ 46-Б, офис 9, ЕИК *********, представлявано от К. Иванов Б. сумата 851,95 лева, представляваща обезщетение по чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на 04.12.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.02.2021 г. до окончателното ѝ заплащане, както и сумата 650 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :