№ 358
гр. Търговище, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА
при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело
№ 20243530100480 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.128, чл.222,ал.3, чл.224, ал.1 от КТ и
чл.86 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от С. Д. С. с ЕГН-********** от
************************************ против Второ Средно Училище
„Професор Никола Маринов“ гр.Търговище, бул.Трайко Китанчев № 39,
представлявано от Директора, с която са предявени обективно съединени
искове за заплащане на сумата от 900 лева представляваща увеличения размер
на трудовото възнаграждение за 2023 година, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й
изплащане; сумата от 56 лева представляваща обезщетение за забава върху
посочената сума от 900 лева за периода от 19.10.2023 година до датата на
завеждане на иска; сумата от 3500 лева представляваща увеличения размер на
обезщетението по чл. 222, , ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане;
сумата от 220 лева представляваща обезщетение за забава върху посочената
сума от 3500 лева за периода от 19.10.2023 година до датата на завеждане на
иска; сумата от 120 лева представляваща увеличения размер на обезщетението
по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на завеждане на иска до окончателното и изплащане и направените по делото
разноски.
Ищцата твръди в исковата си молба, че работила като учител в ответното
училище. Със заповед № ЗП- 1402/04.04.2023г. трудовото правоотношение е
прекратено. При прекратяването му били определени и изплатени и
1
съответните обезщетения по чл. 222, ал. 3 от КТ - 11 брутни заплати и по чл.
224, ал. , 1 от КТ за три дни неизползван отпуск. На 10.08.2023г. е подписан
анекс към КТД, с който работните заплати на педагогическите специалисти са
увеличени с 15%, като действието на увеличението бе уговорено, считано от
01.01.2023 година. В Държавен вестник брой 75/2023 година е публикувана
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 година за
нормиране и заплащане на труда. В нея също е записано, че § 2 отнасящ се до
увеличението на работните заплати влиза в сила от 01.01.2023 година.
Това увеличение въведено с колективния трудов договор обхваща и
периода от 01.01.2023 година до 03.04.2023 година, в който тя е работила. При
това положение счита, че следва да се изплати увеличението на работната
заплата за този период, което изчислява на 900 лева. Променения размер на
брутното трудово възнаграждение съответно променя и размера на
изплатените обезщетения при прекратяване на трудовото
правоотношение. Размерът на това увеличение за обезщетението по чл. 222,
ал. 3 изчислява на 3500 лева, а размерът на увеличението на обезщетението на
трите дни неизползван отпуск по чл. 224, ал. 1 изчислява на 120 лева.
С молба вх. № 266/19.10.2023 година поискала от работодателя да
преизчисли трудовите възнаграждения за 2023 година и съответно и
обезщетенията при пенсионирането ми, като заплати увеличението. С
писмо изх. № 119/24.10.2023 година е отказано с мотива, че трудовите
възнаграждения се преизчисляват само на работници и служители, които имат
действащи трудови договори към момента на увеличението на работните
заплати. Въпреки това изчакала, защото се надявала, че това становище ще се
промени. През м. декември Синдикатът на българските учители излязъл с
официално становище, което било разпространено. Някои от работодателите
се съобразили с него, но не и ответника. До този момент не е получила
исканото увеличение. Поради обстоятелството, че е отправила писмена покана
до работодателя, той е в забава от датата на поканата и дължи увеличения
размер на работните заплати и обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно
със законната лихва от датата на поканата. В съдебно заседание
процесуалният представител поддържа исковете. Съобразно заключението
на вещото лице по допуснатата ССчЕ и по искане на ищцата размерът на
исковите претенции е изменен по реда на чл.214 от ГПК. Моли съда да
постанови решение с което да осъди ответната страна да и заплати следните
суми:
-сумата от 1053.55 лева представляваща увеличения размер на трудовото
възнаграждение за 2023 година, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане;
-сумата от 65.49 лева представляваща обезщетение за забава върху
посочената сума от 1053.55 лева за периода от 19.10.2023 година до датата на
завеждане на иска;
-сумата от 3792.80 лева представляваща увеличения размер на
2
обезщетението по чл. 222, , ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане;
-сумата от 237.41 лева представляваща обезщетение за забава върху
посочената сума от 3792.80 лева за периода от 19.10.2023 година до датата на
завеждане на иска;
- сумата от 47.01лева представляваща увеличения размер на
обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане.
Претендира разноски на осн. чл.38 от ЗА.
С отговора ответникът Второ Средно Училище „Професор Никола
Маринов“ гр.Търговище, счита исковете за допустими но неоснователни и
недоказани. Оспорва изцяло твърденията в обстоятелствената част на исковата
молба на ищцата, че съгласно договореностите в КТД на браншово нИ.,
ответното учебно заведение дължи претендираната сума.
Признава, че ищцата е отправила запитване до учебното заведение,
което представлява, с искане за заплащане на сумата предмет на настоящия
съдебен спор. Извършили необходимите консултации, след което били
уведомени, че МОН има произнасяне по идентични казуси, който прилагат и
съгласно него МОН изрично указват, че не съществува правна възможност за
заплащане на претендираната сума.
В Колективния трудов договор договореното увеличение е относимо
единствено и само за работещите в системата на образованието, а не и за
работилите. На практика разминаването в тълкуването на тази клауза в КТД
идва от по- късното договаряне на увеличението и по-късното сключване на
ДС, касаещи това индексиране на работните заплати. Няма спор, че СБУ и КТ
„Подкрепа“ предоставили становища в обратна насока,т.е. средставата за това
увеличение би следвало да бъдат предоставени и на работилите в системата на
образованието след 01.01.2023г.Тези синдикални организации са участвали в
изготвянето и разписването на КТД и именно там не е визирано заплащане на
увеличението, касаещи лицата с прекратени ТПО.
Твърдят, че в настоящия случай намира приложение КТД на браншово
нИ., действащ към 01.01.2023 г. до момента на прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата, което прави претенциите неоснователни. В
съдебно заседание не изпращат представител. Депозирали са писмени
бележки.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, прие за установено следното от фактическа
страна: По делото не е спорно, че ищцата е полагала труд по трудово
правоотношение с ответника на длъжност „Старши учител“ и че трудовото
правоотношение е било прекратено със Заповед № ЗП-1402/04.04.2023г. на
Директора на II СУ „Професор Никола Маринов“ гр.Търговище. В заповедта е
вписано, че следва да и бъдат изплатени и съответните обезщетения по чл.
222, ал. 3 от КТ - 11 брутни заплати и по чл. 224, ал. , 1 от КТ за три дни
3
неизползван отпуск. Няма спор по делото, че на 10.08.2023г. е подписан анекс
към КТД, с който работните заплати на педагогическите специалисти са
увеличени с 15%, като действието на увеличението бе уговорено, считано от
01.01.2023 година.
В Държавен вестник брой 75/2023 година е публикувана Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 година за нормиране и
заплащане на труда. В нея също е записано, че § 2 отнасящ се до увеличението
на работните заплати влиза в сила от 01.01.2023 година.
С молба вх. № 266/19.10.2023г. ищцата поискала от работодателя да
преизчисли трудовите възнаграждения за 2023 година и съответно и
обезщетенията при пенсионирането, като заплати увеличението. С писмо
изх. № 119/24.10.2023 година е отказано с мотива, че трудовите
възнаграждения се преизчисляват само на работници и служители, които имат
действащи трудови договори към момента на увеличението на работните
заплати.
По делото няма спор, че ищцата е била член на синдиката на
българските учители до 04.04.2023 г. във Второ средна училище „Професор
Никола Маринов“ гр.Търговище.
По делото са приложени Становище от синдиката на българските
учители, относно прилагане на Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД за
системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022г.,
както и становище от Министерство на образованието и науката, според което
в случай като разглеждания по настоящото дело ищецът няма право да се
ползва от правата по анекса, доколкото абсолютна предпоставка за това е
наличието на трудово правоотношение към момента на сключване на
споразумението.
По делото е допусната и приета Съдебно-счетоводна експертиза,
съгласно която на база подписания анекс на ищцата се дължат следните суми:
1053.55лв. увеличен размер на трудовото възнаграждение за периода
01.01.2023г. – 03.04.2023г. вкл., 3792.80лв. обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ,
сумата от 47.01лв. обецщетение по чл.224, ал.1 от КТ, както и съответни
обезщетения за забава върху тях за периода от 19.10.2023г. до завеждане на
исковата молба в съда – 02.04.2024г., съответно 65.49лв. и 237.41лв.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът достигна до следните правни изводи: За да
бъдат уважени предявените искове, ищецът следва по пътя на пълното и
главно доказване да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1. между страните да е било налице трудово правоотношение,
което да е прекратено; 2. ищецът да е полагал труд съобразно уговореното в
трудовия договор. При доказване на посочените обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е заплатил дължимите трудови възнаграждения.
По делото не се спори, че в рамките на периода от 01.01.2023 г. до
04.04.2023 г., ищцата е полагала труд в рамките на ответоното учебно
4
зеведение, тоест между страните е било налице трудово правоотношение,
което се установява и от представените по делото писмени доказателства.
Спорен въпрос е дали дължимите трудови възнаграждения са изплатени
в дължимия размер и по – конкретно дали е дължимо предвиденото в чл. 27,
ал. 1 от посочения Анекс увеличение с 15 %, считано от 01.01.2023 г. на
ищцата, доколкото същата е прекратила трудовото си правоотношение към
датата, на която е сключен посочения анекс – 10.08.2023г.
Доколкото се касае до колективен трудов договор, в случая съдът
намира, че няма пречка да се приложи чл.20 от ЗЗД, като бъде тълкувана
формираната обща воля на страните. Съдът е длъжен да изясни
действителната воля на страните към момента на сключване на договора,
поради което заявената от страните в производството интерпретация на
съдържанието на договора не е задължителна за него. Следва да се посочи, че
към тълкуване на съдържанието на колективен трудов договор се е прибягвало
и до други случаи в съдебната практика, при които формираната воля не е
била изяснена /Напр. Определение № 498 от 2.06.2022 г. на ВКС по гр. д. №
4413/2021 г., III г. о., ГК/.
Страните са свободни да уговарят различни взаимни права и задължения
вън от уреденото в закона съдържание на договора. Договорната свобода е
принцип на гражданското право, като тя е ограничена единствено от
императивите разпоредби на закона и добрите нрави. В трудовото право
договорната свобода е ограничена допълнително чрез забраната в чл. 66, ал. 2
КТ да се условия, които са по-неблагоприятни за работника или служителя от
установените с колективния трудов договор /Така Решение № 505 от 3.01.2013
г. на ВКС по гр. д. № 1476/2011 г., IV г. о., ГК/.
Воден от което съдът намира, че клаузата на чл. 27, ал. 1 от Анекса към
КТД следва да се тълкува в смисъл, който не накърнява правата на
работниците и служителите намиращи се към 01.01.2023 г. в трудово
правоотношение със ответника – работодател. Съдът счита, че горепосочения
текст следва да се разбира в смисъл, че за лицата които са в трудово
правоотношение към 01.01.2023 г., намиращи се в системата на
предучилищното и училищното образование се определят минимални
основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г. В противен случай, при
възприемане на аргументите на ответника, би се стигнало дo съществено
увреждане на правата и интересите на работниците и служителите, които са
полагали труд към 01.01.2023 г. и продължават да полагат труд при този
работодател, от тези, които по една или друга причина са прекратили
трудовото си правоотношение, което би довело и до дискриминация /в случая
ищцата е прекратила трудовото си правоотношение по взаимно съгласие,
поради ранно пенсиониране на основание чл.325, ал.1, т.1от КТ./ Подобно
тълкуване не намира опора нито в закона, нито в Наредба № 4 от 2017 г. за
нормиране и заплащане на труда (обн., ДВ, бр. 34 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 76
от 2017 г.; изм., бр. 8 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2020 г.; доп., бр. 92 от 2020
5
г.; изм. и доп., бр. 12 от 2021 г.; изм., бр. 77 от 2021 г., бр. 35 и 71 от 2022 г.), а
и в горепосочения Анекс към КТД.
Съгласно чл.54, ал.1 от КТ колективният трудов договор влиза в сила от
деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго, тоест законът
допуска страните да определят действието на колективния трудов договор да
започва от момент, различен от този на подписването му. Законът не съдържа
ограничение и в насока това да е момент, предхождащ този на подписването
му, още повече че по този начин се предвиждат права, които благоприятстват
работниците и служителите. По този начин се постига основната цел, с която е
натоварено колективното трудово договаряне – постигане на по –
благоприятни условия за труд на работниците и служителите.
Страните по посочения КТД придават сила на КТД от дата, различна от
тази, на която е сключен и предвиждат увеличаването на работните заплати да
влезе в сила с обратна сила от 01.01.2023 г., което безспорно следва да намери
приложение спрямо всички работници и служители, които са били такива и са
били членове на синдикалната организация към посочената дата. Следва да се
посочи, че разпоредбата на чл. 14, ал.1 от ЗНА се отнася единствено за
нормативните актове, какъвто колективният трудов договор безспорно не е, но
доколкото изразява общ принцип на правната сигурност следва да бъде
съобразен при тълкуването на този акт на договаряне.
В разглеждания по делото случай приложението на увеличаването на
трудовото възнаграждение се основава и на Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда,
която в § 3 предвижда, че § 2 влиза в сила, считано от 01.01.2023 г., като по
този начин се изпълнява изискването на ЗНА да бъде придавано обратно
действие на разпоредбите на нормативните актове само по изключение и то с
изрична разпоредба. Посредством посочената Наредба министърът на
образованието, упражнявайки своята нормативна компетентност, въвежда
увеличението на трудовото възнаграждение от 01.01.2023 г., като това е т. нар.
същинско обратно действие, с което се преуреждат осъществили се
юридически факти преди влизане в сила на нормативния акт, като липсва
каквото и да било предвидено ограничение по отношение на лицата, още
повече в насока същите да полагат труд и към момента на влизане в сила на
измененията на наредбата.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че безспорно
ищцата е следвало да получи трудово възнаграждение в увеличен размер,
съобразно и уговореното в чл. 27, ал.3, т.2 от Анекса към КТД, което да е в
размер на 15 %, поради което и исковете се явяват основателен.
Съдът не споделя възражението, че съгласно писмо на заместник –
министъра на образованието и науката относно прилагане на анекса, на
ответника било указано, че не съществува правна възможност за ищцата да
получи разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за
минал период. Доколкото становището изхожда от институцията, която е
6
издала наредбата следва да се прокара разграничение между официално и
неофициално тълкуване, както и между автентично и неавтентично. Съгласно
ЗНА органът, който е издал акта, има право да издаде официално тълкуване на
същия акт при спазване на опредЕ. процедура, което тълкуване да е
задължително за всички правни субекти. При автентичното тълкуване
тълкувателният акт изхожда от лицето, издало тълкувания акт, но това
тълкуване може и да не е официално, т. е. може да не е обвързващо за
останалите правни субекти. В настоящия случай може да се твърди, че по
отношение на наредбата, заместник - министърът на образованието е дал
автентично тълкуване, но то не следва да бъде възприето като официално,
доколкото съгласно чл. 51, ал. 2 ЗНА актовете на официално тълкуване следва
да бъдат разгласявани или обнародвани по начина, по който е
разгласен/обнародван и тълкувания акт. Издаденото на становище
представлява тълкуване по конкретен правен спор от органа /или
оправомощено от него лице/, издал акта, а не официално абстрактно
тълкуване. Обратното би нарушило правната сигурност за субектите.
Следователно обсъжданото становище следва да бъде ценено заедно с
останалия доказателствен материал и при съобразяване на обстоятелството, че
изхожда от институция, която се явява заинтересована от изхода на правния
спор, доколкото ответникът е второстепенен разпоредител с бюджет към
министерство на образованието и науката.
С оглед заключението на вещото лице, съдът счита че исковете са
доказани изцяло и в претендираните си размери, пради което следва да ги
уважи съобразно допуснатото изменение по реда на чл.214 от ГПК.
По разноските:
Съдът съобразява факта, че ищцата е защитавана безплатно от адв.И. И.
в настоящото исково производство, поради което за нея не е възникнало пряко
правото на разноски, защото тя е представлявана от адвокат, предоставил
безплатна правна помощ по смисъла на чл, 38, ад. 2 от ЗА вр. с чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА.
В тази хипотеза - при предоставена безплатна правна помощ, правото на
разноски, представляващи адвокатски хонорар, възникват директно в
патримониума на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на
доверителя си.
Техният размер съобразно чл.2, ал.5 във вр. с чл.6 от Наребда № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери възнаграждения, съдът определя на
1333.78 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6
ГПК държавна такса в размер на 351.71лв. съобразно ТДТССГПК, изчислена
върху уважените размери на исковете (151.71лв.+50лв.+50лв.+50лв.+50лв),
както и сумата от 200лв. възнаграждение за вещо лице.
7
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Второ Средно Училище „Професор Никола Маринов“
гр.Търговище, бул.Трайко Китанчев № 39, представлявано от Директора А.К.,
ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. С. с ЕГН-********** от
************************************, следните суми:
-сумата от 1053.55 лева представляваща увеличения размер на трудовото
възнаграждение за 2023 година, на осн. чл.128 от КТ, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 02.04.2024г. до окончателното й изплащане;
-сумата от 65.49 лева представляваща обезщетение за забава върху
посочената сума от 1053.55 лева за периода от 19.10.2023 година до
02.04.2024г., на осн. чл.86 от ЗЗД;
-сумата от 3792.80 лева представляваща увеличения размер на
обезщетението по чл. 222, , ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 02.04.2024г. до окончателното и изплащане;
-сумата от 237.41 лева представляваща обезщетение за забава върху
посочената сума от 3792.80 лева за периода от 19.10.2023 година до
02.04.2024г., на осн. чл.86 от ЗЗД;
- сумата от 47.01лева представляваща увеличения размер на
обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 02.04.2024г. до окончателното и изплащане
ОСЪЖДА Второ Средно Училище „Професор Никола Маринов“
гр.Търговище, бул.Трайко Китанчев № 39, представлявано от Директора А.К.
да заплати на адв. И. И. И. АК - Търговище с личен номер - **********
гр.Търговище, ул.Лилия № 4, вх.А, ет.1, оф.1, за оказана безплатна правна
помощ на С. Д. С. с ЕГН-********** в производството по ГД №480/2024 г., 8
с-в, ГО, ТРС разноски в размер на 1333.78 лв.
ОСЪЖДА Второ Средно Училище „Професор Никола Маринов“
гр.Търговище, бул.Трайко Китанчев № 39, представлявано от Директора А.К.,
ДА ЗАПЛАТИ на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Търговище
сумата от общо 351.71лв., представляваща сбор от държавни такси върху
уважените размери на исковете, както и сумата от 200лв., възнаграждение за
вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Търговище в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, на осн.
чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8