Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 31.10.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 13425 по
описа за 2019г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл. 435 – 437, вр. с чл. 463, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е
по жалба на длъжника „С.С.“ ЕООД, както и по жалба на присъединения взискател Н.Г.К.,
действащ чрез надлежно упълномощения представител – адв. Д.Т., срещу извършеното
разпределение, обективирано в протокол за разпределение от 09.09.2019г. по изп.
д. № 20148440400754 на ЧСИ С.Я., рег. № 844 КЧСИ, район на действие Софийски
градски съд.
В жалбата на
„С.С.“ ЕООД се излагат оплаквания за изцяло неправилна и незаконно проведена
публична продан, защото началната цена при новата продан е по-висока от
предходната, обявена за нестанала и няма яснота как е определена. Искането за
насрочване на новата продан е извършено с молба от 06.11.2017г. от Н.К., който
вече не е бил взискател, поради обезсилване на издадения в негова полза
изпълнителен лист. Като наддавач участва новоконституиран взискател по силата
на договор за цесия от 20.11.2017г., която не е съобщена на жалбоподателя и
няма действие спрямо него, тъй като не е изпълнен фактическия състав на чл. 99
от ЗЗД. По отношение на разпределението се поддържа, че ЧСИ неправилно е указал
на С.Д.А.да изплати сума в размер на 94.30 лв. в полза на първоначалния
взискател Г.С.В., тъй като още в началото на протокола е разпределил сумата от
80 лв. за заплатените от него разноски за изпълнителен лист. Оспорва размера на
разпределението на сумата от 22329.36 лева, за данък „недвижим имот“ и лихва
към Дирекция „Общински приходи“ на Столична община, отдел „Триадица“, тъй като
не е съобразено, че част от него е погасено по давност, съгласно чл. 171, ал.1
от ГПК.
На следващо
място оспорва и размера на дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ,
като твърди, че ЧСИ е допуснал грешка при определяне на сумата от 9471.72 лв.,
която следва да е в размер на 8661.60 лв., поради което и по т. 1 – Разноски
сумата следва да бъде 9623.09 лв., а не 10433.21 лв. Оспорва и сумата по т. ІV
– Рекапитулация, като твърди, че ЧСИ веднъж приспада евентуално дължимата му сума
от вече събраната, а след това още веднъж иска тя да бъде преведена от С.А..
Моли съда да отмени изцяло изготвеното разпределение по изпълнителното дело,
като неправилно и незаконосъобразно. Не сочи доказателства. Не претендира
разноски и не представя списък по чл. 80 от ГПК.
В жалбата на Н.Г.К.
също се излагат съображения за незаконно проведена публична продан в периода от
20.11.2017г. до 20.12.2017г., както и че с обжалваното разпределение неправилно
е извършено намаляване на вземането на С.А.. Поддържа се, че не е съобразено и
оспореното от жалбоподателя вземане на взискателя С.Д.А.по реда на чл. 464, ал.
1 от ГПК и чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, за което
пред СГС е образувано гр. д. № 6743/2019г. Счита, че ЧСИ въобще не е следвало
да предвижда разпределение в полза на кредитора с оспореното вземане. Иска
съдът да отмени като незаконосъобразно извършеното разпределение от 09.09.2019г.
по изп. д. № 20148440400754 на ЧСИ С.Я., рег. № 844 КЧСИ, в частта, с която е
предвидено разпределение на суми в общ размер на 250787.66 лв. в полза на
взискателя С.Д.А.и да се укаже на органа по изпълнителното производство да
извърши ново разпределение. Не претендира разноски и не представя списък по чл.
80 от ГПК.
В срока по
чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от „С.С.“ ЕООД срещу жалбата на Н.Г.К.,
в което я оспорва изцяло, като неправилна и незаконосъобразна. Не сочи
доказателства и не претендира разноски.
Постъпил е и
отговор на жалбите от взискателя С.Д.А., с който ги оспорва, като се позовава
на приетото с решение № 1594/13.03.2018г. по ч. гр. д. № 2743/2018г. на СГС.
Счита, че разпределението не е опорочено, а тя е направила единствено
наддавателно предложение, като се е ползвала от възможността по чл. 492, ал. 2
от ГПК. Счита, че следва да бъде взето предвид възражението на „С.С.“ ЕООД относно
калкулациите на разпределението.
По делото се
съдържат мотиви на помощник ЧСИ при ЧСИ С.Я., рег. № 844 КЧСИ, в които излага съображения
за частична недопустимост на жалбата от „С.С.“ ЕООД и счита за изцяло
недопустима жалбата на Н.Г.К.. Излага и съображения за неоснователност на жалбите.
Счита жалбите за недопустими и неоснователни, а действията по обжалваното
разпределение за правилни и законосъобразни. Изпратено е заверено ксерокопие на
изп. дело № 20148440400754. Съдът е приложил ч. гр. д. № 2743/2018г. на СГС,
ГО, ІV-А въззивен състав.
Софийски
градски съд, в настоящия си състав, след проведено тайно съвещание и като
обсъди наведените оплаквания в жалбите и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Разглежданите
жалби са допустими, тъй като са подадени от надлежни страни в срок и срещу
акт от категорията на обжалваемите по чл. 463, ал.1, вр. чл. 460 от ГПК. Жалбата на длъжника „С.С.“
ЕООД е подадена пред ЧСИ С.Я.на 11.09.2019г. (видно от поставените вх. № и дата
от регистратурата), а обжалваното разпределение е съобщено на страната на
09.09.2019г. Жалбата на взискателя Н.Г.К. е подадена на 12.09.2019г. пред ЧСИ,
а протокола за разпределение е получен от представителя му – адв. Димитър
Тончев на 09.09.2019г. (видно от отбелязването по лист 1115 от изп. д.). Внесени
са и дължимите държавни такси от двамата жалбоподатели. Следва, че и двете
жалби са подадени в тридневния срок по чл. 462, ал.2 от ГПК от предявяването и
са редовни.
Разгледани по
същество, жалбите са неоснователни.
Страните не
спорят, а и от приложеното изп. д. № 20148440400754 на ЧСИ С.Я. се установява,
че изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от
31.10.2013г. по гр.д. № 44591/2013г., по описа на СРС, 64 с-в, за главница от 4
000 лв., законна лихва и 80 лв. разноски в полза на взискателя Г.С.В. срещу
длъжника „С.С.“ ЕООД.
Присъединен
взискател е жалбоподателят Н.Г.К. спрямо длъжника „С.С.“ ЕООД, което право е
упражнил с молба от 26.02.2016г. за вземанията си по изпълнителен лист от
12.01.2016г., издаден по ч.гр.д. № 148/2016г. на Районния съд - Перник въз
основа на подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение от 12.01.2016г., за сумата
от 24447.88 лева (равностойността на 12500.00 евро), представляваща неизплатена
сума по договор за покупко-продажба на недвижими имоти, както и 488.96 лева за
държавна такса. Искането е уважено с постановление от 07.03.2016г. С молба от
30.03.2016г. Н.Г.К. е поискал да бъде приет по делото за изпълнение и изпълнителен
лист от 22.01.2016г., издаден по ч.гр.д. № 320/2016г. на Районния съд - Перник
въз основа на подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение от 22.01.2016г., за
сумата от 97791.50 лева (равностойност на 50000.00 евро), представляваща
задължение по договор за покупко-продажба на недвижими имоти, както и 1955.83
лева за държавна такса. Искането също е уважено с разпореждане от 30.03.2016г.
С молба вх. № 037908/01.08.2016г. по описа на ЧСИ № 844 – С.Я., Н.К. е поискал
да получи обратно изпълнителния лист от 22.01.2016г. Молбата му е уважена и
изпълнителният лист е върнат, а с последваща молба с вх. № 041484/22.08.2016г.
по описа на ЧСИ, Н.К. е поискал изпълнителният лист отново да се приеме за
изпълнение по делото. Искането му е уважено с постановление от 23.08.2016г.
Присъединен
взискател е и С.Д.А.спрямо длъжника и настоящ жалбоподател „С.С.“ ЕООД въз
основа на изпълнителен лист по гр.д. № 19435/2016г., по описа на СРС, 143 с-в
за главница от 75 000 лв., лихви и разноски и изпълнителен лист по гр.д. №
36671/2016г., по описа на СРС, 51 с-в за главница от 75 000 лв., лихви и
разноски.
Присъединен
взискател е и Н.Г.Н.въз основа на изпълнителен лист по гр.д. № 01298/2016г. на Районния
съд - Перник, 51 с-в за главница от 97 791.50 лв. и разноски.
В разглежданото
изп. производство присъединени по право кредитори са НАП с публично вземане за 896327.28
лв. и Столична община, Дирекция „Общински приходи“, отдел „Средец/Триадица“ за изискуем
данък „недвижим имот“ и лихви от 22329.36 лв.
Събраната
сума, съставляваща сбора от 12960 лв. – задържан задатък на основание чл. 493
от ГПК и 272 080 лв. - от публичната продан на имот на длъжника, по която за
купувач е обявен присъединения взискател С.Д.А., като не е спорно, че е
недостатъчна за удовлетворяване на всички вземания. Същата съгласно чл.495 от ГПК
е разпределена в тежест на купувача при спазване поредността на привилегиите по
чл.460 от ГПК, вр. чл.136 от ЗЗД.
В
съответствие с чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, първи ред вземания с предпочтително
удовлетворяване са разноските по изпълнителното производство от общо 10 433.21
лв., която е разпределена в полза на ЧСИ като пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Противно на оплакванията в жалбата на длъжника, този размер на пропорционалната
такса е определен, като е изчислен с оглед на съответната събрана част от дълга,
в какъвто смисъл са мотивите в отговора на ЧСИ, съответстващи на приложената
справка. В този случай намира приложение правилото на забележка 1 към т. 26 от
ТТРЗЧСИ, която постановява, че при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се
събира част, съответстваща на събраната сума. Таксата, събрана при
частичните плащания, трябва да е равна на изчислената върху общо събраната сума.
По изложените съображения е неоснователно възражението в жалбата на длъжника,
че таксата следва да бъде определена по чл. 26, б. „е“ от ТТРЗЧСИ върху сумата
от 272 080.00 лева, тъй като последната сума е само събраната част, но не
формира целия дълг по изп. дело. Съдът не установи да е допусната грешка в
изчислението.
Настоящият
съдебен състав приема, че въпросът за начина на определяне на разноските и
техния размер е преклудиран с изтичането на едноседмичния срок за обжалване на
разпореждането за разноските, обективирано в поканата за доброволно изпълнение.
За пълнота следва да се отрази, че са неоснователни доводите в жалбата на
длъжника, че ЧСИ неправилно е указал на С.Д.А.да изплати сума в размер на 94.30
лв. в полза на първоначалния взискател Г.С.В., тъй като още в началото е
разпределил на този взискател сумата от 80 лв. Вземането от 94.30 лв. за взискателя
Г.С.В. е възникнало в рамките на самото изпълнително производство, т.е. то е с
различно правно основание от вземането на този взискател в размер от 80 лв.,
представляващо разноски по изпълнителния лист от 31.10.2013г. по гр.д. № 44591/2013г.,
по описа на СРС, 64 с-в. Вземането от 80 лв. не попада в привилегированите
вземания и следва да се погаси след тези по чл. 136, т. 6 от ЗЗД.
Второто
привилигировано вземане от този ред са дължими към ЧСИ обикновени и държавни
такси, които са в общ размер от 1395.20 лв. и се дължат на основание чл. 26, т.1,
т.3, т.5, т.10 и т.31, б.„д“ от ТТРЗЧСИ. При извършената проверка съдът не
установи да е допусната грешка в изчислението им.
В
съответствие с нормата на чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД, от втория ред
привилегировани вземания, с извършеното на 09.09.2019г. разпределение изцяло е
погасено публичното вземане на Столична община, Дирекция „Общински приходи“,
отдел „Средец/Триадица“ за изискуем
данък „недвижим имот“ и лихви в размер 22329.36 лв. Неоснователно е
възражението в жалбата на длъжника, че при разпределението на сумата от
22329.36 лева за данък „недвижим имот“, ЧСИ е следвало да съобрази, че част от
него е погасено по давност, съгласно чл. 171, ал.1 от ГПК. Съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно. Съдът приема, че при извършеното
разпределение ЧСИ не е имал право да обсъжда дали вземането на Столична община
е погасено по давност.
На основание чл.136,
ал.1, т.4 от ЗЗД ЧСИ е погасил вземанията на присъединения взискател С.Д.А.съгласно
изпълнителен лист, издаден от РС – Враца по т. дело № 47/2018г. – за разноски
за запазване подобрение в имот, по отношение на който е признато право на
задържане. С обжалваното разпределение ЧСИ е погасил изцяло разноските от
4597.50 лв.; изцяло лихвите за периода от 11.04.2018г. до 09.09.2019г. в размер
от 42 867.92 лв. и частично главницата от 203322.24 лв. Т.е. ЧСИ е
съобразил нормата на чл. 460, изр. последно от ГПК, вр. с чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.
За това разпределение липсват доводи в жалбите, а съдът не намира да е
допуснато нарушение на закона от ЧСИ Я..
Неоснователно
е и възражението, че сумата 11 922.71 лв. по т. ІV – Рекапитулация, веднъж
е приспада от дължимата му сума от вече събраната, а след това още веднъж се
иска тя да бъде преведена от С.А.. Съдът приема, че сумата от 11 828.41 лв. е
формирана от сбора на всички разноски за таксите по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, за която
се установи, че е изчислена правилно. Сумата от 11 922.71 лв. е формирана,
като към сумата от 11 828.41 лв. е добавена и сумата от 94.30 лв., която също е
вярно изчислена, но е формирана от дължимите на взискателя Г.С.В. обикновени и
държавни такси по ТТРЗЧСИ. Т.е. не може да се приеме за основателно
възражението на жалбоподателя, че с рекапитулацията ще бъде допуснато двойно
плащане на сумите за ЧСИ С.Я..
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателя Н.Г.К., че ЧСИ въобще не е следвало да
предвижда разпределение в полза на кредитора с оспореното вземане, тъй като
вземането на взискателя С.Д.А.е било оспореното от жалбоподателя по реда на чл.
464, ал. 1 от ГПК и чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК,
за което е образувано гр. д. № 6743/2019г. пред СГС. Настоящият съдебен състав
споделя като правилни доводите на ЧСИ, че оспорването на кредиторовото вземане
не води до недопустимост на извършеното разпределение. Съдебното оспорване на
вземането само препятства настъпване на правните последици от разпределението,
т.е. препятства предаването на сумата, която е определена за кредитора с
оспореното вземане. Отделно от изложеното се установи, че в рамките на
изпълнителното производство е разпоредено спиране предаването на процесния
недвижим имот, тъй като е възложен на взискател с оспорено вземане, до
приключване на висящия спор с влязъл в сила съдебен акт.
Останалите
оплаквания по жалбите не следва да се обсъждат, защото не касаят
разпределението на постъпилата сума при извършеното разпределение, обективирано
в протокол за разпределение от 09.09.2019г. по изп. д. 20148440400754 на ЧСИ С.Я.,
рег. № 844 КЧСИ. Тези възражения са доводи срещу действия на ЧСИ
по извършване на проданта, които не подлежат на самостоятелно обжалване или
действия на ЧСИ по възлагане на имота, които като необжалвани са влезли в сила.
Такива са оплакванията в
жалбата на Н.Г.К. за незаконно проведена публична продан и недействителни
наддавателни предложения, тъй като наддавачът С.Б.Н.разполагал с пълномощно от взискателя
С.А. да я представлява само по предходната нестанала продан, насрочена за
20.06.2017г. – 20.07.2017г., а не за продан през друг период. Същото се отнася
и за оплакванията в жалбата на длъжника „С.С.“ ЕООД - за незаконно проведена
публична продан, защото началната цена при новата продан е по-висока от
предходната, обявена за нестанала и няма яснота как е определена.
По изложените
съображения съдът отхвърля жалбите, като неоснователни.
По
разноските.
Страните не
претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от длъжника „С.С.“ ЕООД, ЕИК ******и жалбата, подадена от присъединения взискател Н.Г.К., ЕГН ********** срещу извършеното разпределение, обективирано в протокол за разпределение от 09.09.2019г. по изп. дело 20148440400754 на ЧСИ С.Я., рег. № 844 КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.