Р Е Ш
Е Н И
Е
№………
гр. Л., 26.09.2019
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД
Л., въззивен граждански състав, в
публично заседание на седемнайсети септември през две хиляди и деветнайсета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при
секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА, като
разгледа докладваното от съдия Ангелова в.гр.д.№427/2019г.,
за да се произнесе съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК,във връзка с чл.344,ал.1,т.1- т.4, чл.330,ал.2,т.5 и
чл.325,т.9, чл.225,ал.1 от КТ.
С Решение № 186/24.04.2019г.,постановено гр.д.№2293/2018г.
РС-Л. е отменил Заповед №40/23.10.2018г.на Изпълнителния директор на „К****** с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление в гр.******, с която на основание чл.330,ал.2,т.5
от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Р.И.Н., ЕГН-**********,***, по
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като незаконосъобразна. Като
последица е уважен и искът с правно основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ и Р.И.Н. е
възстановена на заеманата преди уволнението длъгност „Координатор производство”
с код по НКПД 2421 6013 при „К******, считано от датата на явяване да заеме
длъжността, но не по-късно от 14 дни от получаване на съобщението за
възстановяване. Работодателят „К****** с ЕИК ******, е осъден да заплати на Р.И.Н.
обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225,ал.1 от КТ, в размер на 927,20
лв. за периода от 23.10.2018г. до 20.11.2018г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 20.11.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата
7,47лв.- законна лихва за периода от 23.10.2018г.-20.11.2018г., а иска за
разликата до пълния претендиран размер на сумата от 8,57лв.,е отхвърлен, като
неоснователен и недоказан. Без разглеждане,като недопустимо е оставено
искането на Р.И.Н. за извършване на
поправка на основанието й за уволнение, по обективно кумулативно съединения иск
с правно основание чл.344,ал.1,т.4 от КТ. С решението „К****** с ЕИК ******, е осъдено да заплати на Р.И.Н.
съдебно-деловодни разноски по реда на чл.78,ал.1 от ГПК и съразмерно с уважената част на иска с правно основание
чл.344,ал.1,т.3 от КТ, в размер на 598,16лв.,а на РС-Л. общо сумата 280лв.,от която 200лв.-държавна такса за
уважените обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,
т.2, т.3 от КТ и 80 лв.- депозит, заплатен от съда за съдебно-икономическата
експертиза.
Против решението е подадена е въззивна жалба от „К****** с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление в гр.******,
представлявано от Р.М.Б. чрез адв.А.Т., адрес ***, Бизнес център **** Заявява
недоволство от решението и го определя като е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и при
съществено нарушение на процесуалните правила. Счита, че неправилно съдът е
възприел релевантните за основателността на исковете факти и неправилно е
преценил действително реализираното право на защита на страните. Съдът изцяло е
пренебрегнал възраженията им, оспорванията и доводите по съществото на спора. Възразява,
че е неправилна и незаконосъобразна преценката на съда, че работодателят е
нарушил императивни материалноправни норми на законови и подзаконови нормативни
актове при издаване на заповедта за уволнение. Счита,че съдът не е поставил на
съвкупна преценка всички факти и обстоятелства, настъпили до издаването на
обжалваната заповед, вкл. и поведението на ищцата. Изтъква, че по делото не е
спорно, че ищецът е била в отпуск поради болест за периода от 21.08.2017г. до
15.10.2018г., всичко 428 дни. Не се оспорва също, че на дата 16.10.2018г.,
денят в който е следвало да се яви на работа, в края на работния ден, е подала
Заявление с вх.№396/16.10.2018г. до работодателя, в което твърди- „във връзка с
влошаване на здравословното ми състояние и невъзможност да изпълнявам трудовото
си правоотношение, желая трудовото ми правоотношение да бъде прекратено на
основание чл.325,т.9 от КТ”, както категорично заявява, „..че не желае да бъде
премествана на друга работа". В заявлението си излага, че за състоянието й
е издадено Експертно решение на ТЕЛК №2719 от 143/ 16.10.2018г. на ТЕЛК- общи
заболявания към „МБАЛ- Л.”, в което не е посочено, че лицето не може да работи
настоящата работа, както и че и подлежи на трудоустрояване. Сочи,че след издаване
на експертното решение на ТЕЛК, ищецът не се е явявала на работа и е отказала
предложената й от работодателя длъжност „работник ръчен шев".
Счита,че съдът не е анализирал така изложените факти,
не е подложил на преценка упражненото от ищеца потестативно право да направи
писмено изявление до работодателя за прекратяване на трудовото й правоотношение
с ултимативно посочено от самата нея основание-чл.325, ал.9 от КТ, обективирано
в представеното Заявление от 16.10.2018г. - дали е упражнено при наличието на
предвидения в правната норма фактически състав. Счита, че съдът не е отчел, че
при конкуренция между насрещни волеизявления на двете страни /работник и
работодател/ за прекратяване на трудовото правоотношение, конститутивно
действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано, но само в
случай, че е упражнено при наличието на предвидения в правната норма фактически
състав. Изтъква, че в случая всяка от страните е упражнила правото да прекрати
трудовия договор без предизвестие-ищцата на претендирано от нея основание чл.
325,т.9 КТ, а ответникът на основание чл. 330,ал.2,т.5 КТ. Развива,че доколкото
първо по време се явява волеизявлението на ищеца, то съдът е следвало както да
отчете този факт, така и да подложи на преценка дали ищецът е упражнила
потестативното си право при наличие на предвидения от нея в посочената правна
норма фактически състав. Респ. дали изявлението на ищеца е произвело правно
действие и дали може да бъде зачетено. Счита, че в нарушение на закона съдът не
е отчел фактическия състав на претендираното от ищеца прекратяване. Обективираното
в подаденото заявление с вх.№396 от 16.10.2018г. до работодателя по чл.325, т.9
от КТ, изявление, включва две комулативни предпоставки: невъзможност на
работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест,
довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз
основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай
прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща
за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме. Възразява,
че в нарушение на закона съдът не е отчел, че по делото не е спорно
заболяването на ищцата и освидетелстването й с решение на ТЕЛК от 16.10.2018г.
със 100% трайна неработоспособност, без чужда помощ, като в графа обективно е
посочено задоволително общо състояние. Счита,че следващият се извод е, че ако
здравословното състояние на ищцата изобщо не й позволява да работи, макар и в
трудоспособна възраст, експертите не биха указвали в ЕР противопоказни условия
на труд „средно тежки и тежки физически натоварвания, принудителна работна
поза, неблагоприятен микроклимат". Сочи,че в експертното решение на ТЕЛК
не е посочено, че лицето не може да работи настоящата работа, предвид
противопоказани условия на труд, описани в решението, както и че подлежи на
трудоустрояване, като независимо от това работодателят е предложил на ищцата
преместване на друга работа предвид указаните в т.15 от ЕР Противопоказни
условия на труд. Изтъква, че предложената й длъжност „работник ръчен шев",
е изцяло съобразена с посочените в ЕР на ТЕЛК противопоказания. От правна
страна: макар и в експертното решение да липсва предписание на здравния орган ,
коя работа е подходяща съобразно здравословното състояние, счита че това
обстоятелство не може да послужи като аргумент за бездействие на работодателя
при изпълнение задължението му по чл.317,ал.З КТ. Компетентността за издаване
на предписанията за трудоустрояване принадлежи на лицата и органите посочени в
чл.1,ал.1 от Наредбата за трудоустрояване, а именно лекуващия лекар, ЛКК, ТЕЛК
и НЕЛК, в зависимост от процента намалена трудоспособност и срока за
трудоустрояване. В издаваните актове те са длъжни да посочат противопоказните
условия на труд, както и работата, която може да бъде изпълнявана без опасност
за здравето на работника или служителя и тези предписания са задължителни
(съгл.чл. 317, ал.2 КТ). Когато са непълни или недостатъчно ясни и от това е
възникнал спор, коя е подходящата работа на основание чл.3 от Наредбата за
трудоустрояване, всяка от страните по трудовото правоотношение може да сезира
здравния орган да допълни предписанието си. Твърди, че работодателят е сторил -
в законоустановения срок „К.Ф."АД е обжалвал ЕР на ТЕЛК №2719 от 143/
16.10.2018г. пред НЕЛК, с оплакване за некоректно и непълно издаденото ЕР на
ТЕЛК, което не отговаря на изискванията на Наредбата за медицинската експертиза.
Налице е пропуск да се прецизира, дали е необходимо трудоустрояване и дали обявените
по чл.315 ал.1 от КТ свободни работни места са подходящи за него. Затова
счита,че е изцяло неправилна и незаконосъобразна преценката на съда, че
работодателят не е спазил законовите норми на чл.314-чл.317 от КТ с позоваване
на съдържанието на нормите на чл.2 ал.1, 2 и 3 от Наредбата за трудоустрояване,
приета с ПМС №72/30.12.198бг, в сила от 01.04.2014г.
Счита, че съдът е допуснал и съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като по делото изобщо не е било спорно, респ. ищцата
не е въвеждала твърдение за нарушаване на специалната й закрила на чл.314-317
от КТ. Твърди, че по делото не е спорно и обстоятелството, че предложената на
ищеца длъжност „работник ръчен шеф" е сред обявените от работодателя по
чл.315 ал.1 от КТ работни места при трудоустрояване. Счита за изцяло неправилна
и незаконосъобразна приложената от съда санкция спрямо работодателя затова, че
не е представил доказателства, че действително в ,,К.Ф."АД има създадена
комисия за трудоустрояване и то в състава, посочен в чл.2,ал.1 от Наредбата за
трудоустрояване, както и доказателства, че в ответното дружество се води
дневник за регистриране на трудоустроените лица, в което да фигурира и името на
ищеца. Възразява, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила като е приел за недоказани факти и обстоятелства, за които не е дал
указания в доклада по делото, че следва да бъдат доказани. Смята, че ако съдът
е считал представените от работодателя писмен отговор и писмени доказателства
са недостатъчни за установяване на
възражението им за спазване разпоредбите на чл.314-317 от КТ, той е следвало да
им даде ясни и точни указания за установяване на фактите, които е приел за
недоказани. В този случай е трябвало да укаже, че ответникът носи
доказателствената тежест да докаже в процеса при условията на главно и пълно
доказване спазване на изискванията посочени в чл.2 ал.1, 2 и 3 от Наредбата за
трудоустрояване. Смята,че конкретните указания е следвало да се състоят в
посочване на фактите, които ответникът следва да установи, а именно:
доказателства за създадена комисия за трудоустрояване в състава посочен в чл.2
ал.1 от Наредбата за трудоустрояване, както и доказателства, че в ответното
дружество се води дневник за регистриране на трудоустроените лица. Моли в тази
връзка въззивният съд да поправи пропуска на първоинстанционния съд и да
изготви нов доклад по делото, като даде конкретни указания какви точно факти е
следвало да докажат в процеса. Счита,че са представили писмени доказателства за
спазване на процедурата по чл.314-317 от КТ. Определя като изцяло неправилна и
незаконосъобразна санкцията на съда -непредставяне на дневник за регистриране
на трудоустроените лица, в което да фигурира и името на ищцата. Сочи,че на
16.10.2018г. ищецът е представила на работодателя ЕР на ТЕЛК, след което изобщо
не се е явила на работа, като и писмено е отказала да заеме предложената й от
работодателя длъжност при трудоустрояване, поради което работодателят няма
законово основание да впише името й в дневника за трудоустрояване.
Счита, че в нарушение на закона съдът не е отчел,
видно от поведението на ищцата, че след узнаване решението на ТЕЛК
-16.10.2018г., ищецът веднага- още в съшия ден, е направила изявление за
едностранно прекратяване на трудовия договор на посочено от нея основание
чл.325, т.9 от КТ, без да е поискала от здравния орган да допълни и/или
конкретизира решението си, може ли да изпълнява досегашната си длъжност,
така,както е предвидено в чл.3 ал.2 от Наредбата за трудоустрояване -
„Здравният орган по искане на предприятието или на работника или служителя може
да измени или допълни предписанието за трудоустрояване, когато намери искането
за основателно". Вместо това ищецът е поставила на работодателя ултиматум
за прекратяване на трудовото й правоотношение на посочено от нея основание -
чл.325,т.9 от КТ. Развива,че макар волеизявлението на ищеца за прекратяване на
трудовото правоотношение на посочено от нея основание чл.325 т.9 от КТ да се
явява първо по време, това потестативно право не е упражнено от нея при наличие
на предвидения в посочената правна норма фактически състав. Счита,че ищецът не
е компетентна сама да преценява „невъзможност да изпълнява възложената й работа
поради болест, довела до трайно намалена работоспособност", поради което
изявлението на ищцата не е произвело правно действие и не може да бъде
зачетено. В нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните
правила, съдът не е отчел, че още с писмения отговор на исковата молба са изложени
подробно становище във връзка с предприетите активни действия от страна на „К******
по обжалване на ЕР на ТЕЛК №2719 от 143/16.10.2018г. пред НЕЛК. Твърди, че са
представили доказателства, че след срока за писмен отговор, работодателят е
уведомен от НЕЛК за образувано административно производство по реда на чл.112
от Закона за здравето против ЕР на ТЕЛК №2719 от 143/ 1б.10.2018г. Счита,че в
тази връзка счита преценката на съда, че инициираното административно
производство няма отношение към настоящия спор, е изцяло неправилна и
незаконосъобразна. В нарушение на закона и на процесуалните правила съдът на
основание чл.235, ал.З от ГПК не е отчел,че в откритото съдебно заседание на
20.02.2019г. са представили получено от
работодателя на 18.02.2019г. ЕР №0188 от зас. 021 от 30.01.2019г. на НЕЛК, с
което се отменя ЕР на ТЕЛК №2719 от 143/16.10.2018г. и връща за ново
освидетелстване, поради съществени нарушения на изискванията по чл.62 и чл.63
от НМЕ/2017г. Съгласно нормата на чл.235 ал.3 от ГПК – „..Съдът взема предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право..”,което счита,че не е сторено.
Излага, че работодателят е прекратил трудовия договор
по реда на чл.330,ал.2,т.5 от КТ с връчване на ищцата на 29.10.2019г. на
Заповед № 40/23.10.2018г. Видно от съдържанието й е съставена в изискуемата от
закона писмена форма, посочени са фактическите обстоятелства и правното
основание, на което е извършено прекратяването на трудовия договор. Така са
спазени изискванията за форма и съдържание на този акт. Заповедта е и мотивирана,
доколкото изписаните причини, а именно: отказ на работника да заеме
предложената му подходяща работа при трудоустрояване, кореспондират на
посочения законов текст- чл.330 ал.2 т.5 от КТ. Налице е и разпореждане да се
изплати на лицето обезщетение по чл.224 от КТ за 27дни, което е сторено по банков
път на 28.11.2018г. Счита, че е изпълнен фактическият състав на чл.330,ал.2,т.5
от КТ, тъй като работодателят е изпълнил задължението си по чл.317, ал.3 от КТ
да предложи на ищцата друга подходяща работа, която да е съобразена със
задължителните предписания на ТЕЛК относно противопоказните условия на труд,
дадени в т. 15 от Експертното решение- „средно тежки и тежки физически
натоварвания, принудителна работна поза, неблагоприятен микроклимат". Това
задължение е срочно и работодателят го е изпълнил в законоустановения 7-мо
дневен срок по чл.317, ал.3 от КТ, считано от уведомяването от
освидетелстваното лице за издадено й ЕР на ТЕЛК от 16.10.2018г. Заключава, че
работодателят не е бездействал, а е изпълнил задължението си по чл.317 ал.3 от КТ. Спазени са изискванията на трудовото законодателство,като на посоченото
правно основание - чл.330,ал.2,т.5 от КТ- „отказ на работник да заеме
предложената му подходяща работа при трудоустрояване", е прекратено трудовото
правоотношение.
На следващо място излага,че работодателят е спазил
нормата на чл.317,ал.З от КТ, като въпреки липсата в експертното решение на ТЕЛК
на предписание на здравния орган коя работа е подходяща съобразно
здравословното състояние на ищеца, е направил консултация и с Инспекция по
труда Л.. Последната му е указала, че задължително следва да предложи на лицето
преназначаване на друга длъжност, съобразено с противопоказаните условия на
труд в ЕР на ТЕЛК. Извършената проверка от Дирекция Инспекция по труда Л. по
трудовото досие на Р.И.Н., инициирана по жалба на ищеца, с е произнесла че не
са констатирани нарушения на трудовото законодателство. С оглед изложеното
счита за изцяло неправилна, незаконосъобразна и необоснована преценката на
съда, че ответникът, като работодател, е следвало при условията на пълно и
главно доказване да докаже, че законосъобразно е извършил уволнението и
стриктно е спазил нормативно предвидената процедура. Не се съгласява и с
извода,че процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е била
опорочена, а оспорената заповед прибързано издадена, без да са спазени
изискванията на подзаконовия нормативен акт- Наредбата за трудоустрояване, при
несъответствие на установената по делото фактическа обстановка.
Позовава се на практика на ВКС в производство по
чл.290 от ГПК - Решение № 174/19.07.2017г. по гр.д. № 4316/2016 г. на ВКС IV ГО,
допуснато до касационно обжалване по материалноправния въпрос: „ може ли съдът
да преценява годността на работника или служителя да изпълнява работата, на
която е бил назначен по трудов договор, при наличие на експертно решение на
ТЕЛК, което не съдържа предписание за трудоустрояване". В решението е прието-
„.. В практиката на Върховен касационен съд се приема, че когато с решение на
трудово-експертната лекарска комисия /ТЕЛК/ е определен процент трайно
намалената работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд,
работникът е трудоустроен независимо дали заема длъжност, определена за
трудоустроени. Трудоустрояването на работника се изразява в съобразяване на
изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването му, респ.
преместването му на подходяща работа..”.
Счита, че в случая работодателят „К****** е сторил,
като е предложил на ищеца преместване на подходяща работа от обявените по
чл.315 ал.1 от КТ длъжности- „работник ръчен шев", но ищцата не е приела
предложението. Работодателят не просто е предложил длъжност съобразно
предписанията на ТЕЛК, а е предложил точно такава длъжност, която при сравнение
на длъжностните характеристики се вижда, че е лека и подходяща за ищцата.
Отделен и ирелевантен счита въпросът какви са били личните мотиви на ищеца да
откаже да приеме да изпълнява длъжност, която не би навредила на здравето й
предвид установените заболявания. Счита,че доколкото ищецът не е приела
направеното й предложение, то работодателят законосъобразно е упражнил правото
си на прекратяване на посоченото в заповедта основание. Обратният извод на съда
е в противоречие с цитираното решение на ВКС.
Излага,че от правна и фактическа страна съдът не е
отчел, че независимо от пълното безхаберие на ТЕЛК-Л. и констатираните от НЕЛК
съществени нарушения на изискванията на НМЕ, в срока по чл.317,ал.3 от КТ
/седмодневен/, считано от уведомяването от ищцата за издадено ЕР на ТЕЛК от
1б.10.2018г., работодателят не е бездействал, а е изпълнил задължението си по
чл.317, ал.З от КТ. Възразява, че в нарушение на закона и на процесуалните
правила съдът не е отчел, видно от предходното ЕР на ТЕЛК №2024 зас.115 от
02.06.2016г., че на ищеца е определена 73% трайно намалена работоспособност при
абсолютно същите противопоказани условия на труд- „средно тежки и тежки
физически натоварвания, принудителна работна поза, неблагоприятен климат".
При последното ЕР на ТЕЛК трайно намалената работоспособност е вече 100% без
чужда помощ?!? При това самата ищца решава, че не може вече да изпълнява
трудовите си задължения на длъжност „координатор производство" поради
трайно намалена работоспособност и изрично излага, че желае трудовото й
правоотношение да бъде прекратено на основание чл.325,т.9 от КТ. Категорично
заявява също, „че не желае да бъде премествана на друга работа"? След като
работодателят й предлага да заеме друга длъжност, тя отново отказва, като
субективно оценява предложението на работодателя като „дискриминация на
работника" и поддържа отправеното предложение до работодателя си за
прекратяване на трудовото правоотношение по чл.329 ал.1 т.9 от КТ?
Определя като нарушение на закона и процесуалните
правила извършения от съда анализ събраните в производството доказателства и
действително реализираното от страните процесуално поведение. В резултат на
това неправилно процедиране са допуснати процесуални нарушения, довели до
формиране на необосновани правни изводи и постановяване на изцяло неправилно,
незаконосъобразно и необосновано съдебно решение.
По изложените съображения моли въззивният съд да
отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, като
неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски за първата и
въззивна инстанции.
Към жалбата представя- 1.3аповед №30/02.01.2018г. на
Изпълнителния директор на „К.Ф."АД, издадена на основание чл.2 от
Наредбата за трудоустрояване приета с ПМС №72 от 30.12.21986г., изм. ДВ бр.17
от 28.02.2014г. и Наредба №РД-07-1 от 2.02.2012г. за определяне на работни
места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност;
2.3аповед №31/02.01.2018г. за провеждане на събрание на комисията по
трудоустрояване; 3. Протокол от 08.01.2018г. за заседание на Комисията по
трудоустрояване за определяне на работни места, подходящи за трудоустрояване на
лица с намалена работоспособност по чл.315 от КТ; 4.Писмо изх.№06/08.01.2018г.
за уведомяване на ТД Агенция по заетост- Бюро по труда Л.; Списък на
определените подходящи работни места и длъжности за трудоустрояване на лица с
намалена работоспособност от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. по чл.315 ал.1 от КТ;
Дневник за регистриране на трудоустроените лица на основание чл.315 ал.1 от КТ.
Счита, че тези писмени доказателства са допустими,
тъй като първоинстанционният съд е приел за недоказани факти, за които не е дал
конкретни указания и поради тази причина не са били представени в
първоинстанционното производство. Моли въззивният съд да поправи пропуска и да
изготви нов доклад по делото, като им даде конкретни указания какви точно факти
е следвало да докажат в процеса. Счита, че са представени писмени доказателства
за спазване на процедурата по чл.314-317 от КТ.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор от Р.И.Н..
В съдебно заседание не се явява представител за въззивника,като
пълномощникът адв.Т. представя писмено въпроси към съдебната експертиза и
писмени бележки.
Въззиваемият се представлява от адв.Б.,който оспорва
възизвната жалба и моли да се остави без уважение.
От възизвната инстанция е допусната съдебна
експертиза с в.л. д-р В.Д.,която се прие
като доказателство.
От събраните по делото доказателства-приложените по
гр.д.№2293/2018г.на РС-Л., приетите във въззивната инстанция-3аповед
№30/02.01.2018г. на изп.директор на „К.Ф."АД,
издадена на основание чл.2 от Наредбата за трудоустрояване приета с ПМС №72 от
30.12.1986г., изм. ДВ бр.17 от 28.02.2014г. и Наредба №РД-07-1 от 2.02.2012г.
за определяне на работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена
работоспособност; 3аповед №31/02.01.2018г. за провеждане на събрание на комисията
по трудоустрояване, Протокол от 08.01.2018г. за заседание на Комисията по
трудоустрояване за определяне на работни места, подходящи за трудоустрояване на
лица с намалена работоспособност по чл.315 от КТ, Писмо изх.№06/08.01.2018г. за
уведомяване на ТД Агенция по заетост- Бюро по труда Л., Списък на определените
подходящи работни места и длъжности за трудоустрояване на лица с намалена
работоспособност от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. по чл.315 ал.1 от КТ, Дневник
за регистриране на трудоустроените лица на основание чл.315 ал.1 от КТ,
заключението на съдебно-медицинската експертиза на д-р В.Д., както и
становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за
установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се
произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована.
Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на
изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за
редовна.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение.С оглед на това съдът преминава към проверка по
реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
Не се спори,че Р.И.Н. е работила по трудов договор на
основание чл.67,ал.1,т.1,във връзка с чл.70,ал.1 от КТ, при ответника „К******,
сключен на 02.06.2014г. (Договор №26/02.06.2014г.). Възложена й е длъжността „координатор
производство” с код по НКПД 2421 6013. С подписа си Н. е удостоверила, че й е
била връчена длъжностната характеристика. Първоначално договорът е бил срочен, а
в последствие с Допълнително споразумение от 01.01.2017г. е потвърден
безсрочният характер на трудовото правоотношение.
Не се оспорва и
факта,че в продължителен период от време-21.08.2017г.-15.10.2018г. Н. е била в
отпуск поради временна нетрудоспособност. С исковата молба са представени редица
медицински документи, от които се установява,че е била подложена на
продължително лечение през това време. С Експертно решение №2024 от зас.№115 от
02.08.2016г. на ТЕЛК при „МБАЛ-Л.”АД Н. е освидетелствана и е определена 73%
трайно намалена работоспособност, за срок от 1 година (т.е.до 01.08.2017г.). Като
противопоказни условия на труд са отразени „Средно тежки и тежки физически
натоварвания, принудителна работна поза, неблагоприятен микроклимат”. Вписано
е,че може да изпълнява досегашната си длъжност „координатор”. С Експертно
решение № 2232 от зас.117 от 28.08.2018г. Н. е преосвидетелствана и е
продължена временната нетрудоспособност за 2 месеца. Следва ЕР №2719 от
зас.№143/16.10.2018г.на ТЕЛК при „МБАЛ-Л.”АД, с което като водеща диагноза е
отразена „Злокачествено новообразование на правото черво(ректум)” и е определена
100% трайно намалена работоспособност, без чужда помощ”. Като противопоказани
условия на труд е записано „Средно тежки и тежки физически
натоварвания,принудителна работна поза, неблагоприятен микроклимат”.
Инвалидизирането е със срок за 2 години (т.е.до 01.10.2020г.). Липсва
констатация може ли да заема досегашната длъжност или длъжност от оповестените
от работодателя по реда на чл.315 от КТ.
С вх.№396/16.10.2018г.
Р.Н. е подала Заявление до „К******-Л.,в което е посочила,че „..във връзка с
влошаване на здравословното й състояние и невъзможността да изпълнява
служебните й задължения, желая да бъде прекратен трудовият ми договор на
основание чл.325,т.9 от КТ ..”. Заявила е, че „..Не желая да бъда
трудоустроявана и премествана на друга работа. За състоянието ми е
издадено ЕР на ТЕЛК-Л. от 16.10.2018г…”.
Работодателят е
отговорил на 17.10.2018г., чрез „Телепоща”, с предложение за преназначаване на
свободно работно място,обявено по реда на чл.315,ал.1 от КТ за трудоустроени- „работник
ръчен шев”. Изискани са обяснения за причината за неявяване на работа на 16 и
17.10.2018г.вкл. Предупредена е, че при неприемане на предложението трудовото й
правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.330,ал.2,т.5 от КТ.
От Р.Н. е подаден Отговор №400 от 20.10.2018г., в който отново е потвърдено
нежеланието й и невъзможността да заеме друга работа по реда на
трудоустрояване. Заявено е, че предлаганата й работа не отговаря на
възможностите и здравословното й състояние,определено с ЕР на ТЕЛК като 100% трайна
нетрудоспособност. Позовала се е на ЕР на ТЕЛК при „МБАЛ-Л.”АД от 16.10.2018г.
Потвърдила е желанието си от вече подадената молба за прекратяване на трудовия
договор по реда на чл.325,ал.1,т.9 от КТ.
От работодателя е
изпратено писмо от 22.10.2018г.,с което е изискано от Н. да представи
нотариално заверен препис от експертното решение на ТЕЛК,което да потвърди
наличието на 100% трайна нетрудоспособност. Разпоредено ена работника на
основание чл.187,ал.1,т.1 във връзка с чл.190, ал.1, т.2 и чл.193, ал.1 от КТ
да даде писмено обяснение за неявяването й на работа за периода от 16.10.2018г.
до 22.10.2018г.вкл. Предупредена е,че липсата на обяснения в тридневен срок ще
бъде счетено като отказ да се дадат такива. Посочено е, че обясненията се
изискват във връзка с процедура по налагане на дисциплинарно наказание.
Ищцата е отговорила на
24.10.2018г.,като е посочила, че с първото заявление от 16.10.2018г. е
представила експертно решение,но служителят е отказала да го приеме. Изпратила
е отново заверено копие на експертното решение на ТЕЛК.
Установява се,че на
17.10.2018г. служебно РЗИ-Л. е изпратило на работодателя копие от ЕР №2719 от
зас.№143/16.10.2018г.на ТЕЛК при „МБАЛ-Л.”АД,получено от работодателя на
23.10.2018г.
На 23.10.2018г. е
издадена обжалваната Заповед №40, с която на основание чл.330,ал.2,т.5 от КТ
изпълнителният директор на „К****** е прекратил
трудовото правоотношение с Р.И.Н., на длъжността „координатор”. Като причини за
прекратяване на правоотношението е отразено „Отказ на работника да заема предложената
му подходяща работа при трудоустрояване”. Разпоредено е да се изплати
обезщетение по чл.224 от КТ за 27 дни неизползван платен годишен отпуск. Заповедта
е връчена на работника на 29.10.2018г., като са предадени и 2 бр. трудови
книжки- факти, удостоверени и с подписана работника.
От приложеното трудово
досие на Р.Н. се установява,че „К****** е подало Жалба вх.№9296/29.10.2018г. до
НЕЛК срещу Експертно решение №2719 от 143/16.10.2018г. на ТЕЛК към
МБАЛ”Проф.Д-р Параскев Стоянов”АД-гр.Л.,издадено на работника Р.И.Н.. Получен е
отговор с изх.№3727/05.11.2018 год. от НЕЛК, с което уведомяват, че от
компетентност на РЗИ е да разпореди извършването на проверка по изложените в
жалбата им доводи и оплаквания за нарушение на Наредбата за медицинската
експертиза,затова е разпоредено да се извърши проверка. От „К****** е подадена
Жалба с вх.№ МД-16, дело 5479 от 13.11.2018г. до РЗИ-Л., с искане за извършване
на проверка на ЕР №2719 от 143/16.10.2018г.на ТЕЛК при „МБАЛ-Л.”АД. Постъпил е
отговор с изх.№МД-16-5479/23.11.2018г. 97-00-3-1/23.11.2018г. от РЗИ-Л.,с който
уведомяват „К******, че с оглед прекратеното трудово правоотношение с Н., по
правилото на чл.112 от ЗЗ се явява лице, извън заинтересованите,поради което не
могат да издадат информация за здравословното състояние и медицинската
експертиза на лицето.
Не се спори,че по
описа на Административен съд-Л. е образувано адм.д.№427/2018г.,с предмет
подадена от „К****** жалба срещу решението на РЗИ-Л.,обективирано в писмо с №МД-16-5479/23.11.2018г.
97-00-3-1/23.11.2018г. Няма данни за изхода на производството. По искането за
спиране на настоящето производство по реда на чл.229,ал.1,т.4 от ГПК
първонистанционният съд се е произнесъл с Определение №1712/18.12.2018г., също
и в съдебното заседание на 09.01.2019г., като го е оставил без уважение.
По делото е представен
и Констативен протокол от Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Л.
изх.№11-С-04-152/07.12.2018 год. за извършена на 27.11.2018г. проверка в „К******-гр.Л.,
в който е описано какво включва трудовото досие на Р.И.Н., като от прегледа,
както на съдържащите се в това досие документи и другите изискани и представени
от работодателя, е заключено,че не са констатирани нарушения на трудовото
законодателство.
В хода на разглеждане
на първоинстанционното производство е представено Експертно решение на НЕЛК с
№0188 от зас.№021/30.01.2019г.,с което е отменено ЕР на ТЕЛК и върнато за ново
освидетелстване. Като мотиви е изложено,че при издаване на ЕР ТЕЛК не се е произнесла
по пригодността на лицето по отношение
на работното място „координатор производство” и за необходимостта от
трудоустрояване, не е имало данни за работното място, липсвала е преценка
заеманото работно място или друго налично при работодателя, подходящи ли са за
лице с увреждания. Няма данни как е завършило производството.
Първоинстанционният
съд е назначил съдебно-икономическата експертиза с в.л. Николина Русева.
След извършената проверка експертът сочи,че поради продължителния период на
отпуск поради временна нетрудоспособност на ищцата,последното брутно трудово
възнаграждение, явяващо се база на изчисляване на обезщетението по чл.225,ал.1
от КТ, следва да е това ,получено за м.юли 2017г. Така размерът на претендираното обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ за периода от 23.10.2018г. до 20.11.2018г. е 927,20лв., а
дължимата законна лихва върху това обезщетение за времето от 23.10.2018 год. –
датата на прекратяване на трудовото правоотношение до 20.11.2018 год. е 7,47лв.
Съставът приема
заключението като обективно и
компетентно и гради изводите си на констатациите на експерта.
Пред настоящата
инстанция се назначи и прие заключението на съдебно-медицинска експертиза,изготвена
от в.л.д-р В.Д.. На поставения въпрос експертът отговаря,че с оглед естеството
на заболяването на Р.Н. и представените по делото експертни решения на ТЕЛК/НЕЛК
(има се в предвид издадените до и вкл. ЕР №2719 от 143/16.10.2018г.), заеманата
от нея длъжност „координатор производство”, както и предложената й „Работник
ръчен шев”, са неподходящи. При определения процент на нетрудоспособност на Р.Н.
и естеството на заболяването й, експертът намира,че при работодателя няма
подходяща длъжност,определена за трудоустроени,която тя би могла да заеме. При
представяне на заключението в съдебно заседание експертът поясни,че ролята на
службата по трудова дисциплина е единствено да консултира и подпомага
работодателя за прилагане на превантивни подходи за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд. Извън техните компетентности е да дават последваща
преценка дали конкретните длъжности са противопоказни за здравето на работника.
Това е изцяло в правомощията на ТЕЛК,издал предписанието за трудоустрояване.
Съставът приема
заключението като обективно и компетентно
и гради изводите си на констатациите на експерта.
Пред първата инстанция са разпитани ангажирани
от страните свидетели. Свидетелят на ищеца –св.И.И. излага подробни
обяснения за проведеното лечение на Н., потвърждава,че от служител на работодателя
е било отказано да приеме експертното решение,в който смисъл са и твърденията
на ищцата. Свидетелят излага възприятията си за отражението на заболяването
върху ежедневието на Н.. Съставът, намира,че показанията на този свидетел не
касаят пряко относими към спора факти и обстоятелства,а и наличието на
продължително съжителство с ищцата, поставя под съмнение обективността на
споделеното от него.
Разпитаните
свидетели,водени от ответника,са лица,които работят при този работодател. Свидетелят
С.А.К. е виждала ищцата да идва-сама или с
придружител, да носи болничните си листи. Свидетелят Т.П.И.
е участвала в процедурата по предлагане на ищеца на работа за трудоустроени.
Счита,че предложеното работно място съответства на здравословното състояние на
ищеца. Показанията й разясняват процедурата по вземане на решение по чл.315 от ГПК. При липсата на конкретни данни, обективирали тези й твърдения,съставът не
може да приеме за достоверни показанията й в тази част.
По изложените съображения и с оглед предмета на
доказване в настоящето производство, съставът намира,че от показанията на
свидетелите не може и не се установяват
относими към спора факти и обстоятелства.
С въззивната жалба се представиха и са приети като
доказателства документи,обосноваващи изпълнението от работодателя на
изискванията на чл.2 от Наредба за трудоустрояването,за създаване на комисия по
трудоустрояването,за изпълнение на ангажимента й да определи подходящите
работни места и длъжности за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност,
воденето на дневник за регистриране на трудоустроените лица. Тези доказателства
са приети с оглед възражението на въззивника,че в първата инстанция не са
дадени указания по реда на чл.146,ал.2 от ГПК за липса на представени
такива,касаещи изпълнението от работодателя на задълженията му по чл.2 и сл. от
Наредба за трудоустрояването.
При така установената фактическа
обстановка,съставът намира,че съдът е сезиран със следните обективно съединени искове- иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ за признаване на
уволнението на ищеца за незаконно и отмяната му; иск с правно основание
чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност; иск с правно основание
чл.344,ал.1,т.3,вр.с чл.225,ал.1 КТ- за присъждане на обезщетение за оставане
без работа в резултат на незаконно уволнение, иск с правно основание
чл.344,ал.1,т.4 от КТ- за извършване на поправка на вписаното в трудовата
книжка правно основание за прекратяване на трудовия договор.
РС-Л. е изложил подробни мотиви, защо
приема, че работодателят е нарушил императивни
материално-правни норми-законови и подзаконови, при провеждане на
процедурата по прекратяване на трудовия договор на посоченото основание
–чл.330,ал.2,т.5 от КТ. Съставът напълно ги споделя и допълва със следното:
Предпоставките да се приложи процедурата
по прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330,ал.2,т.5 от КТ
са да е осъществена законосъобразно процедурата по прилагане на предписанията
за трудоустрояване на работника, дадени от здравния орган-в случая ТЕЛК и да е
налице отказ на работника да заеме предложената му, подходяща и съответстваща
на даденото предписание работа при работодателя. Редът за прилагане на
предписанието е регламентиран в чл.325,ал.1,т.9 от КТ и чл.2 и сл.от Наредба за
трудоустрояването.
Необходимо е от една страна кумулативно
обективиране на елементите на „невъзможност да се изпълнява възложената
работа”- поради болест, довела до намаляване на работоспособността или по
предписание на ТЕЛК за наличие на здравни противопоказания за упражняване на
съответната трудова дейност. Невъзможността за изпълнение на работата в първата
хипотеза е поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност),
което е налице при призната неработоспособност над 50% сто и повече, което е от
компетентност на ТЕЛК и се извършва по установения за това ред. Втората
хипотеза на текста е поради "здравни противопоказания" и е налице в
случаите, при които работникът страда от болест, която не е довела до неговата
трайна неработоспособност, но го поставя в състояние на невъзможност да
изпълнява точно определена работа по трудово правоотношение. Следващата кумулативна
предпоставка е да е при работодателя да няма друга работа, подходяща за
здравословното състояние на работника или ако има-работникът да е отказал да я
заеме-в хипотезата на уволнение по реда на чл.330,ал.2,т.5 от КТ.
И в двата случая преценката следва ли да
се трудоустрои работникът, в каква степен е засегната работоспособността
му,каква работа е подходяща за актуалното му здравословно състояние, е в
изключителната компетентност на съответния здравен орган (ТЕЛК,НЕЛК). Единствено
той има право да посочи в експертното решение какви са здравни противопоказания
на констатираното заболяване и дали упражняваната до момента трудова функция все
още е или вече не е подходяща за работника. Решението на ТЕЛК има задължителен
характер и обвързва както работодателя, така и работника в констатацията дали е
необходимо трудоустрояване, дали упражняваната трудова функция е подходяща, дали
от обявените от работодателя по реда на чл.315,ал.1 от КТ работни места за
трудоустрояване има съответстваща на здравословното състояние и предписания на
трудоустроения работник.
Нормативната уредба на процедурата по
трудоустрояване налага извода,че медицинският въпрос дали заеманата до момента
на трудоустрояване длъжност или предложената от работодателя нова е подходяща за
здравето на трудоустроения, не може да
бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина, нито
от вещи лица в иницииран трудов спор за оспорване законосъобразността на
уволнението. Това е така, тъй като здравният орган (ТЕЛК,НЕЛК) има изключителна
компетентност да даде заключение и предписания към работодателя. Тази преценка
на ТЕЛК не подлежи на инцидентна проверка за правилност и от гражданския съд.(Реш.№266/24.03.2010г.,пост.по
гр.д.№814/2009г.,ІІІ ГО на ВКС). Изпълнението на това задължение е установено
като императивно правило и за здравния орган. Съгласно чл.1,ал.4 от Наредба за
трудоустрояването при вземане на решение за издаване на предписание за
трудоустрояване здравният орган следва да посочи конкретното работно място или
длъжност от обявения от работодателя списък, което е, съответно вече не е подходящо
за трудоустрояване на работника Липсата на такава констатация е съществен
пропуск на експертното решение и поставя
работодателя в невъзможност да извърши преценка дали да трудоустрои работника и
на каква подходяща за установената му с ТЕЛК степен на неработоспособност
длъжност. В този случай работодателят следва по реда на чл.3 от Наредбата за
трудоустрояването да поиска от здравния орган да допълни предписанието си-
ал.2. Изпълнението на тази процедура гарантира законосъобразността на
последвалото решение на работодателя да предложи на работника предписаната
работа, съответно законосъобразността на преценката му, че поради отказа на
работника може да пристъпи към прекратяване на трудовото правоотношение с него
по реда на чл.330,ал.2,т.5 от КТ.
В случая се установява,че в издаденото на ищеца експертно решение липсва именно констатация на ТЕЛК за възможността за упражнява предишната й трудова функция на „координатор производство”, съответно за пригодността на обявените от работодателя по реда на чл.315 от КТ работни место за трудоустрояване, към степента на нетрудоспособност на Н.. Затова работодателят е следвало да предприеме инициатива за допълване на ЕР по посочения ред на чл.3 от Наредбата за трудоустрояването и едва след произнасянето на здравния орган и заявен отказ от работника за заеме предлаганата работа, да предприеме прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно основание чл.330,ал.2,т.5 от КТ. Следва да се отбележи,че работодателят е нужно да извърши проверка за подходяща работа на трудоустроения работник,дори и в случаите на определена от ТЕЛК 100% трайно намалена работоспособност. Съответно при пропуск в експертното решение, дори и при поставена такава максимална стойност, също следва да се инициира ревизия на становището на здравния орган и уточнение. ТЕЛК следва да се произнесе за работоспособността на работника за конкретно изпълняваната от него длъжност дори и при достигане на тази максимална степен. По този начин се обезпечава защитата на конституционно гарантираното право на труд- чл.48,ал.2 от Конституцията на Република България- „.. държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания”. (в т.см. Реш.№658 от 03.07.2019г., пост.по гр.д.№1666/2018г.на ІІІ ГО на ВКС).
Следва също да се отбележи,че въпросът за наличието
на предпоставките за извършване на трудоустрояването на работника не зависи от
субективното отношение на страните по трудовото правоотношение,а от обективното
наличие на несъответствие между условията на труд по заеманата позиция и здравословното състояние на
работника. В този смисъл дори и при изричните изявления на Н., че не желае да
бъде трудоустроявана и няма да заеме предложена длъжност от тази категория, работодателят
е длъжен да извърши процедурата по чл.325,ал.1,т.9-проверка и предложение на
подходяща работа (в т.см.Опр.№417/23.04.2009г.,пост.по гр.д.№553/2009г., ІV ГО
на ВКС, Реш.№188/23.01.2018г.,пост.по гр.д.№793/2017г.,ІІІ ГО на ВКС).
При тези констатации се налага извод, че
към момента на издаване на обжалваната заповед работодателят все още не е имал
законово основание да прекрати правоотношението с работника на посоченото
основание. Това е така, тъй като не е могъл самостоятелно и автентично да направи
преценката трудовата функция като „координатор производство”, която ищецът е
изпълнявала до момента, все още е подходяща за нея. Не е могъл да направи самостоятелна преценки и дали обявените по
реда на чл.315 от КТ работни места за трудоустроени- „работник ръчен шев” са
подходящи на актуалната й трудоспособност. Констатацията на изслушаната в настоящето
производство съдебна експертиза,че и двете длъжности не са подходящи, не може
да промени изводите на съда,при съобразяване на изложеното по-горе по отношение
на изключителната компетентност да дават заключение в този смисъл единствено и
само на ТЕЛК,сътов.НЕЛК.
Този порок не може да се санира и от
инициираното от работодателя производство по обжалване на експертното решение,тъй
като е извършено след издаване на оспорваната заповед. Не може да се съобразява
и постановената в хода на разглеждане на
делото отмяна на решението именно в частта за констатирания пропуск-с Експертно решение на
НЕЛК с №0188 от зас.№021/30.01.2019г.
При тези съображения съставът намира,че
при извършване на процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение работодателят
е нарушил императивни норми-чл.325,ал.1,т.9, чл.315, чл.317 от КТ,също и чл.3
от Наредба за трудоустрояването,което обосновава и незаконосъобразност на
издадената Заповед №40/23.10.2018г.на изпълнителния директор на „К******.
Предвид изхода по този иск,основателни се
явяват и останалите,обусловени от изхода му,а именно искът по чл.344,ал.1,т.2
от КТ– за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението й длъжност
„координатор производство” и за присъждане на обезщетение за времето,през което
ищецът е останала без работа поради признатото за незаконно уволнение- с правно
основание чл.344,ал.1,т.3,във вр.с чл.225,ал.1 от КТ и правилно са уважени
от РС-Л..
Съставът намира за неоснователно възражението за
допуснато нарушение на процесуалните правила,изразяващо
се в липса на указания за непредставяне на доказателства от работодателя за
изпълнение на изискванията на чл.2 от Наредба за трудоустрояването. В
представения на страните доклад съдът е посочил,че в тежест на работодателя е
да обоснове законността на обжалваното прекратяване на трудовия договор. Затова
и при въведените от ищеца основания за незаконосъобразност- липса на проверка
за пригодност на предложената длъжност със здравните предписания на ТЕЛК,
работодателят е следвало да съобрази с какви доказателства може да опровергае
това твърдение. Задължението на съда по чл.146,ал.2 от ГПК е да посочи за кои
твърдени факти не се сочат доказателства,а не с какви доказателства следва да
се обори,съотв. Обоснове заявена позиция.
Неоснователно е и възражението за необсъждане в
пълнота на всички представени доказателства. Напротив-съдът подробно и
обосновано е изложил позицията си по относими към спора факти и обстоятелства,
представените за доказването,съотв.опровергаването им доказателства и е направил
относими и правилни изводи за незаконосъобразност на прекратяването на трудовия
договор,които изцяло се споделят от въззивния състав.
При горните констатации следва да се потвърди,като
правилно и решението в частта,в която съдът е разпределил отговорността за
разноските съобразно изхода на спора.
По изложените съображения Решение
№186/24.04.2019г.,пост.по гр.д.№2293/2018г.на РС-Л. следва да се потвърди в
обжалваната му част,в която е уважен искът с правно основание чл.344,ал.1,т.1
от КТ и е отменена Заповед №40/23.10.2018г.на изпълнителния директор на „К******
с ЕИК ******,със седалище и адрес на управление в гр.Л.,Северна промишлена
зона,ул.”Освобождение”№7, за прекратяване на основание чл.330,ал.2,т.5 от КТ на
трудовото правоотношение с Р.И.Н. с ЕГН **********,***, уважен е искът с правно
основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ,като е възстановена на заеманата преди
уволнението й длъжност „Координатор производство”с код по НКПД 2421
6013,считано от датата на явяване на я заеме,но не по-късно от 14 дни от
получаване на съобщението за възстановяването й, е уважен искът с правно
основание чл.344,ал.1,т.3,във вр.с чл.225,ал.1 от КТ,като работодателят е
осъден да заплати на работника обезщетение за времето,през което е останала без
работа поради признатото за незаконно уволнение,а именно от 23.10.2018г. до
20.11.2018г.,в размер на 927.20лв.,ведно със законната лихва върху тази сума с
начало от 20.11.2018г.до окончателното изплащане на сумата,както и сумата
7.47лв.-законна лихва за периода от 23.10.2018г.до 22.11.2018г.
В останалата част решението,като
необжалвано е влязло в законна сила.
С оглед изхода на въззивното производство
въззиваемият има право на възстановяване на направените от нея разноски. Представен
е Списък по чл.80 от ГПК от пълномощника й и Договор за правна защита и
съдействие,с отбелязване на реалното плащане на сумата от 560лв.,поради което
съставът приема,че въззивникът следва да бъде осъден да възстанови сумата на
въззиваемия Р.Н.. Направените от въззивника разноски остават за негова сметка с
оглед изхода на въззивното производство.
По изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК Ловешкият
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло,като
правилно и законосъобразно, Решение №186/24.04.2019г.,
пост.по гр.д.№2293/2018г.на РС-Л., в обжалваната част, в която е уважен искът с правно основание чл.344,ал.1,т.1
от КТ и е отменена Заповед №40/23.10.2018г.на изпълнителния директор на „К******
с ЕИК ******,със седалище и адрес на управление в гр.Л.,Северна промишлена
зона,ул.”*****,
за прекратяване на основание чл.330,ал.2,т.5 от КТ на трудовото правоотношение
с Р.И.Н. с ЕГН **********,***, уважен е искът с правно основание чл.344,ал.1,т.2
от КТ,като е възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност
„Координатор производство”с код по НКПД 2421 6013,считано от датата на явяване
на я заеме,но не по-късно от 14 дни от получаване на съобщението за
възстановяването й, уважен е искът с
правно основание чл.344,ал.1,т.3,във вр.с чл.225,ал.1 от КТ,като „К****** с ЕИК
****** е осъден да заплати на Р.И.Н. с ЕГН ********** обезщетение за
времето,през което е останала без работа поради признатото за незаконно
уволнение,а именно от 23.10.2018г. до 20.11.2018г.,в размер на 927.20лв., ведно
със законната лихва върху тази сума с начало от 20.11.2018г.до окончателното
изплащане на сумата,както и сумата 7.47лв.-законна лихва за периода от
23.10.2018г.до 22.11.2018г.,като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
„К****** с ЕИК ******,със
седалище и адрес на управление в гр.Л.,*****, ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.Н. с ЕГН **********,***, сумата 560 (петстотин и
шейсет) лева, представляваща направени в производството разноски.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му,на основание чл.280,ал.3,т.3 от ГПК, в частта по
отношение на исковете с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.