В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Илияна Зелева | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е образувано по предявен иск от „Р. „К. с.Б., ЕИК ....................., представлявана от председателя Ш. Д. Ч., с ЕГН *, с адрес с. Б., общ. Б., чрез пълномощник адв. Н. П. против Н. Р. В., с ЕГН *, с адрес с. Б., обл. С., У. Ц. С. 6, с цена на иска 10 765.47лв., представляващи имуществени вреди в размер на 8 971,21 лева, произтичащи от с/ка 3022 материали – 6 874,90 лева; с/ка 422 подотчетни лица 1 300.00 лева; с/ка 614 - 515,52 лв. за проведени разговори с телефон № 2014 и 280,80 лева за месечни такси на невърнат телефон № 20-14, върху която сума от 8971,22 лева се начислява 20 % ДДС в размер на 1 794,25 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 10 765,47 лева, считано от образуване на делото /30.01.2012г./ до окончателно изплащане, с присъждане на направените разноски по делото. В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че ответникът е бивш председател на кооперацията. В това качество с разходен касов ордер 31/30.01.2009г. е получил от кооперацията общо 1 451.00 лева, в брой за аванс за доставка на стоки. С фактура № 1122/31.01.2009г. „Ф...” ЕООД е доставил на кооперацията 13 500 кг. брашно с единична цена 0,4583 лева на стойност 6 187.05 лева, върху която сума е начислено ДДС 1 237.41 лева, обща стойност 7 424.46 лева. Част от получения от ответника аванс от 1 300.00 лева е бил предназначен за доплащане на доставеното на кооперацията брашно, която сума ответникът не е заплатил. Фактурата е заведена по сметка 422 и не била платена на доставчика. Кооперацията е закупила от друга фирма „Р...” ЕООД с.Б., с фактура № 68/02.11.2009г. 11 926 кг. арматурна заготовка с единична цена 1 лев на стойност 11 926.00 лева, върху която сума е начислен ДДС в размер 2 385.20 лева, обща сума за плащане 14 311.20 лева. Фактурата е заведена по сметка 3022, според която част от закупеното арматурно желязо на стойност 11 926.00 лева е продадено с фактура № 910/30.11.2009г. на „С. Д.”, който е закупил 9 000 кг. на стойност 9 000.00 лева и са останали 2 926 кг. на стойност 2 926.00 лева. с фактура № 80/30.12.2009г. кооперацията е закупила от „Р.” ЕООД Б. 5 483 броя тухли - решетка, с единична цена 0.30 лева на стойност 1 644.90 лева и 4 608 броя тухли - керамични с единична цена 0.50 лева на стойност 2 304.00 лева. След начислен ДДС общата сумата за плащане е 4 738.68 лева. Фактурата била подписана от ответника и в сметка 3022 е отразена. Салдото по сметка 3022 възлиза на 3 948.90 лева. Задължението по сметка 3022 е 6 874.90 лева, без ДДС. Ответникът е ползвал служебен телефон с № 20 -14 и към 27.12.2012г. има задължения 969.13 лева по 8 броя фактури, месечни такси за времето месец август 2010г. до месец декември 2010г. и месечни такси от месец януари 2011г. до месец август 2011г. и 50.00 лева за невърнат телефон. Задължението е по сметка 614. При извършена финансова ревизия на кооперацията, за която е съставен ревизионен доклад с вх. № 62/07.09.2010г. за отчетен период 01.04.2009г. – 30.06.2010г. за доставените - арматурна заготовка, с фактура № 68/02.11.2009г. и тухли, с фактура № 80/30.12.2009г. е установено, че не са постъпвали в магазини или склад на кооперацията. В ревизионния доклад е посочена и сумата от 1 300.00 лева, получена от кооперацията по сметка 422 от ответника, която не е отчетена. По сметка 3022 има партида на ответника за произтичащите от него подписани за получател два броя фактури за материали и въз основа на извършена проверка от комисия, съставена от контролния съвет на кооперацията не са установени налични количества тухли в складовете на търговските обекти на кооперацията, като липсващите арматурна заготовка и тухли са осчетоводени като липси. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.45, А.1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 10 765.47 лева, от които имуществени вреди в размер 8 971.22 лева, по т.1/ сметка 3022 материали 6 874.95 лева; 2/ сметка 422 подотчетни лица 1 300.00 лева; 3/ сметка 614 – 515.52 лева за проведени разговори с телефон 2014 и 280.80 лева за месечни такси за невърнат телефон, върху която сума е начислен 20 % ДДС, 1794.25 лева, ведно със законната лихва върху главницата 10 765.47 лева от предявяване на иска 30.01.2012г. до окончателно изплащане. В срока по чл.131, А.1 ГПК от ответника е представен отговор, с който оспорва иска, като недопустим и неоснователен. Твърди, че искът е предявен от лице, което няма качеството на председател на кооперацията, поради което няма процесуална представителна власт. Твърди, че е бил в трудово правоотношение с кооперацията за периода, за който ищецът претендира отговорност, поради което счита, че ищецът не може да претендира отговорност по общия ред на чл.45 ЗЗД, тъй като отговорността му е по реда на чл.211 КТ, чл.206, А.2, чл.207, А.1 и чл.211 КТ. Счита, че не са налице предпоставките по смисъла на КТ на отговорността, тъй като липсва умишлено причиняване на вреда. Прави възражение за изтекла давност по отношение на заявената претенция за сумата от 1 451.00 лева, която била получена с разходен касов ордер № 31/30.01.2009г., като счита, че определения по чл.211 КТ давностен срок е три годишен и същият е изтекъл към датата на предявяване на иска. Навежда доводи за изключване на отговорността, тъй като е извършвал дейността като ръководител, съгласно чл.204 КТ при нормален производственостопански риск. Възразява срещу размера на отговорността, която счита, че според чл.207, А.1, т.2 КТ е не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение. Твърди, че ищецът не е уточнил разликата между стойността на ордера 1 471.00 лева и заявената с исковата молба сума от 1 300.00 лева. В съдебно заседание ищецът, представляван от председателя Ч. и адв. П., поддържат иска. Ответникът не се явява, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище, с което оспорва иска. Съдът, прие от фактическа и правна страна следното: От приложеното удостоверение с изх. № *2533/09.06.2011г. се установява, че председател на кооперацията е Ш. Д. Ч.. Преди това председател на кооперацията е бил ответника, съгласно удостоверение изх. № *5634/17.05.2011г. С разходен касов ордер № 031/30.01.2009г., подписан от ответника е получил аванс от кооперацията 1 451.00 лева. С фактура № 1122/31.01.2009г., издадена от „Ф...” ЕООД на кооперацията е доставено брашно тип 500 – 13 500 кг. по 0.4583, на обща стойност 6 187.05 лева, върху която сума е начислен 20 % ДДС – 1 237.41 лева, общ размер 7 424.46 лева, платима по банков път. На фактурата е отбелязан получен аванс за плащане на фактура от 1 300.00 лева, но не е издадена касова бележка от доставчика „Ф...” ЕООД и фактурата не е платена. От доставчика до кооперацията е изпратено писмо покана, вх. № 29/31.05.2010г., в което фактура № 1122/31.01.2009г. на стойност 7 424.46 лева е посочена като неплатена. Фактура № 68/02.11.2009г. е получена от кооперацията от доставчик „Р...” ЕООД за доставена арматурна заготовка 11 926 кг. на стойност 11 926.00 лева, с начислен ДДС – 2 385.20 лева, обща стойност 14 311.20 лева., платима с платежно нареждане. По сметка 3022 е отбелязано арматурно желязо от „Р...” ЕООД за месец ноември 2009г. по фактура № 68/02.11.2009г. - 11 926 кг., от което с фактура № 910/30.11.2009г. е продадено на „С... Д...” 9 000 кг. на стойност 9 000.00 лева, със салдо 2 926 кг., на стойност 2 926.00 лева. С фактура № 80/30.12.2009г., получена от кооперацията, са доставени от „Р...” ООД тухла решетка 5 471 броя по единична цена 0.30 лева на стойност 1 442.90 лева, тухла керамична 4 608 броя по 0.50 лева на стойност 2 304.00 лева, обща стойност 3 948.90 лева, с ДДС – 789.78 лева, сума за плащане 4 738.68 лева. По сметка 3022 са отбелязани доставените стоки с фактура № 80/30.12.2009г. и налично салдо 3 948.90 лева. За задължението по сметка 614 от ищеца са представени доказателства: 1/ Фактура № *, издадена на 03.02.2010г. и краен срок за плащане 28.02.2010г. На стр.2 са посочени телекомуникационни услуги, вкл. за телефон № 03042/2014 с месечна такса 18 лв. и разговори с продължителност 1 ч., 26 мин., 29 сек. на стойност 33,60 лв., с общо задължение по фактурата 51,60лв., което е заплатено от ищеца с преводно нареждане за кредитен превод от 02.03.2010г.; 2/ Фактура №*, издадена на 06.03.2010г. и с краен срок за плащане 29.03.2010г. На стр.2 са посочени ползвани телекомуникационни услуги, вкл., и за телефон № 03042/20-14, с месечна такса 18 лв. и фиксирани разговори с продължителност 2ч, 26 мин., 49 сек. на стойност 62,72 лв. или общо 80,72 лв. Задължението по фактурата е заплатено от ищеца с преводно нареждане за кредитен превод от 06.04.2010г.; 3/ Фактура № *, издадена на 02.04.2010г. и с краен срок за плащане 29.04.2010г. На стр.2 са посочени ползвани телекомуникационни услуги, вкл. за телефон №03042/20-14, с месечна такса 18 лв. и фиксирани разговори с продължителност 4 ч.,30 мин.,19 сек. на стойност 124,48 лв. или общо 142.48лв. Задължението по фактурата е заплатено от ищеца с преводно нареждане за превод от 01.05.2010г. 4/ Фактура №*, издадена на 09.04.2010г. и краен срок за плащане 06.05.2010г. На стр.2 са посочени ползвани телекомуникационни услуги, вкл. за телефон № 03042/2014, с месечна такса 4,20 лв. и фиксирани разговори с продължителност 1 ч., 04 мин., 32 сек., на стойност 27,44 лв. или общо 31,64 лв. Задължението по фактурата е заплатено от ищеца с преводно нареждане за кредитен превод от 05.05.2010г.; 5/ Фактура № *, издадена на 08.05.2010г. и краен срок за плащане 05.06.2010г. На стр.2 са посочени ползвани телекомуникационни услуги, вкл. за телефон № 03042/2014 с месечна такса 18 лв. и фиксирани разговори с продължителност 4ч., 15 мин., 31 сек. на стойност 105,16 лв., или общо 123.16 лв. Задължението по фактурата е заплатено от ищеца с фискален бон от 28.05.2010г.; 6/ Фактура № *, издадена на 08.06.2010г. и краен срок за плащане 06.07.2010г. На стр. 2 са посочени ползвани телекомуникационни услуги, вкл. за телефон №03042/2014 с месечна такса 18 лв. и фиксирани разговори с продължителност от 2 ч., 40 мин. и 47 сек. на стойност 48,30 лв. или общо 66,30 лв. Задължението по тази фактура е заплатено от ищеца с преводно нареждане за кредитен превод от 07.07.2010г.; 7/ Фактура №*, издадена на 08.07.2010г. и краен срок за плащане 05.08.2010г. На стр. 2 са посочени ползвани телекомуникационни услуги, вкл. за телефон №03042/2014 с месечна такса 18 лв. и сума за плащане 18 лв. Задължението по фактурата е заплатено от ищеца с преводно нареждане за кредитен превод от 03.08.2010г. и 8/ Фактура №*, издадена на 10.08.2010г. и с краен срок за плащане 05.09.2010г. На стр. 2 са посочени ползвани телекомуникационни услуги, вкл. за телефон №03042/20-14 с месечна такса 18 лв. и сума за плащане 18 лв. Задължението по въпросната фактура е заплатено от ищеца чрез вносна бележка от 07.09.2010г. Приложена е справка изх. № 90/27.12.2011г., от която се установява, че за месец август, септември, октомври, ноември и декември 2010г. са платени такси с ДДС 108.00 лева; за месец януари до август 2011г. такси 172.80 лева, за невърнат телефон 50.00 лева, общо задълженията на ответника за телефон абонатен номер 20-14 към 27.12.2011г. са 969,13лв. От приложения ревизионен доклад за извършена финансова ревизия на кооперацията от Централен кооперативен съюз София - Дирекция „Финансов контрол” за период от 01.04.2009г. до 30.06.2010г. се установява, че по счетоводна сметка 3022 материали в кооперацията не са установени налични количества тухли на обща стойност 3 948.90 лева, които се осчетоводяват като липси на Н. В., от който трябва да се търси пълна имуществена отговорност. На страница 5 от ревизионния доклад са отразени фактура № 68/02.11.2009г. за арматурна заготовка и фактура № 80/30.12.2009г. за тухли 3 948.90 лева са подписани от председателя на кооперацията, но арматурно желязо и тухли не са постъпвали в магазин или склад на кооперацията. Т.8, б. „в” по счетоводна смекта 422 е прието, че от ответника не са отчетени получени от касата на кооперацията парични средства, за която сума, бил поканен да се издължи, но не е направил това. От заключението на вещото лице по изслушаната ССчЕ се установи, че след проведен избор на 28.03.2008г. за председател на кооперацията е бил избран ответника. Въз основа на проведения избор бил сключен трудов договор № 1/16.04.2008г., с който ответникът е назначен за председател, считано от 16.04.2008г. След подадено уведомление трудовият договор бил регистриран в ТД на НАП. От 01.06.2010г. регистрацията на трудовия договор е била прекратена, т.е след издаване на заповед №8/31.05.2010г., с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.338 КТ. На ответника има открита партида по сметка 3022 материали и по сметка 422 подотчетни лица, по сметка 614 няма открита партида. По сметка 3022 има открити задължения за подписани фактури за доставени на кооперцията стоки. По фактура № 80/30.12.2009г. издадена от „Р...” ЕООД с. Б. – 3 948.90 лева без ДДС, по фактура № 68/02.11.2009г., издадена от „Р...” ЕООД с. Б. за арматурна заготовка 11 926 лева без ДДС, от която с фактура № 910/30.11.2010г. кооперацията е продала 9 000 кг. на „ „С... О... – 70”. Разликата между 11 926.00 лева за закупената арматура и за продадената е в размер 2 926.00 лева без ДДС, която стои по сметка 3022. Общият размер на задължението по сметка 3022 е 6 874.90 лева. По сметка 422 стои открито задължение в размер 1 300.00 лева остатък към на 31.12.2010г. и 31.12.2011г., а в авансовия отчет на ищеца през месец април 2009г. е отчел като платена сумата 1 300.00 лева към „Ф...” ЕООД Д.... Към отчета няма представена касова бележка или квитанция от приходен касов ордер за платена на доставчика сума. От доставчика е поискана цялата сума 7 424.46 лева и тази сума е била предявена по ГД № 271/2011г. по описа на Районен съд Д., която е присъдена и за която е издаден изпълнителен лист, което е наложило сторниране на отчетената от ответника сума от 1 300.00 лева в представения авансов отчет. Ответникът е работил в Р. „К. от месец април 2008г. до края на месец април 2010г. През целия период му е било начислявано брутно трудово възнаграждение в размер 599.50 лева. Последният месец, за който му било начислено трудово възнаграждеине е месец април 2010г. През месец май 2010г. му е начислено обезщетение за 18 дни платен годишен отпуск в размер 539.46 лева и по чл.224 КТ – 659.34 лева. Тройният размер на уговореното трудово възнаграждение е в размер 1 798.50 лева, което е изчислено на база уговореното и начислявано през целия период месечно брутно трудово възнаграждение. В кооперацията няма определени лимити за служебни телефонни разговори. Сумата от 796.32 лева са за телефонни разговори, такси за телефон, за телефонния пост на главен счетоводител, който е бил съкратен и телефонът е взет от ответника и въпреки, че не е бил в кооперацията от него са водени телефонни разговори. Не е върнат и телефонния апарат. Задълженията на ответника, за които има подписи са: за материали 6874.90 плюс ДДС 1374.98лв. общо 8249.88лв. За неотчетен аванс 422 подотчетни лица 1300лв. От приложеното ГД № 348/2010г. по описа на Районен съд Д. се установява, че предявените от ответника срещу кооперацията искове на основание чл.344 КТ за отмяна на заповед № 8/31.05.2010г. на управителя на Р. „К., с която на основание чл.338 КТ, считано от 31.05.2010г., е прекратено трудовото правоотношение на ответника, за възстановяването му на длъжността „председател” и за присъждане на обезщетение по чл.225, А.1 КТ са отхвърлени с влязлото в сила решение № 119/17.04.2012г. по ВГД № 37/2012г. по описа на Окръжен съд С. и определение № 160/04.02.2013г. по ГД № 815/2012г. на ВКС. Прието е, че между председателят на кооперацията и кооперацията не е съществувало трудово правоотношение, независимо от представения п¯ делото трудов договор. Искът се квалифицира на основание чл.45 ЗЗД. Ищецът претендира обезщетение за причинени от ответника имуществени вреди, произтичащи от липса на доставени с процесните фактури материали, неотчетен и получен от ответника аванс, както и за неправомерно ползване на телефонен пост с №2014. Искът се квалифицира по общия състав на чл.45 ЗЗД, поради това, че отношенията между кооперацията и ответника, въпреки наличие на трудово правоотношение, по което е изпълнявал длъжността председател през процесния период, не са били трудови. С влязлото в сила съдебно решение по ГД № 348/2010г. по описа на Районен съд Д., решение № 119/17.04.2012г. по ВГД № 37/2012г. на Окръжен съд С. и определение № 160/04.02.2013г. по ГД № 815/2012г. на ВКС са отхвърлени исковете на ответника спрямо кооперацията, предявени на основание чл.344, А.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване на незаконност на уволнението, извършено на основание чл.338 КТ, поради нов избор на общото събрание, по съображения, че отношенията между него и кооперацията, във връзка с възложеното му управление като председател, независимо от сключения трудов договор не били трудови. Изборът на общото събрание не е равнозначен на избора по чл.83 КТ, където изрично е отбелязано, че длъжностите, които се заемат въз основа на избор се установяват в закон, акт на Министерския съвет или в устав. В Закона за кооперациите, Устава на същата или акт на Министерския съвет, не предвиждат трудово правоотношение между председателя и кооперацията, отношенията на управителя с кооперацията, независимо от представения трудов договор не са трудови. Ответникът като председател на кооперацията, съгласно чл.26 ЗК представлява кооперацията и се избира измежду членовете й за срок от четири години. Пълномощията му могат да бъдат прекратени предсрочно на основанията, посочени в чл.26 ЗК. В трайната съдебна практика, в този смисъл са решение № 1664/15.12.2009г. на ОС Варна по ВГРД № 1639/2009г., определение № 823/29.07.2010г. по ГД № 387/2010г. ІІІ г.о. на ВКС, решение № 430/30.11.2009г. по ГД № 1057/2009г. на ОС Велико Търново, определение № 304/01.06.2009г. по ЧТД № 286/2009г. І т.о. на ВКС, решение № 125/02.02.2010г. по ВГД № 2378/2009г. на ОС Варна, с които е прието, че отношенията между председателя и кооперацията не са трудови. Предвид изложеното и влязлото в сила решение по ГД № 348/2010г. по описа на Районен съд Д., решение № 119/17.04.2012г. по ВГД № 37/2012г. по описа на Окръжен съд С., което има сила на присъдено нещо между кооперацията и ответника, съгласно чл.298, А.1 ГПК, и е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища в Р.България, съгласно чл.297 ГПК, независимо от сключения между страните трудов договор, отношенията между тях не са били трудови, т.е отговорността на ответника е по реда на чл.45 ЗЗД за заявените от кооперацията имуществени вреди. В този смисъл неоснователно е възражението на ответника за погасяване на иска за неотчетен аванс за сумата от 1300лв., поради изтекла давност, съгласно чл.358 КТ от три години, считано от съставяне на разходен касов ордер №31/30.01.2009г. Давността за иска по чл.45 ЗЗД е общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД и към момента на предявяването му не е изтекла. Но, дори и предявеният от ищеца иск да подлежи на разглеждане по реда на имуществената отговорност на работника или служителя по КТ, претенцията е за липса, за която съгласно чл.207, А.1, т.2 КТ отговорността е в пълен размер, заедно със законните лихви от деня на причиняване на щетата, а ако това не може да се установи от деня на откриване на липсата. Искът за липси, съгласно чл.207, А.3 КТ се погасява с изтичане на десетгодишна давност от деня на причиняване на вредата, поради което възражението за изтекла давност е неоснователно. Искът е доказан в частта, с която ищецът претендира обезщетение за вреди, произтичащи от липси по сметка 3022 – материали 6 874.90 лева и по сметка 422 подотчетни лица – 1 300.00 лева, осчетоводена като неотчетен аванс, получен от ответника. От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът има липси за тези суми, поради което и предявеният спрямо него иск за възстановяване на причинената имуществена вреда на кооперацията е основателен, при доказан фактически състав на отговорността по чл.45 ЗЗД. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другимо. Налице са предпоставките на отговорността - вреда, която е виновно причинена и причинна връзка между тях. Вредата произтича от липса и неправомерно използван телефонен пост. Ответникът не доказа да е доставил в складовете на кооперацията материали зÓведени по сметка 3022, получени по два броя фактури - фактура № 80/30.12.2009г. - 3 948.90 лева за закупени тухли на тази стойност, които не са намерени в кооперацията и остатък по фактура № 68/02.11.2009г. – 2 926.00 лева за арматурна заготовка. Неотчетен аванс по сметка 422 – 1 300.00 лева. Причинените на кооперацията вреди от липси са констатирани и при извършената на същата финансова ревизия, за която по делото е приложен ревизионен доклад с отчетен период 01.04.2009г. – 30.06.2010г. Искът е основателен и за заявените суми по сметка 614, от които 515.52 лева за проведени разговори с телефон 20 14 и 280.80 лева за месечни такси на невърнат телефон 20 14, за периода 03.02.1010г – м.08.2011г, тъй като от заключението на вещото лице се установява, че телефонът е ползван от ответника, от него са водени телефонни разговори и не е върнат. Основателен е иска за ДДС дължим върху сумата 6 874.90 лева, тъй като върху тази сума има начислен ДДС по процесните фактури, по които е констатирана липсата. Според заключението на вещото лице в размер 1 374.98 лева. За разликата от уважения размер 1 374.98 лева до предявения размер от 1 794.25 лева искът за дължим ДДС, е неоснователен и недоказан, тъй като отговорността на ответника е в качеството му на физическо лице. ДДС се дължи при условията и по реда, уредени със Закон за ДДС. В конкретния случай липсва обект на облагане, по смисъла на чл.2 ЗДДС, данъчно задължено лице, по смисъла на чл.3, съответно данъчно събитие, по смисъла на чл.25 ЗДДС, от доставка на стоки и услуги, извършена от данъчно задължено лице. Отговорността на ответника е по общия състав на чл.45 ЗЗД да възстанови причинените имуществени вреди на ищеца, произтичаща от неотчетен и получен аванс и неправомерно използван телефонен пост, върху която сума липсва основание за начисляване на ДДС. При този изход на делото, на основание чл.78, А.1 ГПК и съобразно направеното искане в тежест на ответника се възлагат и направените разноски в общ размер 1 013.85 лева, от които 555.00 лева адвокатско възнаграждение, държавна такса 358.85 лева и експертиза 100.00 лева, по представения списък за разноски. Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд Р Е Ш И : ОСЪЖДА Н. Р. В., с ЕГН *, с адрес с. Б., обл. С., У. Ц. С. 6 да заплати на „Р. „К. с. Б., ЕИК ............., представлявана от председателя Ш. Д. Ч., с ЕГН *, с адрес с. Б., общ. Б. сумата 10 346.20 лева, обезщетение за причинена имуществена вреда на основание чл.45 ЗЗД,от които по с/ка 3022 материали – 6 874,90 лева, върху която сума е начислен ДДС в размер 1 374.98 лева; с/ка 422 подотчетни лица 1 300.00 лева; с/ка 614 - 515,52 лв. за проведени разговори с телефон № 2014 и 280,80 лева за месечни такси на невърнат телефон № 20-14, ведно със законната лихва върху главницата от 10 346.20 лева, считано от образуване на делото /30.01.2012г./ до окончателно изплащане и разноски по делото в размер 1 013.85 лева. ОТХВЪРЛЯ предявения иск на „Р. „К. с. Б., ЕИК .............., представлявана от председателя Ш. Д. Ч., с ЕГН *, с адрес с. Б., общ. Б. чрез пълномощник адв. Н... П... против Н. Р. В., с ЕГН *, с адрес с. Б., обл. С., У. Ц. С. 6 за разликата от уважения размер 10 346.20лв. до предявения размер от 10 765,47лв., като неоснователен и недоказан. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд С. в двуседмичен срок, считано от връчването му. Р. СЪДИЯ: |