гр. Велико Търново, 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети
състав, в съдебно заседание на дванадесети януари
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова
при участието на секретаря С.М. изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. № 602 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК във връзка с чл.
186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Административното
дело е образувано по жалба от „ДАСИ
КОМЕРС 2020“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
„Ален Мак“ 13В, представлявано от Й.А.П. против Заповед за налагане на ПАМ №
10798/30.06.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция
„Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, потвърдена с
Решение ГДФК 114/08.09.2020г. на директора на Дирекция „Оперативни
дейности“ ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ –
запечатване на търговски обект и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни
на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
В жалбата се
излагат съображения за незаконосъобразност на оспорената ПАМ, поради
постановяването й при съществени процесуални нарушения допуснати от контролния
орган, при преценка на доказателствения материал и неправилно установена
фактическа обстановка което е довело до неправилно прилагане на материалния
закон, намира посочените пороци за достатъчно основание за отмяна на оспорената
заповед. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от ***
М.Б., която поддържа жалбата. Изтъква, че неправилно са установени фактите и
липсват мотиви относно необходимостта от действие на мярката за такъв срок.
Установената разлика била с отрицателна стойност, т. е. не са установени липси
от неотчетени продажби и укрити приходи. Търговският обект не бил в централната
част на града и липсвал значителен поток от потенциални купувачи. В конкретния
случай нямало договор за покупко-продажба. Подробни съображения развива в
писмени бележки вх. № 204/18.01.21г. Моли да се отмени мярката. Претендира
разноски.
Ответната
страна Началник на сектор „оперативни дейности“ – Велико Търново към ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП се представлява от ***К., която оспорва жалбата.
Излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед. От събраните
доказателства било видно, че безспорно е извършено твърдяното нарушение, като
при констатиране на такива нарушения е задължително издаване на ПАМ. Консумацията
на покупкана не била относим факт към фактическата обстановка. В процеса на
проверката било установено и друго нарушение – след разпечатката на КЛЕН се
установила положителна касова разлика, което е нарушение и на чл. 33 и 25 от
Наредба Н-18. Подробни съображения развива в писмена защита вх. № 136/13.01.2021г.
Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл. 168
от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените
становища прие за установено следното:
На 13.06.2020г., в 13.10ч. е
извършена проверка в обект – стол „Метро“, находящ се в гр. Велико Търново,
бул. „България“ № 78, стопанисван от жалбоподателя. При проверката е
установено, че лицето в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба №
Н-18/2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския
обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното фискално
устройство в обекта, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата
наредба.
Преди легитимацията е
извършена контролна покупка на една порция пържени кюфтета с гарнитура на
стойност 2.90лв., един брой кюфте на скара 0.80лв., гарнитура 1.20лв., 2бр.
айран – 1.80лв. на обща стойност 6.70лв. Покупката е консумирана изцяло.
Сумата е заплатена в брой
от М.И.К. на длъжност старши инспектор по приходите с банкнота от 10.00лв.
Плащането е прието от Ц.Л.К., която работи в обекта без трудово правоотношение
с „Даси Комерс 2020“ ЕООД.
Фискална касова бележка не
е издадена от наличното и работещо фискално устройство на територията на
обекта, нито от кочан с ръчни касови бележки.
След легитимация е изведен
„Х“ отчет № 000037 от 13.06.2020г. Лицето Ц.Л.К. собственоръчно преброила и описала паричните средства.
Извършена е съпоставка на касовата наличност с изведения отчет, която не
съвпада със същия. Разчетна касова наличност от ФУ – 1721.30лв., фактическа
наличност – 65.80лв., въведена сума в каса – 0.00лв., изведени пари от касата –
0.00лв. Установена касова разлика между наличните парични средства в касата и
маркираните във фискалното устройство с отрицателна стойност - /-1655.50лв./
Фискалното устройство в
търговския обект има изградена дистанционна връзка с НАП. Изведен е КЛЕН за
периода 08.06.2020г. до 13.06.2020г. и за периода 01.05.2020г. до 03.06.2020г.,
в който е видно, че няма „Z“
отчети.
За установените факти и
обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка серия АА №
0068346/13.06.2020г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК,
съставен от М.К. и Б. Б.инспектори по приходите при ЦУ на НАП, ГД „ФК“.
Представен е опис на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката от 13.06.2020г.; декларация от лицето Ц.Л.К., разпечатка КЛЕН №
000036 от 13.06.20г., разпечатка КЛЕН от 08.06.2020г. до 13.06.2020г., дневен
отчет от 13.06.2020г., разпечатка КЛЕН от 01.05.2020г. до 13.06.2020г.
С оглед установените от
проверката обстоятелства е издадена и процесната Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 10798/30.06.2020г. на началник отдел
„Оперативни дейност“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ към ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1,
във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. е наложена ПАМ –
запечатване на търговски обект и забрана на достъпа до него за срок от седем
дни на основание чл. 186, ал. 1, т. , б. „а“ от ЗДДС. Като мотиви е посочено,
че създадената организация в търговския обект нямала за цел и не водела до
изпълнение на установените правни регламенти.
Същата е оспорена с жалба
пред горестоящия административен орган, който с Решение № ГДФК – 114/08.09.2020г.
на директора на Дирекция „Оперативни дейности“ ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП е отхвърлил жалбата и я е потвърдил.
Заповедта е връчена на 12.08.2020
г., а решението на 15.09.20г. на представляващия дружеството.
Като писмени доказателства
по делото са приети материалите съдържащи се в административната преписка вх. №
3705/05.10.2020 г. по делото от ТД на НАП Велико Търново.
Открито е производство по реда на чл. 193 от ГПК, вр.
с чл. 144 от АПК по оспорване истинността на официален документ, а именно
протокол за извършена проверка от 13.06.2020 година в частта по отношение
верността на отразените в него обстоятелства, касаещи финализиране на
продажбата. На жалбоподателя е указано, че доколкото същият е официален
удостоверителен документ, ползващ се с материална доказателствена сила по
отношение на описаните в него обстоятелства, съобразно разпределението на
доказателствената тежест по ГПК, върху него лежи същата да докаже, че фактите и
обстоятелствата не са се случили така, както е отразено в протокола.
Изслушани са свидетелските
показания на служителите на ТД на НАП - гр. Велико Търново, които са извършили
проверката и са съставили протокола а именно – М.И.К. и Б.М.Б..
***К. потвърждава проверката по резолюция в столът на „Метро“, който се
стопанисва и управлява от „Даси комерс 2020“ ЕООД. Поръчали си храна на бюфета,
на обща стойност 6,70лв. Лицето, което ги обслужвало им дало порциите, но не
издало фискална касова бележка от монтираното фискално устройство. Плащането било
извършено с банкнота от 10 лева. Тогава взели рестото и седнали да обядват. След
което извършили рутинната проверка за засичане на касова наличност. Имало
разлика между фактическа и касова наличност.
***Б. потвърждава констатациите в протокола Заведението било на
самообслужване. Било върнато ресто в момента на покупката, не бил издаден
фискален бон. Преди тях имало и други хора. Имало и хора, които обядват –
служителите. Вече след като консумирали обяда, се легитимирали и извършили
всички описани в протокола дейности. По апарата установили, че не са пускани дневни
отчети с нулиране. Съответно, продавач консултанта описал наличните, извадили
междинен отчет в апарата и се установила разлика. Самата наличност била около
60 лева.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разпоредбата на чл. 186, ал. 4 от Закон за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) предвижда, че заповедта, с която се налага
принудителната административна мярка по чл.
186, ал. 1 подлежи на обжалване по реда на АПК. С оглед на това препращане
приложение намира текста на чл. 148
от АПК, според който административният акт може да се оспори пред съда и
без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен
ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго. Доколкото по
отношение на заповедта, с която се налага ПАМ не е предвидено задължително
обжалване пред по-горестоящия административен орган, то последното не се явява
задължителна предпоставка за съдебно обжалване, а зависи от волята на адресата
на акта по кой ред да защити права си. В този смисъл Определение № 370
от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14865/2018 г., VIII о.
Разгледана по същество
същата се явява неоснователна поради следните съображения:
Предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед за налагане на ПАМ № 10798/30.06.2020г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение ГДФК 114/08.09.2020г. на директора
на Дирекция „Оперативни дейности“ ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена
ПАМ – запечатване на търговски обект и забрана на достъпа до него за срок от 14
дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган – в кръга на неговите
правомощия, съобразно разпоредбата на чл.
186, ал. 3, вр. с ал.
1, т. 1 от ЗДДС и на основание заповеди № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. /л. 23
от делото/ на изпълнителния директор на НАП, в съответната писмена форма и
необходимите реквизити, което го прави валиден.
Основанието за налагане на
принудителната административна мярка и нейната продължителност са мотивирани от
решаващия орган с това, че констатираното при извършената проверка неизпълнение
на нормативно установеното задължение за издаване на фискална касова бележка,
винаги води до отрицателни последици за фиска, тъй като не се отчитат
реализирани приходи, не се отразяват обороти и се стига до отклонение от
данъчното облагане.
Съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" принудителна
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажби, издаден по
установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и
отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство/фискален бон/ или чрез
издаване на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност/системен бон/, независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.
Редът и начина за издаване
на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г.
на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез
фискални устройства. По силата на чл.
3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект,
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен изрично посочени в закона случаи. Съгласно чл.
187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителна административна мярка се
забранява и достъпа до обекта.
По делото безспорно е
установено, че проверявания стол, стопанисван от жалбоподателя, представлява
търговски обект по смисъла на § 1,
т. 41 от ДР на ЗДДС. В настоящия случай нарушение на разпоредбата на чл.
118, ал. 1 във вр. с чл. 3 от
Наредбата е установено от органите по приходите при извършена проверка,
обстоятелствата от която са отразени в протокол сер. АА № 0068346/13.06.2020 г.
Констатациите в протокола
се потвърждават от свидетелските показания на М.И.К. и Б.М.Б.. По тази причина
съдът намира, че направеното оспорване на същия протокол за извършена проверка
от 13.06.2020 година в частта по отношение верността на отразените в него
обстоятелства, касаещи финализиране на продажбата, е неуспешно. Протоколът,
съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на
правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от
органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства,
съгласно чл.
50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е
достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. Аргумент в подкрепа на
гореизложеното е и установената от органите по приходите разлика между
паричните средства в касата и тези по дневен финансов отчет. Обоснован е
изводът за създадена организация на работа, която не позволява нормалното
отчитане на продажбите и разчитането с бюджета. Този извод е обоснован
независимо от отрицателната стойност на размера --1655.50лв.
Аргумент в подкрепа на
гореизложеното е и установената от органите по приходите разлика в немалък размер
между паричните средства в касата и тези по дневен финансов отчет. Подобна
разлика е индиция за създадена организация на работа, която не позволява
нормалното отчитане на продажбите и разчитането с бюджета. В този смисъл
Решение № 4615 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 969/2020 г., I о., Решение
№ 34 от 3.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7511/2019 г., VIII о.
От цитираните разпоредби
може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на
задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка
от кочан, административния орган, при условията на обвързана компетентност,
налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до
него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на
всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е при определяне
продължителността на срока, органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл.
186, ал. 1 израз "до 30 дни".
Нормата на чл.
186, ал. 3 от ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка се
налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Следователно, заповедта като индивидуален административен акт,
следва да отговаря на изискванията по чл. 59 от АПК.
При издаването на заповедта
от административният орган не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа
задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа, който я
издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срок и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
В същата са посочени фактическите и правни основания за издаването й, като в
случая принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.
В този смисъл съдът приема, че оспорената заповед отговаря изцяло на
изискванията на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Съдът намира че
административния орган е определил правилно и продължителността на срока на
наложената ПАМ, като е обсъдил конкретните факти, тежестта на нарушението,
отчел е поведението на нарушителя и е направил конкретна преценка на
необходимостта да се предотвратят нежелателните последици за фиска. При
съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на
нарушението, административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, при
30-дневен максимален срок. В случая, административният орган е действал
целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност.
В случая ПАМ е наложена за срок от 14 дни, който е съразмерен на извършеното и
е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в
обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за
отчитане на дейността от търговеца. Този извод не може да се промени от факта,
че местоположението на обекта не е в централната част на гр. Велико Търново.
Фактът, че се намира в близост до магазин „Метро“ обосновава значителен поток
от хора.
Оспорения административен
акт съответства и на целта на закона, а именно предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения в защита на държавния бюджет и за
осигуряване на регулярност на приходите и нормално функциониране на цялата
държавна бюджетна система. В този смисъл е и Решение № 755 от 17.01.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 9649/2018 г., Решение № 9497 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 4657/2020 г., I о.
По изложените мотиви съдът
приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на
процесуалните правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на
закона, поради което по отношение на нея не са налице основанията по чл. 146
от АПК за отмяната й и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото
искането на представителя на ответника за присъждане на направените по делото
разноски за възнаграждение на ***се явява основателно, съгласно разпоредбата на
чл.
143 от АПК и чл.
78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144
от АПК и следва да бъде уважено. Съобразно чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна
сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 100.00 лева.
Водим от горното и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДАСИ
КОМЕРС 2020“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
„Ален Мак“ 13В, представлявано от Й.А.П. против Заповед за налагане на ПАМ №
10798/30.06.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция
„Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, потвърдена с
Решение ГДФК 114/08.09.2020г. на директора на Дирекция „Оперативни дейности“ ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „ДАСИ КОМЕРС 2020“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Ален
Мак“ 13В, представлявано от Й.А.П. ***
разноски за възнаграждение на ***в размер на 100.00 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: