Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/……………………09.2022г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА,
първи тричленен състав, в публично съдебно заседание на осми септември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИСКРЕНА АДИМИТРОВА
РАЛИЦА
АНДОНОВА
При участието на секретаря Галина
Владимирова и прокурора Силвиян И., разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА к. а.дело № 1453/20220г. по описа на Административен съд –
Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по постъпила
касационна жалба от Н.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Н.И. ***,
против Решение № 526 от 18.04.2022г., постановено по НАХД № 1083 по описа за
2022г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление
/НП/ № 442а-25/17.02.2021г. на началника на ІV РУ към Областна дирекция на
МВР - Варна, с което на касатора Н.И.Т., на основание чл. 264, ал. 1 от Закона
за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева.
В касационната жалба се излагат
доводи за незаконосъобразност, неправилност на въззивното решение и че е постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Оспорва
се, че в НП и АУАН не е дадено пълно описание на нарушението, както и че не са
индивидуализирани конкретните функции на полицейския служител, които са
осуетени от касатора. Сочи се, че липсват данни за полицейския служител, дали
същият е имал функции да осъществява проверки, кои конкретни функции на
полицейския служител настоящият жалбоподател е бил осуетил. Касационният
жалбоподател сочи, че въззивното решение е лишено от мотиви, тъй като не е ясно
по какъв начин е стигнал съдът до заключението, че фактическата обстановка по
делото била изяснена, без да изложи на какво се основава изводът му. В
заключение се иска решението на въззивния съд да бъде отменено, ведно с
потвърденото с него НП, като в условията на евентуалност се иска отмяна на
решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд
- Варна.
В съдебно заседание
касаторът не се явява и не се представлява. В съда е постъпила молба с.д. №
13272/07.09.2022г., от адв. Н.И. в качеството ù на процесуален
представител на касатора Н.И.Т., с която е изразено становище по хода на
делото. По същество касационната жалба се поддържа на изложените в нея
основания.
Ответникът по касация – Началник
Сектор към Областна дирекция на МВР – Варна, IV- то РУ, редовно призован,
за него представител не се явява. Депозирани са писмени бележки с.д. №
12916/26.08.2022г., от ст. ю.к. К. Л-А., в които е изразено становище по хода
на делото, по доказателствата и по съществото на касационния спор. Жалбата се
оспорва като неоснователна, съответно моли решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила
като правилно и законосъобразно. На
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН претендира в полза на ответника да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно моли съда в случай, че
касационният спор бъде решен в полза на касатора, да му се присъдят разноски в
минимален размер.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Варна намира решението на Районен съд – Варна за правилно, а
жалбата за неоснователна.
Административен съд – Варна,
при преценка допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка
на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и
правомощията по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред
настоящия съд.
Производството пред Районен
съд - Врана е образувано по жалба на Н.И.Т. с ЕГН **********, против
наказателно постановление №
442а-25/17.02.2021г. на началника на ІV РУ към ОД на МВР - Варна, с
което за нарушение на чл. 264 ал.1 от ЗМВР на оспорващия е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.
Административнонаказателната отговорност на касатора Н.И.Т. е ангажирана за
това, че на 18.01.2022г. при посетен сигнал от служители на МВР, противозаконно
им пречи да изпълняват функциите си, като оспорващият демонстративно отказал да
удостовери самоличността си при поискване на български личен документ от
униформен служител на МВР.
За да постанови решението
си, въззивната инстанция, след извършен анализ на събраните по делото
доказателства, достигнала до извод, че Н.И.Т. е пречил на орган на власт да изпълнява
функциите си, като с това е осъществил състава на нарушение по чл. 264 ал. 1 от ЗМВР. Това обосновало извод, че правилно и законосъобразно е ангажирана
отговорността на оспорващия. Установено е също, че АУАН и НП са издадени в
предвидената от закона форма от компетентни лица и при спазване на сроковете,
установени в ЗАНН. Районен съд - Варна установил също, че въз основа на
събраните в административната преписка доказателства административнонаказващият
орган е достигнал до извод за извършено нарушение по ЗМВР.
Въззивната инстанция е
приела, че събраните по делото доказателства, сочат на фактология, която е
идентична с възприетата в АУАН и в НП, поради което приема за неоснователно
възражението на жалбоподателя относно фактическата обстановка по делото.
Настоящият състав на съда,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и
след извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за
валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния
закон, намира касационната жалба за неоснователна.
Въззивният съд е събрал
всички релевантните за решаване на правния спор доказателства. Направените въз
основа на тях изводи са изложени логично и последователно и съответстват на
приложимия материален закон. Изводите на Районен съд - Варна – фактически и
правни, се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК не следва да се излагат повторно и в мотивите към
настоящото решение.
Описаните в НП юридически
факти, подкрепени със събраните доказателства, категорично навеждат на извод за
осъществен състав на нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, както правилно е
приел решаващият делото състав на ВРС.
Съставения АУАН и издадения
въз основа на него НП притежават всички законоустановени реквизити, изискуеми
от разпоредбите на чл. 42 и чл. 54 ЗАНН. Налице е ясно описание на нарушението,
за което е ангажираната административнонаказателната отговорност на лицето,
както в АУАН и в НП, така и във въззивното решение, поради което по никакъв
начин не е засегнато правото на защита на касатора и възражението му е
неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.
264, ал. 1 от ЗМВР, който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява
функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лева, ако извършеното не
съставлява престъпление. В конкретния случай вменената на лицето деятелност е
описана като: „демонстративно отказва да удостовери самоличността си при
поискване на български личен документ от униформен служител на МВР“, т. е.
описаното активно действие на нарушителя, а именно отказа на лицето да
представи поисканите документи, покрива белезите на "пречи" – по
смисъла на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР на
орган на МВР да изпълни функциите си. След като има отправено разпореждане към Н.И.Т.
във връзка със започване на проверка на личните документи, следвало е да ги
предостави на полицейския служител, вместо демонстративно да отказва.
Неоснователно е и
възражението, че е недопустимо актосъставителят да участва в АНП в две качества
- като актосъставител и като пострадал. На първо място, касаторът не твърди
заинтересованост при даване на свидетелските показания, а обстоятелството, че актосъставителят
извежда твърдение за нанесен от нарушителя удар, не променя обстоятелството, че
именно той е съставил АУАН. Не е пречка от процесуално естество, а неговият
разпит е наложителен, с оглед необходимостта от събиране на сведения, които
подкрепят описанието на нарушението, а касаторът не е ангажирал други
доказателства, които да оборят твърденията на актосъставителя.
В обобщение подадената
касационна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
При този изход на
касационния спор следва да се удовлетвори искането на ответника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанции на основание
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и
чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ като присъди такова в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
Воден от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, І-ви тричленен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260731 от
14.07.2021 г. на ВРС, постановено по НАХД № 820/2021 г., по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Н.И.Т., ЕГН **********, да
заплати в полза на ОД на МВР – Варна сума в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.