Р Е Ш Е Н И Е
№ 421/25.10.2019 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на осми октомври, две хиляди и деветнадесета
година, ІІІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа
докладваното от съдия Н.Каменска адм.д.№ 506 по описа на съда за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от Закона за
данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по жалба на "СИРЕНА 2015"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Шабла,
ул.“Общежитие Нефт и газ“№ 6, представлявано от управителя П.Й.Н., срещу Заповед
за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 257/19.07.2019 г.,
издадена от Бойка Генова - началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в
ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна,
поради липса на мотиви по отношение на срока на принудителната мярка по съображения,
подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание. Моли заповедта да бъде
отменена.
Ответникът - началник отдел "Оперативни
дейности" -Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП, представляван от Г. А. – юрисконсулт оспорва жалбата. Изразява становище,
че са налице материално-правните предпоставки за издаване на заповедта, че
същата е законосъобразна и не страда от пороци, обосноваващи отмяната й. Моли
жалбата да се отхвърли и да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Настоящият състав на съда съобрази данните по делото и
доводите на страните и приема за
установено следното:
С оспорената Заповед № 257/19.07.2019 г. началникът на
отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на основание чл. 186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, е наложил
принудителна административна мярка (ПАМ), състояща се в запечатване на
търговския обект, стопанисван от жалбоподателя – Снек бар „При бай Пешо“,
находящ се в Рибарско селище на гр.Шабла и забрана за достъп до същия за срок
от 14 дни. Принудителната административна мярка е наложена за това, че при
извършена проверка на инспектори по приходите в заведението за обществено
хранене на жалбоподателя е извършена контролна покупка на минерална вода на
стойност от 1,30 лева, за която не бил издаден фискален касов бон от
монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство или касова бележка от
кочан. В
заповедта е посочено, че деянието представлява нарушение на чл.25, ал.1 във
връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на министъра на финансите
във вр. с чл.118, ал.1 и ал.4, т.1 от ЗДДС, което е основание за прилагане на
принудителната административна мярка.
Заповедта е връчена на 25.07.2019 г., лично, на
представляващия дружеството.
В деня на проверката е бил съставен Протокол № 0029214/18.07.2019
г., от съдържанието на който се установява, че разчетената касова наличност от въведеното
в експлоатация фискално устройство при проверката е 269,50 лева, а фактическата
наличност е 269,70 лева, т.е. установена е разлика с 0,20 лева.
От представената административна преписка е видно, че
за констатираното нарушение е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № F501832 на 25.07.2019 г.
Жалбоподателят не оспорва констатациите от проверката,
нито представя доказателства за различна фактическа обстановка.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
приема, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Дружеството-жалбоподател, в качеството си на лице по
чл.118, ал.1 от ЗДДС, е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Неиздаването на касов бон от функциониращото в обекта
касово устройство за контролната покупка на минерална вода на стойност 1,30
лева безспорно установява наличието на хипотезата
на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Органът по приходите при условието на
обвързана компетентност е бил длъжен да приложи принудителната административна
мярка „запечатване на обект за срок до 30 дни“, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции.
Законодателят обаче е предоставил правомощието на
административния орган да прецени в условията на оперативна самостоятелност какъв
ще е подходящият срок за налагане на мярката до допустимия максимум от 30 дни,
визиран от нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС. При тази преценка административният
орган е бил длъжен да съобрази принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Това
означава че тежестта на мярката следва да съответства на тежестта на
допуснатото нарушение.
Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед
за налагане на ПАМ за срок от 14 дни, съдът намира, че заповедта е издадена в
нарушение на принципа за съразмерност. Изложени са мотиви за продължителността
на срока от 14 дни. Посочено е, че срокът е определен съобразно стойността на покупката от
1,30 лева, за която не бил издаден касов бон и че срокът от 14 дни е определен съобразно
местоположението на търговския обект в курортен град на брега на морета през
летния сезон. Останалите изложени мотиви за продължителността на срока са общи
и бланкетни, неподкрепени с доказателства в административната преписка.
Съдът намира, че изложените конкретни съображения не
дават отговор, защо е определен този сравнително дълъг срок за запечатване на
търговския обект в разгара на летния сезон, при условие, че при проверката
други нарушения на фискалната дисциплина не са установени.
Местонахождението на конкретния обект в случая не може
да бъде определящо за налагане на мярката от 14 дни. Рибарското селище на
гр.Шабла, поради своята отдалеченост, неугледен вид на гето, липса на нормална
инфраструктура и удобства на курорт не може да се сравнява с обичайните
курортни населени места, в които действително и туристопотокът, и продажбите в
търговските обекти са големи. Размерът на неотчетената продажба от 1,30 лева
също не обяснява тежестта на мярката от 14 дни.
Други нарушения не са установени. Видно е, че
проверената касовата наличност е съвпадала с отчетените продажби чрез
фискалното устройство. Явно е, че разликата от 20 стотинки не дава основание да
се предположи, че умишлено не са отчитани продажби в обекта. Единствената друга
неотчетена продажба е контролната покупка на минерална вода на стойност 1,30
лева.
По тези съображения съдът намира, че определеният за
процесното деяние срок от 14 дни за запечатване на заведението за обществено
хранене на жалбоподателя не е справедлив, разумен и обоснован и в случая
мярката ще засегна права и законни интереси на търговеца в по-голяма степен от
най-необходимото, за което са прилага. По-кратък срок би бил достатъчен за
постигане целта на закона, но определеният такъв от 14 дни е в противоречие с
чл.6, ал.1, ал.2 и ал.3 от АПК.
Неспазването на принципа за съразмерност при
упражняването на оперативна самостоятелност от административния орган опорочава
издадената заповед и налага нейната отмяна поради противоречие с материалния
закон, основание за отмяна по чл.146, т.4 от АПК.
Жалбоподателят претендира присъждане на направените по
делото разноски. Видно е, че жалбоподателят е направил разноски за държавна
такса от 50 лева, платена чрез ПОС-терминал в АдмС-Добрич (л.20) и разноски за
адвокатско възнаграждение от 600 лева, платено в брой, съгласно представен Договор
за правна защита и съдействие, серия Б № **********, сключен на 08.10.2019 г. с
адв. Тихомир Горанов – Варненска адвокатска колегия(л.27) и пълномощно.
Искането следва да се уважи на основание чл.143, ал.1 от АПК.
По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2
от АПК във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС, Административен съд - Добрич, трети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 257/19.07.2019 г., издадена от Бойка
Генова - началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД“Фискален контрол“
при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция по
приходите да заплати на "СИРЕНА 2015" ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Шабла, ул.“Общежитие Нефт и газ“№ 6,
представлявано от управителя П.Й.Н. сумата от 650 лева (шестстотин и петдесет)
лева – разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Върховен административен съд на РБ с касационна жалба, подадена в 14-дневен
срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: