Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… /
………………. г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІV касационен състав, в публичното заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря Анна Димитрова
в присъствието на прокурор Александър Атанасов
като разгледа
докладваното от съдия Йордан Димов КАНД № 2177/2021 г. по описа на
Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК,
вр. чл. 63 ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение №444/01.08.2021 г., постановено по НАХД №1745/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 03-012904/18.06.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Хоспис Свети Пантелеймон“ ЕООД на основание чл.413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена сакция“ в размер на 1 900 лева за нарушение на чл.11, ал.5, във вр. с чл.11, ал.1, т.6 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, като същото е издадено в нарушение на чл.348, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК, във вр. с чл.209, т.3 от АПК. В жалбата се прави подробен анализ на материалните предпоставки, които са констатирани при проверката, за да се ангажира отговорността на жалбоподателя. Сочи се, че дружеството има качеството на работодател, констатирано е, че собственичката на капитала на дружеството е лицето определено да отговаря за извършване на инструктажа за безопасност на територията на дружеството, посочено е, че дейността се извършва не от постоянно работещ в дружеството персонал, а от доброволци, ангажирани чрез лични контакти, чиято работа се уговаря предварително, констатира се, че лицето по отношение на чието присъствие в предприятието на дружеството е довело до налагане на санкцията – П. К. е извършвала работа по поръчка на дружеството на негова територия, поради което следва да се приеме, че последната има качеството на лице (служител), по отношение на който е следвало да бъде извършен инструктаж. Освен това жалбоподателят намира, че при издаването на АУАН и НП са спазени всички процесуални правила, за да се приеме, че санкцията е наложена законосъобразно. Твърди, че дружеството е санкционирано за бездействие, изразило се в недокументиране на инструктаж на лице установено на територията на обект стопанисван от дружеството. Твърди, че на жалбоподателят е указано основанието за санкциониранито му, както и му е дадена възможност даразбере в извършването на какво е обвинен. Намира, че нарушението е пълно и правилно описано. Предвид изложеното счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел наличие на пропуски в описанието на нарушението от фактическа страна. Твърди, че нарушението е доказано от фактическа и правна стана и моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено постановеното от въззивния съд, като бъде потвъдено изцяло процесното наказателно постановление. Моли да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.
Ответната страна – „Хоспис Свети Пантелеймон“ ЕООД не подава отговор на касационната жалба, не заема становище по нея.
В съдебно заседание не се явяват представители на страните. Не заемат становище.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба, моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Съдът като разгледа по отделно и в
съвкупност наведените в касационната
жалба основания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена пред родово и местно компетентен съд, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира жалбата за основателна.
Не се установяват твърдените в касационната жалба пороци при изясняването на относмите към предмета на делото факти и обстоятелства и при събирането и преценката на доказателствата във въззивната фаза. Събраните писмени и гласни доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност от решаващия състав на ВРС, като е мотивирано защо същите са кредитирани с доверие. Обсъдени са от въззивният съд основните възражения на страните.
От фактическа страна въззивният съд е приел, че на 27.04.2020 г. служители при ДИТ-Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на обект – хоспис „Свети Пантелеймон“, находящ се в гр. Варна, *****, с управител - И. Н. , стопанисван от „Хоспис Свети Пантелеймон“ ЕООД. На място било заварено лицето П. Г. К. , която извършвала дейност по обгрижване на пациентите в хосписа. На същата било указано да изготви писмено сведение за отношенията си с дружеството- жалбоподател, в което К. посочила, че работи като доброволец в обекта от края на февруари 2020 г. , посещава хосписа 1 -2 пъти седмично, когато има възможност и нужда от подпомагане на дейността по обслужване на пациентите. В писменото сведение К. посочила, че в конкретния ден е пристигнала в обекта в 10.00 ч. и е възнамерявала да извършва дейност в същия до 16.00 ч. Било установено, че юридическото лице няма сключен договор по програми за ангажиране и обучение на доброволци, а с последните са осъществени индивидуално контакти, като същите посещават хосписа в светлата част на денонощието и извършват дейности, свързани е подпомагане на ежедневните нужди на пациентите. В хода на проверката, въз основа на представените книги за проведен инструктаж, е установено, че няма документиран проведен начален такъв по отношение на лицето П. К. . Така бил съставен на юридическото лице, стопанисващо обекта, АУАН № 03-012904/22.05.2020 г. за нарушение на чл. 11, ал.5 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 6 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата на осигуряване на здравословни и безопасни и условия на труд за това, че на 27.04.2020 г. в качеството на работодател не е документирал начален инструктаж по безопасност и здраве на лицето П. Г. К. , пребиваваща на територията на хоспис „Свети Пантелеймон“, находящ се в гр. Варна, ****** на 27.04.2020 г. и извършваща дейности, свързани с ежедневните нужди на пациентите в т.ч. подпомагане при хранене, преобличане на пациентите, към който момент е следвало да бъде документиран инструктажа. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл.413, ал. 2 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника, като му е наложена имуществена санкция в размер на 1900 лева.
В светлината
на тази фактическа обстановка въззивният съд е приел, че НП № 03-012904/18.06.2020 г. е издадено
от компетентен орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна.,
съгласно чл. 15, ал. 3, т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда” и видно от приобщеното по делото копие на заповед №
0280/03.08.2010 г. АУАН и НП са издадени в сроковете предвидено в нормата на
чл. 34 от ЗАНН. Констатирано е обаче, че в хода на административно
наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, тъй като
е нарушена разпоредбата на чл. 57 ал.1 от ЗАНН, поради липса на пълно и ясно
описание на релевантните факти и по-конкретно - за какво изпълнително деяние се
ангажира отговорността на дружеството-жалбоподател. Прието е, че в описателната
част на извършеното нарушение се сочи, че дружеството в качеството си на
работодател не е документирало провеждане на начален инструктаж, без да се
конкретизира проведен ли е такъв инструктаж и на коя дата, доколкото именно
провеждането на такъв е предпоставка същият да бъде документиран. Също така е
посочено, че е налице противоречие между словесно описание на нарушението и
посочен като нарушен материален закон, доколкото отговорността на работодателя
е ангажирана за това, че „не е документирал провеждането на извънреден
инструктаж“, докато административно- наказателната отговорност на същия е
ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.6 от КТ, според
която работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и
здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и
продължителността на работното време на всички лица, които ще посещават
производствени звена на предприятието. По посочения начин е ограничено правото
на защита на наказаното лице в процеса, тъй като същото има право да бъде
информирано ясно и недвусмислено във всяка фаза на
административно-наказателното производство за това какво конкретно нарушение се
твърди, че е извършило, в т.ч. какво е изпълнителното деяние, чрез което то е
осъществено, а в случая посочената като нарушена материално правна норма не
съответства на описанието на нарушението.
Освен това въззивният съд е приел, че задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктаж чрез определяне на длъжностно лице, което да извърши и документира инструктажа, т. е. документирането на инструктажа е вменено в задължение не на работодателя, а на длъжностното лице, което го е извършило. В конкретния случай е видно от посочените в санкционния акт фактическо и правно описание на нарушението, че отговорността на дружеството е ангажирана за това, че в качеството си на работодател, не е документирало провеждането на начален инструктаж по отношение на П. К. , извършваща дейности, свързани с ежедневните нужди на пациентите в хосписа. Въззивният съд е посочил, че при действащата правна уредба, работодателят няма задължение да документира провеждането на инструктажи, с оглед на което на същия не може да бъде вменено в отговорност за неизпълнението на това задължение. В мотивите е посочено, че бездействието на работодателя, вследствие на което не е документиран проведен инструктаж, не съставлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Това е така, доколкото хипотезата на санкционната норма на чл. 413, ал. 2 от КТ, към която е отнесено описаното нарушение, изисква деецът да не е изпълнил задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. ВРС е приел в мотивите си, че обвинението се явява необосновано и по отношение на датата на извършване на деянието, доколкото съгласно разпоредбите на Наредбата начален инструктаж се провежда съответно документира към момента на допускане до работа. А в конкретния случай свидетелката К. е допусната до извършване на трудова дейност в обекта през февруари 2020 г, към който момент се отнася и задължението за провеждане и документиране на началния инструктаж на последната.
Касационният състав напълно споделя горните изводи на въззивния съд. Съобразно нормата на чл.11, ал.1, т.6 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, работодателят има задължение да осигури провеждане на инструктаж по безопасност и здраве при работа на всеки работещ. В конкретният случай е установено, че работодателят (санкционираното дружество) е осигурило условия за провеждането на инструктажи – от една страна било е определено нарочно длъжностно лице, което да изпълнява инструктажа и това е установено при проверката. Освен това работодателят е изпълнил и задължението по чл.11, ал.5 от Наредбата като е създал и поддържал нарочна книга за инструктажи, съгласно приложение №1. Предвид изложеното след констатиране на липса на инструктаж по отношение на работник (служител) в дружеството работодател отговорен не следва да бъде държан работодателят – юридическо лице, тъй като последният е осигурил условия за извършване на инструктаж, а именно това е единствено вмененото му задължение по чл.1, ал.1 от Наредбата, а ресорният служител комуто е възложено извършването на самия инструктаж.
При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Тъй като не се установи обжалваното решение да страда от посочените в касационната жалба пороци, съдът след като счете, че същото е правилно, законосъобразно и обосновано счете, намира подадената против него жалба за неоснователна. Предвид това следва да бъде оставена без уважение подадената против Решение №444/01.08.2021 г., постановено по НАХД №1745/2021г. по описа на Районен съд – Варна касационна жалба.
Няма заето от страна на ответника по касационната жалба становище по касационната жалба. Няма и направено искане за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №444/01.08.2021 г., постановено по НАХД №1745/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 03-012904/18.06.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Хоспис Свети Пантелеймон“ ЕООД на основание чл.413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена сакция“ в размер на 1 900 лева за нарушение на чл.11, ал.5, във вр. с чл.11, ал.1, т.6 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.