№ 144
гр. Сливен, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20252230200468 по описа за 2025 година
Производството е по повод жалба от Г. Г. С., против Наказателно
постановление № 18-000018-24/18.03.2025 г. издадено от Директор на
Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.133, ал.3, т.3, във вр. с чл.35, ал.1, т.1 от
Закона за управление на отпадъците (ЗУО) във вр. с чл.17, ал.1 от Наредбата за
излезли от употреба моторни превозни средства и на основание чл.157, ал.6 от
ЗУО и Заповед №РД-648/26.08.2014 г. на Министъра на околната среда и
водите и Заповед №РД-115/13.02.2017 г. на Министъра на околната среда и
водите е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2500 лева.
Жалбоподателят, редовно призован се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител адвокат Ю. К. от АК – Сливен.
Процесуалният представител на жалбоподателя моли за отмяна на НП като
незаконосъобразно и неправилно.
В с.з. административно– наказващия орган, издал обжалваното
наказателно постановление се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител .
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
1
Ва 18.09.2024 г., във връзка с постъпил сигнал с вх.№ ЗТ-
278/11.09.2024 година относно нерегламентирани дейности с отпадъци от
черни и цветни метали и излезли от употреба моторни превозни средства,
както и за нерегламентирано изгаряне на отпадъци, служителите от ДДООС
при Община Сливен, Й. Г. и К. С. са извършили проверка в имот, собственост
на Г. Г. С., находящ се в с.Ч., общ.Сливен, ул.*****************.
По време на проверката бил извършен оглед и обход на посочения имот,
при който проверяващите установили, че в двора на имота има наличие на
струпани на купчина с диаметър 1,50/1,50 м. части от автомобили
разкомплектовани и излезли от употреба моторни превозни средства
(ИУМПС), цветни метали, двигатели, динама, стартери на автомобили, а на
друга купчина с височина около 30 см. и ширина около 1– 2 метра се намират
отпадъци от мед, алуминий и други метали. Констатирали още, че във
вътрешната част на двора на имота се намира котел, в който личат следи от
горене, а по почвата в имота са налице следи от масло и изгорени кабели.
В момента на извършване на проверката в имота са присъствали, освен
собственика на имота, жалбоподателя Г. Г. С., св.Д. С. и други техни роднини.
Пред проверяващите жалбоподателят не отрекъл, че извършват такава
дейност, а напротив заявил,че се занимават с това, за да изкарат пари за
прехраната си. В същото време не отрекъл, че няма регистрация, за да
извършва тази дейност.
Въз основа на така установеното, проверяващите приели за установено,
че Г. Г. С. извършва нерегламентирана дейност с цветни метали от излезли от
употреба моторни превозни средства без да има регистрация по Търговския
закон и разрешение да извършва такава дейност и му съставили АУАН №
000018/18.09.2024 г., като приели,че деянието следва да се квалифицирано
като нарушение на чл.133, ал.3 от ЗУО. Актът бил предявен на
жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието го подписал,
без да впише възражения в него.
Въз основа на съставения АУАН № 000018/18.09.2024 г., било
издадено и обжалваното НП № 18-000018-24/18.03.2025 г., с което на
основание чл. чл. 157, ал.6 от ЗУО на Г. Г. С. било наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на размер на 2500 лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалването, а по същество е неоснователна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, а
именно на актосъставителя Й. Г. и св.К. С., двамата служители в ДДООС при
Община гр.Сливен като безпротиворечиви, логични, последователни и
2
относими към предмета на делото. Кредитира частично показанията дадени от
св.Д. С., тъй като в една част същите са противоречащи на останалия събран
доказателствен материал. Кредитира показанията му в частта, в която същият
твърди,че е присъствал по време на проверката, както и,че в имота е
установено наличието на описаните от проверяващите части от автомобили и
цветни метали, като изключва показанията му в частта,в която твърди,че е
преустановил извършването на тази дейност преди няколко месеца преди
проверката, тъй като в тази им част противоречат на останалия събран по
делото доказателствен материал.
Съдът дава вяра на писмените доказателства по делото приобщени
по съответния процесуален ред.
Съдът счита, че както при съставянето на АУАН, така и при
издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон. АУАН, въз основа, на който е постановено
обжалваното НП също е в съответствие със законовите изисквания като както
той така и НП, съдържат установените в ЗАНН реквизити за редовността им, а
описаното в тях нарушението е пълно и ясно. Същото съответства на
посочената като нарушена законова разпоредба, която е описана пълно и
точно .
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин,
че състава на административното нарушение по чл. 133, ал.3, т.3 от ЗУО е
осъществен, доколкото събраните доказателства безспорно установяват, че на
посочената дата и час, в имот находящ се в с.Ч., общ.Сливен,
ул.*****************, собственикът му е извършвал нерегламентирана
дейност с цветни метали от излезли от употреба моторни превозни средства
без да има регистрация за извършване на такава дейност по Търговския закон
и без да притежава разрешение във връзка с чл.17 от Наредбата за излезлите
от употреба моторни превозни средства, според, която дейностите по
събиране и транспортиране и по третиране на ИУМПС се извършват от лица,
притежаващи документ по чл.35 от Закона за управление на отпадъците.
Съдът мотивира извода си за доказаност на извършеното, въз основа
на свидетелките показания на проверяващи лица, св.Г. и св.С., всеки един от
които потвърждава, че в хода на осъществената проверка са били установени
подробно описаните части от излезли от употреба моторни превозни средства,
струпани на различни купчини в двора, а именно части от автомобили, цветни
метали, както и котел, в който са били изгаряни съответните части. Извода на
съда за съставомерност на нарушението се обуславя и от установеното,чрез
показанията им обстоятелство,че освен описаните части и наличния казан със
следи от изгаряния в и около него, по земята в обекта също са били намерени
следи от обгаряне на почвата и от разляно машинно масло. Действително,
както св.Г. така и св.С. твърдят,че към момента на извършване на проверката
дейността не се е извършвала, но приемайки за установено, че всички
останали белези за такава дейност са били налице, съдът не може да приеме
3
за установено,че тя е била прекратена преди повече от два до три месеца.
На следващо място по отношение на искането от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя за изменение на размера на
наложеното наказание в минимален размер, съдът намира същото за
основателно. Видно от разпоредбата на чл.133, ал.3, т.3 от Закона за
управление на отпадъците предвиденото наказание е глоба с размер от 1400 до
4000 лева. Съдът, счита, че в конкретния казус определеното наказание
„Глоба“ към превес на максималния размер от 2500 лв. е несъответно на
извършеното нарушение и на степента и характера на вината на извършителя.
По делото е установено, че се касае за първо по ред надлежно установено
нарушение като липсва отегчаващи вината на извършителя обстоятелства,
които да го отличават от обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Видно от показанията на проверяващите свидетели жалбоподателят е
съдействал по време на извършване на проверката, а установените количества
не се отличават със съществени размери.
Предвид гореизложеното, съдът прие, че на осн. чл.63, ал.7, т.2 от
ЗАНН следва да измени обжалваното наказателно постановление, в частта
относно размера на административното наказание, като намали същия до
размера на наложеното административно наказание „Глоба“ в размер на 1400
лева.
Съгласно чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 189, ал. 1 от НПК, с
решението съдът е длъжен да се произнесе на коя от страните възлага
разноските по делото. Възлагането зависи от това дали наказателното
постановление е потвърдено, изменено или отменено. Ако наказателното
постановление бъде потвърдено или изменено разноските се възлагат на
жалбоподателя, защото с поведението си е станал причина те да бъдат
направени (ТР № 3/1985 год. по н.д. № 98/84 год., ОСНК). С оглед на това
съдът следва да отхвърли като неоснователно искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски в
производството (в този смисъл Определение от 25.01.2022 год. по ЧКАНД №
205/2021 год. по описа на СлАС).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 18-000018-24/18.03.2025 г. издадено от Директор на
Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, с което на Г.
Г. С., с ЕГН **********, с адрес: общ.Сливен, с. Ч., ул. „9-ти септември“ № 9 е
4
наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2500 лв. за
нарушение на чл.133, ал.3, т.3, във вр. с чл.35, ал.1, т.1 от Закона за
управление на отпадъците (ЗУО), във вр. с чл.17, ал.1 от Наредбата за излезли
от употреба моторни превозни средства на основание чл.157, ал.6 от от ЗУО и
Заповед №РД-648/26.08.2014 г. на Министъра на околната среда и водите и
Заповед №РД-115/13.02.2017 г. на Министъра на околната среда и водите,
като НАМАЛЯ размера на наказанието на „ГЛОБА“ в размер на 1400
лв.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждане на направените разноски в производството като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5