№ 146
гр. Разград, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина М. Ганева
при участието на секретаря Д. Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело №
20233300100322 по описа за 2023 година
Производството е по предявени искове с правна квалификация чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ КЗ.
Предявен e иск от Ш. Р. А. за осъждането на Гаранционен фонд гр.София да му
заплати сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие претърпяно ПТП с участието на автомобил, за който няма сключена застраховка
ГО, заедно със законна лихва върху сумата, считано от 5.09.2023г. до окончателното й
изплащане.
В обстоятелствената част на исковата молба се съдържа твърдение, че на 3.08.2023г.
в с.Дянково е настъпило ПТП, при което ищецът е претърпял телесни увреждания –
пневмоторакс с деформация на бял дроб и травма в областта на ребрата. Вследствие на
уврежданията същият търпи болки и страдания, дискомфорт в ежедневието, психотравма,
влошени внимание и памет, безпокойство, тревожност, депресия, нежелание за общуване,
страхова невроза, които продължават и към настоящия момент. Автомобилът, който е
участвал в ПТП, е бил без задължителна застраховка ГО и ищецът е подал писмена
претенция пред ГФ на 14.08.2023г., но последният е отказал да я разгледа. Претендира за
изплащане и на законната лихва върху сумата, считано от изтичане на 15 работни дни от
подаване на застрахователната претенция – 5.09.2023г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ответникът Гаранционен фонд, представляван от изп.директори М.К. и Ст.С., е
депозирал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва механизма на ПТП, като счита, че е налице
случайно деяние предвид внезапното излизане на пътното платно на пешеходеца, оспорва и
останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – че поведението
1
на водача на л.а. е било неправомерно и виновно, че ищецът търпи болки и страдания.
Оспорва размера на търсеното обезщетение, като счита същия за прекомерно завишен.
Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия,
изразяващо се в неправилно движение по пътното платно, пресичането му на неопределено
за целта място и несъобразяване с приближаващите се пътни превозни средства –
нарушение на чл.107, чл.108 ал.2, чл.113 и чл.114 ЗДП. В съдебно заседание след изслушване
на заключението на САТЕ и детайлизиране на механизма на ПТП ответникът заявява и
възражение за съпричиняване, изразяващо се в задържане за вратата на автомобила, въпреки
неговото потегляне. Възражението следва да се разгледа, тъй като обстоятелствата относно
настъпване на ПТП са изяснени в съдебно заседание, посредством материалите от ДП и
заключението на САТЕ. На последно място, ответникът излага твърдение, че с отговора на
отправената до него застрахователна претенция същият е изпълнил законовите си
задължения, като е уведомил ищеца какви доказателства следва да представи и които не са
представени към настоящия момент. Оспорва началния момент на претенцията за лихва и
нейната дължимост като акцесорно вземане.
Третото лице-помагач А. Р. А., призован в условията на чл.47 ал.7 ГПК, не е
депозирал писмен отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, констатира следната фактическа обстановка: на 3.08.2023 г. в с.Дянково, на
затревената тротоарна площ на ул.“Ахелой“ бил паркиран лекотоварен автомобил
„Фолксваген Спринтер“ с peг. № *** Улицата била с широчина 3,10 метра, а затревените
тротоарни площи от двете страни на улицата: вляво - 3,10 метра и вдясно - 3,40 метра. В края
на улицата на затревената площ вляво и на 28,54 метра от входа на дом №8 била струпана
купчина от масивни камъни. Времето било ясно, светло, с добра видимост на дневна
светлина. Около 19,30 часа на шофьорската седалка в автомобила се качил водачът А. А.. В
същото време ищецът стоял в тревната тротоарна площ от лявата страна на паркирания
автомобил. В следващия момент Ш. А. се приближил до автомобила и се хванал с дясната си
ръка за рамката на отворения прозорец на предната лява врата с цел да предотврати
потеглянето на автомобила. След като ищецът и водачът си разменили няколко реплики, А.
А. рязко потеглил напред и ускорил автомобила до около 10 км/час. За да избегне удар с
купчината камъни, водачът завил рязко волана надясно, при което ищецът паднал по гръб
върху настилката и задното ляво колело на автомобила преминало през гърдите му. Водачът
видял на лявото странично огледало падането на пешеходеца и възприел преминаването на
гумата върху него, поради което спрял автомобила. След удара водачът качил пострадалия на
лекотоварния автомобил и го закарал в МБАЛ гр.Разград. Горният механизъм се установява
от приобщените материали от ДП, както и от заключението на вещото лице по назначената
САТЕ, което съдът възприема изцяло, като изготвено от лице в кръга на неговите
компетенции, след запознаване със събрания доказателствен материал и оглед на мястото на
произшествието.
Във връзка с възраженията за съпричиняване вещото лице по назначената САТЕ е
2
констатирало, че в реално създалата се ситуация водачът е предприел потегляне и
продължил движението на автомобила, въпреки че е възприел пешеходеца, който се намирал
и се е движел в опасна близост до автомобила. При скорост на движение 10 км/час, която е
значително по-висока от скоростта на пешеходеца при бърз ход - 6,3 км/час, водачът рязко
завил волана надясно, поради което пешеходецът паднал върху настилката и тялото му
попаднало в зоната на траекторията на движение на задното ляво колело. Опасната зона за
спиране на автомобила при скорост 10 км/час е 4,3 метра. Водачът е реагирал с рязко завИ.е
на волана надясно, за да избегне сблъсъка е камъните на разстояние 3,95 метра. С маневрата
рязко завИ.е надясно водачът е избегнал сблъсъка с камъните, но същата маневра е
допринесла за падането на пешеходеца върху настилката пред задната лява гума. От друга
страна, пешеходецът е възприел потеглянето на автомобила, но е продължил да се движи
успоредно и в непосредствена близост до него, при явно увеличаване на скоростта на
движение на автомобила. След промяна посоката на движение на автомобила пешеходецът
загубил равновесие и паднал върху настилката пред лявата задна гума. При това положение,
за водача е съществувала възможност да предотврати ПТП в случай, че не е потеглял с
автомобила или е прекратил движението, без да променя рязко посоката му на движение,
като изчака пешеходеца да се отдалечи на безопасно разстояние от автомобила. За
пешеходеца е съществувала възможност да се отдалечи на безопасно разстояние при
потеглянето на автомобила. Във връзка с другите твърдения за принос вещото лице посочва,
че в делото не са налице данни за внезапно навлизане на пешеходеца на платното за
движение, както и пешеходецът да се е намирал на пътното платно.
В резултат на ПТП на ищеца са причинени множество телесни увреждания, които се
установяват от приетата медицинска документация, издадена от МБАЛ“Св.И. Рилски“
гр.Разград, както и от изготвеното заключение по назначената съдебно-медицинска
експертиза, което съдът приема като обосновано на доказателствения материал и извършен
преглед на ищеца. Ищецът е получил хемопневмоторакс вдясно /натрупване на патологична
колекция кръв и въздух в дясната половина на гръдния кош/, последвано от оперативно
отстраняване на 900мл. кръвна колекция; счупване на 9-то ребро в дясно; малък подкожен
емфизем вдясно аксиларно /подмишнично/; охлузни рани на гърба, гърдите и долни
крайници. По своята медико-биологична характеристика натрупването на патологична
колекция кръв и въздух в дясната половина на гръдния кош обуславя разстройство на
здравето с временна опасност за живота; счупването на 9-то ребро в дясно и малкия
подкожен емфизем в дясно аксиларно /подмишнично/ - временно разстройство на здравето,
неопасно за живата; охлузванията - болка и страдание. Уврежданията могат за бъдат
получени при процесното ПТП. Липсва медицинска документация, която да удостоверява
настъпили усложнения. Към момента на получаване на травмите, по време на лечението и
към момента на прегледа ищецът е търпял и търпи болки и страдания, които обаче не могат
да бъдат обективно преценени. Липсва медицинска документация, която да удостоверява
остатъчни последици и/или усложнения за здравето на Ш. А. вследствие на претърпения
инцидент. Травматичните увреждания на гръдния кош са с такъв характер, че е възможно
ограничаване на физическата активност, възникване на по-чести белодробни инфекции,
3
които да протичат протрохирано /удължено/, болкова симптоматика. Няма медицински
данни, които да обуславят бъдещо консервативно и оперативно лечение. Причинените на
ищеца травми са с такъв характер, че е възможно да възпрепятстват нормалната физическа
дейност на ищеца, но не съществува обективна методика за оценка на тяхната степен и
продължителност. При липсата на обективни данни за настоящото здравословно състояние
на ищеца не може да се направи прогноза за периода на неговото възстановяване.
Ищецът е бил хоспитализиран в МБАЛ гр.Разград за периода 4.08.-11.08.2023г. Бил е
в отпуск поради временна нетрудоспособност до 10.09.2023г., което се установява от
представените и приети епикриза и болничен лист.
Лекотоварният автомобил „Мерцедес спринтер“ с рег. № *** не е застрахован със
застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП, информацията за което е
общодостъпна на интернет сайта на ГФ.
На 14.08.2023г. ГФ е приел за разглеждане писмена застрахователна претенция от
ищеца за обезщетяване на неимуществени вреди в размер 80 000лв. След разменена
кореспонденция и изискване на документи, с писмо изх. № 24-01-352/27.10.2023г. ГФ е
отказал изплащане на обезщетението, като се е позовал на непредставяне на документи.
Указал е на пострадалия, че може да предяви нова претенция пред ГФ или да търси
овъзмездяване по съдебен ред.
Образувано е ДП № 330 ЗМ-124/2023г. по описа на ОДМВР Разград. В хода на
производството не е привлечено обвиняемо лице. ДП е спряно с постановление от
19.03.2024г. на прокурор в РП Разград по преценка, че причинителят на ПТП А. А. е брат на
пострадалия и съгл. чл.348б НК наказателното преследване се възбужда по тъжба на
пострадалия.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Искът е допустим на основание чл.558 ал.5 КЗ, като предявен след отказ на ГФ по
претенцията на увреденото лице.
По същество съгласно разпоредбата на чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ КЗ Гаранционният фонд
изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за
неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания, причинени на територията на
Република България, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
За да бъде уважен предявеният пряк иск на увреденото лице спрямо ГФ, по делото
следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД, липсата на договор за застраховка ГО
и всички обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52
ЗЗД.
В настоящия случай деянието, неговата противоправност, настъпилата вреда,
причинно-следствената връзка между деянието и вредата и виновността на водача на
лекотоварния автомобил се установяват от заключението на съдебната автотехническа
4
експертиза. А. А. като водач на автомобил „Мерцедес спринтер“ с рег. № *** е нарушил
правилата за движение по пътищата, съдържащи се в чл.5 ал.1 т.1 ЗДП – всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората, и чл.116 ЗДП –
водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, и по непредпазливост е причинил посочените по-горе телесни увреждания на
Ш. А..
Липсва застрахователно правоотношение между застрахователно дружество и
виновния водач по застраховка "ГО" към момента на ПТП.
Предвид изложеното съдът приема, че искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е доказан по своето основание.
Доказването на размера на обезщетението за неимуществени вреди е в тежест на
ищеца. Правилото на чл.52 ЗЗД е обезщетението да се определи от съда по справедливост.
Понятието е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне паричния еквивалент на
нанесените поражения върху физическото и психическото здраве на пострадалия. В този
смисъл съдът в своята преценка относно размера на обезщетението взе предвид характера
на телесните увреждания – част от тях по-тежки, продължителността на болничното и
домашното лечение, провеждането на една оперативна процедура. От друга страна ищецът
не доказва невъзможността за пълно възстановяване, както и уврежданията да са му
причинили психотравма, влошени внимание и памет, безпокойство, тревожност, депресия,
нежелание за общуване, страхова невроза, които да продължават и към настоящия момент.
Не се доказват трайни последици от инцидента върху социалното и емоционалното
състояние на ищеца.
Предвид горните съображения съдът преценява справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди на 40 000лв. Този размер съответства на характера и
степента на претърпените от ищеца болки и страдания и в най-пълна степен ще репарира
претърпените неимуществени вреди.
По направените от ответника възражения за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия поради неправилно движение по пътното платно, пресичането му
на неопределено за целта място, несъобразяване с приближаващите се пътни превозни
средства и задържане на пострадалия за вратата на автомобила, въпреки неговото потегляне,
съдът приема следното: от заключението на съдебната автотехническа експертиза се
установява, че пешеходецът е възприел потеглянето на автомобила, но е продължил да се
движи успоредно и в непосредствена близост до него, при явно увеличаване на скоростта на
движение на автомобила. За пешеходеца категорично е съществувала възможност да се
отдалечи на безопасно разстояние при потеглянето на автомобила. Горните действия са
довели до значителен принос на ищеца за вредоносния резултат, който съдът преценява на
50% - виновните действия на пострадалия са толкова значими за настъпилото ПТП, колкото
и действията на водача на автомобила. Във връзка с другите твърдения за принос вещото
5
лице посочва, че в делото не са налице данни за внезапно навлизане на пешеходеца на
платното за движение, както и пешеходецът да се е намирал на пътното платно. Така
определеното обезщетение следва да се редуцира на 20 000лв. и ответникът следва да бъде
осъден да заплати тази сума на ищеца, а над този размер до първоначално предявения такъв
от 50 000лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Обезщетението следва да бъде изплатено ведно със законната лихва, която се дължи
от предявяване на претенцията пред ГФ. Доколкото обаче ищецът търси лихва върху
обезщетението от 5.09.2023г., тази дата следва да се обяви за начална при присъждането на
лихвата върху обезщетението за имуществените вреди.
Страните претендират присъждане на направените деловодни разноски. Ищецът е
представляван от адвокат, който е осъществил безплатно процесуално представителство по
реда на чл.38 ЗА. Съобразно изхода от правния спор и на осн. чл.78 ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на упълномощения адв.Г. Р. възнаграждение в размер
2232лв. с ДДС, на осн. чл.38 ЗА и чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на
адв.възнаграждения. Тъй като този е минималният дължим размер на адв.възнаграждение,
възражението за прекомерност на ответника се явява без предмет. Ответникът е внесъл
депозит за САТЕ в размер 400лв. и за СМЕ в размер 223,92лв. Съобразно отхвърлената част
от иска и на осн. чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да му заплати сумата 374,35лв.
На осн. чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Разград ДТ в размер 800лв. съобразно
уважената част от иска, както и сумата 89,57лв. за направени разноски от бюджета на съда за
СМЕ, също съразмерно с уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда Гаранционен фонд с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление тр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, представляван от изп.директори М.К. и
Ст.С., да заплати на Ш. Р. А. ЕГН ********** с адрес с.Дянково, ***, сумата 20 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпило
ПТП на 3.08.2023г. с участието на лекотоварен автомобил „Фолксваген Спринтер“ с peг. №
*** ведно със законната лихва, считано от 5.09.2023г. до окончателното й изплащане, като
отхвърля иска над размера 20 000лв. до първоначално претендирания размер от 50 000лв.,
като неоснователен.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач А. Р. А..
На осн. чл.38 ЗА осъжда Гаранционен фонд да заплати на адвокат Г. Г. Р. от АК
гр.София, с адрес гр.София, ***, сумата 2232лв., представляваща възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на ищеца Ш. Р. А. пред ОС Разград.
Осъжда Ш. Р. А. да заплати на Гаранционен фонд сумата 374,35лв. за направени
6
деловодни разноски в съдебното производство пред ОС Разград.
Осъжда Гаранционен фонд да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ОС Разград ДТ в размер 800лв. и извършени от бюджета на съда деловодни
разноски в размер 89,57лв., съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
7