Р Е Ш
Е Н И Е № 119/24.6.2022
г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, четвърти състав, в публично
заседание на тридесет и
първи май две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар:Ст.Гюмлиева
разгледа докладваното от съдията адм.д № 62 по описа за 2022 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба
вх.№525/02.03.2022г. от Д.И.Ж. с ЕГН ********** *** и А.Х.Х.
с ЕГН ********** ***, двамата със
съдебен адрес:***, чрез адв.Е.П. ***, срещу Заповед
№РД-07-0166/17.02.2022г. на кмета на община Тунджа, с която е наредено да бъде
премахнат строеж „стопанска постройка“ в УПИ V434 в кв.28 по ПУП на с.Овчи
кладенец, общ.Тунджа. В жалбата се твърди, че единият от
жалбоподателите Д.И.Ж., не е собственик на строежа. По същество се твърди, че става въпрос за търпим строеж
като изводът на административния орган в тази насока е неправилен. Конкретно се
посочва, че постройката е била изградена през 1967г. и за това строителство е
било дадено съгласие от собственик
на имота на границата от североизток.
В
съдебно заседание оспорващият Д.И.Ж., редовно призован, не се явява.
Оспорващият А.Х.Х., редовно призован, се явява лично.
Двамата се представляват от адв. Е.П. ***, редовно
упълномощена.
Счита
се, че на първо място заповедта следва да отпадне поради съществено нарушение
на процесуалния закон – издадена е срещу лице, което не е страна в това
производство, Д.И.Ж., и само на това основание заповедта следва да бъде
отменена. Освен това, както е констатирало вещото лице, постройката е допустима
към основното жилище, с оглед неговото построяване и съответства на
строителните норми, действащи през него период. Съгласно строителните правила и
норми за изграждане на населени места, чл. 71, парцелите се застрояват поначало
свободно. В действителност трябва да има отстояние от
страничните регулационни линии, но към него момент хората не са ползвали
нотариално заверени декларации съгласие. Такова съгласие е имало между страните
и дълги години това не е било проблем. Проблемът е възникнал сега, когато
имотът е закупен от други собственици. Счита, че след като сградата отговаря на
чл. 77 от тези строителни правила и е имало към него момент съгласие на
собствениците и отговаря на строителния план за застрояване на това място,
въпреки че вещото лице е дало заключение, че не представлява търпим строеж по
смисъла на закона, тази сграда представлява търпим строеж, тъй като съответства
на тези изисквания от строителните правила и норми.С оглед на това и събраните
по делото и гласни доказателствени средства, моли
съдът да уважи жалбата като основателна и доказана. Моли съдът да се съобрази с
последните точки от заключението на вещото лице, че в самата заповед липсва
техническо решение за отделянето на покрива и за отлагане на северната фасада и
при едно евентуално събаряне би се нарушила целостта и на двете сгради, което
за да бъде осъществено, съответно трябва да има указания по начина, по който
следва да бъде премахната евентуално сградата, ако не приеме, че сградата
представлява търпим строеж по смисъла на закона.Претендира присъждане на направените в това производство разноски, по
представен списък.Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено от насрещната страна.
Ответната страна, Кмета на община Тунджа, редовно
призован, се представлява от адв. Е. И. от *, редовно
упълномощена.Счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
В допълнение на казаното от адв.П.
отбелязва, че не е предмет на тази заповед кметът да дава техническо решение за
начина, по който ще бъде съборена някаква част от сградата. Собственикът следва
да си възложи на компетентно лице, което да изготви конструктивно становище,
евентуално и архитектурен проект по необходимост, съобразно своите желания, и
евентуално по този начин да осъществи и изпълни заповедта, ако желае.Представя
списък на разноските.
Като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Предмет на спора е законосъобразността на Заповед
№РД-07-0166/17.02.2022г. на кмета на община Тунджа, с която е наредено да бъде премахнат
от собственика А.Х.Х. и извършителя Д.И.Ж. установен
незаконен строеж „стопанска постройка“, находящ се в
УПИ V434 в кв.28 по ПУП на с.Овчи кладенец, общ.Тунджа.Жалба срещу заповедта е
постъпила в Административен съд Ямбол на 02.03.2022г. от адресатите на акта А.Х.Х. и Д.И.Ж..С оглед на това съдът приема, че жалбата е
депозирана от надлежни страни, неблагоприятно засегнати, в 14-дневен срок от
връчване на заповедта и пред
компетентния съд по местонахождението на имота.
По съществото на спора съдът взе предвид следното:
По повод жалба
вх. № 9400-4305-(1)/11.10.2021 г. от Я.С.Г., с.Овчи кладенец, за незаконно
изградена стопанска постройка в урегулиран поземлен имот V 434, в кв. 28 по ПУП
на с. Овчи кладенец, на границата със съседен имот ІV 433, в кв. 28 по ПУП на
с. Овчи кладенец, е извършена проверка на място от служители на община
„Тунджа”. Съставен е Констативен акт № 15/02.12.2021 г. за установен незаконен
строеж „стопанска постройка“ в УПИ V 434, в кв.28 по ПУП на
с.Овчи кладенец, общ.Тунджа, обл.Ямбол.Актът съдържа констатации
за следното:
„Имотът е собственост на: А.Х.Х.,
с адрес: ***, съгласно нотариални актове: вх.р. № 975/2020 г. и вх.р.
№974/2020г. на СВ и на Д.И.Ж. с нотариален акт №140/1964 г. на ЯРС.
ОДОБРЕН ПРОЕКТ: не се изисква.
РАЗРЕШЕНИЕ ЗА СТРОЕЖ: няма
Строежът „стопанска постройка“ е с оградни стени, изградени с тухлена зидария с размери 7.00
м/4.00 м с височина около 2.50 м. Покривът е двускатен
с дървен гредоред и керемиди.
Строежът е от VI категория, съгласно чл.137, ал.1,
т.6 от ЗУТ.
Построен е през 1967 г. от Д.И.Ж..
Установен е незаконен строеж, по смисъла на чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ, извършен в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, чл.137, ал.3 от ЗУТ.“
Актът съдържа и Окомерна скица на разположението на
строежа в имота – с посочени отстояния до границите
му и до съществуващите в него жилищни сгради и до жилищните сгради в съседните
имоти и през улица, размерите на строежа в план и във височина.
Актът е връчен на 17.12.2021г. на Д.И.Ж.,***.
Подадено е възражение вх. №9400-4305-(6)/22.12.2021
г. от А.Х.Х., в което посочва, че стопанската постройка е построена през 1967
година от Д.Ж. и представлява търпим строеж.
В производството са събрани още като писмени
доказателства:
Нотариални актове за собственост – Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №125, том 1, рег.№1258, дело 98 от
28.02.2020г, вх.рег.№975/28.02.2020г. в СВ-Ямбол, Нотариален акт за дарение на
недвижим имот №124, том 1, рег.№1258, дело 97 от 28.02.2020г,
вх.рег.№974/28.02.2020г. в СВ-Ямбол и Нотариален акт №140, том ІІІ, дело
1386/1964г., вписан в СВ-Ямбол.
Декларация от Д.И. Ш. от 10.11.2021г., че през 1964
г. в закупен от него имот с площ 680 кв.м.,започнал строеж на двуетажна жилищна
сграда със застроена площ 70кв.м.През 1967 г. построил навес оградни стени със застроена площ 60 кв.м. при граница с
дворно място УПИ ІV-433, за което бил получил одобрение за строеж от тогавашния
собственик А.М. Х..От тогава плаща данък за построените от него сгради;
Отговор от Ж.Д.Х. от *** и от А.Х.Х. със същия адрес,***, със становище, че по силата на
нотариален акт №124, том 1, peг.№1248, дело
97/28.02.2020г. и нотариален акт №125,том1, рег.№1258, дело №98/28.02.2020г.,
собственик на имота е А.Х.Х. и И.Д. И..Обяснява се
още, че през 1964г. Д.И.Ж. по силата на НА №140, ТОМ III, дело №1386, придобива
място от 600кв.м, представляващо парцел IX-173 по плана на с.Овчи-кладенец.
През същата година е построил двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 70
кв.м., а през 1967г. на имотната граница на североизток е построил навес.От
тогава и към настоящия момент плащат данък за жилището и навеса и не са имали проблеми със собствениците на
съседния имот, с който граничи навеса.Нямат информация дали са издадени някакви
книжа, но считат че сградата представлява търпим строеж по смисъла на §16, ал.1
от ЗУТ- Строежи, изградени до 7 април 1987г, за които няма строителни книжа ,
но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна
сделка, видно и от издаденият на 28.02.2020г. нотариален акт. Иска се да бъде
установено дали строежът е търпим.
По преписката е налично становище от арх.К. с
изх.№9400-4305-(7) от 05.01.2022 г., че след извършено обследване стопанска
постройка построена в УПИ V 434, в кв. 28 по ПУП на с. Овчи кладенец, находяща се на ***, не е търпима, тъй като не са налице
условията на §16, ал. 1 от Преходните разпоредби и § 127 ал. 1 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за устройство на територията.
Със Заповед №РД-07-0166/17.02.2022г. на кмета на
община Тунджа, е наредено да бъде премахнат строеж „стопанска постройка“ в УПИ
V434 в кв.28 по ПУП на с.Овчи кладенец, общ.Тунджа. Повторени са констатациите
от Констативен акт № 15/02.12.2021 г., съставен от общинските служители, прието
е че незаконният строеж „стопанска постройка“ не е търпим по смисъла на § 16,
ал.1 от ПР и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, строежът е незаконен, тъй като е
извършен без разрешение за строеж и декларация от съседа за съгласие на строеж
на граничната регулационна линия. Във
връзка с тези обстоятелства и констатации за наличието на незаконен строеж по
чл. 225, ал. 2, т.2 от ЗУТ, на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, е наредено
премахване на строежа.
Предвид горното съдът приема, че обжалваната заповед
е издадена от компетентен орган – кмета на общината, овластен
от закона да издаде заповед за премахване на незаконни строеж от четвърта до
шеста категория, въз основа на констативен акт, съставен от общински служители,
и след постъпило възражение.В този смисъл спазени са правилата на чл.225а от ЗУТ.
Съдът счита за неоснователно възражението в жалбата,
че участие в производството следва да има Д.И.Ж.(Д.И. Ш. ЕГН **********, ***, е
декларирал, че името му по лична карта е идентично с името Д.И.Ж., с което е
записан в Заповед №РД-07-0166/17.02.2022г., съгл. декларация за идентичност на
имена, л.28 от делото). Видно от Нотариален акт №140, том ІІІ, дело
1386/1964г., вписан в СВ-Ямбол, раздел ІІ от нотариалния акт, Д.И.Ж. е закупил
парцел ІХ-173, кв.47, с.Овчи кладенец, 600 кв.м.Това лице е декларирало в
общината, че е построило жилищната сграда и навеса в имота.С Нотариални актове
за собственост – НА за покупко-продажба на недвижим имот №125, том 1,
рег.№1258, дело 98 от 28.02.2020г, вх.рег.№975/28.02.2020г. в СВ-Ямбол, НА за
дарение на недвижим имот №124, том 1, рег.№1258, дело 97 от 28.02.2020г,
вх.рег.№974/28.02.2020г. в СВ-Ямбол, А.Х.Х., е станал
собственик на 5/6 ид.ч. от имота и построените в него
сгради(жилищна и навес).Няма представени доказателства за това, че друго лице, различно от Д.И.Ж.(Д.И. Ш.) е
собственик на останалата 1/6 ид.ч. от имота и
построените в него сгради.Видно и от представената по делото Скица изх.№1174/17.12.2019г. за УПИ V434, кв.28 по
ПУП на с.Овчи кладенец, идентичен на част от парцел ІV173, кв.47 по стар
обезсилен план, имотът е записан на Д.И.Ж. по нот. акт
№140/1964г.С оглед на това имотът и сградите в него правилно са приети от кмета
на общината като съсобствени между А.Х.Х. и Д.И.Ж..Последният може да бъде адресат на заповедта и
в качеството си на лице, извършило строежа, констатиран като незаконен по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, по арг. от
чл.225а, ал.5, т.3 и ал.5 от ЗУТ.
Съдът счита, че е допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в неизясняване на всички относими
факти и обстоятелства в хода на административното производство. Констатира се и
непълнота на мотивите на акта, които не са достатъчни, за да обосновават разпоредителната част за премахване на строежа.
По делото страните не спорят, че за наредения за премахване
строеж, представляващ допълващо застрояване, е необходимо разрешение за строеж
и такова не е било издавано. Спорят досежно
търпимостта на строежа, нареден за премахване. В тази връзка по искане на
жалбоподателите съдът назначи съдебно-техническа експертиза и изслуша
заключение на вещо лице със специалност строителен инженер, дало следните
отговори:
1.Процесната стопанска
постройка е определена като такава от Констативен акт 15 от 02.12.2021 г. на
общината като навес, представляващ затворена по контура си сграда с размери в
план 7м/ 4м и със застроена площ от терена 28 кв.м. Тя е с двускатен
покрив и е разположена на границата на УПИ V434 и УПИ IV435 и изцяло в терена
на УПИ V434.
Тази стопанска постройка - навесът е част от
означеното с „ПС” на плана от 1983 г. допълващо „Г-образно застрояване с обща
застроена площ по мерки от плана 50 (4x7 +4x5,5) кв.м.
2.Липсва кадастър в имота на оспорващия в плана от
1944 г., действал до 1983 г. В този период попада и момента на издаване на
строителното разрешение за жилищната сграда и както и времето на построяването
на жилищното и на допълващото застрояване на границата между двата двора. В
плана липсват, не са нанесени контурите на това нововъзникнало
застрояване. Нанасянето контурите на жилищната сграда и допълващото застрояване
се появява в плана от 1983 г.
3.При анализ на действащия план през 1964 г. (година
на построяване на основното застрояване - жилищната сграда) до сега не са
открити документи за нанасяне на новопостроени след 1964 г. сгради в поземления
имот. Според изискване по ЗУТ се съставя специален Констативен протокол от общината
при нанасяне в действащия план на всяко допълнение за нововъзникващи сгради.
Липсва такъв документ в общината относно нанасяне на кадастър в процесния УПИ. Не може да се определи кога е построена процесната допълваща сграда на база плана от 1944 г., но тя
е съществувала безспорно при съставянето на плана от 1983 г.
4.Писмени доказателства за търпимостта на
постройката, за която е наредено премахване с процесната
заповед липсват. Единствен документ с този предмет на изследване е наличното в
преписката писмено „Становище за търпимост изх. № 9400- 4305-(7) от 05.01.2022
г. на Главния архитект на Община „ТУНДЖА”.
5.Процесната постройка не
представлява търпим строеж по смисъла на закона към датата на изграждането и
както и към настоящия момент.
6.Общата площ на допълващото застрояване е 64,40
кв.м, като от нея застроена площ от терена на стопанско помещение 1(означено по
този начин от вещото лице на приложените
към заключението снимки), съответстващо на навес в Констативен акт 15 от
02.12.2021 г. е 35,42 кв.м. Премахването на посочената в заповедта част, а
именно на навеса, ще има отражение върху целостта на останалата част, а именно
на стопанско помещение 2 с площ 28,98 кв.м. (означено по този начин от вещото
лице на приложените към заключението
снимки).Строителен инженер-конструктор следва да даде технически решения за
отделянето на покрива и за оформянето на северната фасада на оставащата част от
сега съществуващото допълващо застрояване.
В съдебно заседание вещото лице М. обяснява, че е ползвала
действалите планове за селото, те са два – от 1944 г. и от 1983 г. и това,
което е констатирала при огледа. Постройката е стара, от 1967 г., и е
разположена на границата със съседния имот. Не е установила писмени
доказателства за това кога е построена, затова посочва декларираното
обстоятелство от жалбоподателя, но и видимо конструкцията е такава.
При изготвяне на заключението се е съобразила със
строителните правила и норми за изграждане на населените места. Към него момент
пак се е изисквало съгласието на съседа. Според строителните норми е допълващо
застрояване и отговаря на изискванията, когато е било построено, ако се приеме
тази година, посочена от жалбоподателя, както и по сега действащия Закон за
устройство на територията. Само липсата на съгласие е основание да посочи, че
не е търпим строеж. Иначе според строителните правила, действали по време на
изграждането, както е посочено, и сега е възможно, стига това да се подплати с
документи, издадени от главния архитект на общината. Ако отточните води не
отиват към имота на съседа чрез улуци, това техническо решение не решава
проблема, трябва да има съгласие на съседа, трябва да се разберат и той да си
построи един навес.Има техническо решение, така че отпадните води да не влизат
в имота на съседа, а да се връщат в имота на жалбоподателя.Това, което е
наредено да бъде премахнато, е част от една по-голяма постройка. При премахване
ще бъде засегнат покрива преди всичко, защото той е общ, при това трябва да се
даде от специалист решение как да се махнат, кои дъски да се махнат, т.е. за да
може да се премахне, също е необходимо техническо решение, така че да се запази
останалата част, иначе ще се събори по-голямата част от покрива.
По искане на жалбоподателите се изслуша свидетелят С.К.Г.,
която заявява, че през 1963г. построили къща със съпруга й в с. Овчи Кладенец. Д.И.Ж.
дошъл по-късно и през 1965г. построил къщата. Навесът е направен до къщата от
западната страна и е построен през 1967г. Голяма сграда е. Навесът,
работилницата, всичко е покрито заедно, той ги строил през 1967г. Не си спомня
да има строено нещо ново след това. Навесът е една дълга сграда, на границата
със съседа, който се съгласил за строежа. По време на строежа съседът бил А.М.Б..
По-късно дошла Я.С.Г., преди около 15 г. и досега не е имала никакви
претенции.И работилницата била построена тогава и покрили всичко общо, те са с
един общ вход. Не е чувала да има разправии за това, че този плевник е на
имотната граница. Бил направен със съгласието на съседа А.М.Б..
Според §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до
7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат
предмет на прехвърлителна сделка след представяне на
удостоверение от органите, които са овластени да
одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Съдът приема
за безспорно, че строежът е изграден до
7 април 1987г., въз основа на декларацията от Д.И. Ш., че през 1967 г. построил
навес със оградни стени със застроена площ 60 кв.м.
при граница с дворно място УПИ ІV-433, показанията на свидетеля Г. и
установеното от вещото лице обстоятелство, че навесът е отразен на плана за
с.Овчи кладенец от 1983 г.
Вещото лице дава също заключение за това, че
строежът е допустим според строителните правила и нормативи, действали по време
на изграждането му, но било необходимо съгласието на съседа, както и че е допустимо
като допълващо застрояване и според сега действащите правила на ЗУТ, ако
съседът също построи навес.
Становището на вещото лице е съответстващо на Строителните правила и норми за изграждане на населени
места, приети въз основа на чл. 52, ал. 1 от Закона за планово изграждане на
населените места(СПНИНМ), действали по времето на извършване на строежа, за две
от хипотезите, предвидени в чл.77, ал.3, съгласно който селскостопанските постройки в
селата могат да се разполагат на страничните регулационни линии или на
регулационната линия в дъното на парцела със съответен пожаропредпазен
зид, ако покриват калканен зид на заварена постройка
от същия вид или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в
нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен
съвет или в заявление, подписано в присъствие на длъжностно лице от същата
служба при задължение от негова страна да направи също такава постройка, така
че калканните зидове да се покрият напълно.Становището
на вещото лице е съответстващо и на правилата за допълващо застрояване в ЗУТ-
чл. 42, ал. 1 от ЗУТ, според който постройките на допълващото застрояване се
разполагат свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания
поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в съседен имот, и чл. 42,
ал. 2 от ЗУТ-постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на
вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните
им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен
имот или плътни огради. В този смисъл е изводът на вещото лице, че строежът не
е търпим, поради липса на съгласие на собственика на съседния парцел в
нотариална форма, както и липса на постройка в съседния имот, изградена така,
че калканните стени да се покрият, но това е извод,
основан на две от приложимите хипотези по чл.77, ал.3 от СПНИНМ.Разпоредбата на
чл.77, ал.5 от предвижда още една различна
хипотеза - по изключение, когато разстоянието между външната строителна линия
за жилищната сграда и регулационната линия в дъното на парцела е до 17 м.,
селскостопанските постройки могат да се застрояват с пожаропредпазен
зид и на страничната регулационна линия.При тази хипотеза не е необходимо нито
съгласие на собственика на съседния парцел, нито изграждане на подобна
постройка, която да покрие калканните стени на
изградената в имота на жалбоподателите.В случая постройката е изградена на
северната странична линия на парцела с оградни стени
от каменна и тухлена зидария, такава стена на север би могла да изпълни
изискването на пожаропредпазен зид.На съдържащата се
в Констативен акт №15 от 02.12.2021г. окомерна скица няма означено разстояние
между външната строителна линия за жилищната сграда(означена като 2МЖ) и
регулационната линия в дъното на парцела, за да е възможна преценката на съда
за изпълнение на изискването за разстояние до 17м., поради което съдът счита,
че тази хипотеза не е била проверена в хода на реализираното административно
производство. Мотив за това защо строежът не е търпим по смисъла на §16, ал.1
от ПР на ЗУТ не е изложен в обжалваната заповед.Мотиви за това защо строежът не
е търпим при прилагане на тази разпоредба не се съдържат и в наличното по
преписката становище на главния архитект на общината с изх.№9400-4305-(7) от
05.01.2022г. – не е ясно нито какво обследване е извършено, нито въз основа на
какви факти и обстоятелства е формирано това становище, освен че се касае за
незаконно изградена постройка на граничната регулационна линия без декларация
за съгласие от съседа.
Съдът извършва преценка за законосъобразност на акта
според фактите, установени от органа в хода на административното производство,
и изложените мотиви в акта. Недопустимо е да се допълва, изяснява или прецизира
волята на административния орган в хода на съдебното производство.Съдът не може
да излага заместващи, нито допълващи мотиви на акта .В случая не са изследвани
всички хипотези на търпимост на строежа като се имат предвид Строителните правила и норми за изграждане на населени
места, приети въз основа на чл. 52, ал. 1 от Закона за планово изграждане на
населените места(СПНИНМ), действали по времето на извършване на строежа, при
което съдът счита, че въпросът не е изяснен в хода на административното
производство.
Следва да се има предвид още, че постройката е
нанесена на плана за уличната и за дворищната регулация, утвърден от
14.09.1983г., както посочва в заключението си вещото лице като част от масивна Г- образна постройка с площ 50 кв.м. При
измерванията на място при огледа на имота вещото лице посочва различна площ
35.42 кв.м., по-голяма посочената 28
кв.м. в констативния акт. Съдът приема за безспорно установено по делото, че
нареденият за премахване незаконен строеж е част от по-голяма постройка, и не
представлява самостоятелна сграда. При положение, че само част от нея се нарежда
да бъде премахната, следва да се има предвид, дали останалата част от
стопанската постройка няма да бъде засегната по начин, който да препятства
ползването й.Видно от заключението на вещото лице(отговора на въпрос 6),
премахването на посочената в заповедта
част, ще има отражение върху целостта на останалата част, ще бъде засегната
по-голямата част от покрива. С оглед на това съдът приема също, че заповедта за
премахване на част от сградата представлява засягане в по-голяма степен от
необходимото за целта, за която акта се издава, т.е. обжалваната заповед е в
противоречие с принципа за съразмерност на акта по чл.6 от АПК. Постройката е с
височина 2.5м., отговаря на размерите по чл.42, ал.3 от ЗУТ.За да се изпълни и изискването
за отстояние от съседния имот, достатъчно е премахване
на част от постройката със широчина 3м., който вариант също не е изследван от
органа за това дали не представлява по-благоприятен вариант, с който и
засягането на цялата постройка ще е в по-малка степен и в съответствие с чл.6,
ал.3 от АПК.
По изложените съображения, Заповед
№РД-07-0166/17.02.2022г. на кмета на община Тунджа следва да се отмени, като
изходът на спора обуславя основателност на претенцията за разноски от страна на
жалбоподателите. Такива са сторени от жалбоподателите Д.И.Ж. с ЕГН ********** ***
и А.Х.Х. с ЕГН ********** ***, за платена такса по
10лв. и за платен адвокатски хонорар по 500лв. Разноските за съдебно-техническа експертиза в
размер 409 лева са платени изцяло от А.Х.Х., поради
което следва да се присъдят в полза само на този жалбоподател.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Заповед №РД-07-0166/17.02.2022г. на кмета на община Тунджа.
ОСЪЖДА
Община Тунджа, гр.Ямбол, пл.“Освобождение“ №1, да заплати на Д.И.Ж. с ЕГН **********
***, разноски по делото в размер 510(петстотин и десет) лева, представляващи
платена държавна такса 10 лв. и адвокатско възнаграждение 500лв...
ОСЪЖДА
Община Тунджа, гр.Ямбол, пл.“Освобождение“ №1, да заплати на А.Х.Х. с ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер 919(деветстотин
и деветнадесет) лева, представляващи платена държавна такса 10 лв., адвокатско
възнаграждение 500лв. и депозит за вещо лице 409 лв...
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете