Определение по дело №1625/2020 на Районен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                    / 29.06.2020 год., град Бургас

 

Бургаският районен съд                                               XXXVII – ми граждански състав

на двадесет и девети юни                                        през две хиляди и двадесета година

в закрито заседание, в състав:

                            Районен съдия: Асен Радев

 

                                    като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 1625 по описа на Бургаския районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                     Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за установяване със сила на пресъдено нещо, че Н.Н.М., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 1200 лева - главница, дължима по договор за кредит „Бяла карта” № 475697 от 28.07.2016 год., сключен с „Аксес файнанс“ ООД, 82.80 лева - договорна лихва за периода от 09.08.2016 год. до 06.10.2016 год., 110.33 лева – неустойка за неизпълнение на задължение от 09.09.2016 год. до 06.10.2016 год.,  120 лева –  разходи и такси за извънсъдебно събиране, 642.10 лева - мораторна лихва за периода от 07.12.2016 год. до 08.12.2019 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 09.12.2019 год. до изплащане на вземането, вземанията за които са прехвърлени в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, а впоследствие - на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и за които вземания по ч.гр.д. № 10321/2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

                                    В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът е направил отвод за пресъдено нещо.

                                    На съда е служебно известно гр.д. № 8965/2017 год. на БРС, приключило с влязло в сила решение, водено между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД (чийто частен правоприемник се явява ищцовото дружество) и ответника, предметът на което съвпада с предмета на настоящото дело.

                                    Следователно, спорът за съществуването на вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит, е окончателно разрешен с влязло в сила решение по цитираното дело, имащо действие за страните по него - „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД и Н.Н.М., в т.ч. за частния правоприемник - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД (арг. чл.298, ал.1 вр. с ал.2 от ГПК), а пререшаването му, поради изричната забрана на чл.299, ал.1 от ГПК, е недопустимо.

                                       Ето защо, Бургаският районен съд, на основание чл.299, ал.2 от ГПК и съгласно дадените с ТР № 4/2014 год. на ОСГТК указания,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

                             ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1625/2020 год. на БРС, като недопустимо, поради наличие на влязло в сила решение по гр.д. № 8965/2017 год. на БРС за същото искане, на същото основание и между същите страни.

                                    ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение с № 4718/11.12.2019 год., издадена по ч. гр. д. № 10321 / 2019 год. на Бургаския районен съд.

                                    Определението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в едноседмичен срок от връчването му.

 

                                                           

                                                                                                       Съдия: