Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 207
гр. Габрово, 02.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на десети септември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Милкана Шаханова, като
разгледа докладваното от съдията С.
Миланези в. гр. д. № 223 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 113 от 16.04.2019 г.,
постановено по гр. д. № 1290/2018 г., Севлиевският районен съд е обявил за
нищожни
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от
31.05.2017 г. и следните клаузи от раздел
VІ „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № ********** от 31.05.2017 г., сключени между
А.Р.Ч. и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за заплащане на възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 2400,96 лв. поради противоречие със закона и накърняване
на добрите нрави и на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 от ЗЗД. С решението е прието за установено по
отношение на А.Р.Ч., че „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е установило съществуване
на вземането си по заповед за изпълнение № 511 от 27.07.2018 г. по ч. гр. д.№
973/18 г. по описа на РС Севлиево до размер на сумата 836 лв. – главница, ведно със законната лихва върху
нея, начиная от 27.07.2018 г. до окончателното й изплащане и до размер на 36,20
лв. - разноски, на осн.чл. 422, ал. 1 ГПК, като е отхвърлен предявения иск по
чл. 422 ГПК до размер на 4 247,83 лв. главница и за разноските – над сумата
36,20 лв., като неоснователен и недоказан. Осъден е А.Р.Ч. да заплати на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД направените по делото разноски в размер на 99, 38 лв., на
осн. чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 ГПК.
Срещу така постановеното решение, в
частта, в която е отхвърлен предявения иск по чл. 422 от ГПК и в частта, в
която е прогласена нищожността на споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги и клаузи от договора за потребителски кредит, е постъпила въззивна жалба „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, чрез юрисконсулт К.С., в която се твърди, че същото
е неправилно. Твърди, че процесното вземане било в общ размер на 4 247, 83 лв.
и включвало - главница в размер на 1 705, 36 лв., договорно възнаграждение в
размер на 643, 80 лв. и възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги
в размер на 1 898, 67 лв. С искът по чл. 422 от ГПК следвало да се установи
вземането, така както е предявено в заповедното производство, като в случай
била налице идентичност между страните и правопораждащия факт - вземане по
договор за потребителски кредит, което е индивидуализирано в заявлението като
главница, а в исковото производство е конкретизирано на отделните му компоненти
в рамките на заповедта. Размерът на цялото претендирано и конкретизирано в
исковото производство вземане съвпадало с това по заповедта. С оглед на това
съдът следвало да се произнесе по основателността на исковата претенция,
касаеща неизплатеното договорно възнаграждение по процесния договор в размер на
643, 80 лв. Не ставало ясно от решението, дали съдът приема, че искането за
установяване на дължимост на възнаграждението за закупен пакет от допълнителни
услуги е недопустимо или неоснователно. Неправилно съдът, въпреки изложените
доводи за недопустимост на претенцията по отношение на споразумението за
предоставяне на допълнителни услуги, съдът се е произнесъл по него, като е
обявил същото и клаузи от договора за нищожни. Излага се, че споразумението не
представлява отделен договор, а е неразделна част от договора за потребителски
кредит. Излагат се подробни доводи, за
неправилност на изводите на съда в обжалваното решение, в частта, в която е
прогласена нищожността на споразумението и договора за потребителски кредит.
Моли, да се отмени обжалваното решение, в обжалваните части, като се постанови
друго, с което да се уважи исковата претенция в цялост. Претендират се съдебно
деловодните разноски за двете инстанции, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В срок е постъпил отговор от особения
представител на насрещната страна по жалбата, адв. Д. Н., в който се оспорва въззивната
жалба, по подробно изложени аргументи. Моли да се потвърди обжалваното решение и
да му бъде определено възнаграждение за въззивната инстанция на осн. чл. 47,
ал. 6 от ГПК.
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт и същата е процесуално
допустима.
Севлиевският районен съд е бил сезиран
с иск от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД против А.Р.Ч., с който е
поискано да се признае за установено съществуването на вземане в полза на
дружеството в размер на 4 247, 83 лв., незаплатено парично задължение по ДПК №
**********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.
Ищецът обосновава правният си интерес от предявяване на иска с издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 973/2018 г. по описа на
Севлиевския районен съд и постъпило възражение срещу същата от страна на
ответника.
В срок е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника, в който се оспорва предявения иск по аргументи
подробно изложени в него.
За да постанови обжалваното решение,
първоинстанционният съд е приел, че главницата по ДПК е в размер на 2 000 лв.,
като между страните е уговорена и възнаградителна лихва в размер на 967, 36
лв., която не е част от главницата и същата е следвало да се предяви като
самостоятелна претенция. Вземанията за главница и за договорна лихва имат
различни основания и за това следва да се предявят като отделни искове, което
не е сторено още в заповедното производство. За това съдът е приел, че
дължимата главница по кредита е 2 000 лв. и тя не включва договорната лихва и
сумите по пакета за допълнителни услуги.
Съдът е приел, че представеното споразумение за предоставяне на пакет
допълнителни услуги, с уговорена клауза за възнаграждение в размер на 2 400 лв.
има за цел и резултат да заобиколи
забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и съгласно чл. 21 от ЗПК тази клауза е
нищожно поради противоречие с императивна правна норма, като тази клауза
накърнява и принципа на справедливост и противоречи на добрите нрави. С тези
доводи, макар че сочи че за вземането по споразумението следва да се предяви
отделна искова претенция (каквато не е предявена и със заявлението), съдът е
прогласил нищожността на споразумението и клаузите в ДПК, в които е уговорено
възнаграждение за същото. Като е достигнал до тези правни изводи, съдът е
приел, че тъй като главницата по договора е 2 000 лв., а ответникът е заплатил
сумата от 1 164 лв., то исковата
претенция следвало да се уважи за сумата от 836 лв. и е отхвърлил искът в
останалата част за главница до 4 247, 83 лв.
Габровският окръжен съд, като
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
От приложеното ч. гр. д. № 973/18 г.
по описа на РС – Севлиево е видно, че по заявление на ищеца е издадена заповед
за изпълнение № 511 от 27.07.2018 г. по
чл. 410 ГПК. В заявлението си ищецът е посочил, че паричното вземане е в размер
на 4 247, 83 лв., от което: 4 247, 83
лв. главница, 30 лв. такси по Тарифа; 17, 14 лв. законна лихва за забава от
21.10.2017 г., дата на изпадане в забава на ответника до 06.03.2018 г., датата
на прекратяване на договора. Заявителят е изложил по т. 12 от заявлението, че е
предоставил кредит на ответника по ДПК № **********, съгласно който поема
задължение да върне същия на 24 месечни вноски по погасителен план в размер на
223, 68 лв., като поради неизпълнение на задължението си, договорът е обявен за
предсрочно изискуем и е прекратен от кредитора. Издадената заповед е връчена на
ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и след указание на заповедния съд
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил
установителен иск за съществуване на вземането си.
От предоставения договор за
потребителски кредит № ********** се установява, че "ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД е предоставил потребителски кредита на А.Р.Ч. в размер на 2
000 лв. за 24 месеца, като размерът на вноската е 123, 64 лв. при ГПР 49,89 % и
ГЛП 41, 17 %. Общата дължима сума по кредита е уговорена на 2 967, 36 лв. По
договора са закупен допълнителни услуги, като възнаграждението за тях е
посочено, че е в размер на 2 400, 96 лв., а размера на вноската по закупения
пакет е 100, 04 лв. Общото задължение по кредита и пакета от допълнителни
услуги е определено на 5 368, 32 лв. и размер на 223, 68 лв., вносима до 20 -то
число на месеца.
Видно от представено
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, предмет на същото
са: приоритетно разглеждане и заплащане на потребителския кредит; възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на падеж; улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. В споразумението не е
посочена цената на закупените услуги, с изключение на възнаграждението по
приоритетно разглеждане и отпускане на потребителския кредит определено на 15%
от закупения пакет от допълнителни услуги, но не повече от 300 лв.
Представени са Общите
условия и погасителния план към договора за потребителски кредит, както и
преводно нареждане, от което се установява, че кредиторът е превел на
кредитополучателя сумата по заема в размер на 2 000 лв.
Представен е единен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити
подписан от ответника на 31.05.2017 г., както и извлечение по сметка към
процесния договор за потребителски кредит.
От представено извлечение по
сметка към процесния договор, се установява, че кредитополучателя е заплатил
общо сумата от 1 120, 49 лв.
От представено уведомително
писмо от 30.03.2018 г., от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД до А.Р.Ч., се
установява, че дружеството е уведомило кредитополучателя, че ДПК № **********
едностранно се прекратява считано от 06.03.2018 г. и задължението по кредита е
обявено за предсрочно изискуемо, като задължението му възлиза на 4 794, 97 лв.
Не се представят доказателства това писмо да е получено от ответника.
При така установеното от
фактическа страна, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. По същество постановеното решение е правилно и законосъобразно,
постановено при всестранно и задълбочено обсъждане на доказателствата по
делото, като настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и
по реда на чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че първоинстанционният съд е следвало да се произнесе по
предявената претенция за договорно
възнаграждение (възнаградителна лихва) в размер на 634, 80 лв., която била част
от предявеното вземане. Възнаградителната лихва има самостоятелно основание в
закона и видно от предявената исковата молба, макар и посочена в
обстоятелствената част, такова искане не е предявено да бъде установено от
исковия съд по предявения иск по чл. 422 от ГПК. Предявено е искане да се
приеме за установено, че ответникът дължи неизплатено парично задължение по
процесния договор в размер на 4 247, 83 лв. От заявлението, въз основа на което
и издадено заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, е видно, че с него е
претендирана главница от 4 247, 83 от ГПК по процесния договор, но не и
възнаградителна лихва. Недопустимо е в исковото производство по чл. 4222 от ГПК,
което е продължение на заповедното производство, да се претендира да се
установи нещо различно от заявеното, още повече да се предявява искане, което
не предявено по реда на чл. 410 от ГПК, каквато е възнаградителната лихва.
Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането по издадената
заповед за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск,
какъвто не е предявен пред първоинстанционния съд. С оглед изложеното, правилно
първоинстанционният съд е приел, че такъв иск не е предявен и не се произнесъл
по дължимостта на възнаградителната лихва.
Неоснователни и са наведените доводи
във въззивната жалба за неправилност на обжалваното решение, в частта, в която
е прогласена нищожността на споразумението за закупуване на допълнителен пакет
от услуги и клаузите от договора за потребителски кредит, в които се определя
възнаграждение за него в размер на 2 400 лв. Видно от изложеното в исковата
молба може да се приеме, че уговореното възнаграждение за допълнителния пакет
услуги е част от договорената главница и такова вземане е предявено от ищцовото
дружество, тъй като споразумението няма самостоятелен характер, доколкото
услугите са закупени във връзка със сключения договор за потребителски кредит.
От друга страна изводите на първоинстанционния съд за нищожност на същите са
правилни и законосъобразни и се споделят от настоящият състав на съда, поради
което не следва да бъдат преповтаряни. Уговорените
клаузи в споразумението за закупуване на допълнителни услуги и клаузата за
определяне на възнаграждение за тях в договора са нищожни на основание чл. 26,
ал. 1, пред. 1 и 3 от ЗЗД, като
противоречаща на законовата разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява
на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, а посочените услуги като приоритетно
изплащане на потребителския кредит, отлагане на определен брой вноски,
намаляване на определен брой погасителни вноски, смяна дата на падежа са
безспорно такива действия. Нито една от посочените в допълнителния пакет
услуги не гарантира, каквото и да е право на кредитополучателя, което да може
да бъде упражнено без да е обусловено от насрещна воля на кредитора. Освен това
няма данни в конкретния случай някоя от тези услуги да е била използвана от
кредитополучателя. При така установеното се налага извод, че всички включени в
допълнителния пакет услуги се свеждат до средство за съществено увеличение на
цената на основното кредитиране, като по същество предлагането им като
предимство от доставчика води до икономически резултат идентичен със значително
оскъпяване на кредита, необявено надлежно на потребителя като лихвен процент и
разходи по кредита. На това основание претенцията на кредитора за главница по
процесния договор, основана на нищожно допълнително споразумение и клаузи от договора,
в които се определя цената му, е неоснователна и решението на първата инстанция
в този смисъл, в тази част, също следва да се потвърди.
По изложените аргументи решението от
първоинстанционния съд в обжалваните части, следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно, а жалбата да се остави без уважение.
Следва да се осъди жалбоподателят да
заплати на особения представител на ответника по жалбата възнаграждение, на
осн. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/04 г. във вр. с чл. 47, ал. 6, изр. 2,
възнаграждение в размер на 270 лв.
Воден от горното, Габровският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 113 от
16.04.2019 г., постановено по гр. д. № 1290/2018 г., Севлиевският районен съд,
в обжалваните части, като правилно и законосъобразно.
В необжалваната част решението е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. България № 49, бл. 53 Е, вх. В, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
Д. М. Н. адвокатско възнаграждение като особен представител в размер на 270
лв., на осн. чл. 47, ал. 6, прдл. 2 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.