Решение по дело №77297/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14832
Дата: 31 юли 2025 г.
Съдия: Никола Динков Кънчев
Дело: 20241110177297
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14832
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110177297 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от Т.С. срещу Е. Т.,
гражданин на Канада с искане да бъде осъдена да заплати на
топлофикационното дружество сумата от 79,24 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за имот с
адрес гр. *** за периода от 01.05.2021 г. до 31.03.2022 г. ведно със законната
лихва от 30.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, 22,88 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 10.12.2024 г., както и сума за
дялово разпределение за периода 01.03.2022 г. – 31.03.2022 г. в размер на 2,65
лева – главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 0,84 лева –
мораторна лихва за периода от 16.05.2022 г. до 10.12.2024 г. Ищецът твърди,
че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичането на периода, за който се отнасят. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК
подава отговор, с който оспорва исковата молба. Оспорва наличието на
облигационна връзка между страните. Не оспорва реалната доставка на
енергия и размера на исковете. Прави възражение за изтекла погасителна
давност.
В последното по делото съдебно заседание страните, редовно
призовани, изпращат представители, чрез които поддържат исканията си.
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
1
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност
на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът
да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1,
т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува
енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1
ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
2
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
По делото е представен препис на Нотариален акт за продажба на
недвижим имот от 07.04.2022 г. (л. 09 – л. 11 от делото) от който се установява,
че ответникът е продал на същата дата процесния апартамент. На основание
тези доказателства съдът намира за доказан факта, че за процесния период той
е бил потребител по смисъла на ЗЕ, като не се споделят съображенията,
изложени в отговора на исковата молба за липса на това качество.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения –
да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение
По делото е установено, че между страните е налице облигационно
правоотношение и ответникът не оспорва доставката и размера на топлинната
енергия.
С оглед на разпределената доказателствена тежест, ответникът следваше
да докаже извършване на плащане. Тъй като това не е сторено, съдът приема,
че задължението не е погасено чрез плащане.
3
Направеното в исковата молба възражение за изтекла в полза на
ответника погасителна давност, съдът намира за основателно. Искът е
предявен на 30.12.2024 г., а процесният период за доставка на топлинна
енергия е от 01.05.2021 г. до 31.03.2022 г. Безспорно между страните е
юридическото обстоятелство, че вземанията на Т.С. са периодични по своя
характер и се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност, уредена в
чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно приетите по делото общи условия, вземанията
стават изискуеми с изтичането на четиридесет и пет дни от периода за който се
отнасят. Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2
представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който
кредиторът отправя искането си (поканата) за изпълнение. Следователно
изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава
кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от
волята му, законодателят пренася началото на погасителната давност към
възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се
отправи от възникването на правото. В този смисъл настоящият съдебен
състав счита, че задълженията за месечни вноски (прогнозни или равни)
възникват след изтичането на съответния месец, пред който е доставена
топлинна енергия – всяка доставка поражда вземане за месечна вноска. Т.е.
погасени по давност се явяват всички задължения на ответника за периода от
01.05.2021 г. до 30.11.2021 г. включително за топлинна енергия. Видно от
представената фактура № ********** от 31.07.2022 г. (л. 19 от делото),
погасено по давност е вземането от общо 365,08 лева. Тъй като предявената
главница е за по-малка сума, съдът приема, че този иск е изцяло
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение иска за мораторна лихва върху това вземане, съдът
намира, че той също е погасен по давност на основание чл. 119 ЗЗД, въпреки
че давността за него не е изтекла.
Искът за сумата от 2,65 лева – доставена услуга дялово разпределение
не е погасен по давност и следва да бъде уважен.
Искът за заплащане на сумата за мораторна лихва върху сумата за такса
за услуга дялово разпределение, съдът също намира за изцяло неоснователен.
В общите условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт,
с настъпването на който това вземане да става изискуемо. Т.е. на общо
основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй
като такава не е отправяна от ищеца, ответникът не е изпаднал в забава.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от иска.
От него бяха доказани сторени разноски в размер на 50 лева – държавна такса,
400 лева – депозит за особен представител, както и юрисконсултско
възнаграждение в производството, което съдът определя на 100 лева. Пълният
размер на интереса на ищеца възлиза на 105,61 лева, а общата стойност на
уважената част от него – на сумата от 2,65 лева. Т.е. размерът на дължащите се
на ищеца разноски съобразно уважената част от исковете е 13,80 лева. От
ответника не са сторени разноски, тъй като беше представляван от особен
представител.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.С., ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: гр. *** срещу Е. Т., гражданин на Канада, роден на ********** г.,
със съдебен адрес гр. *** иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.
200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 79,24 лева, представляваща главница за незаплатена
топлинна енергия за имот с адрес гр. *** за периода от 01.05.2021 г. до
31.03.2022 г. ведно със законната лихва от 30.12.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.С., ЕИК: *** срещу Е. Т., гражданин на
Канада, роден на ********** г. иск с правно основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 28,88 лева – мораторна
лихва върху тази главница за периода от 15.09.2021 г. до 10.12.2024 г., като
погасен по давност.
ОСЪЖДА Е. Т., гражданин на Канада, роден на ********** г. да
заплати на Т.С., ЕИК: *** на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 2,65 лева, представляваща главница за
незаплатена услуга дялово разпределение за имот с адрес гр. *** за периода от
01.03.2022 г. до 31.03.2022 г. ведно със законната лихва от 30.12.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.С., ЕИК: *** срещу Е. Т., гражданин на
Канада, роден на ********** г. иск с правно основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 28,88 лева – мораторна
лихва върху тази главница за периода от 16.05.2022 г. до 10.12.2024 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Е. Т., гражданин на Канада, роден на ********** г. да
заплати на Т.С., ЕИК: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 13,80 лева
– разноски в производството съобразно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
*** на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5