МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 490/2015 год. на ВОС
По
отношение на подс.И. *** е повдигнато обвинение от Варненска Окръжна
Прокуратура по чл.343а,ал.1 б."Б", вр.чл.343 ал.1,
б."В",вр.чл.342,ал.1,пр.3 и 7 от НК, за това, че на 24.01.2015
год. на крайезерен път на около 1 км.
След село Казашка махала в посока гр.Варна, при управление на МПС - л.а.
"Фолксваген-Пасат" с ДК № В 27-55 КВ, нарушил правилата за движение -
чл.20 и чл.21 ал.2 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта
на И.Д. Колев, като след деянието е направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия.
В съдебно
заседание пострадалият Д.И.Д.-син на починалия И.Д. Колев,се яви със своя
повереник-адв.С.С., който изрази становище,че желаят единствено да се
конституират като частни обвинители.
Единственият
наследник на починалия- неговият син е
конституиран като частен
обвинител с неговият повереник-адв.Св.С..
Производството
пред съда протече по желание на
подсъдимият и неговият защитник по гл.ХХVІІ –чл.371,т.1 от НПК.Разпитан по
време на предв.производство и в с.з. подс. не признава вината си и твърди,че
пешеходеца е предприел пресичане от ляво
на дясно по посоката му на движение след товарен автомобил,като се е появил в
обхвата на видимостта му твърде близко и не
е имал техническа възможност да предотврати удара чрез
спиране.Твърденията на подсъдимият се
опровергават от доказателствата по делото-АТЕ, СМЕ и могат да се обсъждат като негова защитна теза.
Защитата на подсъдимия оспорва фактологията по
делото, не приема и квалификацията на деянието, като моли съда да се назначи
допълнителна СТЕ. В последната си дума подс.И. дори не изрази съжаление за
случилото се.А съдът счете ,че искането на защитата на подсъдимият е
неоснователно,тъй като всички доказателства по ДП са били обсъдени най-подробно
и коментирани от вещото лице-Р.З. в неговото заключение и т.к. към настоящият момент няма други нови доказателства,няма въз основа на какво
да се изготви ново заключение.Задачите на вещото лице са изпълнени в
цялост,като в.лице е обсъдило всички
гласни и писмени доказателства и е отговорило най-подробно и
задълбочено на поставените му
въпроси.Поради което и не е налице
никакво съмнение относно правилността на заключението или непълноти,което да
налага изготвянето на нова или повторна СТЕ.
Представителят
на ВОП поддържа изцяло така внесеното във ВОС обвинение, като счита че са
налице нарушения както на чл.20 ал.2 от ЗДвП
и чл.116 от ЗДвП и предложи на съда да определи наказанието както съдът
прецени. Относно лишаването от правоуправление на основание чл.343 г НК не изрази становище.
От
преценката на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На
04.07.2000 г. около 06,20 ч. подс.И. и съпругата му свид.М.Д.И./***/ потеглили
по крайезерния път ог гр.Девня за гр.Варна. Семейният автомобил-м.”Фолксваген
–Пасат” с рег.№ В 27-55 КВ бил управляван от
подс.И., а съпругата му пътувала на
предна дясна седалка. Движението било двупосочно с по-една лента за
движение във всяка посока. В посока към гр.Варна ширината на лентата за
движение била 3,80 м.,а тази в посока към гр.Девня с ширина 3,60 м. Било
тъмно,пътната настилка била влажна. Подс.И. се движел на фарове с включени къси
светлини. Като подминал отбивката за
с.Казашка махала подсъдимият управлявал л.а. със скорост 77,38 км/ч,което е
установено от СТЕ. На около 500 м. след с.Казашка махала подсъдимият застигнал
пострадалия И.Д. Колев,който се движел като пешеходец в дясната лента за
движение,по която се движел и подсъдимият.Поради несъобразена скорост на
движение подс.И. забелязал пешеходеца твърде късно,след което задействал
спирачната система на автомобила,но не могъл да предотврати удара чрез
спиране.Пешеходеца бил ударен откъм гърба със средната част на предната броня
на автомобила в областта на подбедриците. Последвал удар с ръба на предния
капак на автомобила,като пострадалия Колев се прехвърлил върху него и с глава
се ударил в средата на предното стъкло на автомобила. Под въздействието на инерционните сили пострадалия се претърколил
през тавана на автомобила и паднал в дясната част на лентата за движение.
Спирачния път на автомобила продължил до
окончателното му спиране.Подсъдимият и съпругата му слезли от автомобила
и се затичали към пострадалия. Свид.М.И.
обезопасила местопроизшествието,като поставила светлоотразителен
триъгълник, а подс.И. се обадил на тел.112 и съобщил за инцидента. На место
пристигнал екип на спешна медицинска помощ,но лекарите установили,че Колев е
починал.Пристигнал и полицейски екип на ІІІ РУ-ОД на МВР-Варна,който
запазил местопроизшествието до
пристигане на разследващия.
В съдебно
заседание защитата поиска единствено да се разпита вещото лице Р.З. по така
даденото заключение по СТЕ на ДП.Горната
фактическа обстановка се подкрепя по един безспорен начин и от събрания по
делото доказателствен материал, а именнно: обяснения на подс., показания на
свид.М.И., заключения по назначените на предв.производство съд.медицинска и
автотехническа експертизи, и приети от
съда, огледен протоколи- л.6 от ДП,
фотоалбум-л.9 и всички писмени материали от предв.производство. от назначената
по делото СМЕ,се установява че вследствие на удара от процесния автомобил
управляван от подсъдимия,пострадалия И. Колев е получил несъвместими с живота
травми-излив на кръв в двете плеврални кухини,множество счупвания на
ребра,като смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. А от назначената по
делото СТЕ е установено,че подс.И. е управлявал автомобила със скорост 77,38
км/ч към момента на задействане на
спирачната система. Тази скорост не е била съобразена с конкретната
пътна обстановка,т.к. не му е позволявала
при възникването на опасност,каквато в случая е
била наличието на пешеходец на платното за движение,да предотврати
удара,чрез спиране. Съобразената скорост би била по-ниска от 71 км/ч.
Горните
доказателства са непротиворечиви и взаимно подкрепящи се, поради което и съдът
ги възприема изцяло,като настъпилия резултат е в пряка причинна връзка с
неправомерното управление на подс., които от своя страна се вписват напълно в
нарушенията визирани в нормата на чл.20 ал.2 и чл.116 от ЗДвП. Съдът счита за безспорно установени
нарушенията на този текст, т.к. се е движел с много по-висока скорост от
разрешената, за този участък .
От
заключението на вещото лице изготвила СМЕ е установено,че при настъпване на удара,пешеходеца се е
намирал с гръб към автомобила,което означава ,че се е движел в същата посока. А
от заключението по СТЕ /приета по делото/се установява,че не е възможно
пострадалият до достигне до мястото на удара зад товарния автомобил/така както
твърди подсъдимия/ като премине цялата лява лента и да достигне до мястото на
удара, защото е следвало да измине 5,8
м. и не е възможно да не бъде забелязан от водача,т.к. автомобила би следвало
да се намира на 140,25 м от стъпването на платното.Пострадалият и автомобила са
се движили в посока гр.Варна и ударът върху пострадалият е отзад напред в
изправено положение на пешеходеца. При удар отзад напред на пешеходеца, водачът
е имал възможност да го възприеме при
тази скоростта на автомобила и далечината на светене на светлините на фаровете,но спирането при
пресметната скорост на тази далечина на светене не е било възможно,защото
опасната зона е по-дълга от светлинното
петно. Срещата е била предотвратима при скорост на автомобила не по-висока от
71 км/ч. Както е обсъдило вещото лице в
АТЕ механизмът на настъпване на произшествието е следният:пострадалият
пешеходец и автомобила са се движили в
една и съща посока на движение към гр.Варна в дясната пътна лента и на около
500 м. след с.Казашка махала. В посока
към гр.Варна автомобила застигнал пешеходеца откъм гърба,настъпва удар отзад
напред със средната част на предната част на бронята на автомобила в
подбедриците,където на 31 см. Има счупване на двете подбедрици, едновременно с
това последва удар от предния ръб на
капак преден на автомобила намиращ се на
63 см от настилката- в бедрените части на долните крайници в долна
трета,където са счупени костите,последващо е прехвърляне върху предния капак на
автомобила и с глава достигане на предното стъкло,което се счупва и отваря
каверна. Ударът на предното стъкло е извършен от главата на пострадалия,където
са намерени вътремозъчни кръвоизливи,счупване на шийни прешлени.Счупването на
гръбначния стълб на пострадалия е възможно да се получи от удара върху предния
капак или при падането на същия върху подлежащата пътна настилка. От изнесеното
по-горе се установява,че ударът върху
тялото на пострадалия кореспондират с удар отзад-напред в задната част на
пострадалия в изправено положение най-напред в подбедриците,последващо
удряне на бедрата,гръбнака,главата и
прехвърляне на тялото над тавана на
автомобила и падане върху подлежащата пътна настилка. Поради това и съдът не
подкрепя тезата на защитата на подсъдимия за пресичане отляво надясно на
пострадалия и същият да е бил видян едва
на 2 метра пред автомобила след непосредствено разминаване с товарен
автомобил движещ се насреща спрямо лекия автомобил на подс.И.. Не може да се
приеме и становището на подсъдимия,коментирано в неговите обяснения, че в насрещната пътна лента срещу тях се движел камион,който бил на фарове/но как е
разбрал че е именно камион след като е
било тъмно-не е ясно?. И след като този камион бил на фарове и се разминали с
него веднага след това видял човек пресичащ с нормален човешки ход тяхната
лента. И след като го видели веднага след това последвал удара.При установеното
от вещото лице дължина на опасната зона
на спиране-79,37 м. и сравнена с
далечината на светене на фаровете се вижда,че автомобила не би могъл да спре на
далечината на осветеност от фаровете,което показва,че скоростта на движение не
е съответствала на възможностите за спиране в осветената зона пред автомобила.
От техническа гледна точка не е възможно наблюдател срещу насочена светлина на
фаровете на МПС да възприеме вида на
това превозно средство, ако е било нощно
време, а дали наистина е имало движещ се срещу л.а. на подсъдимия-друг именно
товарен автомобил не може да се възприеме само от показанията на съпругата на
подсъдимия и от неговите обяснения,т.к. други очевидци на ПТП не е имало.
След
преценка на всички доказателства по делото, съгласно чл.16 НПК, поотделно и в
тяхната съвокупност, съдът призна за ВИНОВЕН подс.И.Г.И., в това че на
24.01.2015 год. на крайезерен път на
около 1 км. След с.Казашка махала, при управление на МПС - л.а.
"Фолксваген -Пасат" с ДК № В 27-55 КВ, нарушил правилата за движение
- чл.20 ал.2 и чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И.Д.
Колев, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ
на пострадалия.
Съдът
прие,че с горното си деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл.343а,
ал.1,б."б", вр.чл.343 ал.1, б."в" ,вр.чл.342,ал.1,пр.3
и 7 от НК.
Обект на
престъплението - са общ.отношения
породени от неспазване на конкретни правила за движение, водещи от своя страна
до неправилно и застрашаващо живота на хората движение по пътищата. Нарушението
на правилата за движението е по чл.20 ал. 2 от ЗДвП се изразяват в това, че
подс. е управлявал л.а. с неразрешена скорост и са длъжни при избиране на
скоростта си да се съобразяват с атмосферните условия,с характера и
интензивността на движение,с конкретните условия на видимост,за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. А нарушението на чл.116
от ЗДвП се изразява в следното:”Водачът е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците…” Причинената
смърт на И.Д. Колев е в пряка причинна връзка с деянието на подсъдимия.
Субект на
престъплението - пълнолетно, вменяемо, физическо лице.
От
субективна страна - деецът е действувал
непредпазливо, във форма на небрежност, т.к. не е предвиждал настъпването на общ.опасните му последици, но
с оглед обстоятелството, че е правоспособен водач на МПС и практиката си
на шофьор от 04.02.2009 г. на товарен
автомобил е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Причини
за извършването на деянието - неспазване на правилата за движение, указани в
ЗДвП. Обективни причини не се установиха.
За да
определи наказание съобразно изискванията на чл.36 от НК, съдът взе предвид
следните фактически данни по делото: за личността на подс.И.И. - след като
прецени степента на общ.опасност на дееца- сравнително ниска с оглед чистото му
съд.минало, работи като шофьор на
товарен автомобил от 2009 г., горните обстоятелства, съдът оцени като
смегчаващи за отговорността на подсъдимият. Към анализа на фактите имащи значение при определяне вида
и размера на налаганото наказание, следва да се имат предвид и многото на брой
админстративни наказания по ЗДвП. При липсата на отегчаващи обстоятелства,
съдът му наложи наказание при превес на първите, към минимума, а именно -
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.66
ал.1 от НК ОТЛОЖИ с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила. Съдът счете, че са налице формалните предпоставки на закона
за приложението на чл.66 ал.I НК, както и че с отлагането на изтърпяване на
така определеното наказание се запазва възможността за привеждането му в
изпълнение при една последваща престъпна дейност, което безспорно ще окаже
положително мотивационно въздействие върху подсъдимия. С изводите си за
отлагане изтърпяване на това наказание, съдът счита, че ще се реализират в
по-голяма степен целите на наказанието, визирани в нормата на чл.36 от НК и
най-вече възприятията на подсъдимия за станалото и оценката му за него.
На
осн.чл.343 Г от НК съдът ЛИШИ подс.И. от право да управлява МПС за срок от ДВЕ
ГОДИНИ,като взе предвид многото му на брой наложени административни наказания
по ЗДвП.
На
осн.чл.169 ал.II НПК съдът ОСЪДИ подс.И. да заплати разноски по делото в размер
на 330 лв. в полза на държавата и 50 лв. в полза на ВОС.
Водим от
горните съображения, съдът постанови своята присъда.
СЪДИЯ при ВОС: