ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 101
гр. Пловдив , 27.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501066 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 1039/19.04.2021г. на Н. Р. Н., ЕГН ********** чрез
адв. Д.Ф. от САК против определение № 261616 от 08.03.2021г., постановено по гр. д. №
15215 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, XIX гр. с., с което се прекратява
производството по делото и се връща молбата на Н. Р. Н. на подателя й.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на прекратителното
определение.Търси се отмяната му и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по
делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима.Разгледана по същество, тя е и основателна.
Районният съд е бил сезиран с искова молба от Н. Р. Н., ЕГН ********** чрез
пълномощника адв. Д.Ф. от САК против „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, с която са
предявени главни искове за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на
кредит № 286527 от 22.02.2020г. и при условията на евентуалност иск за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 3, ал.1 и ал. 2 от договора.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 22.02.2020г. е сключен
процесният договор за кредит № 286527 между страните, по силата на който на ищцата е
предоставен кредит в размер на 600 лв. за срок от 360 дни, при фиксиран годишен лихвен
процент от 40, 15%, ГПР 48, 39 % и обща сума за погасяване 728, 70 лв.Съгласно чл. 3 от
договора потребителят дължал да осигури в 5-дн. срок от сключването му лично
обезпечение на 2 физически лица, отговарящи на условията, разписани в договора или
банкова гаранция, като при неизпълнение на тези изисквания, той дължал да заплати
неустойка в размер на 300 лева, която следвало да престира разсрочено като се кумулира
към падежните вноски.Твърди се, че ищцата изцяло е усвоила кредитния ресурс, но не
дължи вземанията за неустойка и за договорна лихва, тъй като същите намират основание в
1
нищожна кредитна сделка.Ищцата твърди, че уговорената възнаградителна лихва в
процесния договор е нищожна поради противоречие с добрите нрави, че същата е
неравноправна по см. на общия фактически състав на чл. 143 от ЗЗП и като заобикаляща
изискванията на ЗПК по см. на чл. 21 от ЗПК.В случая договорената между страните лихва в
размер на 40,1 5% годишно, към която следвало да се добави и скритата лихва – уговорената
по договора неустойка за неосигуряване на поръчители или банкова гаранция, надхвърляла
повече от три пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави.Освен това
посоченият в договора фиксиран лихвен процент не отговарял на действително приложения
в заемното правоотношение лихвен процент, тъй като уговорената неустойка за
неосигуряване на поръчител или банкова гаранция представлявала добавък към договорната
лихва – скрита лихва и в нарушение на чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК кредиторът не оповестил на
потребителя действителната цена на кредитния ресурс.Вземането по чл. 3, ал. 2 от
потребителския договор нямало характер на неустойка, тъй като не притежавало присъщите
на неустойката и характеризиращи я като такава обезщетителна и обезпечителна
функции.Това вземане било именувано „неустойка“ от кредитора, за да преодолее
ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК разходите
за обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на ГПР.Търговецът си гарантирал, че
ще получи това вземане срещу предоставените му в заем средства чрез създадените от него
предпоставки за сигурно неизпълнение на ограничителните му изисквания за осигуряване на
поръчители или на банкова гаранция.Вземането било допълнително и гарантирана за него
икономическа облага, поради което съставлявало печалба за търговеца – скрита под
формата на неустойка лихва.Предвидената неустойка в размер на 300 лева в случая не
изпълнявала обезщетителна функция, доколкото тя била в размер на ½ от заетата сума от
600 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение, не
кореспондирала с последиците от неизпълнението и се начислявала като добавък към
платежната вноска.Предвиждането в процесния договор, че кредиторът има право на
обезщетение по чл. 92 от ЗЗД, надхвърлящо значително размера на дължимата мораторна
лихва при неизпълнение, не защитавало неговия легитимен интерес и внасяло
неравноправност по см. на чл. 143, т. 5 от ЗЗП в договорното съдържание, с цел неговото
облагодетелстване в ущърб на потребителя.Било уговорено, че неустойката се престира,
независимо дали кредиторът е претърпял вреди от настъпило неизпълнение, поради което
така уговорена неустойката не притежавала обезщетителна функция.Същата била
договорена и в нарушение на изискванията на добросъвестността и излязла извън
присъщата й обезпечителна функция.Заемодателят не търсил обезпечение на вземанията си
по договора за кредит, тъй като обезщетението не служело за обезпечаване на изпълнение
на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва, а за неизпълнено условие
за отпускане на кредита.Неустойката по спорния договор имала санкционен характер, но
поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка закъсняла вноска с поемане
на поръчителство от физическо лице или банкова гаранция в същия размер, което да
отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия,
противоречало на принципа на добросъвестността и водело до скрито оскъпяване на
кредита, респ. неоснователно обогатяване на заемодателя.Възнаградителната лихва по
договора била уговорена неравноправно и по см. на чл. 143 от ЗЗД, тъй като при сключване
на процесния договор потребителят не е могъл да прецени обхвата на поетото от него
задължение, като бил заблуден от търговеца, че ще дължи цена на кредита в размер на 40,
15%.В нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП на заемателя не било оповестено по обективен и
прозрачен начин, ясно и разбираемо, какви са икономическите последици от поетото от него
задължение и какъв е действителният размер на възнаградителната лихва, поради което
записаната в договора лихва от 40, 15% не породила правни последици на основание чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП.Процесният договор за потребителски кредит бил недействителен на основание
чл. 22 от ЗПК и с оглед липсата на задължителен реквизит от съдържанието му по чл. 11, ал.
1, т. 9 от ЗПК.Нищожността на клаузата, регламентираща част от реквизитите на договора за
потребителски кредит – лихвения процент, представляващ част от същественото
съдържание на договора, правело цялото заемно съглашение нищожно.Ищцата твърди
също, че действително приложения ГПР е различен от посочения в договора, че вписвайки в
договора ГПР от 48, 30%, кредиторът е заблудил потребителя, което е довело до
неравноправност на уговорката за ГПР и заобикаляне на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10
от ЗПК.Поради това уговорката на ГПР, съгласно чл. 21 от ЗПК, била нищожна с
произтичащите от това правни последици по чл. 22 от ЗПК.Невярното посочване на
лихвения процент по договора в размер на 40, 15%, без в него да е включена скритата лихва
по чл. 3, ал. 2 от договора, имало за резултат и невярно разписване на ГПР в размер на 48, 3
2
%.С оглед всичко изложено ищцата твърди, че на основание чл. 23 от ЗПК следва да върне
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по
кредита.Независимо, че между страните в случая не било възникнало валидно
правоотношение, кредиторът предявявал искания ищцата да му заплати лишените от правно
основание вземания за възнаградителна лихва и за неустойка, което обуславяло правния
интерес на ищцата от предявяване на исковете.
С разпореждане от 20.11.2020г. на районния съд исковата молба е оставена без
движение за посочване в едноседмичен срок на следните обстоятелства: какви суми и за
какво се дължат по договора; извършени ли са плащания и какви задължения са погасили те,
както и да заяви надлежен петитум по отношение на предявения евентуален иск с ясно и
точно посочване на клаузите, които се претендира да са недействителни.Указано е също на
ищеца, че следва да представи справки от НАП, НОИ, АСП, Община Пловдив – Д „МДТ“,
АВ-Пловдив, БНБ, ПП и КАТ, Бюро по труда, относно притежавани имущества,
декларирани доходи, получавани помощи, обезщетения и пенсии, вземания от банки и трети
лица, с оглед установяване на имущественото й състояние и произнасяне на съда по
искането за освобождаване от държавна такса.
В рамките на дадения срок ищцата с допълнителна молба е уточнила, че е изплатила
сума в общ размер на 484, 80 лв., като в съдържанието на процесния договор за кредит бил
включен погасителен план, съдържащ разбивка на месечните вноски по основания –
главница, лихва и неустойка по чл. 3, ал. 2 от договора.Предполага, че кредиторът е отнесъл
извършените плащания в посочения общ размер за погасяване на вноските по погасителния
план.Твърденията на ищцата са, че процесният договор е недействителен и поради това
извършеното плащане в общ размер, следва да се отнесе по арг. от чл. 23 от ЗПК за
погасяване единствено на дължимата главница в размер на 600 лева.С оглед служебното
задължение на съда да извършва преценка за спазване от страна на кредитора на
изискванията по чл. 11 от ЗПК ищцата счита, че следва да се изискат по реда на чл. 143, ал. 3
от ЗПК необходимите данни от кредитора, тъй като тя като потребител не разполага с тази
информация.Уточнява, че остатъка от дълга й по процесния договор е в размер на 115, 20
лева, представляващ неплатена главница, а кредиторът претендирал сумата от 611, 57 лева.
С обжалваното в настоящето производство определение районният съд е приел, че
констатираните нередовности не са били отстранени с постъпилата уточняваща молба,
поради което е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.
Настоящият състав на съда след като се запозна с материалите по делото и взе предвид
доводите в частната жалба, намира следното:
Доколкото първоинстанционният съд в случая е счел, че с постъпилата в срок
уточнителна молба от ищцата не са отстранени нередовностите на исковата молба, е
следвало да посочи конкретно кои указания намира, че не са изпълнени и при необходимост
да даде повторна възможност за отстраняването им, преди да прекрати делото.
В исковата молба, с която е бил сезиран районният съд, са заявени повече от едно
основания за недействителност за процесния договор за кредит № 286527 от 22.02.2020г.,
сключен между страните по делото, като по отношение на всяко от тях са изложени
подробно факти и доводи, обосноваващи претендираните пороци на договора и отделни
негови клаузи.Задължение на съда е да даде точна квалификация на обективно съединените
искове, като вида им се предопределя от естеството на спорното материално право и
разглеждането им преминава от най-тежкия порок към по-леките.За редовността на
исковата молба е достатъчно да се посочи какъв е размера на дължимата главница и общия
размер на задълженията по договора, ГЛП и ГПР, както и общия погасен размер от
кредитополучателя.Не е необходимо да се посочва подробно как е формиран размера на
месечните погасителни вноски – каква част от тях е за главница и каква част за лихва, съотв.
какви конкретни задължения са погасени с извършените плащания, тъй като предмет на
делото не е иск за реално изпълнение на задълженията по процесния договор или за
неоснователно обогатяване, а за обявяване недействителността му.Фактическия състав на
същата предполага изложение на факти и доводи, обуславящи наличие на твърдените
пороци на договора, каквито в случая са посочени подробно от ищеца.Същевременно е
необходимо да бъде формулиран и кореспондиращ петитум за прогласяване
недействителността на договора или на отделна негова клауза, поради наличието на
3
определени пороци, за които са изложени твърдения и доводи в обстоятелствената част на
исковата молба, като тези пороци следва да бъдат отразени и в петитума.
Относно молбата за освобождаване от такси и разноски по делото, инкорпорирана в
исковата молба, настоящият състав констатира, че своевременно са приложени
доказателства от ищцата – декларация за материално и гражданско състояние, съдържаща
информация за получаваните доходи, упражнявана трудова дейност, семейно положение,
притежавано движимо и недвижимо имущество, парични влогове и за здравословното й
състояние.Данните за имущественото състояние съгласно чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК се
удостоверяват именно с представянето на декларация, като за произнасянето на съда по
молбата, не е необходимо декларираните обстоятелства да бъдат потвърждавани или
проверявани чрез справки и удостоверения от различни държавни институции, тъй като за
неверни обстоятелства декларатора носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК.Отделно
от това в случая е приложен заверен препис от трудов договор и допълнително
споразумение към него, удостоверение за реализираните доходи от ищцата през периода м.
март. 2020г. – м. август 2020г. и договор за наем, които дават достатъчно информация,
необходима за произнасянето на съда.
Предвид гореизложеното частната жалба се явява основателна и следва да бъде
уважена, а оспорваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и
делото да бъде върнато на районния съд за извършване на следващите се процесуални
действия.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 261616 от 08.03.2021г., постановено по гр. д. № 15215
по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, XIX гр. с.
ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за извършване на следващите се процесуални
действия съобразно изложените мотиви в определението.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4