№
гр. София, 26.06.2019 г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
ІІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и осми март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
участието на секретаря Цветелина Пецева, разгледа докладваното от мл. съдия
Илчева в. гр. д. № 103 по описа за 2019 г. по описа на СГС и взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение
№ 498993 от 02.10.2018 г., постановено по гр. д. № 29731/2018 г. на СРС, 138
състав, „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на Г.Т.Г. на основание чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 3038,58 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие
на незаконно уволнение, извършено от ответника за периода 21.09.2017 г. –
09.11.2017 г., както и на основание чл. 225, ал. 2 КТ сумата от 965,17 лева,
обезщетение, представляващо разликата между пропуснатото трудово възнаграждение
и полученото по трудово правоотношение с друг работодател в рамките на
шестмесечния срок след незаконното уволнение за периода 10.11.2017 г. –
20.12.2017 г. Исковата молба е върната в частта, в която се претендира
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за датата 20.09.2017 г.
Недоволен
от постановеното решение е останал ответникът „Т.С.“ ЕАД, който в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в
частта, в която са уважени предявените искове, като счита същото за неправилно,
незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.
Излага съображения, че исковата молба е недопустима, тъй като не са доказани
възникнали нови доказателства след влизане в сила на решение № 339623 от
15.02.2018 г. Сочи, че ищецът е отказал възможността да заеме предишната си
работа и да получава възнаграждението си. Намира, че липсва конкретика при
формиране на претендираните суми. Твърди, че в обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ не се включват суми за социални нужди. Претендира разноски.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Г.Т.Г., в
който същата се счита за неоснователна и се излага, че е възможно съединяването
на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ в едно производство, но
това не е задължително. Посочва, че незаконността на уволнението е призната с
влязъл в сила съдебен акт. Счита, че претенцията по чл. 225, ал. 1 КТ може да
се предявява самостоятелно за всеки период от 1 месец или общо за няколко
периода, ако е в рамките на шестмесечния срок и ако работодателят е осъден за
предходен период, това не формира сила на пресъдено нещо за остатъка от
шестмесечния срок. Намира, че ССчЕ е изчислила размера на дължимото обезщетение.
Претендират разноски.
Решение №
498993 от 02.10.2018 г., постановено по гр. д. № 29731/2018 г. на СРС, 138
състав, в частта, в която е върната исковата молба в частта, в която се
претендира обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за датата 20.09.2017 г., е влязло в
сила като необжалвано.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна в
процеса, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания в жалбата. Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати и нарушения на
императивни материалноправни норми.
СРС, 36
състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 225, ал. 2 КТ.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. В
тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново
събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като
са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал
решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и
съобразно приложимия материален закон. Доводите, изложени във въззивната жалба,
са изцяло неоснователни.
Безспорно
по делото е обстоятелството, че с влязло в законна сила решение № 339623 от 15.02.2018 г. по гр. д. № 57039/2017
г. на СРС, 79 състав, на основание чл. 344, ал. 1 , т. 1 КТ е отменено като
незаконно уволнението на Г.Т.Г., извършено със Заповед № 91 от 14.06.2017 г. на
Изпълнителния директор на „Т.С.“ ЕАД и ищецът е възстановен на заеманата до
уволнението длъжност на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Искът с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
обезщетение за оставане без работа е уважен за периода 20.06.2017 г. –
20.09.2017 г., за който е бил и предявен. Решението е влязло в сила на
15.02.2018 г. В настоящето производство е предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3
вр. чл. 225, ал. 1 КТ за периода 21.09.2017 г. – 09.11.2017 г.
Настоящият
съдебен състав приема, че силата на присъдено нещо преклудира всички факти,
имащи значение за спорното право, които са се осъществили до приключване на
устните състезания пред последната инстанция по същество. Същото искане може да
бъде предявено отново между същите страни, ако се основава на различни факти.
Меродавният момент, към който силата на присъдено нещо установява, че спорното
право съществува или не съществува, е денят на приключване на устните
състезания по делото. Настъпилите след този момент факти не се преклудират от
силата на присъдено нещо. Безспорно е обстоятелството, че с предявения в
настоящето производство иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ
се претендира обезщетение за друг период, различен от този, за който важи силата
на присъдено нещо. С предявяването на иск за заплащане на обезщетение, касаещо
остатъка от законоустановения шестмесечен период след 20.09.2017 г. до
09.11.2017 г., ищецът се е позовал на друг факт - период от време, различен от
този, за който е бил предявен предходния иск, по който е било образувано гр. д.
№ 57039/2017 г. на СРС, 79 състав. На това основание съдът приема, че ищецът
може да иска присъждане на обезщетение за оставане без работа за процесния
период от време. Когато искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ не е бил предявен за целия шестмесечен срок, то предявяването му за
период, различен от този по предходния иск, е допустимо. Искът за този период -
21.09.2017 г. - 09.11.2017 г. - се основава на различен факт – друг период от
време, който не е преклудиран със силата на пресъдено нещо и поради това е ново
основание за претендиране на присъждане на дължимо обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. . В този смисъл е Определение № 358 от 2.07.2009 г. по ч. гр. д. № 375/2009
г. на ВКС, III г. о. С оглед на това исковата претенция на ищеца за този период
е допустима, а разгледана по същество е основателна
Съгласно
чл. 225, ал. 2 КТ когато през времето, през което работникът или служителят е
бил незаконно уволнен, е работил на по-нископлатена работа, той има право на
разликата в заплатите. По делото е представен трудово договор № РД-12-136 от
09.11.2017 г., сключен между Национална служба за съвети в земеделието и Г.Т.Г.,
от който се установява, че ищецът е заемал длъжността „младши експерт“ в
службата от тази дата с основно месечно възнаграждение в размер на 825 лева.
Същото е в по-малък размер от трудовото възнаграждение, получавано в „Т.С.“ ЕАД
в размер на 1350 лева, договорено с допълнително споразумение № 2429 от
20.01.2017 г. към трудов договор № 203 от 30.11.2016 г. Обезщетението по чл.
225, ал. 2 КТ е претендирано от деня, следващ деня на постъпване на ищеца на
новата длъжност – 10.11.2017 г., до изтичането на шестмесечния период по чл.
225, ал. 1 КТ – 20.12.2017 г.
Приетата
по делото ССчЕ е дала заключение, че размерът на дължимото обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за периода 20.09.2017
г. – 09.11.2017 г., изчислено на база брутно трудово възнаграждение от 1787,40
лева, възлиза на 3038,58 лева. Според вещото лице дължимото обезщетение по чл.
225, ал. 2 КТ за периода 10.11.2017 г. – 20.12.2017 г. възлиза на 965,17 лева.
Предявените искове са били уважени за посочените суми, което въззивният съд
намира за правилно.
Съгласно
чл. 16, ал. 2, т. 3 НСОРЗ при изчисляване на брутната работна заплата на
работниците и служителите се включват допълнителните трудови възнаграждения.
Според чл. 15, ал. 2 НСОРЗ за допълнителни възнаграждения с постоянен характер
се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с
полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост
единствено от отработеното време. Експертизата е приела за включващо се в
брутния размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ единствено допълнително
възнаграждение ТСПО от 32,40 % в размер на 437,40 лева, в който смисъл е
неоснователен доводът във въззивната жалба, че в него се включват суми за
социални нужди.
С оглед
изложеното и поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а
решение на СРС в обжалваната част да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
При този
изход на правния спор, предмет на въззивното производство, право на разноски би
имал въззиваемия, но същият не е направил искане за присъждането им, поради
което такива не се дължат.
С оглед
цената на исковете на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи
на касационно обжалване.
Воден от горното, Софийски градски съд, ІІІ-В
въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 498993 от
02.10.2018 г., постановено по гр. д. № 29731/2018 г. на СРС, 138 състав, в
обжалваната част.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.