Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.08.2019 г. гр. СТАРА ЗАГОРА
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД СТАРА ЗАГОРА ІV
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
десети юли Година 2019
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА КЪНЧЕВ
При
участието на секретаря ЖАНЕТА САРАФОВА като разгледа докладваното от съдия
КЪНЧЕВ гражданско дело № 6362 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 34, ал.1 ЗС.
Подадена
е искова молба от Н.Т.Б. и Г.Т. Б. против
Т.Т.Т. и Т.П.К. за намаляване на завещателно разпореждане до размера на
разполагаемата му част и за делба на наследството, останало от общия им
наследодател Т. Г.Т.. Ищците твърдят, че те и ответниците били наследници по
закон на Т. Г.Т., ЕГН **********, починал на 12.01.2015 г. Със Саморъчно
завещание от 31.01.2014 г., обявено на 26.01.2015 г. от нотариус Б. Г. ***
действие PC - Стара Загора и вписано в Служба по вписванията - гр. Стара Загора
с вх. № 4912/13.05.2015 г.. Акт № 14, том IV, дело № 2536/2015 г. общият
наследодател на страните е завещал на сина си – първия ответник Т.Т.Т. следния
завет, а именно:
-
1/5 (една пета) идеална част от Поземлен имот с идентификатор № ……. по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, общ. Стара
Загора. обл. Стара Загора, с адрес на имота: гр. Стара Загора, п.к. 6000. ул.
..Димитър Наумов" № 26 заедно с 1/2 (една втора) идеална част от
самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № …….., по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, обл. Стара
Загора, одобрени със заповед № РД-18-1/07.01.2008 г. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение със заповед № ….. г. на началник СГКК - Стара
Загора, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор №
68850.516.249. Включените в завета недвижими имоти били придобити от наследодателя
след прекратяване на първия му брак и преди сключване на втория по ред брак с
ответницата Т.П.К. и били единственото притежавано от наследодателя имущество
към момента на откриване на наследството. С направеното от наследодателя завещателно
разпореждане в полза на ответника, общият наследодател на страните накърнил
запазената част от наследството на ищците и за същите, като наследници с право
на запазена част, бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за
възстановяване на запазената им част - в размер на по 5/24 за всеки от тях от
наследството на баща им, определена по правилата на чл. 29, ал. 3 от ЗН, чрез
намаляване на извършеното от наследодателя им завещателно разпореждане в полза
на ответника. Към момента недвижимият имот – предмет на делбата се ползвал
единствено от ответника Т.Т.Т.. Ищците били лишени от възможността да ползват
своята част от процесния недвижим имот, която възлизала на 29/48 идеални части
за Н.Т.Б. и 5/48 идеални части за Г.Т.Г.. Претендират ответникът Т.Т.Т. да им
заплати обезщетение за лишаването им от правото да се ползват от съсобствената
им вещ според дяла си в нея, в размер на: 290.00 лева месечно за ищцата Н.Т.Б.
и 50.00 лева месечно за ищеца Г.Т.Г.,считано от датата на исковата молба до
влизане в сила на решението за извършване на делбата. Ищците молят съда да
постанови решение, с което:
Да
намали на основание чл. 30 от ЗН, завещателното разпореждане, материализирано в
Саморъчно завещание от 31.01.2014 г., обявено на 26.01.2015 г. от нотариус Б. Г.
*** действие PC - Стара Загора и вписано в Служба по вписванията - гр. Стара
Загора с вх. № 4912/13.05.2015 г. Акт № 14. том IV, дело № 2536/2015 г. с което
наследодателят Т. Г.Т., ЕГН **********, бивш жител ***, починал на 12.01.2015
г. е завещал на ответника Т.Т.Т., ЕГН **********, притежаваните от него идеални
части от недвижим имот:
-
1/5 (една пета) идеална част от Поземлен имот с идентификатор № 68850.516.249,
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, общ. Стара
Загора. обл. Стара Загора, с адрес на имота: гр. Стара Загора, п.к. 6000. .....,
заедно с 1/2 (една втора) идеална част от самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор № ……., по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Стара Загора, с 5/24 идеални части, необходими за възстановяване на запазената
част на ищцата Н.Т.Б., ЕГН **********, като възстанови запазената част на
същата от наследството на Т. Г.Т., ЕГН **********, бивш жител ***, починал на
12.01.2015 г. в размер на 5/24 идеални части.
Да
допусне съдебна делба по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор № 68850.516.249.1.1, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, обл. Стара
Загора, одобрени със заповед № РД-18-1/07.01.2008 г. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение със заповед № 18- 2313-24.03.2015 г. на началник
СГКК - Стара Загора, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор № ……., с предназначение на обекта: Жилище, апартамент, с
административен адрес: гр. Стара Загора, п.к. 6000, ..... (двадесет и шест), с
площ от 76,00 кв. м., брой нива на обекта: 1 между правоимащите наследници, при
законните квоти за собственост съобразно представените доказателства по делото.
В
законния срок е постъпил отговор на исковата молба от Т.П.К. – съпруга на
наследодателя. Твърди, че заедно със съпруга си гледали неговите родители до
тяхната смърт. Наследодателят имал апартамент на адрес гр. Стара Загора, .........,
който бил продаден на ищеца Г.Т. чрез покупко-продажба, която била фиктивна.
Ищцата Н.Б. никога не била спирана на идва и да получава пратки и писма на
адреса на процесното жилище, но не проявявала интерес към състоянието му.
Завещанието било лична воля на наследодателя. Ответницата никога не била
оспорвала правата на Н.Б.. Нямала намерение да запази къщата, защото трето лице
по делото – г-н М. – не бил съгласен да се строи в общия имот. Къщата била
неделима и единствено жилище на Т.Т.. Моли съда да отхвърли иска по чл. 30 ЗН
като неоснователен и допусне до делба самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ….. между Т.Т. и Н.Б. при квоти 1/2 за всеки един от тях. Моли
съда да отхвърли претенциите за обезщетение на двамата ищци. Претендира
разноски.
В
законния срок е постъпил отговор и от втория ответник по делото – Т.Т.Т.. Взема
се становище за допустимост и неоснователност на иска с правно основание чл.
30, ал. 1 ЗН. Процесният имот – предмет на завещанието бил придобит от
наследодателя чрез договор за издръжка и гледане от неговите родители и бил
придобит преди брака му с втората му съпруга – първата ответница. На ищеца Г.Т.
бил прехвърлен имот в гр. Стара Загора, ........., чрез покупко-продажба. На Н.Б.
била прехвърлена ½ ид. част от процесния имот. На 09.07.1981 г.
наследодателят извършил дарение на собствен недвижим имот. На 08.10.2015 г.
била извършена продажба на останали в наследство от наследодателя недвижими
имоти. Дарените и продадени имоти следвало да се върнат в наследствената маса.
По отношение на иска по чл. 344 ал. 2 ГПК взима становище за неоснователност. Н.Б.
получавала писма и документация на адреса на имота и никога не била лишавана от
достъп до него. Г.Г. не бил собственик и не можело да претендира обезщетение за
лишаване от ползване на чужд имот.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищците поддържа исковата молба.
Моли искът с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН да бъде уважен, като вследствие
от това недвижимият имот – предмет на делбата, бъде допуснат между Н.Б., Г.Г. и
Т.Т. при квоти съответно 29/48 ид. ч. за първия ищец, 5/48 за втория и 14/48 за
ответника Т., като ответницата Т.Т. бъде изключена от съсобствеността. Моли
също така съдът да отхвърли като неоснователно възражението за недействителност
поради относителна симулация на договора за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 48, том осми, дело № 2482
от 1995 г., направено от ответниците, като недоказано. На последно място моли
съдът да уважи претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК като осъди ответника Т.Т. да
заплаща на ищците обезщетение за лишаване от правото им да се ползват от имота
в съответните размери.
Процесуалният
представител на ответниците счита, че възражението за недействителност поради
относителна симулация на договора за покупко-продажба, било безспорно доказано.
Намерението на наследодателя било да надари, а не да продаде имота, находящ се
на .......... Искът на ищеца на основание чл. 30, ал. 1 ЗН бил недоказан и
следвало да се отхвърли като неоснователен. Имотът следвало да се допусне до
делба при квоти по ½ ид. част за Н.Б. и Т.Т.. Претенциите с основание
чл. 344, ал. 2 ГПК били недоказани и следвало да бъдат отхвърлени.
На
база представените по делото доказателства, съдът намира за установено
следното.
По
делото не се спори, че страните са единствените наследници на Т. Г.Т. – починал
на 12.01.2015 г. За безспорни между страните бяха обявени и фактите, че бракът
му с първата му съпруга е прекратен през м. декември 1993 г., както и че със
саморъчно завещание завещал на сина си Т.Т. цялото си имущество, състоящо се от
посочените в завещанието имоти, един от които е и предмет на настоящото делбено
производство.
Видно
от представения по делото Договор за делба от 08.06.1950 г. К. К. Д.от една
страна и Г.Т.Г. и Н. Г. Т. от друга страна са си поделили двуетажна къща за
живеене от поземлен имот, находящ се на адрес гр. Стара Загора, ул. ……. при
квоти 3/5 за едната страна и 2/5 за другата страна.
От
представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 53, том
трети, дело 1038/81 г., на девети юли 1981 г. наследодателят Т. Г.Т. е подарил
на майка си и на баща си Г.Т.Г. и Н. И. Г. своите 1/5 ид. части от дворно място
и 1/5 ид. части от реално-партерния етаж на построената в това място двуетажна
масивна жилищна сграда, находящи се на адрес ………...
С
договор, обективиран в Нотариален акт № 67, том пети, дело № 1699/90 г. на
26.06.1990 г. Г.Т.Г. и Н. И. Г. са продали на внучката си Н.Т. Георгиева
½ от 2/5 ид. части от дворното място, находящо се на адрес гр. Стара
Загора, ……., заедно с ½ идеална част от реално-долния приземен етаж от
двуетажната къща, построена в дворното място.
С
договор, обективиран в Нотариален акт № 48, том осми, дело № 2482 от 1995 г.,
на деветнадесетия ден от неустановен месец през 1995 г., Т. Г.Т. и Е. М. Т. са
продали на сина си Г.Т.Г. свой собствен недвижим имот – апартамент, находящ се
в гр. Стара Загора, ........., за сумата от 120000 лева, като Е. Т. си запазва
пожизненото право на ползване върху имота. Пазарната цена на имота била 48400
лева.
С
договор, обективиран в Нотариален акт № 32, том втори, дело № 411 от 1996 г.,
на 29.01.1996 г. Г.Т.Г. и Н. И. Г. са прехвърлили на сина си Т. Г.Т. срещу
задължение за издръжка и гледане 1/5 ид. част от дворно място, находящо се на
адрес гр. Стара Загора, ....., ведно с ½ ид. част от реално обособения
приземен етаж от построената в това място двуетажна масивна жилищна сграда.
От
представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак се установява,
че наследодателя Т. Т. и ответницата Т.Т. са сключили граждански брак на
29.06.1996 г.
С
Нотариален акт № 160, том единадесети, дело № 2807 от 1997 г., на 22.08.1997 г.
Г.Т.Г., баща на наследодателя Т. Г.Т. е бил признат за собственик на шест броя
недвижими имоти, находящи се в землището на с. .., общ. Чирпан – ниви в
местностите …, До стопанския двор и ….я.
Видно
от представените преписи-извлечения от акт за смърт, Г.Г.Т. – баща на
наследодателя е починал на 26.09.2007 г. и Н. И. Г. – майка на наследодателя е
починала на 20.12.2008 г.
Със
саморъчно завещание от 31.01.2014 г. наследодателят по делото Т. Г.Т. е завещал
в полза на сина си Т.Т.Т. своя недвижим имот, а именно: - 1/5 (една пета)
идеална част от Поземлен имот с идентификатор № ……, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Стара Загора, общ. Стара Загора. обл. Стара
Загора, с адрес на имота: гр. Стара Загора, п.к. 6000. ....., заедно с 1/2
(една втора) идеална част от самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № …..,
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора.
С
договор, обективиран в Нотариален акт № 78, том четвърти, рег. № 2514, дело №
647 от 2015 г., на 08.10.2015 г., Радка Георгиева Стефанова, Т.П.К., Н.Т.Б., Г.Т.Г.
и Т.Т. са продали на Райчо Тотев Тотев горепосочените недвижими имоти, находящи
се в землището на с. Яздач, общ. Чирпан.
По
делото са представени и множество медицински документи, удостоверяващи
влошеното здравословно състояние на Г.Т.Г. и Н. И. Г. след 2006 г. Представени
са и приходни квитанции за периода от 2012 г. до 2018 г. Като данъчно-задължено
лице е посочена Н.Б.. Представени са и съобщения от община Стара Загора,
Виваком и Финанс Про Колект ООД, в които като адрес на Н. Б. ***.
По
делото е представена и трудова книжка на Г.Т.Г., от която се установява, че от
01.07.1993 до 01.07.2003 г. с малки изключения същият е работел при различни
работодатели като продавач, шеф на зала и управител на зала.
Като
свидетел по делото е разпитана М. С. И.. Посочва, че познава Н., майка ѝ
и баща ѝ. Не знае точно кога се развели. Н. живеела в апартамента. След
развода Т. Т. останал да живее в къщата с втората си съпруга. Предполага, че Т.
починал пред 4-5 години. След смъртта му живяла втората му съпруга. Н.нямала
ключ и не била влизала. Свидетелката живеела в Стара Загора, от 45 години и поддържала
отношения с Н. Б.. Не се виждали често, чували се по телефона 1-2 пъти в
месеца. Адресът на къщата бил на ул. ……, но свидетелката не знае точно номера,
нито как тази улица се казва в момента. Н.не живеела в тази къща. Свидетелката
не може да посочи адреса, на който живее.
От
показанията на свидетеля Т. Г. М. се установява, че живее в Стара Загора на ......
Къщата била съсобственост, на първия етаж живеела тя, а на приземния етаж –
нейни съседи. Собствениците били двама – Т.Т. и Н.Б.. Познава Н.Б. още от малко
дете. Тя не живеела постоянно на този адрес. Още от дете не живеела там. На
баща ѝ бил предложен апартамент. Живеели там и след 1995-та или 1996-та
година бащата заедно с новата му съпруга се върнали на …... На 12.01.2015 г. Т.
починал. Тогава живеел със сина си и съпругата си. След неговата смърт
съпругата му и сина му продължили да живеят там. Изнасяли багаж. След смъртта
на баща ѝ, свидетелката не била виждала Н.Б. да влиза в къщата. Не била
виждала Н.Б. да отключва врата и не знае дали има ключ. В апартамента нямало
вещи на Н.Б., нито е имала обособена стая. Целият етаж се ползвал от съпругата
и сина на Т. Т.. Докато Т.Т. живеела в апартамента, имало писма за Н.Б.. От
април месец 2019 г. Т. не живеела там. Имало жалби от тях. Били пуснати от Т. и
от Т. Б. и. Във връзката с тези жалби съпругът на свидетелката бил разпитван
при районен инспектор. От общината идвали във връзка с врата. Не знае адреса по
лична карта на Н.Б.. Счита, че след като не е идвала и не отключвала, значи
няма ключ. Свидетелката отключвала на Н.Б. външната врата още когато баща ѝ
бил жив.
В разпита
си, свидетелят С. А. Г. заявява, че познава наследодателя от ЖП института. Били
колеги 30 години. Т. Т. ***, даден от БДЖ, който апартамент той прехвърлил на
сина си. Синът му го загубил впоследствие. Т. казал на свидетеля: „Прехвърлих
на Ж. апартамента.“ Никога не се бил хвалил, че бил получил пари от този
апартамент. В приземния етаж живеел баща му. След това отишъл в апартамента и
като се пенсионирал, пак се прехвърлил в приземния етаж. Когато купил
апартамента, го прехвърлил на Г.Г.. Най – напред живеел сам след развода. След
това се запознал с Т. К. и се оженили. Родило се едно момче Т.Т. и живеели в
тази къща. Родителите на Т. Т. ***, когато били още здрави свидетелят ходил
там. Впоследствие родителите се прибрали в къщата в Стара Загора и живеели
заедно с Т. Т. и съпругата му и всички грижи паднали върху тях. Свидетелят не
знае коя година Т. Т. ***. Мисли, че сам го купил този апартамент.
От
показанията на свидетеля С. Е. С. се установява, че познава наследодателя Т. Т.
от 1973 г. до смъртта му. Били приятели. Апартаментът на ......... му бил даден
като ведомствен от ЖП Стара Загора. Работели заедно със свидетеля и си говорили
много по време на пътуванията с влаковете. Обсъждали най-вече семейни проблеми.
Наследодателят му споделил, че ще прехвърли апартамента на Бяло море на големия
си син, но свидетелят не бил чул за продажба. Половината къща, Т. Т. щял да
дава на дъщеря си и другата половина на другото дете Т.. Наследодателят не
казвал на свидетеля, че бил получил пари. Свидетелят му давал пари на заем на
заем, за да направи санитарен възел, защото в къщата имало една външна тоалетна
на двора. Не знае дали Т. Т. е купувал сам апартамента или с Е.. В разговор му
казал, че прехвърля апартамента на Г.Г.. Половината от къщата давал на Н.Б. и
другата половина на Т.Т.. Приживе прехвърлил другата половина от къщата на Т.Т..
Споделил на свидетеля, че не било останало нищо от апартамента. Апартаментът бил
проигран на комар от Г. Геогиев, според казаното от Т. Т. на свидетеля. Свидетелят
не знае дали Т. и Е. Т.ови са били женени, когато са прехвърляли апартамента на
Г.Т.. Е. Т. живеела в апартамента. След като Е. и Т. Т.ови се развели, останали
да живеят в апартамента, а Н.Б. *** море.
Като
свидетел по делото е разпитана и Н. К. Т.. Посочва, че с Т.Т. се познавали
покрай децата им, които били връстници, около 1999-2000 година. Не била
контактувала с Т. Т. преди това. Не познава и никога не била виждала Н.Б.. Т.Т.
ѝ била показвала сметки на Н.Б., които пристигали на адреса на Т.Т..
Тогава свидетелката разбрала, че Н.Б. имала част от тази къща и че това била
адресната ѝ регистрация. Имотът на ..... от Т.Т. се ползвал до края на
март 2019 г. Тогава тя започнала да си изнася багажа, а Т. заминал заедно със
сина на свидетелката в София като студент. За последно свидетелката виждала Т.Т.
през месец март. Родителите на Т. Т. живеели в друга стая, имали здравословни
проблеми, Т. и Т. Т.ови се грижели за тях. Нямало други вещи освен на Т. и Т. в
къщата. Не е идвала Т. от посочения от свидетелката момент в имота. Дори
прозорецът към улицата бил със спуснати щори.
От
разпита на свидетеля Ж. Т. Ж. се установява, че познава родителите на Г.Т. – Т.
и Е. Т.ови. С Г.Т. били съученици, а впоследствие – и близки приятели до
момента. Имал в момента апартамент на .......... Получил го, чрез покупко-продажба.
В този апартамент живеели майка му, баща му, той и сестра му. През 1995 г. баща
му вече не живеел там. Живеели сестра му, той и майка му. Баща му се бил
преместил на ул. Асен Велчев в къща. Майката и бащата на Г.Т. били в процес на
развод. Г.Т. споделил на свидетеля, че майка му и баща му искали да се
развеждат и баща му искал да се продаде апартамента и да се разделят пари. Споделил
му още, че ще купи апартамента. Работел в бинго зала и от бакшиши печелел
големи суми пари, както и че баба му и дядо му от Сливен щели да му помогнат да
купи апартамент. Апартаментът му бил продаден за около 120 хиляди лева –
пазарна цена. Г.Т. бил възмутен, защото апартаментът не му бил продаден на данъчна
оценка Не било ставало въпрос Г.Т. да получи апартамента като дарение или да му
е било обещавано един ден да остане за него. Неговото желание било апартаментът
да бъде купен, за да има той, майка му и сестра му да има къде да живеят. Бяха
обтегнати отношенията между Г.Т. и баща му след покупко-продажбата на
апартамента. В момента Г.Т. не живеел там. Свидетелят смята, че го бил продал,
но не помни кога. Не знае и заплатата на Г.Т., но знае че работел в бинго зала
и взимал много добри бакшиши. Не бил присъствал, когато Г.Т. дал парите на баща
си.
След
анализ на свидетелските показания, съдът ги намира за вътрешно и взаимно
безпротиворечиви. Единственото обстоятелство, което съдът не кредитира с
доверие, е посоченото от свидетеля Ж.в, че Г.Т. притежавал апартамента на .........
и към настоящия момент. Това твърдение противоречи първо на показанията на
същия свидетел – малко след това той заявява, че Г.Т. може би бил продал
апартамента – и второ на останалата доказателствена съвкупност, от която без
съмнение се установява, че Г.Т. вече не притежава този апартамент. В останалата
си част обаче, показанията и на този и на всички останали свидетели са безпротиворечиви
и няма основание да не бъдат кредитирани.
Въз
основа на така възприетите факти, съдът достига до следните правни изводи:
С
решението по допускане на делба се установява кои са вещите – предмет на
делбата, кои са съсобствениците и при какви квоти следва делбата да се допусне.
В случая делбата на недвижимите имоти се явява допустима с оглед на чл. 34, ал.
1 ЗС. Между страните не се спори, а и от доказателствата по делото се
установява, че предмет на делбата е недвижима вещ – самостоятелен обект в
сграда, с идентификатор № …….., по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, одобрени със заповед
№ РД-18-1/07.01.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със заповед № 18- 2313-24.03.2015 г. на началник СГКК - Стара Загора, намиращ
се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68850.516.249, с
предназначение на обекта: Жилище, апартамент, с административен адрес: гр.
Стара Загора, п.к. 6000, ..... (двадесет и шест), с площ от 76,00 кв. м., брой
нива на обекта: 1. Спор между страните съществува относно лицата, които са
съсобственици на имота и между които той следва да бъде разделен и квотите, при
които тази делба следва да се извърши. В тази връзка от всеки един от ищците
беше заведен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на
завещателното разпореждане, с което Т. Г.Т. е завещал на сина си Т.Т.Т.
½ идеална част от имота – предмет на делбата и 1/5 идеална част от
дворното място, в което той е построен. В опита си да докаже, че освен
завещаното имущество, Т. Т. приживе се е разпореждал чрез дарения с други свои
имоти, ответникът Т.Т. направи с отговора на исковата си молба възражение за
нищожност на договора, обективиран в Нотариален акт № 48, том осми, дело № 2482
от 1995 г., с който Т. Т. и Е. Т. са продали на сина си Г.Т. своя апартамент,
находящ се в гр. Стара Загора, ........., с твърдение, че този договор е
привиден и прикрива договор за дарение между същите страни. Искането на тази
страна беше този имот да бъде върнат в наследствената маса. По отношение на
това възражение, съдът намира следното: съгласно съдебната практика (Решение №
34 от 26.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6256/2014 г., II г. о., ГК, Решение № 31
от 9.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 502/2011 г., III г. о., ГК и др.), в
хипотеза, в която се претендира, че договор е симулативен и прикрива друг
договор, следва да се установи, че волята на страните не е такава, каквато е
отразена в договора, както и каква е била действителната им воля и дали са
налице изискванията за сключване на прикритото съглашение. Доказателствената
тежест пада върху страната, която претендира симулацията и която е длъжна при
условията на пълно и главно доказване да установи не само привидността на
привидната сделка, но и каква точно е била прикритата такава. В случая за
разкриване на симулацията бяха разпитани свидетелите С. Г., С. С.и Ж. Ж.. След съвкупен анализ на показанията им, съдът
не счита, че от ответницата Т.Т. беше проведено необходимото пълно и главно
доказване на симулативност на договора за покупко-продажба. Както С. Г., така и
С. С.посочват в показанията си, че намерението на Т. Т. било да „прехвърли“
апартамента на сина си. Прехвърлянето на собствеността е последица от различни
правни сделки и не е достатъчно само на база това да се приеме, че прехвърлянето
е станало чрез договор за дарение, а не чрез договор за покупко-продажба. И
двата договора имат вещно-прехвърлителен ефект. Намерението да се прехвърли
чрез дарение, т. нар. donandi causa, остана недоказана в процеса. Удостовереният от тези
свидетели факт, че Т. Т. никога не им е споделял, че е получил пари от тази
сделка, също не доказва без съмнение, че това действително е така, доколкото е
възможно той да не им е споделил това. Освен това, фактът, че Т. Т. не е
получил пари за продажбата, не означава, че със сигурност този договор не е
продажба, доколкото неплащането на тази сума при намерение за продажба ще
породи облигационно задължение на Г.Г. спрямо Т. Т., но няма да доведе до
безспорен извод за дарствено намерение. Показанията на свид. Станев, че е давал
пари на заем на Т., не потвърждава тезата, че той не е получавал пари, тъй като
по делото не е ясно какво е било финансовото състояние на Т. и не може да бъде
изключена възможността дори и с получаването на пари от продажбата, той да е
имал нужда от допълнителни средства. На следващо място, никой от тези свидетели
не установи каква е била сделката, с която собствеността върху апартамента е
била прехвърлена, щом не е била продажба. Не стана ясно дали става дума за
дарение, замяна, ненаименован договор за прехвърляне срещу задължение за
издръжка и гледане или друга правна сделка. В показанията си, които бяха
кредитирани с доверие в тази им част, свид. Ж.в заявява, че купувачът по
сделката Г.Т. е работел в бинго зала по време на сключването ѝ и е
печелел големи суми пари от бакшиши. Неоспореното от страните копие от трудова
книжа на същия, установява, че през периода от 1993 г. до 2003 г. той е бил
постоянно на работа, т.е. имал е и постоянни трудови доходи. Твърдението на
свидетеля, че Г.Т. е ползвал и помощ от свои баба и дядо, също не беше оспорено
в процеса. Фактът, че този свидетел не е видял самото предаване на парична сума
от Г.Т. на Т. Т. не доказва намерение за дарение. Ищците по делото следваше да
проведат само насрещно доказване по възражението за симулация. В заключение
настоящата инстанция достига до извода, че не е налице привидна сделка и че
договорът за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 48, том осми,
дело № 2482 от 1995 г., е действителен и че не следва този имот да бъде връщан
в наследствената маса на наследодателя Т. Т..
По
отношение исковете с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН: целта на тази
разпоредба е преките наследници на наследодателя да могат да получат част от
неговото наследство, независимо от това как той се е разпоредил с имуществото
си приживе. Предмет на това производство е преценката доколко, докато се
разпорежда с имуществото си, наследодателят застрашава възможността на
наследниците да получат част от наследството. В случая по делото се установи,
че със собственоръчно написано завещание от 31.01.2014 г. Т. Т. е завещал на
сина си Т.Т. 1/5 идеална част от недвижим имот и ½ идеална част от
самостоятелен обект в сграда, построена в този имот. С доклада към делото беше
приет за безспорен фактът, че с това завещание, наследодателят се е разпоредил
с цялото си имущество, като по делото не се установи, към момента на смъртта
си, да е притежавал друго такова. Възражението от ответната страна, че приживе,
той се е разпореждал със свои имоти чрез дарение, не се споделя от съда.
Възражението за нищожност на договора за покупко-продажба вече беше обсъдено.
Наличието на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 53, том трети, дело 1038/81 г. не променя това становище на
съда. На първо място, впоследствие, с договор за издръжка и гледане,
наследодателят еднолично е придобил отново тези имоти от своите родители.
Възражението на ответниците, че този имот е бил придобит при условията на
съпружеска имуществена общност, не се споделя от съда. Договорът за прехвърляне
на имота срещу задължение за издръжка и гледане е сключен на 29.01.1996 г., а
бракът на Т. Т. с Т.Т. е сключен на 29.06.1996 г., т.е. след сключването на
договора. Въпреки че, видно от самия характер на договора, изпълнението на
задължението на Т. е протичало един дълъг период от време, това няма отношение
към вещно-прехвърлителния ефект на сделката, а към облигационната връзка между
страните. Собствеността е придобита от Т. в момента на сключване на договора,
задължението му да се грижи за насрещните страни по него е следствие от
облигационната връзка и фактът, че Т.Т. е полагала грижи за родителите на
съпруга си, не я прави съсобственик на тези имоти. На второ място предмет на
договора за дарение, сключен между Т. Т. и родителите му са идеални части от
имот, находящ се на ул. Асен Велчев № 26. По делото беше установено и от страните
не се спори, че ул. Асен Велчев е старо наименование на ул. Димитър Наумов,
т.е. дареният от Т. на родителите му имот е същият, който той е получил обратно
от тях срещу задължението за издръжка и гледане. Което е по-важно – това е и
имотът, който е бил завещан на Т.Т. и който е предмет на настоящото
производство. Няма как това дарение да бъде прибавено като част от
наследствената маса, за да се прецени дали няма да има достатъчно имущество за
наследниците по закон, за да остане в сила завещателното разпореждане, тъй като
случая това дарение е придобито отново от наследодателя и самото то
представлява завещателното разпореждане. Нивите, които са получени приживе от Т.
Т. с Нотариален акт № 160, том XI, дело № 2807/1997 г. също
не следва да се прибавят към наследствената маса, доколкото, видно от
Нотариален акт № 78, том IV, рег. № 2514, дело № 647 от
2015 г., наследниците му – страните – са продали същите. Тъй като тази сделка е
извършена след смъртта на наследодателя – на 08.10.2015 г. – съдът счита, че с
тези си действия страните конклудентно са приели наследството и са извършили
доброволна делба по отношение на тези имоти. На това основание съдът приема, че
въпреки че е посочил конкретни имоти, със завещателното си разпореждане от
31.01.2014 г. Т. Т. се е разпоредил с цялото си имущество към момента на
смъртта си. В практиката е прието, че когато е завещано конкретно имущество, но
от доказателствата по делото е видно, че то изчерпва имуществото, останало след
смъртта на наследодателя, завещанието следва да се приеме за общо по смисъла на
чл. 16, ал. 1 ЗН. Следователно, в тези случаи не се налага образуване на
наследствена маса по чл. 31 ЗН, тъй като няма свободно имущество, което би
могло да покрие запазената част на лицата по чл. 28 ЗН, а възстановяването ще
се извърши направо с дробната част по чл. 29 ЗН. Обстоятелството, че
завещанието съдържа изброяване на конкретното имущество, което се завещава, не
е достатъчно същото да се квалифицира като завет по чл. 16, ал. 2 ЗН, тъй като
няма пречка намерението на завещателя да се разпореди с цялото си имущество да
бъде обективирано и чрез посочване на отделните предмети от него, които той
счита, че формират съвкупността. Така Решение № 276 от 5.03.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 2959/2013 г., I г. о., ГК. Следователно исковете с правно основание
чл. 30, ал. 1 ЗН се явяват основателни, като завещателното разпореждане,
извършено от Т. Т., следва да бъде намалено до размера на разполагаемата му
част без да се образува наследствена маса, а с размер в обикновена дроб. По
делото не се спори, че наследници на Т. Т. са преживялата го съпруга Т.Т. и
децата му Н.Б., Г.Т. и Т.Т., което определя 1/6 разполагаема част от
наследството му (чл. 29, ал. 3 ЗН). Останалите 5/6 представляват запазена част
и следва да бъдат разпределени поравно между наследниците, т.е. разделени на
четири правят по 5/24 ид. части от наследството за всеки наследник. Доколкото
ответницата Т.Т. не е предявила иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, по този начин е
признала завещателното разпореждане и нейната запазена част – 5/24 – следва да
бъде добавена към това, което Т.Т. е получил по завещание. Така Решение № 455
от 21.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 474/2010 г., II г. о., ГК.
По
отношение съсобствениците и квотите на делбата: с оглед уважаването на исковете
с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, се налага изводът, че ищецът Г.Т. също
следва да получи част от процесния имот – самостоятелен обект в сграда. Между
страните не се спори и от доказателствата по делото се установява, че Н.Б. е
собственик на ½ от апартамента, находящ се на улица Димитър Наумов № 26
на отделно от наследството основание – договор за продажба сключен между нея от
една страна и Г. и Недка Георгиеви от друга страна. Останалата ½ ид.
част е завещана на Т.Т.. С оглед намаляването на това завещателно разпореждане,
Н.Б. следва да получи 5/24 ид. части, Г.Т. – 5/24 идеални части, Т.Т. – 5/24
идеални части, като наследник по закон, 4/24 идеални части, явяващи се 1/6 –
разполагаемата част, която получава от завещанието и 5/24 идеални части –
запазената част на Т.Т., която е признала завещанието, т.е. общо 14/24 ид.
части. Тъй като всички тези наследствени квоти са част от ½ от
апартамента, целият апартамент следва да се раздели при следните квоти: 29/48
идеални части за Н.Б., 5/48 идеални части за Г.Т. и 14/48 идеални части за Т.Т..
Претенцията на ищците за делба се явява
основателна.
По
отношение претенциите с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК: По този ред съдът може да
постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползва до
окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани
между съделителите срещу ползването, като по този начин се извършва привременно
разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване на
делбеното производство. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него
съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във
времето и само до окончателното приключване на делбеното производство. За да
постанови процесуално допустим съдебен акт, съдът следва да разгледа това
искане и да се произнесе по него съобразно посочената императивна процесуална
норма - по искането за привременна мярка - най-рано с решението си по
допускането на делбата (което има характера на определение в тази част и може
да бъде изменено от същия съд - чл. 344, ал. 2 и ал.3 от ГПК, като в него съдът
не е необходимо да сочи периода, за който се постановяват привременните мерки).
В този смисъл Определение № 308 от 24.04.2014 г. по гр. д. № 1773/2014 г. на
ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК и имащо характер на
задължителна съдебна практика.
Привременната
мярка по чл. 344, ал.2 ГПК цели да се уреди ползването на делбения имот/имоти
по време на висящността на производството и няма характер на обезщетение.
Съобразно законовата разпоредба, съдът може да разпредели ползването на имотите
между съделителите или да постанови кой от тях какви суми да заплаща срещу
ползването. В случая се касае до един имот, за който обаче няма данни да е
невъзможно да бъде ползван съвместно от съделителите, съобразно правата им в
съсобствеността. Напротив, доказа се без съмнение, че към момента на
приключване на семейното дирене, имотът не се ползва от никого и няма пречка,
той да бъде ползван от ищците. Липсва основание обаче, съдът да определя кой ще
ползва имотите и какви обезщетения за се плащат за това. Тези претенции на
ищците са неоснователни и не следва да се уважават.
Разноските
в делбеното производство, съгласно чл. 355 ГПК, се понасят от страните
съобразно дяловете им, а тези по присъединените искове – по общите правила на
чл. 78 ГПК. С оглед пълното уважаване на исковете по чл. 30, ал. 1 ЗН,
сторените от ответниците разноски по отношение на тях, следва да останат в
тяхна тежест. От ищците по делото, видно от представените списъци на основание
чл. 80 ГПК са направени следните разноски – 40 лева за държавна такса, 800 лева
– адвокатско възнаграждение и 11,34 лева – такса за вписване на искова молба. В
представените договори за правна защита и съдействие изрично е записано, че адвокатските
възнаграждения са заплатени за защита по исковете по чл. 30 ЗН и следва да се
понесат от ответниците. Същото важи и за заплатените държавни такси, доколкото
те също бяха наложени на това основание. Разноските по вписване на исковата
молба обаче са пряко свързани единствено с делбеното производство и не се
дължат на този етап.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА
на основание чл. 30, ал. 1 ЗН завещателното разпореждане, извършено от
наследодателя Т. Г.Т., починал на 12.01.2015 г., извършено със саморъчно
завещание от 31.01.2014 г. в полза на Н.Т.Б., ЕГН ********** и адрес ***, в
размер на 5/24 идеални части, като възстановява запазената част на Н.Т.Б. с
п.с. от наследството на Т. Г.Т., починал на 12.01.2015 г. в размер на 5/24
идеални части.
НАМАЛЯВА
на основание чл. 30, ал. 1 ЗН завещателното разпореждане, извършено от
наследодателя Т. Г.Т., починал на 12.01.2015 г., извършено със саморъчно
завещание от 31.01.2014 г. в полза на Г.Т.Г., ЕГН ********** и адрес *** в
размер на 5/24 идеални части, като възстановява запазената част на Г.Т.Г. с
п.с. от наследството на Т. Г.Т., починал на 12.01.2015 г. в размер на 5/24
идеални части.
ОСЪЖДА
Т.Т.Т. с п.с. и Т.П.К., ЕГН ********** с адрес за призоваване гр. Стара Загора,
……. да заплатят солидарно на Н.Т.Б. с п.с. сумата от 840 (осемстотин и
четиридесет) лева – разноски в производството, от които 40 (четиридесет) лева –
държавна такса и 800 (осемстотин) лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Т.Т.Т. с п.с. и Т.П.К., ЕГН ********** с адрес за призоваване ……. да заплатят
солидарно на Г.Т.Г. с п.с. сумата от 840 (осемстотин и четиридесет) лева – разноски
в производството, от които 40 (четиридесет) лева – държавна такса и 800
(осемстотин) лева – адвокатско възнаграждение.
ДОПУСКА
да се извърши съдебна делба между Н.Т.Б. с. п. с, Г.Т.Г. с п. с. и Т.Т.Т., ЕГН **********,
с адрес *** по отношение на следния съсобствен между тях недвижим имот, а
именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ……., по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, обл.
Стара Загора, одобрени със заповед № РД-18- 1/07.01.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-2313-24.03.2015 г. на
началник СГКК - Стара Загора, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор № …., с предназначение на обекта: Жилище, апартамент, с
административен адрес: гр. Стара Загора, п.к. 6000. ул. ……., с площ от 76,00
кв. м., брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта: обект с идентификатор № ….. при
следните квоти: 29/48 идеални части за Н.Б. с п.с., 5/48 идеални части за Г.Т.
с п.с. и 14/48 идеални части за Т.Т. с п.с.
Решението
подлежи на обжалване по реда на глава ХХ ГПК в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд – Стара Загора.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Нина Т.Б. с п.с. да бъде осъден Т.Т.Т. с п.с. да
ѝ заплаща обезщетение за лишаването ѝ от правото да се ползва от
съсобствената си вещ според дела си в нея, в размер на 290 (двеста и
деветдесет) лева месечно, считано от датата на исковата молба до влизане в сила
на решението за извършване на делбата, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.Т.Г. с п.с. да бъде осъден Т.Т.Т. с п.с. да му
заплаща обезщетение за лишаването му от правото да се ползва от съсобствената
си вещ според дела си в нея, в размер на 50 (петдесет) лева месечно, считано от
датата на исковата молба до влизане в сила на решението за извършване на
делбата, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
В
частта по исканията по чл. 344, ал. 2 ГПК решението има характер на определение
и подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в едноседмичен срок от
съобщението по реда на Глава XXI ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: