№ 1462
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря Д. А. И.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110150306 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК и чл.49 от ЗЗД от Г. СТ.
СТ.,ЕГН **********,с пълномощник адв.М.Д.,с адрес /АДРЕС/,против
/ФИРМА/ ЕИК *********,със седалище и адрес на управление /АДРЕС/с
искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че ищецът не дължи сумите от 3171,54 евро – част от незаплатено
задължение по запис на заповед от 30.08.2006 г.,ведно със законната лихва
върху тази парична сума,както и 124,06 лева съдебноделоводни разноски,за
които парични суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по
ч.гражд.дело № 2046/2010 г. по описа на Варненския районен съд,21
състав,както и за осъждане на ответника да заплати сумата от 630
лева,представляваща вреди за заплатено адвокатско възнаграждение по
изп.дело № 20188080400612 по описа на ЧСИ З. Д..
В исковата молба се твърди,че въз основа на записи на заповед
ответникът е подал две заявления за издаване на заповеди за изпълнение по
чл.417 от ГПК,по които са образувани частни граждански дела № 2046/2010
г. и № 12163/2010 г. по описа на Варненския районен съд като заповеди за
изпълнение и изпълнителни листове са издадени. Сочи се,че въз основа на
подадено възражение е образувано производство по установителен иск,с
влязло в сила решение на 03.01.2012 г.,постановено по гражд.дело №
12600/2010 г. по описа на Варненския районен съд искът е уважен,но след
влизане в сила на съдебното решение изпълнителни действия не са
предприемани и с постановление на ЧСИ Д. П. – Я. от 08.11.2017 г.
изпълнителното производство е прекратено. Ищецът С. поддържа,че с влязло
в сила съдебно решение по гражд.дело № 16946/2010 г. по описа на
Варненския районен съд,искът за установяване на вземане,за което е издадена
1
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 12163/2010 г. е отхвърлен,а
впоследствие са обезсилени заповедта за изпълнение и издадения
изпълнителен лист. В исковата молба се твърди,че на 06.12.2019 г. въз основа
на двата изпълнителни листа е образувано изпълнително дело по описа на
ЧСИ З. Д.,който получава уведомление,че общият размер на дължимата
парична сума възлиза на 17982,10 лева. Ищецът твърди,че за консултиране с
адвокат заплатил паричната сума от 630 лева. В исковата молба се сочи,че
вземанията не са дължими – вземането по ч.гражд.дело № 12163/2010 г.
поради наличието на влязло в сила съдебно решение,че не е дължимо,а
вземането по ч.гражд.дело № 2046/2010 г. поради изтекла погасителна
давност. Ищецът моли съда да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв със становище
за неоснователност на исковете – твърди се,че доколкото ответникът е
поискал прекратяване на изпълнителното производство за ищеца не
съществува интерес от предявяване на установителната искова
претенция,твърди се,че не са искани изпълнителни действия спрямо ищеца,а
ответникът се явява присъединен взискател по изп.дело по описа на ЧСИ З.
Д.,ответникът сочи,че след получаване на исковата молба е поискал
прекратяване на изпълнителното дело,оспорен е осъдителният иск,защото за
ищеца не са настъпили вреди. Моли се съдът да постанови решение,с което
да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представено е съобщение за образувано изпълнително дело,изх.№
2629/07.02.2019 г.,с което Г. СТ. СТ. е уведомен,че общият размер на
задължението по изпълнителното дело възлиза на 17982,10 лева.
Приет е изпълнителен лист от 17.02.2010 г.,издаден по ч.гражд.дело №
2046/2010 г. по описа на Варненския районен съд,съгласно който /ФИРМА/ и
Г. СТ. СТ. са осъдени солидарно да заплатят сумата от 3171,54 евро по запис
на заповед от 30.08.2006 г.
С влязло в сила определение от 31.05.2012 г.,постановено по
ч.гражд.дело № 12163/2010 г. по описа на Варненския районен съд са
обезсилени заповед за изпълнение и изпълнителен лист,издадени в полза на
/ФИРМА/ за сумата от 1033,26 евро.
Съгласно договор от 16.11.2020 г. за правна защита и съдействие М.Д.
приема да реализира правна защита и съдействие на Г. СТ. СТ. по две
изпълнителни дела по отношение на вземанията на /ФИРМА/ при уговорено
възнаграждение от 630 лева със срок на плащане до 31.03.2021 г.
Представена е разписка от 02.03.2021 г.,според която адв.М.Д.
удостоверява,че е получил паричната сума от 630 лева.
Установява се,че с молба от Г.С.,подадена по изпълнителното дело,е
формулирано искане за прекратяване на производството относно вземането,за
което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гражд.дело № 12163/2010 г. по описа на Варненския районен съд,защото са
обезсилени с влязъл в сила съдебен акт.
2
Прието е съобщение от 18.03.2021 г. за прекратяване на изпълнително
производство по отношение на изпълнителен лист,издаден по ч.гражд.дело №
12163/2010 г. по описа на Варненския районен съд.
Видно от молба от 21.05.2021 г.,подадена по изп.дело № 51/2019 г. по
описа на ЧСИ З. Д.,формулирано е искане за прекратяване на изпълнителното
производство и по отношение на вземането по изп.лист,издаден по
ч.гражд.дело № 2046/2010 г. по описа на Варненския районен съд.
По делото е представен договор за финансов лизинг от 30.08.2006
г.,сключен между /ФИРМА/ и /ФИРМА/.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.439 от ГПК е обусловено от
провеждането на доказване,че след възникване на изпълнителното основание
са настъпили обстоятелства,при които вземането вече се явява недължимо.
Този иск е отрицателен установителен иск,с който е предоставена защита на
длъжника,когато се позовава на новонастъпили обстоятелства,въз основа на
които паричната сума не подлежи на изпълнение чрез способите на
принудително изпълнение. Софийският районен съд приема,че искът е
допустим независимо от обстоятелството,че изпълнителното дело е
прекратено по искане на ответника,в качеството му на взискател,тъй като за
допустимостта на този иск е ирелевантно дали има висящо изпълнително
дело,а съдебната практика възприема,че искът е допустим и при липсата на
висящо изпълнително производство. В конкретния случай ищецът С. се
позовава на настъпила погасителна давност. Погасителната давност е
регламентирана в полза на длъжника,който може да се позове на настъпила
давност,ако в определен период от време,считано от настъпването на
изискуемост на вземането кредиторът не е предприемал действия по
реализирането му. Страните не спорят,а и от доказателствата по делото се
установява,че изпълнителен лист за паричната сума от 3171,54 евро е издаден
на 17.02.2010 г. Това означава,че за да е погасена паричната сума по
давност,следва да се установи,че след 17.02.2010 г. има съответен период от
време,без да са реализирани действия,които по естеството си прекъсват
давността и поставят началото на нова давност. Регламентирането на иска по
чл.439 от ГПК като отрицателен установителен иск означава,че
доказателствената тежест е възложена на ответника и ответникът следва да
установи,че са предприемани действия,които прекъсват давността. Съдът с
определението по чл.140 от ГПК изрично е указал на ответника,че не сочи
доказателства относно предприемане на действия,с които е прекъсната
давността,но въпреки дадените указания ответното дружество не е
ангажирало доказателства. Липсата на проведено доказване,че давността е
била прекъсната,респективно че вземането подлежи на изпълнение чрез
способите на принудително изпълнение води до извода,че исковата
претенция подлежи на уважаване.
Уважаването на иск с правно основание чл.49 от ЗЗД е обусловено от
провеждането на доказване,че за ищеца са възникнали вреди,вредите се
дължат вследствие на действия или бездействия по повод на
работа,възложена от ответника,т.е. ответникът отговаря в условията на
обективна отговорност. В настоящия случай с предявения иск ищецът С.
3
претендира присъждането на парична сума,която е заплатена като
възнаграждение за адвокат по изпълнителното производство. Законът не
регламентира способ за присъждане на направените от длъжника в
изпълнителното производство разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение в рамките на изпълнителния процес,което означава,че за
реализиране на вземането си длъжникът в изпълнението може да предяви
претенцията си по исков ред. Софийският районен съд приема,че от
представените писмени доказателства се установява,че ищецът С. е заплатил
сумата от 630 лева за адвокатско съдействие и защита като в договора
изрично е посочено,че предмет на защита са вземанията,претендирани от
/ФИРМА/. По тази причина съдът намира за неоснователен доводът на
ответника,че не отговаря за имуществените вреди,защото ответникът се явява
присъединен взискател. За да счете исковата претенция за основателна,съдът
взе предвид,че се установява,че единият изпълнителен лист е бил обезсилен
още през 2012 г.,а по другия изпълнителен лист се е достигнало до
прекратяване на изпълнителното производство след връчване на препис от
исковата молба с предявен иск по чл.439 от ГПК,а и съдът счете този иск за
основателен. По изложените съображения съдът приема,че исковата
претенция за сумата от 630 лева подлежи на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 1345,82 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от
ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на /ФИРМА/ ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление /АДРЕС/че Г. СТ. СТ.,ЕГН **********,с
адрес /АДРЕС/,не дължи чрез способите на принудително изпълнение поради
настъпила погасителна давност сумите от 3171,54 евро – част от незаплатено
задължение по запис на заповед от 30.08.2006 г.,ведно със законната лихва
върху тази парична сума,както и 124,06 лева съдебноделоводни разноски,за
които парични суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по
ч.гражд.дело № 2046/2010 г. по описа на Варненския районен съд,21 състав.
ОСЪЖДА /ФИРМА/ ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление /АДРЕС/ да заплати на основание чл.49 от ЗЗД на Г. СТ. СТ.,ЕГН
**********,с адрес /АДРЕС/, сумата от 630 ( шестстотин и тридесет ) лева
имуществени вреди,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска – на 05.03.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА /ФИРМА/ ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление /АДРЕС/ да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от
ГПК на Г. СТ. СТ.,ЕГН **********,с адрес /АДРЕС/, сумата от 1345,82 лева (
хиляда триста четиридесет и пет лева осемдесет и две стотинки )
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
4
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5