Производство
по реда на глава ХХІ НПК.
С обжалваната
присъда състав на Смолянския окръжен съд е признал подсъдимия признал
подсъдимия М.Р.Ж. за
виновен в това, че за времето
от месец септември 2016 г. до 08.02.2018 г. в гр.Ч., обл.С., като непълнолетен,
след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
при условието на продължавано престъпление, без надлежно разрешително е държал
с цел разпространение и разпространил високорисково наркотично вещество –
марихуана /канабис/, както следва:
На неустановени дати в периода месец
септември 2016 г. – месец май 2017 г., по два-три пъти месечно, в гр.Ч., обл.С.,
без надлежно разрешително е разпространил високорисково наркотично вещество –
марихуана /канабис/ в количества за по един брой цигара, което продал на цена
от 20.00 лева, на В. П.И.от гр.Ч.;
На 06.02.2018 г., около 19.00 часа в гр.Ч.,
обл. С., в района на автогара Ч., без надлежно разрешително е разпространил
високорисково наркотично вещество – марихуана /канабис/, под формата на топче в
количество за един брой цигара, давайки го на С.С.К.от гр.Ч.;
На 07.02.2018 г., около 17.00 часа в гр.Ч.,
обл.С., ул.“Б.“ № 3, пред магазин „Н.“, без надлежно разрешително е
разпространил високорисково наркотично вещество – марихуана /канабис/, под
формата на топче, в количество за един брой цигара, което продал на цена от 10
лева на Р. М.. М. от гр.Ч.;
На 08.02.2018 г., около 19.30 часа, гр.Ч.,
ул.“Б.“ № *, в стая *
на У. на П. „Н.Й.В.“, в стереоуредба „А.“, в дясното легло на стереокасета, без
надлежно разрешително е държал с цел разпространение ,в парче от станиол и в
два полиетилена, високорисково наркотично вещество,
0.968 грама нето тегло суха растителна маса – марихуана „канабис“ със съдържание на активен компонент
тетрадихроканабинол 3.1 тегловни процента, на обща стойност 5.81 лева съгласно
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството, поради което и на основание чл. 354а, ал.1, изр.1, пр. 4,
алт.1 и пр. 5, алт.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.54
от НК го осъдил на
шест месеца лишаване от свобода и обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез поставяне на
диспозитива на присъдата на видно място в ПГ по СГСТ „Н.Й.В.“ гр.Ч., като го признал за невиновен в това, да е
извършил деянието в съучастие с подсъдимия Д.В.Б. и го оправдал по повдигнатото
му обвинение във вр. чл.20, ал.2 от НК.
На основание чл.66, ал.1, вр.чл.69, ал.1 НК изпълнението на наказанието
лишаване от свобода било отложено за срок от
две години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда съдът признал подсъдимия Д.В.Б. за невиновен в това, на 07.02.2018 г., около 17.00 часа
в гр.Ч., обл.С.,* ул.“Б.“ № *,
пред магазин „Н.“, в съучастие, като помагач – подпомогнал чрез донасяне и
предаване на високорисково наркотично вещесво – марихуана /канабис/, под
формата на топче, в количество за един брой цигара, което предал на Р. М.. М.
от гр.Ч., което М.Р.Ж. *** – извършител,
без надлежно разрешително да е
разпространил високорисково наркотично вещество – марихуана /канабис/, под
формата на топче, в количество за един брой цигара, което продал на цена от 10
лева на Р. М.. М. от гр.Ч. и го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.354а, ал.1, изр.1-во, пр. 5, алт.1, вр. чл.63,
ал.1, т.3, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 НК.
Съдът се разпоредил с
веществените доказателства и разноските.
Присъдата била протестирана и
обжалвана от защитата на подсъдимия М.Ж..
С
протеста се изразява несъгласие с присъдата в частта, с която подсъдимият Д. В.
Б. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му с обвинителния акт
обвинение, а подсъдимият М.Р.Ж. е признат за невиновен и оправдан да е извършил
престъпленията в съучастие с подсъдимия Б.. Предлага се отмяна на присъдата в
оправдателните й части и осъждане на подсъдимите по повдигнатите им обвинения.
Жалбата
на подсъдимия М.Р.Ж. е насочена към правилността на присъдата. Претенцията на
подсъдимия е свързана с отмяна на присъдата и постановяването на нова такава, с
която да бъде признат за невиновен и оправдан. Според защитата заключението по
назначената съдебно психологична експертиза с вещо лице Т. е необосновано и
възниква съмнение за правилността му. Отделно от това като процесуален порок се
изтъква липсата на специална подготовка на разследващия орган. Сочи се, че
органите на досъдебното производство и съдът не са събрали доказателства за
средата и условията, в които е живял подсъдимия Ж., както и дали деянието не е
извършено поради лекомислие и увлечение.
В
съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура оспорва жалбите и поддържа
протеста по изложените в него съображения.
Защитата на подсъдимия Б. оспорва
протеста и предлага присъдата в частта, с която Б. е признат за невиновен и
оправдан да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна. Според защитата
обществената опасност на деянието на подсъдимия е явно незначителна и наред с
това той го е осъществил поради лекомислие и увлечение, в каквато насока е
заключението по назначената в хода на въззивното производство съдебно –
психиатрична експертиза.
Защита на подсъдимия Ж. оспорва
протеста и поддържа жалбата си. Сочи, че от разпитите на свидетелите в хода на
въззивното съдебно следствие и от заключението на вещото лице по СПЕ се
установява, че подсъдимият Ж. е отговорен и съвестен в учебния процес, участва
в извънучебни мероприятия и национални състезания и не създава проблеми на
учителите и възпитателите. Спорез защитата, подсъдимият е осъществил деянието
поради подражание, лекомислие и увлечение, което минимизира обществената
опасност до такава степен, че изключва престъпния му характер. Предлага
присъдата, в частта, с която подсъдимият Ж. е признат за виновен и осъден да
бъде отменена и постановена нова оправдателна такава.
Подсъдимите изказват съжаление за
стореното и поддържат защитниците си.
Апелативният съд като прецени
доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно
изискванията на чл. 313 и чл. 314 НПК и за да се произнесе взе предвид
следното:
Подсъдимите
М.Ж. и Д.Б. били ученици в П. „Н.Й.В.“ в гр.Ч. от месец септември 2016 г. В гр.Ч.
се запознали със свидетелите В.И.и Р. М. от гр.Ч.. Познанството им възникнало
покрай употребата на наркотични вещества /марихуана/. Свидетелят И. чул как
двамата подсъдими разговарят на тема наркотични вещества, а свид.М. видял техни
снимки в социалната мрежа И., чрез която се свързали с подс.Ж., за да си
купуват марихуана.
От
началото на учебната година, около месец септември 2016 г., свид.И. многократно
си купувал марихуана от подс.Ж., като това се случвало по 2-3 пъти месечно до
края на учебната година /до месец май 2017 г./. Свързвал се с подс.Ж., с който
се уговарял за доставката на марихуана чрез социалната мрежа ф. и по телефон.
Когато свид.И. завършил училище прекъснал връзката си с подс.Ж.. Предаването на
марихуаната ставало на различни места в град Ч., като обикновено количеството
било на стойност от 10 или 20 лева. Снабдяването на наркотичното вещество
ставало, след като под.Ж. закупувал марихуаната от гр.С. и я донасял в гр.Ч. в
началото на учебната седмица. Често при срещите между свид.И. с подс.Ж.,
последният е бил сам, но има и срещи, при които подс.Ж. е бил придружаван от
подс.Б.. Дори когато на срещата били и двамата подсъдими, марихуаната била
предавана винаги на купувача от подс.Ж., като той вземал и парите за нея.
В
началото на 2018 г. свид.И. срещнал свид.М., от когото научил, че подс.Ж. и
подс.Б. отново са на училище. Свид.И. взел от свид.М. телефонния номер на подс.Ж.,
за да се свърже с него. На следващия ден свид.И. се обадил на подс.Ж. и се
уговорили подс.Ж. да продаде на свид.И. марихуана. За целта свид.И. отишъл до
магазин „Н.“ до пансиона на П. „Н.Й.В.“ в гр.Ч., където подс.Ж. му продал едно
топче /глава/ марихуана на стойност 10 лева.
Няколко
дни по-късно, на 06.02.2018 г., свидетелите И., С. К. и А.П.били в заведението
„С.“ в центъра на гр.Ч.. Решили да закупят марихуана от подс.Ж., поради
коетосвид.И. се свързал с него и си уговорили среща на автогарата в гр.Ч.. На
срещата подс.Ж. тръгнал с подс.Б., но се разбрали подс.Б. да остане и да изчака
подс.Ж. на автогарата, докато той се срещне със свидетелите. Подс.Ж. отишъл зад
блока до автогарата, където го чакали свидетелите П., К. и И.. При срещата
свид.С. К., който до този момент не познавал подс.Ж., проверил марихуаната и
казал, че същата е малко за парите, които иска за нея – 20 лева, след което
взел марихуаната и избягал с нея без да плати на подс.Ж.. Впоследствие
марихуаната била изпушена от свидетелите П., К. и И..
На
07.02.2018 г. подс.Ж. се свързал със свид.М., чрез социалната мрежа ф. и му
задал въпроса – „Искаш ли нещо?“, което за свид.М. означавало, че подсъдимият
го пита дали иска марихуана. Свид.М. отговорил – „Искам“. Двамата се разбрали
да се срещнат до магазин „Н.“, находящ се до пансиона на П. „Н.Й.В.“ в гр.Ч.,
около 17.00 часа на същия ден.Свид.М. отишъл на място и се срещнал с подс.Ж.,
който, след като се уверил, че свид.М. носи парите, се обадил на подс.Б. по телефона и му казал да вземе и да донесе
марихуана, като не му обяснил за какво му е нужна. Малко по-късно подс.Б. дошъл
до магазина и дал на свид.М. топче /глава/ с марихуана, завито в хартия, на
големина от около 50 стотинки, което било около 0.3-0.4 грама – достатъчно за
една цигара. Свид.М. заплатил на подс.Ж. сумата от 10 лева за дадената му от
него марихуана.
На
08.02.2017 г. в РУ – Ч. била получена оперативна информация, че непълнолетни
лица държат наркотични вещества в себе си. Същите били установени в 18.30 часа
в сградата на У. на П. „Н.Й.В.“, гр.Ч., ул.“Б.“ № *, стая *.
Извършено било претърсване и изземване в условията на неотложност в същата
стая, стопанисвана от подс.М.Р.Ж. и Д.В.Б., като било установено, че в музикална уредба,
собственост на подс.Ж., същият държи без надлежно разрешително наркотично
вещесвто – 2.21 брутни грама суха зелена тревна маса, разделена в три броя
свитъци, която след извършен полеви тест реагирала на марихуана, установено по
надлежния ред с наркотест – спре „С.1/2“.
В
хода на разследването по досъдебното производство на намерените и иззети
наркотични вещества – веществени доказателства по досъдебното производство,
била назначена и изготвена физико-химическа експертиза в БНТЛ при ОДМВР – гр.П.,
по която вещото лице дава заключение, че
изследваната суха растителна маса е марихуана /канабис/ с 0.968 грама нето
тегло и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол – 3.1 тегловни
процента. При изготвянето на експертизата било изразходвано цялото количество
марихуана.
Съгласно
протокол за оценка на наркотични вещества от 23.10.2018 г. на разследващ
полицай при РУ – Ч. Ю.М., изчислен въз основа на заложените стойности в
Приложение № 2 от Постановление на министерски съвет № 23 от 29.01.1998
г./изм.бр.14 на ДВ от 18.02.2000 г./ за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството, стойността на иззетото наркотично
вещество по досъдебното производство е в размер на 5.81 лева.
По
делото са приобщени изготвените съдебно-психологични експертизи на
непълнолетните подсъдими М.Р.Ж. и Д.В.Б., по които вещото лице Д. Т. дава заключение, че и двамата разбират свойството и
значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си. Съдът
възприема и двете заключения, които са компетентно и обективно изготвени.
От
изготвените характеристични справки се установява, че подсъдимите са със среден
успех, добре адаптирани в училищната среда и в семейството.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
приел за установена обясненията на подсъдимия Б., показанията на свидетелите М., И., К., П., К. и И.,
от протокол за претърсване и изземване и фотоалбум към него, от заключението по
физико-химическа експертиза и съдебно-психологични експертизи, от протокол за
оценка на наркотични вещества, както и от писмените и веществените
доказателства по делото.
Горното довело Окръжният съд до извода, че подсъдимият М.Р.Ж. е осъществил с деянието си от
обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл.354а, ал.1,
изр.1-во, пр.4, алт.1 и пр. 5,
алт.1, вр.чл.63, ал.1, т.3, вр.чл.26, ал.1, вр.,чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК.
Относно деятелността на
подсъдимия Б. първата инстанция не открила доказателства за умисъл към
извършване на престъплението, в което е обвинен. Наред с това съдът е приел, че
дори и при наличие на умисъл деянието му не би било престъпно, поради явната
незначителност на обществената опасност по смисъла на чл.9, ал.2 НК. С тези
мотиви съдът признал подсъдимият Б. за невиновен и го оправдал по повдигнатото
му с обвинителния акт обвинение.
При решаването на
делото по същество и постановяване на присъдата, първата инстанция не е
изследвала обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства, имащи значение
за предмета на доказване, не е подложила на задълбочен и прецизен анализ
събраните по делото доказателства и това е довело до грешни правни изводи,
относно съставомерността на деянието на подсъдимия М.Ж..
Независимо от това, част от
фактическата обстановка е установена правилно и е съответна на доказателствата по
делото. Обосновано първата инстанция е
приела, че на 08.02.2018 г. в РУ – Ч. била получена оперативна информация, че
непълнолетни лица държат наркотични вещества в себе си. Същите били установени
в 18.30 часа в сградата на У. на П. „Н.Й.В.“, гр.Ч.,
ул.“Б.“ № *, стая *.
Извършено било претърсване и изземване в условията на неотложност в същата
стая, стопанисвана от подс.М.Р.Ж. и Д.В.Б., като било установено, че в музикална уредба,
собственост на подс.Ж., същият държи без надлежно разрешително наркотично
вещесвто – 2.21 брутни грама суха зелена тревна маса, разделена в три броя
свитъци, която след извършен полеви тест реагирала на марихуана, установено по
надлежния ред.
От заключението по назначената физико-химическа експертиза се установило, че
изследваната суха растителна маса е марихуана /канабис/ с 0.968 грама нето
тегло и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол – 3.1 тегловни
процента и е на стойност 5,81 лв.
От заключенията по назначените съдебно-психологични експертизи на
непълнолетните подсъдими М.Р.Ж. и Д.В.Б. е видно, че и двамата разбират свойството и значението
на извършеното и са могли да ръководят постъпките си.
От
изготвените характеристични справки става ясно,
че подсъдимите са със среден успех, добре адаптирани в училищната среда и в
семейството.
Настоящият състав намира, че така
описаната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия Б.,
от показанията на свидетелите К. и И., от протокола за претърсване и изземване и фотоалбум към него, от
заключението по физико-химическа експертиза и съдебно-психологични експертизи,
от протокол за оценка на наркотични вещества, както и от писмените и
веществените доказателства по делото и се възприема изцяло и от настоящата инстанция.
Показанията на двамата свидетели
– К. и И. са последователни, точни, непротиворечиви и кореспондират с
останалите доказателства по делото, поради което настоящата инстанция ги
кредитира изцяло и намира, че същите следва да бъдат включени в общата доказателствена
съвкупност, имаща значение за изясняване на предмета на доказване.
Със същата доказателствена
стойност разполагат и обясненията на подсъдимия Б., които определено не могат
да бъдат приети като средство за защита и допринасят за пълното изясняване на
фактическата обстановка.
Кредит на доверие следва да бъде
даден и на заключенията по назначените физико – химични, психологични и
оценъчна експертиза. Същите са пълни, ясни, точни, данени от специалисти
разполагащи с необходимата професионална компетентност и следва да намерят
място в доказателствената маса, имаща значение за правилното решаване на
делото.
Анализа на така установените от
посочените доказателства факти води въззивната инстанция до извода, че
подсъдимият Ж. формално е осъществил признаците на престъплението по чл.354,
ал.1 НК, като на 08.02.2018 г.
около 19.30 часа в гр.Ч. без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - 0.968
грама нето тегло суха растителна маса – марихуана „канабис“ със съдържание на активен компонент
тетрадихроканабинол 3.1 тегловни процента, на обща стойност 5.81лв.
В
останалата си част фактическата обстановка не е доказателствено обезпечена с
необходимата достатъчност, че да формира категорични и несъмнени изводи относно
вмененото с обвинителния акт престъпно поведение на подсъдимия Ж. и
страда от сериозен доказателствен дефицит, което от своя е довело първата инстанция до грешни правни изводи, досежно
съставомерността на отделните деянието по чл.354а, ал.1 НК, които според
обвинителния акт подсъдимият Ж. е осъществил на неустановени дати в периода месец септември 2016 г. –
месец май 2017 г., на 06.02.2018 г. и на 07.02.2018 г.
За да приеме, че подсъдимият Ж. е
осъществил трите отделни деяния, свързани с държане и разпространение на
наркотични вещества, съдът се е доверил изцяло на показанията на свидетелите В.
И., Р. М., С. К. и А. П., които свидетелстват, че са закупували по различно
време и различно количество марихуана от подсъдимия. В показанията им обаче,
липсват категорични данни за наркотичното вещество. Вярно е, че субективното
усещане на тези свидетели е било, че придобиват от подсъдимия марихуана, но
обективни данни, че това е било така по делото липсват.
Само субективната преценка на
тези свидетели не е достатъчна да обоснове единствен, категоричен и несъмнен
извод, че подсъдимият Ж. им е разпространил конкретни наркотични вещества в определено
количество.
За да бъде признато за виновно едно лице в
извършване на престъпление по чл.354а, ал.1 НК /в различните му хипотези/
необходимо условие е да са налице безспорни доказатества за вида и количеството
на наркотичното вещество, предназначено за разпространение или вече
разпространено и не на последно место да бъде установено процентното съдържание
на активен компонент в него. Това са все обстоятелства, които имат съществено
значение не само за съставомерността на деянието, но и за реализиране на
следващата се наказателна отговорност, посредством законосъобразното отмерване
на санкционните последици. Казано по друг начин, липсата на доказателства за
вида и количеството на наркотичното вещество и невъзможността същото фактически
да бъде установено, индивидуализирано по указания от закона ред и изследвано за
наличието на активен компонет в него водят до несъставомерност на деянията по
чл.354а, ал.1 НК и точно такъв е и настоящият казус.
Ето защо, настоящият състав не
споделя извода за виновно поведение на подсъдимия Ж., обхващащо хипотезата на
чл.354, ал.1 НК за отделните деяния, посочени за осъществени от него в периода месец септември 2016 г. – месец
май 2017 г., на 06.02.2018 г. и на 07.02.2018 г. и в тази част присъдата се явява необоснована и
незаконосъобразна, следва да бъде отменена и вместо нея да се постанови нова, с
която подсъдимият М.Ж. да бъде признат за невиновен и оправдан по обвиненията
по чл.354,а, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК за това, че на неустановени дати в периода месец септември 2016 г.
– месец май 2017 г., по два-три пъти месечно, в гр.Ч., обл.С., без надлежно
разрешително е разпространил високорисково наркотично вещество – марихуана
/канабис/ в количества за по един брой цигара, което продал на цена от 20.00
лева, на В. П.И.от гр.Ч. и на 06.02.2018 г., около 19.00 часа в гр.Ч., обл. С., в
района на автогара Ч., без надлежно разрешително да е
разпространил високорисково наркотично вещество – марихуана /канабис/, под
формата на топче в количество за един брой цигара, давайки го на С.С.К.от гр.Ч., както и на 07.02.2018 г., около 17.00 часа в гр.Ч.,
обл.С., ул.“Б.“ № 3, пред магазин „Н.“, без надлежно разрешително да е разпространил високорисково наркотично вещество –
марихуана /канабис/, под формата на топче, в количество за един брой цигара,
което продал на цена от 10 лева на Р. М.. М. от гр.Ч..
Както беше отбелязано по – горе
настоящата инстанция намира, че подсъдимият Ж. на 08.02.2018 г. около 19.30 часа в гр.Ч. без надлежно
разрешително е държал с цел разпространение
високорисково наркотично вещество - 0.968 грама нето тегло суха
растителна маса – марихуана „канабис“ със
съдържание на активен компонент тетрадихроканабинол 3.1 тегловни процента, на
обща стойност 5.81лв. и с тези си действия той е
осъществил формално признаците на чл.354а, ал.1 НК.
За да бъде престъпно обаче деянието му, макар и формално да
осъществява признаците от състава на престъплението е необходимо неговата обществена опасност, с оглед степента
и характера на засегнатите обществени отношения и данните за личността на подсъдимия да бъде до такава степен значителна, че
да бъде обществено
оправдано третирането на съответното поведение като престъпление и да налага прилагането на наказателната
репресия.
Теорията и практиката са категорични, че липсата на обществена опасност
поради малозначителност на деянието, както и извеждане на обществената му опасност, но с
характеристиката на явна нейна незначителност във всички случаи лишават деянието от престъпен
характер, казано по друг начин правят го непрестъпно.
Конкретиката на всеки
процесен казус е тази, която формулира становището на съда за наличието или не
на предпоставките, визирани в нормата на
чл. 9, ал. 2 НК. Тя е тази, която от друга страна дава възможност да се
извеждат позиции дали ще се приложи първата или втората форма на
малозначителност.
Във всеки от
случаите трябва да се изследват деянието и обществената опасност - два от
признаците, правещи кое да е престъпление такова. И при стигане до извод за
липса на обществена опасност или за нейната явна незначителност, се постига и заключение за
липса на противоправност - друг признак на престъплението.
Именно този въпрос е останал вън
от вниманието на първата инстанция, като същата не е
изследвала обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства, имащи значение
за определяне на степента на обществената опасност на деянието и на самия деец
и не е подложила на задълбочен и прецизен анализ събраните по делото
доказателства, имащи значение за решаването на този въпрос.
В тази връзка следва да се отбележи, че първата инстанция неправилно и незаконосъобразно е оставила
без уважение искането на защитата за назначаването на съдебнопсихиатрична
експертиза, която да
установи психичното състояние на двамата подсъдими и да отговори на въпросите,
могли ли са да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят
постъпките си, както и дали деянията не са осъществени поради лекомислие или
увлечение. Отделно от това не са събрани доказателства относно личността на
двамата непълнолетни подсъдими.
Изследването на тези обстоятелства при дела,
свързани с престъпления извършени от непълнолетни е задължително по силата на
Постановление № 6/75г., изм. с Постановление №7/87г. на ПВС, в което върховната
инстанция указва на съдилищата, че при
предаване на съд на непълнолетни лица внимателно и задълбочено следва да се обсъжда налице ли са
всички необходими условия за разглеждане на делото в съдебно заседание. Наред с това, особено внимание следва да се обръща на пълнотата на
доказателствата относно личността на обвиняемия, психическото му състояние,
физическото развитие и характерови особености, на средата и условията, при
които е израсъл, полагани ли са възпитателни грижи за него и как се е отнасял
към тях, какво участие са взели или какво влияние са оказали други лица за
извършване на престъплението, кои са неговите причини, условия и др.
Първата инстанция освен, че не е
изложила каквито и да било мотиви за решението си да остави без уважение
доказателствените исканията на защитата на подсъдимия Ж. в тази връзка, но и
като не е събрала тези доказателства е допуснала процесуално нарушение, като не е спазила основните принципи на
наказателния процес, визирани в чл. 13, чл. 14 и чл.107 НПК.
Тези
нарушения са довели от своя страна до порок при формиране на вътрешното
убеждение на първата инстанция относно релевантните за предмета на доказване
факти, което в същността е съществено процесуално нарушение по смисъла на
чл.348, ал.3, т.1 НПК.
Този
процедурен порок, макар и наличен, е остраним от настоящият състав и не може да
обуслови отмяна на присъдата и връщане на делото за разглеждане от друг състав
на първата инстанция.
За
пълното и точно изясняване на всички обстоятелства, относими както към
деянието, така и към подсъдимите, настоящата инстанция като такава не само по
„правото“, а и по „фактите“ проведе въззивно съдебно следствие за попълване на
доказателствените празнини, оставени от контролирания съд.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани в
качеството н свидетелите С. Д.Т.– класна ръководителка на подсъдимия Ж. и К. Е.Т.
– възпитател в П. „ Н.Й.В.“ – Ч. и бяха назначени съдебно – психиатрични
експертизи за изследване на двамата подсъдими, като заключенията по тях бяха
приети, след потвърждаването им и изслушването на изготвилото ги вещо лице.
Показанията
на двамата свидетели настоящият състав намира за точни, ясни, последователни и
непротиворечиви, дава им вяра и ги кредитира изцяло, като не намира каквито и
да било основания да се съмнява в тяхната достоверност.
С
необходимата доказателствена стойност разполагат и заключенията на вещото лице
д –р Д.К. по назначените съдебно – психиатрични експертизи за изследване на
психичното състояние на двамата подсъдими. Те са пълни, ясни, дадени са от
специалист, разполагащ с необходимата компетентност в областта на психиатрията,
обосновани са и не пораждат съмнение в правилността си и следва да намерят
место в общата доказателстена съвкупност, имаща значение за правилното решаване
на делото.
От
показанията на свидетелката С. Т. се установява, че подсъдимият М.Ж. е добър
ученик, не е конфликтна личност, отговорен и съвестен е в учебния процес, с
желание се включва в извънучилищните дейности и като участник в състезание,
организирано от М. на образованието е представил много добре гимназията, в
която учи. Родителите му проявяват необходимата заинтересованост от поведението
му, като винаги са се отзовавали на покани за разговор и са контактували
безпроблемно с преподавателите и възпитателите.
Свидетелят
К.Т. сочи, че впечатленията му за подсъдимия Ж. са за добро, свястно,
безпроблемно и комуникативно момче. Спазвал е вътрешните правила в общежитието.
Според свидетеля инкримираната простъпка на Ж. е инцидентна и е плод на
влияние, осъществено над него от по – големи съученици, с които се е движил, но
след това е преустановил отношенията си с тях. Относно разпространението на
наркотици от ученици в общежитието, свидетелят обяснява, че това са слухове, на
които не вярва и които отдава на възрастта на учениците, които като тийнеджъри
ги разпространяват сами. Свидетелят е категоричен, че родителите на подсъдимия Ж.
осъществяват необходимия родителски контрол върху поведението му.
От
заключенията по назначените от настоящият състав СПЕ на двамата подсъдими се
установява, че Ж. и Б. са със запазена
психическа годност да разбират свойството и значението на извършеното и да
ръководят постъпките си. Естеството на деянието, механизма на поведението,
липсата на болестна симптоматика, възрастта и характеристиките на личностите им
очертават картината на увлечение и лекомислие. И двамата са психично здрави, не
са налице данни за умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието, могат да възприемат правилно фактите, да дават
достоверни обяснения за тях и могат да изтърпяват наказание „ лишаване от
свобода“.
Така очертания обем от
факти, установени в хода на първоинстанционното и настоящето въззивно
производство не позволяват формирането
на категоричен и
несъмнен извод, че инкриминираното деяние, осъществено от подсъдимия М.Ж. на 08.02.2018г. се субсумира в диспозицията на
чл.354а, ал.1 НК, поради наличието на материално – правните предпоставки за
приложение на разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НК.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от НК не е престъпно деянието,
което, макар и формално и да осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна. От това следва, че отправен аргумент
за приложимостта на посочената разпоредба е характеристиката на деянието, а не
на дееца. Престъпленията, имащи за предмет наркотични вещества или техни
аналози, с оглед на техния обект на защита - обществените отношения, свързани с
опазването на общественото здраве, са поначало такива със завишена степен на
обществена опасност. Тя, обаче, не може да бъде пречка за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, щом при анализа на
конкретното деяние с категоричност се разкрие неговата малозначителност - липса
или съществена незначителност на отрицателното въздействие върху защитените
обществени отношения. По настоящето дело контролираната инстанция не е отчела, че се касае за
държане на високорисково наркотично вещество /марихуана/ в минимално количество - 0.968 гр. нетно тегло на суха
растителна маса, със съдържание на активен компонент
тетрадихроканабинол 3.1 тегловни процента с ниска стойност/5.81лв /,
което сочи на неголяма степен на засягане на обществените отношения, свързани с
опазване на общественото здраве. Подсъдимият Ж., независимо, че се е възползвал от правото си
да не дава обяснения, в саморъчните си такива още на самото място при
извършване на претърсването
и изземването на инкриминираното вещество, сам е заявил за държането на наркотик в тонколоната в стаята, обстоятелство,
значително улеснило доказването на деянието по чл. 354а, ал. 1 от НК. С оглед на
конкретната фактическа обстановка въззивният съд намира, че е налице много ниска степен на
засягане на защитените от престъплението обществени отношения. Що се отнася до обстоятелството за допуснати в
миналото си две противообществени прояви от подсъдимия Ж., за които му са
налагани от МКБППМН, същото не е абсолютен аргумент при преценката на
обществената опасност на конкретното деяние, извършено от него поради причините за
допускането им, а именно лекомислие и увлечение и негативно влияние на
приятелската среда. В случая, тези характеристики на личността на Ж. не са се отразили по никакъв начин върху спецификата
на осъществяване на конкретното деяние. Съобразявайки и подбудите и целта за
извършване на престъплението по чл. 354а ал. 1 от НК, факта, че деянието е осъществено поради лекомислие и
увлечение, типично за лица на такава незряла възраст, наред с образователната ангажираност на
подсъдимия, изразената критичност към извършеното, доброто поведение и активното
участие в извънучилищни мероприятия, настоящият състав намира, че деянието от 08.02.2018г. на подсъдимия Ж., поради тези негови
характеристики в конкретния случай е застрашило обществените отношения,
свързани със закрила на общественото здраве, в толкова минимална степен, че то
е с явно незначителна обществена опасност. Именно поради това, то не съдържа този белег,
наличието на който е абсолютно необходим, за да се квалифицира то като
престъпление. С оглед изложеното въззивната инстанция намира, че конкретното деяние на конкретния
деец М.Ж. е с явно незначителна обществена
опасност, съобразно сритериите, заложени в разпоредбата на чл.9, ал.2 НК.
Поради това, атакуваната присъда,
в частта, с която подсъдимият М.Ж. е признат за виновен и осъден за
престъпление по чл. чл. 354а, ал.1, изр.1, пр. 4, алт.1 и пр. 5, алт.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.26, ал.1 НК се явява необоснована и незаконосъобразна. Това налага отмяната й и
постановяване на нова, с която подсъдимият Ж. да бъде признат за невиновен и
оправдан по това обвинение.
В контекста на горепосоченото,
настоящият състав нмира жалбата на подсъдимия Ж. за основателна и споделя
изцяло като правилни и обосновани изложените в нея съображения.
Атаката на първоинстанционната
присъда в протеста е насочена единствено към изводите на съда по същество,
довели го оправдаването на подсъдимия Д.Б.. С подробни съображения
първоинстанционния прокурор е изложил виждането си, че подсъдимият е осъществил
от субективна страна престъплението, в което е бил обвинен, както и, че
обществената опасност на деянието му, очертано в обвинителния акт не е явно
незначителна и единствено с това е обосновал претенцията си за отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за
виновен и осъден за престъплението, в извършването на което е бил обвинен с
обвинителния акт.
За да признае подсъдимия Б. за
невиновен за това, на 07.02.2018 г., около 17.00 часа в гр.Ч., обл.С., ул.“Б.“ № 3, пред
магазин „Н.“, в съучастие, като помагач – да е подпомогнал
чрез донасяне и предаване на високорисково наркотично вещество – марихуана
/канабис/, под формата на топче, в количество за един брой цигара, което продал
на цена от 10 лева на Р. М.. М. от гр.Ч. и да го оправдае по
обвинението по чл.354а, ал.1, изр.1-во, предл.5, алт.1 във вр.чл.63, ал.1, т.3
вр.чл.20, ал.4, вр. ал.1 НК, първата инстанция е
приела на първо место, че от събраните по делото доказателсва не се установява
умисъл у него към извършване на престъплението. по чл.354а, ал.1 от НК.
На
следващо место, съдът е приел, че дори и подсъдимият Б. да е допускал, че
носената от него марихуана не е за лична употреба от подс.Ж., а за продажба, то
и в този случай деянието не би било престъпно, поради явната незначителност на
обществената му опасност, обуславяща приложението на чл.9, ал.2 НК.
Принципно, такъв подход с
посочване на алтернативи, обосноваващи извод за несъставомерност на деянието е
недопустим, защото поражда противоречия, свързани с формиране на вътрешното
убеждение на съда, което винаги е процесуално нарушение. Точно в такова
противоречие е изпаднал контролирания съд, като е приел наличието на две
взаимно изключващи се хипотези, водещи до оправдаването на подсъдимия Б..
Деянието няма да бъде престъпно,
ако липсват доказателства за елементите от обективната или субективната страна,
каквато първа хипотеза е развил в мотивите си съдът, като е приел, че недоказан
е останал умисълът на подсъдимия Б., защото не знаел за намерението на другия
подсъдим – М.Ж. да продава наркотичното вещество.
На следващо место, първата
инстанция е приела хипотеза, диаметрално противоположна на първата, а именно,
че подсъдимия Б. е допускал, че подсъдимият Ж. ще продава наркотичното
вещество, т.е. налице е евентуален умисъл в действията му, но поради ниското му
количество и обстоятелството, че самия той не взел участие в разпространението
му, деянието е с много ниска степен на обществена опасност и води до
приложението на чл.9, ал.2 НПК. Тук вече съдът е стигнал до извода, че
деятелността на Б. е доказана както от обективна, така и от субективна страна,
но деянието е лишено от противоправност, поради явната незначителност на
засягане на обществените отношения, за опазването на които е въведена нормата
на чл.354а НК.
Независимо от това, от протеста
става ясно, че прокурорът добре е разчел волята на съда за несъставомерност в
деянието на подсъдимия Б., било поради липса на субективния елемент, било
поради наличието на доказателства, обосноваващи приложението на чл.9, ал.2 НК,
изразил е несъгласие с изложените съображения, подробно е обосновал становището
си и съобразно него точно е очертал претенцията си към въззивната инстанция.
Формално, описаното по – горе нарушението
на процесуалните правила е налично. Вярно е, че първата инстанция при
изследване на въпросите по чл.301, ал.1 НПК е изпаднала в противоречие.
От една страна е приела, че
подсъдимият не е осъществил от субективна страна деянието по чл. 354а, ал.1 НК,
а от друга страна първата инстанция е намерила, че дори и да се приеме, че е
осъществен престъпния състав по чл.354а, ал.1 НК, то в случая следва да намери
приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 НК.
Настоящата инстанция намира, че
макар и да е налично, визираното процесуално нарушение не е съществено по своя
характер.
Общото правило за мотивиране на
съдебните актове, както и специалните изисквания към тях с оглед стадия на
наказателния процес, на който се
постановяват, е предвиден от законодателя като гаранция, от една страна срещу произволно и необосновано формиране на
субективната увереност на съда относно фактите по делото, и от друга страна, че вътрешното убеждение може да бъде
проследено от страните, за да се разбере как е била формирана волята на съда, както и за да може да бъде поставено
на контрол от следващата инстанция.
В настоящата процесуална ситуация
волята на съда е ясна и разбираема. Няма спор, че крайния правен извод на
първата инстанция / било поради липса на субективната страна на деянието, било
поради явна незначителност на обществената му опасност/ води до един и същ
резултат, а именно до признаване на подсъдимия Б. за невинен и оправдаването му
по повдигнатото му обвинение, поради това, че деянието му не съставлява
престъпление.
Поради това мотивите на съда не могат да бъдат
определени като неясни или противоречиви и правата на страните не са накърнени
до степен такава, че да не могат да разберат действителната му воля. Тези
съображения обаче, не намират опора в
доказателствата по делото и в закона и не могат да бъдат споделени от настящия
състав.
Както беше отбелязано по – горе в
настоящите мотиви, липсват категорични и несъмнени доказателства подсъдимият Ж.
като извършител да е осъществил на 07.02.2018г. престъпление по чл.354а, ал.1 НК. Само това е достатъчно да обосновен извод за несъставомерност и на
деятелността на подсъдимия Б., определена в обвинителния акт като помагаческа
за същото деяние. След като дейността на прекия извършител не може да бъде
определена като престъпна, то и действията на помагача в тази дейност са лишени
от престъпен характер.
Поради това деянието на подсъдимия Б. не съставлява престъпление и като го е признала за
невиновен и го е оправдала по обвинението, повдигнатото му с обвинителния акт, макар
и не по изложените в мотивите съображения, първата инстанция не е нарушила
закона. Така присъдата се явява законосъобразна и следва да бъде потвърдена и в
тази й част.
При това положение, настоящата
инстанция не намира за необходимо да коментира изложените в протеста
съображения, свързани със субективната страна на деянието на Б. и приложимостта
на чл.9, ал.2 НК поради несъстоятелност на очертаната в него от първоинстанционния прокурор и подържана от представителя на Апелативна прокуратура в съдебно заседание позиция.
С оглед изхода на делото,
присъдата следва да бъде отменена и в частта за разноските, като се постанови
нова, с която на основание чл. 190 от НПК направените по делото
разноски в размер на 671,57 лв. /шестстотин седемдесет и един лева и 57 ст. / следва да останат за сметка на Държавата.
В останалите си части, присъдата
е обоснована и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Предвид горното,
по вътрешно убеждение и съобразно Закона, Апелативният съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.