Р Е Ш Е
Н И Е
№204
гр. Несебър, 08.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа гр. д. № 728 по описа на Районен съд Несебър за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК, чл. 143 СК и чл. 149 СК.
От Д.Г.А. е предявен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, с който
се иска предоставяне на родителските права върху малолетното дете М.Р.Т. и определяне на местоживеенето на детето при неговата майка,
както и определяне режим на лични контакти между бащата и детето. Предявен е и
иск с правно основание чл. 143 СК за присъждане на издръжка в полза на
малолетното дете в размер 150 лв. на месец, считано от подаване на исковата
молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска и по чл. 149 от СК
– за присъждане на издръжка в полза на детето за минало време – в размер на 150
лв. на месец за периода от 01.10.2017г. до 10.07.2018г. В
исковата молба се развиват съображения, че ищцата и ответникът живеели заедно и
от съжителството им имат дете. Сочи се, че ответникът не поемал отговорност за
детето и общото домакинство. Излага се, че страните се разделяли неколкократно,
а последната им раздяла датира от октомври 2017г. Твърди се, че след раздялата
детето останало при своята майка, а ответникът не предоставял издръжка –
финансова, или в натура. Развиват се съображения в насока, че майката притежава
необходимите качества да отглежда детето. С тези доводи до съда е отправено
искане за уважаване на предявените искове. Отправя се искане в полза на бащата
да бъде определен режим за свиждане с детето, подробно развит в исковата молба.
Обръща се внимание, че от предявяване на исковата молба от него е заплатена
сумата от 400 лв. доброволно – за издръжка на детето. Претендират се разноски.
От ответника е депозиран отговор. С него се твърди, че
страните са разделени от януари 2018г. Оспорват се твърденията, че само ищцата
се грижела за детето. Твърди се, че докато живеели заедно ответникът
предоставял на ищцата всички парични средства, които изкарвал. Сочи се, че
ищцата е причина за раздялата между страните. Твърди се, че след раздялата
ответникът заплащал парични средства за издръжка на детето в брой на
ответницата, а след това – чрез „Изи Пей”. Не се възразява родителските права
да се предоставят на майката и детето да живее при нея. Сочи се, че ответникът
би могъл да заплаща издръжка в размер на 130 лв. на месец. Посочва се режим за
осъществяване на лични отношения между бащата и детето. Моли за произнасяне на
съда в посочения от него смисъл и отхвърляне на иска за плащане на издръжка за
минало време. Ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
изложеното в отговора.
Съдът, като прецени становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:
В доказателствена тежест на ищцата по предявения иск с правно основание чл.
127, ал. 2 СК е да докаже, че ответникът е баща на малолетното дете, както и че
е по-пригоден родител за еднолично упражняване на родителските права с оглед необходимостта
от правилно отглеждане и възпитание на детето, създаване на трудови навици и
дисциплинираност, обезпечаване на жилище и битови условия.
Между страните не се спори, а и от удостоверение за раждане (на л. 7 от
делото) се установява, че майка на малолетната М.Т. е ищцата А., а баща –
ответникът Т..
По въпроса кой от двамата родители е по-пригоден за отглеждане на детето,
съдът намира следното:
Определянето на родителя, който еднолично ще упражнява родителските права
следва да се осъществи в интерес на детето. В това понятие се включват
необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на детето, създаване на
трудови навици и дисциплинираност, обезпечаване на жилище и битови условия.
Съдът следва да осъществи преценка за родителските качества, полагането на
грижи и умението за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване на
знания, моралните качества и желанието на родителя, социалното му обкръжение и
битови условия, възрастта и пола на детето, привързаността между него и
родителя, както и възможността за помощ от трети лица.
Правилното възпитаване на децата зависи от личността и възпитателските
качества на родителите, както и от умението на родителя добре да направлява
децата в живота и да им дава положителен пример. В случая от личното изслушване
на родителите се установява, че и двамата са съгласни упражняването на
родителските права да се предостави на майката. От изслушването и от изготвения
социален доклад (л. 44 – л. 45 от делото) се установява, че родителите не
живеят заедно, а малолетното дете се отглежда от майката. От социалния доклад
се установява, че ищцата задоволява потребностите на детето и е поела успешно
възпитанието му.
Наред с това по делото се установява, че майката е с подходящо социално обкръжение за отглеждане на детето, като за правилното му отглеждане тя е подпомагана от своята майка (видно
и от изготвения социален доклад). За детето са осигурени подходящи жилищни
условия в к. к. „С.Б.”, лично пространство, подходяща храна и режим на хранене,
грижи за здравето и образованието, срещи с роднини, близки, приятели. От
социалния доклад се установява, че жилището е апартамент, който включва
кухненски бокс, спалня, коридор, баня с тоалетна и тераса, като е с много добри
битови и хигиенни условия, които са подходящи и безопасни за отглеждане на
детето. Фактът, че ищцата е собственик на жилище се потвърждава и от приложения
по делото нотариален акт (на л. 19 – л. 21). Т.е. крайният извод на съда е, че
социалното обкръжение на майката към момента е по-подходящо за отглеждане на
дете.
От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че основно
майката (особено след фактическата раздаля между страните) е полагала лични
усилия за отглеждането на детето, като се е отнасяла и с правилното отношение
спрямо него (в такава насока е както социалният доклад, така и сведенията от
личното изслушване на страните, в които ответникът не оспорва, че майката
полага усилия за отглеждане на детето и към момента). Т.е. към момента безспорно майката е развила в по-голяма степен уменията по
отглеждане на детето, което е и логично с оглед обстоятелството, че след
фактическата раздяла между страните, тя е тази, която го отглежда.
Следва да се има предвид, че А. може да разчита при
отглеждане на детето на помощ от нейната майка, като на практика и към момента
детето се отглежда с нейна помощ. В тази връзка съдът счита, че майката е
осигурила добри жилищно-битови и материални условия за живот на детето си.
Съгласно т. II, „е” от Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № 3/74г. на пленума на
ВС, майката е по пригодна да отглежда и възпитава момичета. Ето защо по този критерий майката е биологично по пригодният родител за отглеждане на
непълнолетното дете. В т. II, „ж” от Постановление
№ 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № 3/74г. на пленума на ВС е предвидено, че децата
в ниска възраст се нуждаят от непосредствена майчина грижа, като майката е
по-пригодна да ги отглежда. Тъй като в случая детето е на 3 години, то безспорно е в ниска възраст, поради което
неговата майка е по-пригодна да отглежда.
Като се вземе предвид всичко изложено до тук се налага извод, че по всички критерии, предвидени в посоченото постановление, а и в чл. 59,
ал. 4 от СК, предимство следва да се даде на майката. Както вече се посочи
съществено значение в случая имат полът и възрастта на детето, като за
отглеждането му майката е по-пригодният родител. В интерес на детето, за неговото правилно
отглеждане и развитие, с оглед ниската му възраст е родителските права да се предоставят на
майката. В този смисъл, освен
цитираното постановление, е и задължителната практика на ВКС, постановена по
реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 401 от 11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 327/2011 г., III г. о.,
ГК. Страните
са на същото мнение, като бащата е съгласен упражняването на родителските права
да се предостави на майката. Т.е. изводът, че тя е по-пригоден родител напълно
съответства и на желанието на родителите. Ето защо съдът стига до
извод, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на Д.Г.А.. В тази връзка и местоживеенето на детето следва да бъде
определено при неговата майка на обитавания от нея адрес – в гр. Несебър, кв. „П.”
№ ***, ет. 6, ап. ***.
Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК при произнасяне относно упражняването на родителските права, съдът е длъжен да определи мерките относно личните отношения между родителя, на който не е предоставено упражняването на родителските права, и детето, като прилага съответно чл. 59, ал. 8 от СК. Касае се за неотменимо право на родителя, поради което
съдът е длъжен да му определи мерки за лични отношения. При определяне на
подходящи мерки решаващ е интересът на детето, който следва да бъде
охранен в максимална степен, като следва да се има предвид съществуващата между
родителя и детето кръвна връзка. Съдът намира, че на бащата следва да се даде
възможност активно да участва в отглеждането на детето, което би могло да се
получи с по-широк режим на лични отношения. При личното си изслушване бащата заявява желанието си да вижда
постоянно детето.
От фактическа страна по делото безспорно се установи, че
между родителите съществува неразбирателство, което рефлектира върху
отношенията им (видно и от изготвения социален доклад). Ето защо режимът следва
да бъде определен максимално подробно от съда и по начин, по който няма да е
предпоставка за бъдещи конфликти между страните по делото. В такава насока е и практиката на върховната инстанция – напр. Решение № 18 от 2.02.2016
г. на ВКС по гр. д. № 250/2015 г., III г. о., ГК. С оглед обстоятелството, че към момента детето е в ниска възраст (от 3
години) режимът на лични отношения между бащата и детето следва да бъде
определен без преспиване на детето при бащата. Впрочем и в отговора на исковата
молба ответникът изразява желание към момента режимът на лични отношения да е
без преспиване на детето при него. В тази връзка съдът намира, че на Т. следва
да се даде възможност да провежда режима на личните си контакти с детето всяка
първа и трета седмица на месеца – в събота и неделя от 10:00 часа до 18:00
часа, като взема детето и го връща от адреса, който същото обитава заедно с
майка си. След навършване на 7 годишна възраст на детето режимът на лични
контакти между него и баща му следва да бъде осъществяван всяка първа и трета
седмица на месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване
при бащата. Съдът намира, че с навършването на тази възраст детето ще е станало
достатъчно голямо и самостоятелно, за да може да бъде отглеждано от бащата и с
преспиване при него. По този начин детето ще може да прекарва пълноценно
времето си с бащата и да не му липсва бащина грижа в период на осъзнаване и
формиране на ценностите му, вкл. и семейните такива. Съдът намира, че именно
възрастта от 7 години е подходяща за преминаване на такъв режим, а не
посочената от ответника (5 години), тъй като петгодишната възраст е все още
прекалено ниска и необходимостта на детето на тази възраст е да преспива при
своята майка.
Съдът счита, че на всеки от родителите следва да се даде
възможност да празнува коледните, новогодишните и великденските празници със своето дете. Поради
тази причина всяка четна година до навършване на петгодишна възраст детето
следва да прекарва 02.01, 25.12 и „велики петък” с баща
си – от 10:00 до 18:00 часа без преспиване, а всяка нечетна година – 01.01,
26.12 и „велика събота”.
След навършване на 7 години на детето следва да се даде
възможност да преспива при баща си (както се посочи по-горе), поради което
режимът следва да се осъществява всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00
часа в събота до 18:00 часа в неделя. Следва да се даде възможност на бащата да
осъществява режим на лични контакти с детето и 30 дни през лятната ваканция на
детето, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. След
навършването на 7 години детето следва да се с баща си през четните години на всеки един от отредените
за великденски празници дни – петък, събота, неделя и понеделник – от 10:00
часа в петък до 18:00 часа в понеделник. През нечетните години детето следва да
прекарва с баща си коледните празници – от 10:00 часа на 25.12 до 18:00 часа на
26.12.
На бащата следва да бъде дадена възможност да празнува
заедно с детето рождения му ден. С тази цел всяка четна година на рождения ден
на детето Т. следва да има право да го взема от дома му в 10:00 часа и да го
връща в 18:00 часа.
Налага се извод, че с настоящото решение режимът на лични отношения следва да бъде определен в
посочения смисъл, като широкият режим на лични отношения ще бъде в
интерес както на детето, което има нужда при израстването си от активното
участие на неговия баща, така и на бащата, който изразява готовност и желание
да участва ежедневно в отглеждането на детето.
По предявените
искове с правно основание чл. 143 и чл.
149 от СК:
В доказателствена тежест на ищцата по предявените искове с правно основание
чл. 142 и чл. 149 от СК е да докаже е да докаже, че ответникът е баща на
малолетното дете, както и че родителите на детето са във фактическа раздяла от
01.10.2017г. Следва да докаже и твърденията си за наличието на конкретни нужди
на детето, които предпоставят необходимост от заплащането на издръжка в
претендирания размер. При доказването на тези факти ответникът, по отношение на
иска за присъждане на издръжка за минало време, следва да докаже твърденията си,
че е заплащал такава.
Според разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, като размерът й се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
я дължи. Минималният размер на дължимата издръжка на едно дете се равнява на
¼ от размера на минималната работна заплата. Минималният размер на
дължимата издръжка за едно дете към настоящия момент е в размер на 127,50 лв.
месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 СК вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление № 316 от 20 декември
2017г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната. Ето
защо предявеният иск за издръжка за бъдеще време е доказан по своето основание.
Съдът намира за доказан и искът за издръжка за
минало време. Макар ответникът да твърди, че е живял съвместно с ищцата до
януари 2018г., от обясненията му, дадени пред социалните работници, се установява,
че той пребивава в к. к. „С.Б.” през летния сезон, т.е. до месец октомври. От
личното изслушване на страните се потвърждава, че и през 2017г. ответникът е
напуснал курортния комплекс през месец октомври 2017г. Ето защо съдът приема за
установено по делото посоченото в исковата молба, че фактическата раздяла между
родителите е настъпила от 01.10.2017г. Следователно именно от този момент
нататък родителят, който не осъществява непосредственото отглеждане на детето,
е бил задължен да заплаща издръжка. Спорен по делото остава въпросът за
размера, до който искът следва да бъде уважен.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно
обикновените условия за живот за тях, като се съобразяват възрастта,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. С
биологичното израстване на детето, нарастват и неговите потребности за храна,
облекло и възникват нови нужди – образователни, социални и др., за
задоволяването на които са необходими повече средства. В случая към момента
детето е на 3 години, което означава, че за него все още не са възникнали
голяма част от сочените потребности. От друга страна детето е момиче и се
намира във възраст, в която расте и се налага всеки сезон да се купуват нови
обувки, дрехи, играчки и пособия, които да стимулират развитието му. От
изготвения социален доклад (и от приложените към исковата молба писмени
доказателства) по делото се установи, че детето посещава първа група в детска
градина „С.” в к. к. „С.Б.”, което неизменно е свързано с допълнителни разходи.
Освен това от съда се отчита и фактът, че понастоящем икономическата обстановка
в страната е динамична. Налице е неизменно повишаване на цените на стоките и
услугите, като темпът на нарастването им е устойчив, а в последните години се
ускорява. Растежът на минималната работна заплата също е постоянен и видно от
съответните постановления на министерския съвет ежегодно тя се увеличава с
около 40-50 лв.
По аргумент от чл. 125, ал. 1 СК задължението за издръжка е общо на двамата
родители и произтича от общото им задължение да се грижат за децата си, поради
което съдът следва преди всичко да определи общия размер на необходимата на
детето издръжка. При съобразяване на вече изложеното, ведно с икономическите
условия в страната, пазара на работна ръка и размера на минималната работна
заплата (510 лв.), предвиден да покрие основните разходи на възрастен човек, както
и при съобразяване на обстоятелството, че този размер се увеличава постоянно и
като се вземат предвид специфичните нужди на малолетното дете, съдът намира, че
към настоящия момент за задоволяване на потребностите на детето е необходима
месечна издръжка в рамките на около 300 лв. По делото не се събраха
доказателства за наличието изключителни нужди извън общоприетите, които да
налагат определянето на завишен размер на издръжката на детето. По аргумент от
чл. 143 СК размерът на издръжката зависи не само от нуждите на правоимащия, но
и от възможностите на лицето, което я дължи. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните
доходи, имотното им състояние и квалификация. В тази връзка следва да се
отчете фактът, че ответникът е в трудоспособна възраст, в която би следвало да
осъществява трудови функции с цел да осигурява издръжката на непълнолетното си
дете. От изготвената справка от НАП и от представените от ответника писмени
доказателства (на л. 46 – л. 49 от делото) се установява, че до края на месец
септември той е работил за „Р.” ООД като готвач в заведение за бързо хранене,
като за периода месец май 2018г. – месец август 2018г, е получил общо 1972,50
лв. Пред социалните работници и лично пред съда той твърди, че през зимните
месеци ще си потърси работа в планински курорти, най-вероятно в гр. Банско. Ето
защо може да се направи извод, че Т., освен че е в трудоспособна възраст,
успява да встъпи в трудови правоотношение, предимно за сезонна работа, като има
възможност за такава работа както през летните, така и през зимните месеци. До
скоро е изпълнявал активно и трудови функции. Налага се извод, че ответникът без
особени затруднения може да покрива половината от дължимата от родителите обща
издръжка, а именно по 150 лв. месечно. Майката следва да осигурява останалата
част от общата издръжка. В тази връзка не може да се приеме искането му издръжка
да се присъди в размер на 130 лв. Това е така най-вече с оглед постоянния
растеж както на цените, така и на минималната работна заплата. Ето защо както
нуждите на детето, така и доходите на бащата ще се увеличават постоянно и
присъждане на издръжка към предвидения за това минимум не е оправдано и не
отговаря на нуждите на детето. Както се посочи при актуалната икономическа
обстановка за издръжка на детето са необходими поне 300 лв. на месец, а бащата
следва да дава поне половината от тази сума (с оглед обстоятелството, че
грижите по възпитанието на детето се поемат от майката). Наред с това са
събрани достатъчно доказателства, че бащата може да си осигури трудова заетост
и да покрива тази сума.
Мотивиран от изложеното настоящият състав намира, че искът за издръжка
следва да бъде уважен до пълния предявен размер от 150 лв. месечно, считано от
момента на подаване на исковата молба – 12.07.2018г. Искът за издръжка за
минало време също следва да бъде уважен изцяло и ответникът да бъде осъден да
заплати на детето, чрез законния му представител сумата от по 150 лв. на месец
за периода от 01.10.2017г. до 10.07.2018г. Общият размер на дължимата издръжка
за този период е от 1398,39 лв.
При присъждането на издръжка не следва да се отчитат заплатени суми след образуването
на делото суми от ответника, тъй като издръжката се присъжда като месечно
задължение и макар ищцата да признава, че е получила 400 лв. от ответника за
издръжка на детето, съобразяването на тази сума следва да се осъществи при
изпълнение на решението.
При този изход на спора и с оглед основателността на предявените от А.
искове, следва да й се присъдят осъществените от нея разноски – 30 лв. за
платена държавна такса и 300 лв. – платено възнаграждение за един адвокат.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Т. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд гр. Несебър
държавна такса в общ размер на 271,94 лв. върху уважения размер на
претендираната издръжка (вкл. и за минало време).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 от СК упражняването на родителските
права спрямо малолетното дете М.Р.Т., ЕГН **********, с адрес в гр. Несебър,
кв. „П.” № ***, ет. *, ап. ***, на майката Д.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето М.Р.Т.,
ЕГН **********, при майката Д.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Р.Т.Т., ЕГН **********, и малолетното дете М.Р.Т., ЕГН **********, както следва:
всяка първа и трета седмица на месеца до навършване на 7 годишна
възраст на детето от 10:00 часа до 18:00 часа в събота и от 10:00 часа до 18:00
часа в неделя, като бащата следва да взема детето от
адреса му на местоживеене ***, или от всеки друг адрес на местоживеене на
детето, в случай на промяна, както и да връща детето на адреса му на
местоживеене ***, или на всеки друг адрес на местоживеене на детето, в случай
на промяна;
всяка първа и трета седмица на месеца след навършване на 7
годишна възраст на детето от 10:00 в събота до 18:00 часа в неделя, като бащата следва да взема детето от адреса му на
местоживеене ***, или от всеки друг адрес на местоживеене на детето, в случай
на промяна, както и да връща детето на адреса му на местоживеене ***, или на
всеки друг адрес на местоживеене на детето, в случай на промяна;
един месец през лятото след навършване на 7 годишна възраст на детето, за времето, през което майката не ползва платен годишен отпуск, като детето следва да бъде вземано в 10:00 часа на първия ден от този
месец от адреса му на местоживеене ***, или от всеки друг адрес на местоживеене
на детето, в случай на промяна, както и да бъде връщано в 18:00 часа от
последния ден от този месец на адреса му на местоживеене ***, или на всеки друг
адрес на местоживеене на детето, в случай на промяна.
ОПРЕДЕЛЯ право на бащата Р.Т.Т., ЕГН **********, през всяка нечетна година до навършване на 7 годишна възраст на детето да взема детето за новогодишните,
великденските и коледните празници, като същото да бъде вземано на 01.01, 26.12 и „велика събота” в 10:00 часа
от адреса му на местоживеене ***, или на всеки друг адрес на местоживеене на
детето, в случай на промяна, и да бъде връщано на 01.01, 26.12 и „велика
събота” в 18:00 часа на адреса му на местоживеене ***, или на всеки друг адрес
на местоживеене на детето, в случай на промяна, а през всяка четна година детето да бъде вземано на 02.01, 25.12 и „велики петък” в 10:00 часа от адреса му на местоживеене ***,
или на всеки друг адрес на местоживеене на детето, в случай на промяна, и да
бъде връщано на 02.01, 25.12 и „велики петък” в 18:00
часа на адреса му на местоживеене ***, или на всеки друг адрес на местоживеене
на детето.
ОПРЕДЕЛЯ право на бащата Р.Т.Т., ЕГН **********, след навършване на 7 годишна възраст на детето, през всяка нечетна година да вижда детето за коледните празници, като детето да бъде вземано на 25
декември от съответната година в 10:00 часа от адреса му на местоживеене ***,
или на всеки друг адрес на местоживеене на детето, в случай на промяна, и да
бъде връщано в 18:00 часа на 26 декември от съответната година на адреса му на
местоживеене ***, или на всеки друг адрес на местоживеене на детето, в случай
на промяна.
ОПРЕДЕЛЯ право на бащата Р.Т.Т., ЕГН **********, след навършване на 7 годишна възраст на детето, през всяка четна година да взема детето за великденските празници („велики петък”, „велика събота” и „Великден” - неделя и понеделник), като същото да бъде вземано в
10:00 часа на съответния петъчен ден от великденските празници през годината от
адреса му на местоживеене ***, или на всеки друг адрес на местоживеене на
детето, в случай на промяна, и да бъде връщано в 18:00 часа на съответния
понеделник от великденските празници през годината на адреса му на местоживеене
***, или на всеки друг адрес на местоживеене на детето, в случай на промяна.
ОПРЕДЕЛЯ право на бащата Р.Т.Т., ЕГН **********, през всяка четна година да взема детето за рождения ден на детето – 27 февруари, като същото да бъде вземано в 10:00 часа от адреса му на
местоживеене ***, или на всеки друг адрес на местоживеене на детето, в случай
на промяна, и да бъде връщано в 18:00 часа на адреса му на местоживеене ***,
или на всеки друг адрес на местоживеене на детето, в случай на промяна.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 от СК Р.Т.Т., ЕГН **********, да заплаща на малолетното
дете М.Р.Т., ЕГН **********, с адрес в гр. Несебър, кв. „П.” № ***, ет. *, ап. ***,
чрез неговата майка и законен представител Д.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***,
месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от дата на подаване на исковата
молба – 12.07.2018г., до настъпването на законни причини за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
падежа до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК Р.Т.Т., ЕГН **********, да заплати на
малолетното дете М.Р.Т., ЕГН **********, с адрес в гр. Несебър, кв. „П.” № ***,
ет. *, ап. ***, чрез неговата майка и законен представител Д.Г.А., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 1398,39 лв., представляваща общ размер на дължимата
издръжка за минало време за периода от
01.10.2017г. до 10.07.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му за издръжката.
ОСЪЖДА Р.Т.Т., ЕГН **********, да заплати на Д.Г.А., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 330 лв.,
представляваща направените по делото разноски, от които 30 лв. – платена
държавна такса и 300 лв. – възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Р.Т.Т., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Несебър държавна
такса в размер на 271,94
лв., съобразно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните, като на ответника да бъде
изпратено чрез процесуалния му представител.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: