Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV “Б“ въззивен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.съдия: ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при секретаря Н.
Масова, като разгледа докладваното от мл. съдия Карабашева в.гр.дело № 3549 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение №
20258343/23.11.2020 г. по гр.д. № 28610/2020 г. по описа на Софийски районен
съд, II ГО, 179-ти състав е признато за установено, че „Д.з.“
АД дължи на ЗД „Б.В.И.г.“ АД на основание чл.411, изр.2 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД
сумата от 382.09 лв., представляваща незаплатено регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди на
„Скания Р450“ с рег.№ *****, причинени от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 19.08.2019 г. в гр.Ловеч и разходи за определянето му, ведно със
законната лихва от 06.02.2020 г. до погасяване на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 6165/2020 по описа
на СРС, 179 състав.
Постъпила е
въззивна жалба от „Д.з.“ АД чрез юрк. Г.Р.– с пълномощно по делото, с доводи за
неправилност на решението. Твърди се, че по делото не е доказано всички
обезщетени от ищеца вреди по застрахования по имуществена застраховка „Каско“
на МПС „Скания Р450“ с рег.№ ***** да се намират в пряка причинно-следствена
връзка с механизма на ПТП и да са причинени в резултат на процесното събитие.
Не са събрани доказателства, че увреждането на лявото малко странично огледало
на влекача е настъпило именно вследствие на съприкосновението му със
застрахования при ответника т.а. „Ивеко 150Е24“, тъй като видно от двустранния
констативен протокол за настъпилото ПТП, както и от снимковия материал на
уврежданията, контактът между МПС-тата е реализиран в долна предна лява част на
увредения автомобил и в долната задна част на т.а. „Ивеко 150Е24“, т.е.
увреждането на лявото малко странично огледало не може да бъде причинено при
установения по делото механизъм на ПТП. Излага се, че в двустранния констативен
протокол за настъпилото ПТП липсват отбелязвания за увреждане на лявото малко
странично огледало, а и от снимковия материал се установява, че то е функционално
и технически свързано с по-голямото такова, поради което увреждането му в
резултат на съприкосновение с друго МПС, без да бъдат нанесени каквито и да
било вреди по голямото странично огледало, е практически невъзможно. Иска се
въззивният съд да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения
иск като неоснователен. Претендират се разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „Б.В.И.г.“ АД, с
който се оспорва въззивната жалба. Релевират се съображения за правилност и
законосъобразност на първоинстанционния акт. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира от фактическа
и правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна, с
обоснован правен интерес срещу съдебно решение, подлежащо на инстанционен
съдебен контрол по реда на чл.258 и сл. от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество – въззивната жалба е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата, т. е. по действащия ГПК, по който се развива
настоящото съдебно производство, въззивният съд
действа като апелация (т.
нар. "ограничен въззив"). В този смисъл е и
задължителната за въззивните съдилища
практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК -
напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о.,
ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о.,
ГК.
Настоящата
съдебна инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като
постановено в съответствие с императивните съдопроизводствени правила на ГПК.
Относно
правилността на атакуваното първиинстанционно решение, въззивният съд
установява следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. № 2012245/ 02.07.2020 г. от ищеца ЗД „Б.В.И.Г.“ АД срещу ответника „Д.З.“
АД. Твърди се, че ищцовото дружество е сключило застрахователна полица № 4704180300003978
със срок на валидност от 31.07.2018 г. до 31.07.2019 г. за имуществено
застраховане „Каско“ на МПС „Скания Р 450“ с рег. № *****, собственост на Х.А.С..
На 19.08.2019 г. в 14:05 ч. в гр.Ловеч водачът на МПС „Ивеко“ с рег. № *****,
застрахован при „Д.з.“ АД по застраховка „гражданска отговорност“ по силата на
застрахователна полица с № BG/08/118003512069
със срок на действие от 31.12.2018 г. до 30.12.2019 г., извършил маневра, при
която настъпило ПТП с МПС „Скания Р 450“ с рег. № *****, управляван от водача Г.М.К..
След произшествието по МПС „Скания Р 450“ с рег. № ***** са установени щети. Съставен
е двустранен писмен протокол от 19.08.2019 г., в който е отразено, че водачът
на МПС „Ивеко“ с рег. № ***** е признал вината си за настъпилото събитие. Сочи
се, че впоследствие е образувана застрахователна щета № 470419191944772 при ЗД
„Б.В.И.Г.“ АД, извършен е оглед на МПС и са съставени опис на причинените щети,
опис на застрахователната претенция №59-01600-12835/19/20.08.2019 г. и
опис-заключение за определяне на стойност на имуществените вреди. Твърди се, че
ремонтът и отстраняването на вредите по увредения автомобил са възложени с
възлагателно писмо на доверен автосервиз „Спиди транс-07“ ЕООД, като е
определено застрахователно обезщетение, включващо стойността на отстраняването
на вредите на увредения автомобил и извършените ремонтни услуги по издадена
фактура. След извършването на ремонта и изготвен доклад е определено застрахователно
плащане за сумата от 4 463.92 лв. и с платежно нареждане от 11.09.2019 г.е
преведена по сметка на собственика на увредения автомобил в банка „Ситибанк
България“ АД. С регресна покана с изх.№ 06144/17.10.2019 г., получена на
22.10.2019 г. ищецът е поканил ответника да възстанови сумата от 4488.92 лв.,
включваща платеното застрахователно обезщетение в размер на 4 463.92 лв. и
сумата от 25.00 лв. ликвидационни разноски за обработка на претенцията. Заявява
се, че претендираната сума е частично заплатена в размер на 4 106.83 лв., като
оставала неиздължена сумата от 382.09 лв. Иска се съдът да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца неизплатената сума от 382.09 лв., ведно
със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното ѝ изплащане.
В срока по
чл.131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от „Д.з.“ АД, с който
претенцията е оспорена по основание и
размер. Не се спори, че на ищеца е заплатена сумата от 4 106.83 лв. по
получената регресна покана и се счита, че тази заплатена сума като съответства
на размера на щетите по увредения автомобил. Заявява се, че липсва
причинно-следствена връзка между всички вреди, обезщетени от ищцовото дружество
по застрахованото МПС, и процесното ПТП. Счита се, че уврежданията на ляво
странично огледало не са настъпили от процесното ПТП, тъй като не се намират в
зоната на удара между процесните автомобили, като в двустранния протокол за ПТП
от 19.08.2019 г. съприкосновението е настъпило в долната предна лява част на
влекач „Скания Р450“. Твърди се, че в двустранния протокол е отразено, че
липсват вреди по лявото странично огледало на влекач „Скания Р450“ и заради
това ответникът не е заплати на ищеца сумата за лявото странично огледало. Моли
се съдът да отхвърли иска и се претендират разноски.
Със заявление с вх.№
3008269/06.02.2020 г. ЗД „Б.В.И.Г.“ АД е депозирало пред СРС искане за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Д.з.“ АД за процесната сума от
382.09 лв., представляваща вземане по застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ за вреди от ПТП, настъпило на
19.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. На
11.02.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу посоченото лице за сумата от 382.09 лв. - вземане по застрахователна
полица № 4704180300003978 за вреди от ПТП, настъпило на 19.08.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 325.00 лв. за
сторените в производството разноски, от които 25.00 лв. за държавна такса и сумата
от 300.00 лв. за възнаграждение за адвокат. На 19.02.2020 г. е връчена
издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, на 21.02.2020 г. е подадено
възражение от длъжника по чл. 414 ГПК, с което е оспорена дължимостта на
вземанията по заповедта. В срока по чл. 415, ал.1 ГПК ЗД „Б.В.И.Г.“ АД е
предявил пред СРС иск за установяване съществуването на вземането му по
издадената заповед.
С
Определение по насрочване на делото районният съд е изготвил проект за доклад
по делото, обявен за окончателен в открито съдебно заседание от 26.10.2020., с
който е разпределил доказателствена тежест между страните по предявения иск с
правно основание чл.411 от КЗ вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД и е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните правно релевантни обстоятелства: 1) че на
19.08.2019 г. е настъпило ПТП в гр.Ловеч с участието на т.а. „Ивеко“ с рег. №
***** и т.а.„Скания Р 450“ с рег. № *****; 2) че е сключена застрахователна
полица №4704180300003978 със срок на валидност от 31.07.2018 г. до 31.07.2019
г. за имуществено застраховане „Каско“ на МПС „Скания Р 450“ с рег. № *****,
собственост на Х.А.С.; че МПС „Ивеко“ с рег. № *****, застрахован при ответника
по застраховка „гражданска отговорност“ съгласно застрахователна полица с № BG/08/118003512069 със срок на действие от 31.12.2018
г. до 30.12.2019 г.; 3) че МПС „Ивеко“ с рег. № ***** е застраховано при ответника
по застраховка „гражданска отговорност“ по силата на застрахователна полица с №
BG/08/118003512069 със срок на действие от 31.12.2018
г. до 30.12.2019 г.; 4) че във връзка с образуваната щета № 470419191944772 при
ЗД „Б.В.И.Г.“ АД е заплатено от него застрахователно обезщетение в размер на
4 463.92 лв. и 5) че в резултат на регресна покана с изх.№
06144/17.10.2019 г. „Д.з.“ АД е заплатил на ищцовото дружество сумата от
4 106.83 лв.
С двустранен констативен
протокол от 19.08.2019 г. в 14.05 часа в гр.Ловеч е удостоверено настъпило ПТП
между т.а.„Скания Р 450“ с рег. № ***** и т.а. „Ивеко“
с рег. № *****. Двете МПС представляват тирове, имат сходни височини и
габарити. Водачът на т.а. „Ивеко“ с рег.
№ ***** решил да осъществи маневра на заден ход, за да го паркира на свободно
парко място от паркинг, като при придвижването си назад с ъгловата част на дясната
задна страна се ударил в предната лява част на кабината на паркирания
т.а.„Скания Р 450“ с рег. № *****. В резултат на ПТП били засегнати предната
лява врата, лайсна над преден ляв калник, ляв калник от кабината, които щети
били описани в констативния протокол. Било е засегнато и предно ляво огледало,
разположено над увредената лявата врата от кабината на т.а.„Скания Р 450“ с
рег. № *****, като тази вреда не била описана в констативния протокол, поради
невъзприемането ѝ с оглед височината на МПС. Вредата по предното ляво
огледало на автомобила обаче била описана в заявлението на собственика му от
20.08.2019 г. до ищцовото дружество за изплащане на застрахователно обезщетение.
По другото МПС щетите били само по задния десен стоп. В съставения двустранен
констативен протокол било отразено, че ПТП е настъпило по вина на водача на т.а. „Ивеко“ с рег. № *****.
Разпитаният в
производството свидетел Н.Г.Ц., чийто показания са ценени в съответствие с
разпоредбата на чл.172 от ГПК, заявява, че е управлявал т.а. „Ивеко“ с рег. № ***** и е предизвикал ПТП
със спрелия до него т.а.„Скания Р 450“ с рег. № ***** в гр.Ловеч на паркинга на
месокомбинат. Свидетелят Ц. описва, че е дал заден ход с МПС, но се ударил в
предната лява страна на кабината на паркирания до него автомобил. Същият видял,
че са засегнати предната лява врата от кабината на МПС и левия преден калник.
Свидетелят Ц. сочи, че не възприел да е имало засегнато предно ляво огледало на
т.а.„Скания Р 450“ с рег. № *****.
Приетата в
делото съдебно-автотехническа експертиза установява, че установените щети по
т.а. „Скания Р 450“ с рег. № *****, включително и увреденото предно ляво огледало
от кабината на МПС, с оглед неговата конструкция, се намират в причинна връзка
с ПТП, предизвикано от водача на т.а. „Ивеко“
с рег. № *****. Последният субективно не се е съобразил с височината и
габаритите на управлявания от него автомобил, както и с мястото и
разположението на паркирания на т.а.„Скания Р 450“ с рег. № *****. Според заключението
на вещото лице стойността на ремонта по т.а.„Скания Р 450“ с рег. № *****
възлиза на 5 577.98 лв. към датата на ПТП по средни пазарни цени.
По правилността
на обжалваното решение:
За възникване на
регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 от КЗ е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане
между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на
МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът
следва да установи горепосочените обстоятелства при условията на пълно и главно
доказване, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното
вземане или че то е недължимо. На основание чл.45, ал.2 от ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Тежестта за опровергаване на презумпцията, с оглед разместената в
процеса доказателствена тежест за нея, е на ответника.
Въз основа на
изследваните по делото писмени доказателства и с оглед процесуалното поведение
между страните се установява, че застрахователното събитие от 19.08.2019 г.
между т.а. „Скания Р 450“ с рег. № ***** и т.а. „Ивеко“
с рег. № ***** е настъпило в срока на застрахователното правоотношение между
ищеца и собственика на т.а. „Скания Р 450“ с рег. № ***** по имуществена
застраховка „Каско“ с № 4704180300003978 със срок на валидност от 31.07.2018 г.
до 31.07.2019 г.
Доказва се по
делото, че т.а. „Ивеко“ с рег. № ***** е
застрахован относно настъпилото ПТП на 19.08.2019 г. при „Д.з.“ АД по
застраховка „гражданска отговорност“ с № BG/08/118003512069
със срок на действие от 31.12.2018 г. до 30.12.2019 г. – обстоятелство,
отразено в двустранния констативен протокол и неоспорено от ответника в
отговора на исковата молба.
Въззивната
инстанция приема, че в резултат на настъпилите имуществени вреди по т.а.
„Скания Р 450“ с рег. № ***** и по образуваната застрахователна щета, ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение за сумата от 4 463.92 лв. на основание
издадена фактура № **********/03.09.2019 г., без включване на ликвидационните
разноски от 25.00 лв. във връзка с ремонтните дейности на автосервиза „Спиди транс 07“ ЕООД, на който е
бил възложен ремонтът съгласно възлагателното писмо от 20.08.2019г. Установява
се, че след изплащането на въпросното обезщетение, ищецът е предявил към
ответника претенцията за сумите от 4 463.92 лв. и от 25.00 лв. за ликвидационни
разноски, на основание регресната покана, получена от ответника на 22.10.2019
г., като въззивникът заплатил на въззиваемия сума в размер на 4 106.83 лв.
без да е заплатил остатъка от 382.09 лв., поради липсата на причинна
обусловеност на вредите досежно засегнатото предно ляво огледало от кабината на
т.а. „Скания Р 450“ с рег. № ***** с ПТП от 19.08.2019г.
Въззивната
инстанция счита, че механизмът на ПТП между т.а. „Скания Р 450“ с рег. № *****
и т.а. „Ивеко“ с рег. № ***** се
установява от двустранния констативен протокол от 19.08.2019 г., от
съдебно-автотехническата експертиза и от показанията на свидетеля Н.Г.Ц.. Съдът
намира, че сходните по височина и габарити две МПС-та и механизмът на
настъпването на ПТП, изведен от доказателствената съвкупност и очертаната схема
в констативния протокол от 19.08.2019 г., водят до заключението, че водачът
т.а. „Ивеко“ с рег. № ***** при придвижването си назад с ъгловата част на
дясната задна страна на управляваното МПС се ударил в предната лява част на
кабината на паркирания т.а.„Скания Р 450“ с рег. № *****. Щетите от процесното
ПТП по засегнатия автомобил се изразяват в увреждането на предната лява врата,
лайсна над преден ляв калник, ляв калник и предно ляво огледало, разположено
над увредената лявата врата от кабината на т.а.„Скания Р 450“ с рег. № *****.
Те са причинени в резултат на виновните действия на водача на т.а. „Ивеко“ с
рег. № *****. Налице е доказана причинно-следствена връзка между щетите и ПТП. Неотразяването
в констативния протокол, че увреденото МПС е имало и засегнато предно ляво
огледало, разположено над увредената лявата врата от кабината на т.а.„Скания Р
450“ с рег. № *****, не изключва възможността да е настъпило такова увреждане в
резултат на същото ПТП, дори и да не е било възприето субективно от двамата
водачи с оглед височината на МПС. По делото не са налице доказателства, които
да водят до извод, че увреденото предно ляво огледало от кабината на т.а.
„Скания Р 450“ с рег. № ***** се дължи на съприкосновение с друго МПС или че
вредата е настъпила по друг начин. Следва да се посочи и че приложеният
двустранно подписан констативен протокол представлява частен свидетелстващ
документ, който се ползва с формална доказателствена сила, няма последиците на
официален удостоверителен документ и описаните в него обстоятелства могат да се
проверяват или опровергават с всички допустими по ГПК доказателства. Липсата на констативен протокол, съставен от служител на МВР,
не води до неоснователност на претенцията, щом като са налице безспорни
доказателства относно механизма на ПТП, възникналите щети по увредения
автомобил, както и причинната връзка между
вредите и застрахователното събитие. Съдът кредитира изцяло двустранно
съставения протокол, събраните писмени и гласни доказателства от разпита на
свидетеля Н.Г.Ц. и заключението по съдебно-автотехническата експертиза. СРС в
правилно приложение на материалния закон е приел, че увреденото ляво огледало
от кабината на т.а. „Скания Р 450“ с рег. № ***** е възникнало в резултат на процесното ПТП, при което са
приети за доказани правно-релевантните предпоставки, обуславящи основателността
на предявения иск. Съдът извежда и като безспорна причинната
обусловеност на вредите, настъпили от ПТП, с поведението на деликвента на
събитието, който заявява, че не е възприел да е имало засегнато ляво огледало
от кабината на т.а. „Скания Р 450“ с рег. № *****.
На основание чл.45, ал.2 от ЗЗД предвид необорването на презумпцията за вина,
съдът приема за доказано, че водачът на т.а. „Ивеко“ с рег. № ***** в лицето на
свидетеля Н.Г.Ц. е действал не само противоправно в нарушение на забраната да
не се вреди на чуждото имущество, но и виновно.
Предвид
обстоятелството, че във въззивната жалба не са изразени оплаквания досежно
стойността на претендирания размер на претенцията, то на основание чл. 269 от ГПК въззивният съд намира, че претенцията на въззиваемата страна в размер на
382.09 лв. следва да бъде уважена в пълен размер.
По изложените
съображения, съдът намира, че исковата претенция по чл.411 от КЗ е доказана по
своето основание и размер.
По изложените
съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
По разноските:
На основание
чл.273 ГПК вр. чл.78, ал.3 от ГПК, поради неоснователността на въззивната
жалба, въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 300.00
лева за процесуално представителство пред настоящата инстанция с оглед
представените доказателства за реалното му заплащане.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20258343/23.11.2020 г. по
гр.д. № 28610/2020 г. по описа на Софийски районен съд, II
ГО, 179 състав в цялост.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК: *****със седалище и
адрес на управление *** да заплати на ЗД „Б.В.И.г.“ АД, ЕИК: *****със седалище
и адрес на управление ***, пл. „*****на основание чл.273 от ГПК вр. чл.78, ал.3
от ГПК сумата от 300.00 лв. (триста лева) – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.