Р Е
Ш Е Н
И Е № 513
гр. Стара Загора,
09.12.2020г
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публично съдебно заседание на седми декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА ТАБАКОВА
при секретар Николина Николова
и с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия БОЙКА ТАБАКОВА административно дело № 674 по
описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба от „Д4“ ДЗЗД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Стара Загора, ул.“Кольо Ганчев“ № 65, ет.1 чрез управителя Д.Т.П. против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №
ФК-618-0075304/ 12.10.2020г на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в
ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект книжарница „Атлантик“, находяща се в
гр. Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № 75, стопанисван „Д4“ ДЗЗД и забрана
за достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал.1 и чл. 187,
ал.1 от ЗДДС. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради постановяването
й при допуснати процесуални нарушения, в противоречие с целта на закона и
принципа за съразмерност. Изложени са доводи за липса на правна квалификация на
фактите в съставения протокол, поради което те не са послужили като основание
за образуване на административнонаказателно производство за нарушение по чл.186
от ЗДДС. Според жалбоподателя наложената ПАМ преследва цели, различни от
предвидените в чл.187, ал.4 от ЗДДС, тъй като не е издадено наказателно
постановление. Счита, че административният орган е действал и в нарушение на
чл.6 от АПК, защото не са събрани доказателства за системно нарушаване на реда
за отчитане на продажбите. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и
прекратяване на административнонаказателното производство.
Ответникът
по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
П. в представено по делото писмено становище и в съдебно заседание оспорва
жалбата като неоснователна. Излага подробни доводи за законосъобразност на
оспорената заповед и неоснователност на оплакването за липса на мотиви относно продължителността
на срока на наложената ПАМ. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200лв.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На
06.10.2020г. служители на ЦУ на НАП в 12:25ч са извършили проверка на търговски
обект – книжарница „Атлантик“, находяща се в гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон
Велики“ № 30, стопанисван от „Д-4“ ДЗЗД. При извършване на контролна покупка на
1 бр химикал и 1 бр острилка на обща стойност 2.35лв, платена в брой на лицето Д.Т.П.-управител
от проверяващата В.Б. преди легитимацията й, не е издаден фискален касов бон от
работещото в обекта ФУ модел DATEX DP
25, с рег.№ в НАП 4219376, ФУ DT
524980 и ИН на ФП 02524980, нито от кочан с ръчни касови бележки. Констатациите
от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка сер. АА №
0075304 от 06.10.2020г., съставен на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс. На „Д-4“ ДЗЗД е съставен АУАН № F575191 от 14.10.2020г за
нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин /Наредба Н-18/ 13.12.2006г на МФ/ във връзка с чл. 118, ал.
1 от ЗДДС.
С
обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-618-0075304/ 12.10.2020г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП поради установеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/ 13.12.2006г на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б. "а" от ЗДДС е разпоредено
прилагането на ПАМ – запечатване на търговския обект – книжарница „Атлантик“,
находяща се в гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ №30, стопанисван от
„Д-4“ ДЗЗД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Със заповедта също
така е указано на дружеството да отстрани наличните стоки в обекта и
прилежащите му складове до определената дата на запечатване. Заповедта е
връчена на представляващия „Д-4“ ДЗЗД Д.П.на
19.10.2020г., а жалбата срещу нея е подадена на 30.10.2020г в съда.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустимо като
подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, се явява частично основателна.
С оспорения индивидуален
административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по запечатване
на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на
чл.186 ЗДДС, ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е
предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на
подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателства Заповед №
ЗЦУ – 1148/ 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на
основание чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция за приходите,
чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на
отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни
дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централното
управление на Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане
на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л. 20 от делото/.
Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В
достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за
вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата
на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са
описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на
налагане на административната мярка с отразяване на информация за дата, място
на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за неотчетени
посредством издадена фискална бележка търговски продажби. Отделни мотиви са
изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и
забраната за достъп до него. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са
изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК,
за постановяване на мотивиран административен акт. Не се установяват и
допуснати в хода на административното производство нарушения на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените.
Заповедта съответства на
материалноправните разпоредби и целта на закона. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а
наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от
лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.
25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с
първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова
бележка се издава при извършване на плащането. От цитираните разпоредби може да
се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на
задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка
или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на
обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ "запечатване на обект и
забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока
на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е.
при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1
израз "до 30 дни".
Видно от данните по делото, при
извършената проверка на 06.10.2020г. на търговски обект – книжарница „Атлантик“,
находяща се в гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № 30, стопанисван от
„Д-4“ ДЗЗД, е констатирано, че се реализира продажба без издаване на касова
бележка предвид извършената контролна покупка без издаден фискален касов бон. Протоколът
от проверката, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в
кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за
извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Протоколът е съставен
в присъствието на Д.П.– управител на дружеството, който е присъствал по време
на проверката и го е подписал без заявени резерви и възражения. А установяването
на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ на
дружеството като задължено от закона лице да спазва реда за отчитане на
продажбите от търговската му дейност.
При тези факти предвидените в закона
предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС се установяват по безспорен
и несъмнен начин. Както бе посочено, след като е констатирано нарушение на реда
за отчитане на продажбите в търговския обект органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност на преценка
дали да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка или не.
Видно от изложените мотиви, мярката цели да постигне промяна в начина на
извършване дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е
правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска. В
случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на
принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
принудителна административна мярка "запечатване на обект" е насочена
към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на
постановяването й дружеството не е преустановило дейността си в търговския
обект, т. е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение,
свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. В случая издадената
заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от
правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения.
Единствената преценка, която
административният орган трябва да направи, е по отношение на срока на принудителната
административна мярка. С процесната заповед е
постановено запечатване на търговския обект за срок от 14 дни, а максимално
предвиденият в закона срок е до 30 дни. Органът е определил по-къс срок от
средно предвидения в закона, но не е съобразил особеностите на констатираното
нарушение в изрично изложените мотиви. Не са отчетени ниската стойност на стоката, за която не е
издадена касова бележка, липсата на данни за предходни нарушения от същия
характер и липсата на разлика в касовата и фактическата наличност. Не е извършена и обективна преценка за
наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на
обществен интерес от налагане на мярката. Съгласно чл.6, ал.3 от АПК в
случаите, когато се засягат права на граждани или организации, прилагат се
онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига
целта на закона. В случая след като нарушението е констатирано за първи път и
са налице обективни данни за инцидентен характер на деянието, то степента на
обществена опасност не е достатъчно висока, така че наложената ПАМ със срок 14
дни, макар определен към средата на 30-дневния възможен срок, да се явява
съразмерна, респективно законосъобразна. При избора на срока на ПАМ са
засегнати прекомерно правата и интересите на дружеството. С оглед събраните
данни за поведението на дружеството и предприетите при него мерки във връзка с
финансовата му дисциплина, целта на закона и интересите на държавата и
обществото биха могли да бъдат постигни и с прилагане на по-благоприятна мярка
в частта на определения й срок на действие. Продължителността й от 14
дни не е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси
на дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане. Поради това оспорената заповед за
налагане на ПАМ следва да се измени в частта за определения срок от 14 дни на 3
дни /Решение № 14407/ 20.11.2020г по адм. дело № 7045/2020г на ВАС/. В
останалата част жалбата на дружеството е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Неотносимо към преценката за
законосъобразността на ПАМ е наличието или липсата на издадено към момента на
налагането й наказателно постановление, като този извод следва пряко от
разпоредбата на чл. 186, ал.1 ЗДДС. Визираната норма изрично уточнява, че ПАМ
се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. С оглед на
това в настоящото производство съдът няма правомощие да прекратява образуваното
с АУАН № F575191 от 14.10.2020г административнонаказателно
производство.
Предвид изхода на делото в
полза на Националната агенция за приходите – юридическото лице на бюджетна
издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал
оспорения акт, на основание чл.143, ал.4 от АПК следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв, определен в съответствие с чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37
от Закона за правната помощ /Решение № 13875/ 10.11.2020г по адм.д. № 5114/2020г
на ВАС/.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалба от „Д-4“ ДЗЗД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Кольо Ганчев“
№ 65, ет.1 Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-618-0075304/
12.10.2020г, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“–Пловдив при ЦУ на
НАП, в частта, в която е определен срока на мярката, от 14 /четиринадесет/ дни
на 3 /три/ дни.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д-4“ ДЗЗД гр.Стара
Загора в останалата част като неоснователна.
ОСЪЖДА „Д-4“ ДЗЗД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Стара Загора, ул.“Кольо Ганчев“ № 65, ет.1 да заплати на
Националната агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул. "Княз
Дондуков"№ 52, сумата 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: