№ 169
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно търговско
дело № 20215001000606 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260245 от 03.06.2021 г., постановено по т. д. № 248/2020 г.,
Пловдивският окръжен съд е решил следното:
„ОТХВЪРЛЯ предявения от АС. В. К. против Г. ф. иск за заплащане на
сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на сестра му З. В. К.,
настъпила при ПТП, осъществено при следните обстоятелства: на 16.12.2019
г., около 12.20 часа З. Г. Ш., управлявайки л. а. марка Ф., с рег. № *********
по път I - 8 км.201 + 000, при разклона за село М. К., Община П., причинява
ПТП, при което настъпва смъртта на З. В. К., ведно със законната лихва от
06.04.2020 г, до окончателното изплащане“.
Ищецът АС. В. К. е бил осъден, да заплати на Г. ф. сумата 180 лева –
разноски по делото, а решението е било постановено при участието на ЕНЧ.
ЗДР. Ш., чрез неговия законен представител ЕЛ. Й. СТ., като трето лице
помагач, привлечен от ответника Г. ф..
1
Решението се обжалва от АС. В. К., с подробни съображения за неговата
неправилност.
Ответникът по жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.
Третото лице помагач е без становище.
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на
страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
Първият спорен въпрос по делото е, дали и доколко ищецът АС. В. К., като
брат на загиналата при катастрофата от 16.12.2019 г. З. В. К., е имал право на
парично обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в
предявения пряк иск по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „б“ КЗ.
Отговорът е отрицателен.
Разпитаните в съдебното заседание от 03.02.2021 г. (л. 349 и сл.) свидетели
Ю. А. З. и Д. Р. Д. са установили, че А. бил подпомаган финансово от сестра
си з., която последните години работела в чужбина и са преразказали
впечатленията на други хора, за това, колко тежко му се отразила вестта за
неочакваната и смърт. И двамата свидетели не са виждали ищеца от почти
три години, откакто на 26.07.2018 г. А. започнал да изтърпява първата си
присъда с наложено му наказание „лишаване от свобода“ (вж. У-ние вх. №
271059 /30.03.2021 г., л. 379). Разпитаните в същото съдебно заседание
свидетели Е. Г. Ш. и К. Г. С. също са потвърдили голямата лична
самостоятелност и на практика ежедневно несвързания с най-близките и
роднини начин на живот на нелепо загиналата сестра на ищеца, вж. и У-ние
№ 104600/29.03.2021 г. на ОД МВР - П., Сектор „Б. д. с.“ (л. 394), за
задграничните пътувания на з. К.а от 2016 г.
При тези събрани в процеса доказателства, преценката на настоящата
инстанция е, че ищецът не е бил материалноправно легитимиран да получи
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на сестра
му З. В. К. и това заключение е в съответствие с разрешението, дадено в
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК. Според тълкувателното решение, материално легитимирани в
гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4
от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.09.1969 г. на Пленума на
2
Върховния съд, както и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.
В процеса е била установена наистина близката връзка на ищеца с ненадейно
загиналата му сестра, но традиционната близост и емоционална привързаност
между брат и сестра нямат признаците на онова изключение от общото, само
което – според задължителното за съда тълкувателно решение – би позволило
присъждане на търсеното застрахователно обезщетение. Липсват
релевантните факти, очертани в мотивите на тълкувателното решение, които
да са свързани със съществуването на особено близка привързаност между
ищеца и ненадейно загиналата му сестра, при която нейната смърт да е
причинила на ищеца морални страдания с интензитет, надхвърлящ
обичайния.
Преценката на Апелативния съд е, че материалните предпоставки за
уважаване на иска са липсвали и заявената осъдителна претенция не е можело
да бъде уважена.
На осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, обжалваното решение – като правилно – ще следва
да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните
мотиви на Пловдивския окръжен съд.
Разноски за ответника по жалбата – като недоказано направени – не следва да
се присъждат.
Затова Пловдивският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260245 от 03.06.2021 г., постановено от
Пловдивския окръжен съд по т. д. № 248/2020 г.
Настоящото решение е постановено при участието на ЕНЧ. ЗДР. Ш., ЕГН
**********, чрез неговия законен представител ЕЛ. Й. СТ., ЕГН **********,
като трето лице, привлечен от Г. ф. – С., БУСТАТ *********.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4