Присъда по НЧХД №482/2024 на Районен съд - Смолян

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №12/24.03.2025 г.
ПО НЧХД №482/2024 г. на РС СМОЛЯН

Подсъдимият К. П. П. ЕГН ********** от гр.Смолян е предаден на съд
по тъжба, подадена от Т. И. Ч. ЕГН ********** от гр.Смолян по обвинение за
извършено престъпление по чл.130, ал.1 НК, за това, че на 19.04.2024г., около
13.00 часа, в град Смолян, на ул. *, пред магазин „*“, избутал Т. И. Ч. на
земята, след което му нанесъл два удара /ритници/ с крак в областта на лицето,
с което му причинил телесна повреда, изразяваща се в счупване на носни
костици, разкъсно контузна рана в областта на главата, кръвонасядания и
охлузвания в областта на главата, контузия на главата, кръвонасядане на левия
горен крайник и мозъчно сътресение.
Предявен е и граждански иск за обезщетение на причинени
неимуществени вреди - болки и страдание, вследствие на престъплението в
размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от 19.04.2024г. до
окончателното изплащане на сумата.
Т. И. Ч. – частен тъжител и граждански ищец, се явява в с.з. От негово
име повереникът му адв.В.* поддържа тъжбата и гражданския иск, навежда
доводи и представя доказателства за виновността на подсъдимия, за
претърпените от частния тъжител болки и страдания в резултата на деянието.
Подсъдимият К. П. П. се явява в с.з. лично и със защитник адв. С. М.,
дава обяснения, не се признава за виновен. Защитникът пледира за
оправдателна присъда с доводи, че подсъдимият К. П. П. е действал при
условията на неизбежна отбрана, защитавайки своята и на баща си телесна
неприкосновеност във възникналото сбиване с братята Т. и * Ч.и. Оспорва
предявения граждански иск, както по основание, така и по размер.
За да се произнесе с приложената присъда, след анализ на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следната
фактическа обстановка:
Частният тъжител Т. Ч. и подсъдимия К. П. се познават, тъй като са
израснали в съседство в района на * на ул.* в гр.Смолян. Отношенията между
семействата им се влошили през последните години, заради спор между
техните майки.
На 19.04.2024 г. около 13,00ч. тъжителят Т. Ч. пристигнал с автомобила
си пред блока, в който живеят майка му и брат му - свидетеля * Ч., на ул.* №
*. С него била свидетелката * *, с която живее на семейни начала и нейното
двегодишно дете. Тъжителят Т. Ч. разговарял с брат си и му предал поръчан
ключ. Тръгвали си и свидетелката * * вече се била качила с детето в
автомобила на тъжителя, когато от паркиран наблизо бус слезнали
подсъдимият К. П. и неговият баща свидетеля * П., които се запътили към тях.
Подсъдимият К. П. се прибилжил непосредствено до тъжителя Т. Ч. и
1

потърсил обяснение защо е правил забележка на майка му. Последният му
казал да не го занимава с глупости, но подсъдимият К. П. започнал да го
блъска с гърди. В това време до свидетелят * П. заявил на тъжителя, че
напоследък създава проблеми, на което свидетелят * Ч. отговорил: „Какви
проблеми, той даже тук на махалата не живее.“. Подсъдимият К. П. изблъскал
тъжителя Т. Ч. на земята. В това време свидетелят * П. сграбчил свидетеля *
Ч. отзад за ръката, поради което последният го хванал за якето и го съборил на
предния капак на наблизо паркиран автомобил. Свидетелят * Ч. тръгнал към
брат си и подсъдимия, но получил удар в гърба от свидетеля * П., който не
очаквал, паднал на земята, станал отново и сграбчил нападателя си.
След повалянето на тъжителя Ч. на земята, той си ударил главата в
паркиран до неговия автомобил. Понечил да се изправи, но в този момент
подсъдимият К. П. му нанесъл последователно два удара с крак в главата -
ритници. От челото на Т. Ч. започнала да тече кръв. Първоначално не мърдал,
но след това се изправил и започнал да попива кръвта с кърпи. Вторият от
нанесените му от подсъдимия П. ритници бил възприет от свидетеля * Ч.,
който на висок глас попитал брат си „къде е бухалката“.
Подсъдимият П. се отправил към баща си и свидетеля * Ч. и двамата с *
Ч. започнали да се бият. Свидетелят * П. понечил да ги разтърве, но след като
се изправил свидетелят * Ч. го блъснал надолу през шкарпата до магазина.
След това взел камък и заявил, че ще го убие. Попречил му подсъдимият К.
П., който го хванал за дрехите. Междувременно със служебен автомобил по
пътя покрай тях минал свидетелят Т. Г., който възприел част от случилото се.
Свидетелката * * се развикала да помогне, и именно той разтървал
подсъдимия К. П. и свидетеля * Ч.. Обадил се на тел.112. Дошъл екип на
спешна помощ, който закарал свидетеля * П. на носилка до линейката, а
впоследствие до болницата. Изпратените на сигнала полицейски служители
приканили участниците в конфликта да дадат писмени обяснения. Свидетелят
* Ч. и подсъдимият К. П. били задържани в полицията. Тъжителят Т.Ч. бил
закаран до бърза помощ от свидетелката *.
На тъжителя в спешния кабинет на смолянската болница напарвили
множество изследвания. Пострадалият бил прегледан, както от д-р *- дежурен
лекар, от д-р * - травматолог, от д-р * * - невролог. Направено било изследване
със скенер от д-р П.*. Видно от лист за преглед на пациент в СО № 003*07
издаден на 19.04.2024г. в 17,07ч. от МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД гр.
Смолян в графа анамнеза е отбелязано: „Пострадал по време на сбиване. С
разкъсно-контузна рана на носа и лява вежда. “; Основна диагноза:
„Множествени открити рани на главата.“. В допълнителен лист за преглед на
пациент в СО към МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД гр. Смолян № *издаден
на 19.04.2024г. било отразено, че била поставена диагноза разкъсно-контузна
рана в областта на лявата орбита, охлузвания по носа, контузия на главата;
както и че се касае се за пациент след нанесен побой.
През следващите дни пострадалият Т. Ч. не се чувствал добре, имал
2

световъртежи, гадене, боляла го главата. Не можел да спи. Лежал, до тоалетна
го придружавала свидетелката *. От лист за преглед на пациент в СО № *
издаден на 20.04.2024г. се установява, че в деня след инцидента отново
посетил спешния кабинет с оплакване от главоболие и замайване. Поставена
му била диагноза постконтузионен синдром. Под очите му се появили отоци и
синини. Посетил личния си лекар д-р * на 22.04.2024 г. и бил посъветван да се
снабди със съдебномедицинско удостоверение. Затова на 23.04.2024г. пътувал
до Медицински университет гр.Пловдив. Закарал го свидетелят В.*.
От съдебномедицинско удостоверение № 498/2024 г издадено на
23.04.2024г. в 10,25ч. от д-р * * * - лекар в * се установява, че на тъжителя Т.
И. Ч. са причинени следните травматични увреждания: счупване на носни
кости. разкъсно - контузна рана в областта на главата. кръвонасядания и
охлузвания в областта на главата. контузия на главата. кръвонасядане на левия
горен крайник. В СМУ е посочено, че описаните травматични увреждания са
причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет и/или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и
време да са възникнали така, както съобщава освидетелстваният в
предварителните сведения- ритан с крак на улицата в лицето от познато за
него лице. Било причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и 129 от НК.
От направеното допълнение на СМУ на 09.05.2024год. в 13,30часа на
Т. Ч. е било причинено и: мозъчно сътресение. Било посочено още, че
описаното травматично увреждане е причинено по механизма на удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да
са възникнали така, както съобщава освидетелстваният в предварителните
сведения. Сътресението на мозъка, което е протекло със степенно
разстройство на съзнанието (зашеметяване) без данни за пълна загуба на
съзнание до степен на травматична кома в удостоверението е записано, че се
преценява като довело до разстройство за здравето извън случаите на чл. 128
и 139 от НК.
Видно от приложената към пр.пр. №1082/2024 г. на РП Смолян
характеристична справка на тъжителя Т. Ч., освен * на *а компания, той е *.
От представените снимки от електронни медии се установява, че в това си
качество е участвал в редица богослужения през месец май, а именно: на
03.05.2024 г. - в храм *, на 05.05.2024 г. - на празника *, на 06.05.2024 г. - *, на
11.05.2024 г. - на водосвет в параклис „Св.*“ в лъкинското село *,на 21.05.2024
г. - на водосвет в параклис „* в двора на военното поделение гр.Смолян, на
12.06.2024 г. – в храм * с.*, на 23.06.2024 г. - на празника *, на 24.06.2024 г. - в
храм „*, на 07.07.2024 г.- в храм „Св.*“ гр.Смолян.
По повод на сбиването травматични увреждания получил не само
тъжителят Ч., но и подсъдимият К. П., както и свидетелите * Ч. и * П.. От
съдебномедицински удостоверения №№15/19.04.2024 г., 16/19.04.2024 г,
18/19.04.2024 г издадени от д-р * *- съдебен лекар, се установява, че на * П.
3

при блъскането на 19.04.2024 г. било причинено: контузия на долната част на
гърба и таза. Контузия на лява лакътна става. Контузия на гръдния кош вляво.
Кръвонасядания на лява лакътна става и лумбално- разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.
На подсъдимия К. П. било причинено: Контузия на главата. Мозъчно
сътресение. Охлузване по горните крайници. Кръвонасядане по долния клепач
на ляво око- разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.
На свидетеля * Ч. било причинено: Кръвонасядане по клепачите на
ляво око, охлузване на лява ушна мида, охлузване на лява лакътна става и
дясна гривнена става, кръвонасядане в лява хълбочна област- болки ли
страдание без разстройство на здравето.
От заключението по съдебно-медицинската експертиза се установява,
че при инцидента станал на 19.04.2024год. около 13,00часа в гр. Смолян на
тъжителя Ч. било причинено: мозъчно сътресение. контузия на главата.
счупване на носни кости. разкъсно - контузил рана над вътрешният ъгъл на
лявата вежда. кръвонасядания по клепачите на двете очи и по гърба на носа в
горната трета. охлузване по гърба на носа в горната трета. кръвонасядане на в
областта на левият лакът. Описаните травматични увреждания са причинени
по механизма на удар със или върху твърд тъп предмет или неговото
тангенциално действие, и възможно същите да са получени по начина, който
съобщава пострадалият в тъжбата, а именно при нанасяне на удар с крак в
областта над вътрешният край на лявата вежда към основата на носа и при
падане на земната повърхност удар в нея на лявата лакътна става.
В заключението се сочи още, че непосредствено след инцидента
пострадалият е изпитвал от леки на моменти до умерени по сила и интензитет
болки и страдания, които постепенно в хода на оздравителния и впоследствие
в хода на възстановителният процес, постепенно са затихвали до пълното им
изчезване след тяхното приключване. Оздравителният процес е траел около
25-30 дни, а възстановителния- 2-3 месеца.
Съдът кредитира заключението изготвено от вещото лице д-р М.Б. по
изслушаните СМЕ, като обосновано и компетентно. В с.з. вещото лице
пояснява, че телесните увреждания констатирани от него по главата на
тъжителя Т. Ч. е възможно да са нанесени с най-малко един ритник, но е
възможно да са причинени от няколко ритника. Посочва, че ударът, който е
причинил счупването и кръвонасядането в областта на носа и разкъсно-
контузната рана на веждата, е възможно да е станал при нанасяне на удар и с
ляв, и с десен крак при положение, в което главата на пострадалия се е
намирала с лице към кракаи на разС.ие 40-50 см. от земята. Сочи, че травмите
по главата на Ч. по своята съвкупност не могат да се причинят от удар в кола, а
евентуално при два такива и то в изпъкнала повърхност на кола. Сочи, че
описаните увреждания в двете СМУ издадени от д-р * на тъжителя са налице,
но са написани по-обобщено от колегата му.
Свидетелят * П. и подсъдимият К. П. подали жалба до РП Смолян, въз
4

основа на която била образувана приобщената към доказателствата по делото
преписка вх.№1862 ЗМ 200/2024г на РУ Смолян, пр.пр.№1862/2024 г. на РП
Смолян. Полицейската проверка приключила с постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 27.08.2024 г. на зам.-районния прокурор
В.*. Във връзка с обаждането на свидетеля Г. на тел.112 и изпращането на
полицейски патрул на мястото на сбиването била образувана и полицейска
преписка №ЗМ 167/2024 г. на РУ Смолян, пр.пр.№960/2024 г. на РП Смолян,
приобщена по делото, която също приключила с постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 10.06.2024 г. на районния прокурор на РП
Смолян Т.*.
Изведената фактическа обстановка се потвърждава от доказателствата
по делото, писмените такива: съдебно медицинско удостоверение №
498/2024г., издадено от специалист съдебен лекар при УМБАЛ „Св. *“ ЕАД
гр. Пловдив, ведно с допълнение към същото от 09.05.2024г., 3 броя болнични
листове за временна неработоспособност, Епикриза от хирургично отделение
при * гр. Смолян, 20 броя амбулаторни листи за прегледи при личен лекар и
специалисти, ведно с резултати от назначени образни изследвания,
съдебномедицински удостоверения №№15/19.04.2024 г., 16/19.04.2024 г,
18/19.04.2024 г издадени от д-р * *, публикации в електронни медии за
църковни празници съдържащи снимки, пр.пр.№1082/2024 г. на РП Смолян и
пр.пр.№960/2024 г. на РП Смолян и др.
По делото се събраха противоречиви гласни доказателствени
източници относно случилото се на 19.04.2024 г. От една страна това са
обясненията на подсъдимия К. П. и показанията на свидетелите * * и * П., а от
друга - показанията на свидетелите * *, * Ч. и Т. Г..
Версията на подсъдимия не може да бъде кредитирана, съдът я
приема за защитна теза. Подсъдимият К. П. не отрича, че на 19.04.2024 г.
слезнал от колата, за да говори с тъжителя Т. Ч. да преустанови разправиите с
майка му, но сочи, че Т. Ч. и брат му му налетели да го бият. Твърди, че първо
повалили баща му свидетеля П.П., и подсъдимият бил принуден да се
защитава. Обяснява, че не е ритал пострадалия Т. Ч. в главата, залитнал, но
падайки, хванал Т. и * Ч.и и ги съборил на земята със себе си. В същото време
признава, че им нанасял удари, видял, че тъжителят има кръв по лицето. Съдът
кредитира обясненията на подсъдимия единствено в частта, в която признава,
че той е инициирал разговор с тъжителя и го приближил.
С обясненията на подсъдимия в една част кореспондират показанията
на свидетеля * *. Той сочи, че видял, че * Ч. и Т. Ч. нападат подсъдимия К. П.,
повалили го и той паднал по гръб, а свидетелят * П. слезнал от буса, за да ги
радели, но * Ч. го бутнал и той паднал върху паркиран в близост автомобил.
След това подсъдимият, тъжителят и свидетеля * Ч. отново се сбили и
свидетелят П.П. се изправил, за да ги раздели, но свидетелят Г.Ч. го хванал и
хвърлил по стълбите надолу. Тогава свдетелят сочи, че Г.Ч. взел голям камък,
който искал да хвърли върху него, като заявил, че ще го убие, но подсъдимият
5

застанал пред баща си, за да го предпази. Г.Ч. не хвърлил камъка. Свидетелят
* твърди, че на полицията се обадил техния съсед свидетелят Т. Г., който го
попитал ( него-*) защо не се намеси. Видял, че Г. помогнал с каквото може,
вкл. за пренасянето на свидетеля * П. с носилка до линейката. Видял, че там
има жена, която давала на Т. Ч. кърпички, с които попивал къвта от носа си, не
е виждал дете.
Свидетелят * * излага, че не бил установен от полицаите пристигнали
на сигнала като очевидец, не искал да се меси в скандала, защото е с условна
присъда за шофиране след употреба на алкохол. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля *, защото присъствието му не е възприето, нито от
участниците в сбиването, нито от свидетеля Г., който безспорно е бил на
място. Последният категорично отрича да е видял там свидетеля * и да е
разговарял с него. Обяснението на свидетеля * * за липсата на съпричастност
към участниците в побоя негови съседи е нелогично и неправдоподобно,
доколкото с оказването на помощ, подаването на сигнал на тел.112 и
свидетелстване пред полицаите пристигнали на място за него не биха могли да
произтекат неблагоприятни последици, заради това, че е осъждан.
Свидетелят * П. твърди, че когато сина му - подсъдимият К. П. отивал
към буса паркиран до кошовете пред магазина, тъжителят Т. Ч. и свидетелят *
Ч. тръгнали към него (сина му) и започнали да го бутат. Самият той -
свидетелят * П. отишъл да ги раздели, но свидетелят Г.Ч. го повалил на земята
до един автомобил. След това тъжителят Т. Ч. и свидетелят * Ч. започнали да
налагат сина му. Подсъдимият бутнал тъжителя Т. Ч., който паднал до една
кола. К. П. натиснал Г.Ч. и той (свидетелят П.) започнал да дърпа сина си, за
да ги раздели. К. П. и * Ч. се изправили, след което последният го бутнал от
шкарта и той (свидетелят П. паднал по гръб на бетонната площадка отдолу. В
това време свидетелят Ч. започнал да вика на тъжителя: “Къде са ключовете
от таксито? Дай ги да взема бухалката.“. Свидетелят П. разказва, че
свидетелят Г.Ч. не взел бухалка, но взел едни камък, скочил долу при него и
заявил: “Сега ще те утрепя“, но подсъдимият К. П. скочил долу, за да го
предпази. В това време дошъл свидетеля Т. Г. и предложил да викне полиция.
Сочи, че по самия него и по сина му- подсъдимия П., нямало кръв. На мястото
на спречкването не видял друг освен Т. Г.. Съдът кредитира показанията на
свидетеля П. частично. Следва да се има предвид, че като баща на подсъдимия
той се явява заинтересован от изхода на делото. Показанията му съдът
кредитира единствено относно нанесените по отношение на него самия удари,
но не и в останалата част. Например разказаното от него за началото на
конфликта е в противоречие с изложеното от сина му подсъдимият П. в
обясненията му, в които признава, че пръв е потърсил контакт с Т. Ч..
Напротив свидетелят * П. заявява, че братята Ч.и тръгнали към сина му и
започнали да го бутат.
Свидетелят Г.Ч. сочи, че когато изпращал брат си, приятелката му
свидетелката * * и нейното дете до автомобила им, паркиран пред блока, в
който живее, видял подсъдимия К. П. и неговия баща свидетелят * П. в буса
6

им паркиран пред кошовете. В момента в който подал детето на свидетелката
*, която се била настанила в автомобила, към тях тръгнали подсъдимият К. П.
и баща му. Подсъдимият попитал Т. Ч. какви забележки е правил на майка му,
на което тъжителят отговорил да не го занимава с глупости. Свидетелят * Ч.
твърди, че тогава подсъдимият започнал да бута брат му с гърди и да го
заплашва. Т. Ч. още веднъж го помолил да се съобразява, защото ги гледа
двегодишно дете. Тогава се намесил свидетелят П., който се обърнал към
тъжителя с думите: “Т.е, ти започваш да правиш много проблеми.“, а когато
самият той (свидетелят * Ч.) се прибилжил към К. П. да изясни проблема,
свидетелят П. го сграбчил отзад за ръката, затова се обърнал, хванал го за
якето и го „тръшнал“ на предния капак на паркиран в близост автомобил. Тъй
като подсъдимият и тъжителят, вече се били сбили, свидетелят * Ч. излага, че
тръгнал да ги раздели, но свидетелят П. го блъснал в гръб и паднал. Отново
сграбчил свидетеля П. и в този миг видял, че брат му вече е повален на земята,
изправя се на коляно, но подсъдимият К.П. му нанася удар от метър и
половина със засилка с левия крак(боц). Изритал го в главата, сякаш е
футболна топка. Свидетелят * Ч. сочи, че видял как главата на брат му се
забива в бронята на автомобил паркиран наблизо. Видял също, че тъжителят
изгубил съзнание, поради което блъснал свидетеля П.П. по стълбите надолу.
Подсъдимият К. П. скочил и опитал да му нанесе удари, но се предпазил.
Свидетелят Ч. твърди, че свидетелят Г. ги разделил. Признава, че е питал
„къде е бухалката?“, но отрича да е вдигал камък над главата си.
За брат си свидетелят Ч. сочи, че заради претърпените травми в
следващите дни не можел да ходи; свидетелката * го водела до тоалетната,
имал световъртежи, лежал, вкл. и в болница за вливки, не можел да полага
труд, правили му скенер, посещавал невролог, от удара по носа му избили
синини под очите.
Свидетелят Ч. обяснява, че конфликта между семействата е започнал
от случай, при който майка му пазарувала в магазина на П.и, но по грешка
платила с 50 евро вместо с 50лв. След като разбрала се върнала веднага в
магазина и поискала да й върнат още 50 лв., но майката на подсъдимия й се
скарала и не признала за грешката. Съдът кредитира показанията на свидетеля
Ч., тъй като кореспондират с показанията на свидетелката * и заключението
по СМЕ относно механизма на причиняване на телесната повреда на Т. Ч.-
най-малко с един ритник. Съдът ги кредитира и поради това, че свидетелят
признава и собствената си противоправна деятелност. Показанията му не
следва да се кредитират единствено в частта, в което сочи, че не вдигна камък
след като бутнал свидетеля П. от шкарпата, доколкото за това обстоятелство се
събраха еднопосочни доказателства в обратен смисъл.
Свидетелката * * твърди, че преди сбиването, с тъжителя, с когото
съжителства, и детето й, били пред блока, в който живеят майката на Т.Ч. и
неговия брат, но бързали, защото били заети с организацията за рождения ден
на детето на следващия ден. Точно се качила в колата с детето, когато чула, че
някой вика тъжителя. Към него се приблжил висок млад мъж- непознатия за
7

нея дотогава подсъдим К.П.. Тъй като бързали, тъжителят му казал да не го
занимава с глупости. Подсъдимият К.П. обче го бутнал напред и Т.Ч. паднал и
си ударил главата в насрещния автомобил. Свидетелката * сочи, че излязла от
автомобила и видяла как Т. Ч. се опитвал да стане, но подсъдимият го изритал
с крак в лицето. В момента, в който тъжителят се опитвал да надигне глава,
подсъдимият К.П. го изритал втори път в главата. Свидетелката * излага, че
започнала да тече обилно кръв, Т.Ч. бил паднал на земята и не мърдал,
помислила, че „си е отишъл“. Забелязала, че по улицата се движи бял бус и се
развикала за помощ. Именно човекът с буса, за когото разбрала, че се нарича
Томо, се обадил на тел.112. Сочи, че в началото на конфликта бащата на К.П.
дръпнал * Ч., * се обърнал и го бутнал. Спомня си, че свидетелят * Ч. казал, че
има бухалка в колата; видяла, че последният бутнал свидетеля П.П. по
стълбите пред магазина, че * Ч. вдигнал камък над главата си.
Според показанията на свидетелката * кръвта от раната на главата на
Т. Ч. не спирала, затова го откарала в спешно отделение, където го шили,
правили му много изследвания. Твърди, че 2-3 месеца Т.Ч. бил в болнични,
приемали го няколко пъти в болница. Имал световъртежи, силно главоболие,
не можел да се храни. Тъй като отпреди това имал проблем с кръвното
налягане, то не прекъснато се променяло и тя по цели нощи го мерила, в
първите дни го придружавала до тоалетната. Имал охлузвания и по ръката.
Бил син заради получилия се отток под очите, не можел да се храни. Съдът
кредитира показанията на свидетелката * изцяло, тъй като те кореспондират с
показанията на свидетеля * Ч. и заключението на вещото лице д-р Б. по СМЕ
относно механизма, по който е нанесена леката телесна повреда на тъжителя.
Действително, както * Ч., така и свидетелката * са заинтересовани от
изхода на делото, поради близките отношения с тъжителя, но както вече беше
отбелязано показанията им се подкрепят от други доказателства и най-вече от
показанията на свидетеля Г., затова съдът като цяло ги кредитира.
Свидетелят Т. Г., живущ в същия квартал, пътувал със служебен
автомобил на 19.04.2024 г. по обед, когато забелязал, че нещо се случва до
кошовете. Забелязал, че * Ч. и К. П. били прави и се биели, но след това били
на земята, свидетелят Г.Ч. не можел да се бори, защото подсъдимият го бил
хванал. Изправили се, обиждали се и се псували, заплашвали се кой на кого ще
нанесе по-голям бой. След това свидетелят Г.Ч. бутнал свидетеля П.П. от
шкарпата. Свидетелят Т. Г. разказва, че през това време тъжителят Т.Ч. бил
отделно от тази група, от челото му капела кръв и го бършел. Сведетелят Г.
признава, че не видял кой е ударил Т.Ч., но той му казал, че е ритнат. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля Г., тъй като той не е
заинтересован от изхода на делото, присъствието му е било възприето от
участниците в конфликта, бил е установен от пристигналите на място полицаи
като свидетел и от него са снети двукратно писмени обяснения. Именно на
неговите показания и тези на свидетелите * и Ч. съдът основа изводите по
фактите.
8

Съдът кредитира изцяло като непротиворечиви показанията на
свидетеля *, който сочи, че двукратно е превозвал със своя автомобил
тъжителя до гр.Пловдив за прегледи.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено от правна страна следното:
Съдът счита, че с деянието си от обективна страна подсъдимият К. П. е
осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.1 НК, като на
19.04.2024г., около 13.00 часа, в град Смолян, на ул. *, пред магазин „*“,
избутал Т. И. Ч. на земята, след което му нанесъл два удара /ритници/ с крак в
областта на лицето, с което му причинил телесна повреда, изразяваща се в
счупване на носни костици, разкъсно контузна рана в областта на главата,
кръвонасядания и охлузвания в областта на главата, контузия на главата,
кръвонасядане на левия горен крайник и мозъчно сътресение.
Нанасянето на 2 удара с крак (ритници) в лицето на тъжителя Ч. от
страна на подсъдимия П. са посегателство от естество да предизвика
описаните в тъжбата увреждания- счупване на носни костици, разкъсно
контузна рана в областта на главата, кръвонасядания и охлузвания в областта
на главата, контузия на главата и мозъчно сътресение. А действието преди
това-избутването на тъжителя Ч. от подсъдимия на земята е посегателство от
естество да предизвика Кръвонасядане на левия горен крайник. Действията на
подсъдимия П. са били насочени към осъществяване на престъпен състав-
телесно увреждане на пострадалия Т. Ч.. Извършеното посегателство е от
такова естество, че то е предизвикало разстройство на здравето по смисъла на
чл.130 ал.1 НК, както се установява и от заключението по СМЕ и
съдебномедицинските удостоверения издадени на Т. Ч.. Причинените
увреждания счупване на носни костици, разкъсно контузна рана в областта на
главата, кръвонасядания и охлузвания в областта на главата, контузия на
главата, кръвонасядане на левия горен крайник и мозъчно сътресение са в
пряка причинна връзка с действията на подсъдимия П.. В с.з. вещото лице д-р
Б. сочи, че са могли да бъдат причинени, както от удар с десен, така и от удар
с ляв крак.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при условията на
пряк умисъл, като при извършването му подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия пледира за
оправдателна присъда с аргумента, че подсъдимият К.П. е действал при
условията на неизбежна отбрана. От събраните и кредитирани по делото
доказателства обаче, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът стигна до
извод, че подсъдимия П. не е нанесъл телесното увреждане на Т. Ч., заради
осъществено пряко и непосредствено нападение от последния, което е целял
да отблъсне.
Напротив, именно подсъдимият К.П. е приближил и започнал разговор с
9

Т. Ч., за да се саморазправя с него. Съдът кредитира обясненията му в тази
част. Подсъдимият К. П. е бил провокиран от направена забележка от
тъжителя на майка му предишните дни и му търсел сметка за това. Започнал е
да го бута с гърди и дори присъствието на двегодишното дете там не е оказало
възпиращо въздействие върху него. Подсъдимият П. е имал и мотив да
извърши деянието. Бил настроен негативно към него, заради забележка на Ч.
му към близък за него човек. С оглед на това съдът прие, че подсъдимият не е
нанесъл телесното увреждане на Ч. действайки в условията на неизбежна
отбрана.
От издаденото на подсъдимия К. П. съдебномедицинско удостоверение е
видно, че при сбиването на 19.04.2024 г. на него също е била нанесена лека
телесна повреда с разстройство на здравето. Доколкото от кредитираните от
съда доказателства не може да се направи извод Т. Ч. да е посегнал физически
на подсъдимия, институтът на реторсията е неприложим. Съдът може да не
накаже участниците в сбиването, когато са си нанесли еднакви по характер
леки телесни повреди, но в случая прие, че единствено свидетелят * Ч. е
отвърнал физически на нападението осъществено от подсъдимия и неговия
баща.
Възражението на защитата, че механизмът на нанасяне на леката телесна
повреда на тъжителя не е изяснен и че е по-вероятно травмите да са
настъпили вследствие на това, че тъжителят е ударил главата си в паркиран в
непосредствена близост лек автомобил е необосновано. Действително,
свидетелите * и Ч. сочат, че тъжителят е ударил главата си паркиран
автомобил, но доколкото безспорно се установява, че са му нанесени и удари с
ритници, съдът прие именно описания в тъжбата механизъм на нанасяне на
леката телесна повреда за осъществен. Освен това той беше потвърден като
възможен от изслушаната съдебномедицинска експертиза.
Защитата се позовава на направени относно фактическата обстановка
изводи от прокурорите по прокурорските преписки, които бяха приобщени
към доказателствата по делото. Прокурорските постановления обаче не се
ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Съдът основа изводите си по
фактите въз основа на непосредствено събраните в хода на съдебното
следствие гласни, писмени и веществени доказателства съгласно чл.18 НПК.
При индивидуализация на наказанието съдът прецени, че подсъдимият е
с чисто съдебно минало, че наказанието което се предвижда за престъпление
по чл.130 ал.1 НК е „лишаване от свобода” до 2 години или „пробация”.
Налице са предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК.
Доколкото чистото съдебно минало на подсъдимия представлява законна
предпоставка за приложение на института на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, съдът не го отчете
като смекчаващо вината обстоятелство. Като такова приема добрите му
характеристични данни. Както сочи свидетелят Г.Ч., деянието е изолирана
10

проява за подсъдимия. Подсъдимият е бил настроен срещу пострадалия от
майка си. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът приема
обстоятелството, че въпреки зрялата му възраст -39 г., у К.П. не са сработили
механизми за въздържане от физическа саморазправа и решаване на проблема
на майка му по цивилизован начин.
Съдът наложи на подсъдимия административно наказание „глоба” в
размер на 1000 лева, която да заплати по сметка на бюджета на съдебната
власт, в полза на държавата. Съдът счете, че за постигане на целите на
генералната и лична превенция, предвид конкретните особености на
извършеното деяние на подсъдимия следва да се наложи „глоба” в минимален
размер. То според съда се явява достатъчно за поправянето на подсъдимия към
спазване законите на страната.
Съдът прецени, че следва да уважи предявения граждански иск, по който
се претендира обезщетение по реда на чл.45, във вр. с чл.52 ЗЗД за претърпени
неимуществени вреди от престъплението - болки и страдания, в размер на
4000 лева, ведно със законната лихва от 19.04.2024г. до окончателното й
изплащане, като го отхвърли за горницата от 4000 до 10 000 лева, като
неоснователен.
От заключението по СМЕ се установява оздравителен процес от 25-30
дни за пострадалото лице, възстановителен – в продължение на 2-3 месеца.
От показанията на свидетелите * *, * Ч. и * * се установява, че
тъжителят Ч. е преживял болки и страдания вследствие на престъплението,
ежедневни житейски неудобства и лишения. Получавал световъртежи, не
можел да се храни, имал силно главоболие. Тъй като работи като * * не можел
да полага труд след нанесения му побой. Бил в отпуск по болест, явявал се на
прегледи при невролози и хирурзи, постъпвал в болница.
Видно от представените 3 бр. болнични листове, издадени от д-р * на
22.04.2024 г., от ЛКК по хирургия на 08.05.2024 г., от *, тъжителят бил в
отпуск по болест от 22.04.2024 г. до 01.05.2024 г.; от 29.04.2024 г. до
17.05.2024 г.; от 18.05.2024 г. до 16.06.2024 г. От епикриза издадена от
хирургично отделение при*се установява, че пролежал в отделението от
29.04.2024 г. до 02.05.2024 г., заради световъртеж, главоболие, гадене и
повръщане. От медицинските документи се установява, че Т.Ч. е ползвал
отпуск по болест в продължение на 2 месеца след нанесената му телесна
повреда.
Свидетелката * * - колега на тъжителя, сочи, че след отсъствие в период
от около седмица, Т.Ч. се явил на работа с автомобила си с превръзка на
лицето, и по този повод се разбрало, че е претърпял побой. Твърди, че Т.Ч.
работел от края на април и често го виждала да влиза и в църква в дните преди
Великден (05.05.2024 г.), където също работи.
Показанията на свидетелката *, кореспондират с представените снимки
от различни *в периода 03.05.2024 г. – 07.07.2024 г., на които се вижда, че
тъжителят се е включвал като *. Същият поради оплакванията си от
11

световъртеж очевидно е дал приоритет на църковните си задължения, а не на
*ската си професия. Съдът дава вяра на показанията на свидетелката *, че е
работел като * * от края на месец април, но приема, че е извършвал тази
дейност инцидентно, в противен случай не би се снабдявал с болнични
листове. Свидетелката * няма целодневни наблюдения върху дейността на Т.
Ч. като * *.
Налага се извода, че тъжителят е правел опити да се върне към
обичайния си начин на живот, но те явно не са сработили, след като от
различни лекари е констатирана временната му неработоспособност. Що се
отнася до църковните му ангажименти, те действително изискват
издържливост и концентрация, но не в рамките на пълен работен ден, а за
време от максимум 2-3 ч. Затова съдът намира, че въпреки участието на
тъжителя като * в църковни богослужения в периода 03.05.-07.07.2024 г. и
това, че е работел като * * инцидентно, той е преживял твърдените от него
болки и страдания вследствие нанасената му лека телесна повреда от
подсъдимия П., но не с твърдения интензитет. Съдът приема, че през първите
2 седмици не е напускал дома си и е лежал, но след това е започнал да излиза
по различни поводи. Оплакванията му от главоболие и световъртеж са
отшумели 2 месеца след побоя.
Тъй като подсъдимият К.П. беше признат за виновен по повдигнато му с
тъжбата обвинение, съдът му възложи за заплащане деловодните разноски,
направени от тъжителката в хода на съдебното производство, в размер на 2012
лева, от които 1200лв. адвокатски хонорар, 800 лв. за СМЕ, 12 лв. ДТ за
образуване на делото, а така също и държавната такса върху уважената част от
гражданския иск – 160 лв.
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
30.03.2025 г.
12

Номер на акта:	12
Дата:	24 март 2025 г. (в сила от 9 април 2025 г.)
Съдия:	Славка Кабасанова

Дело:	20245440200482
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	18 октомври 2024 г.

Присъда по НЧХД №482/2024 на Районен съд - Смолян

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите