Решение по дело №2112/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261158
Дата: 22 юли 2021 г. (в сила от 5 юни 2023 г.)
Съдия: Владимир Григоров Вълков
Дело: 20191100902112
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ………../22.07.

              Година 2021

гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав

на тридесети юни

Година 2021

в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ: Владимир Вълков

 

секретаря                                      Весела Станчева                                               като разгледа докладваното от                съдията             търговско дело № 2112 по описа за 2019 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::

 

            Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 216 ал. 1 т. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) вр. чл. 135 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 216 ал. 1 т. 3 ДОПК вр. чл. 135 ал. 3 ЗЗД.

Ищецът Н.А.ЗА П.твърди „Х.У.А.К.“ ЕООД  да има непогасени публични задължения в размер на 90419,41 лв. – главница, формирана от осигурителни задължения през периода м. 09.2009 г. – м. 08.2013 г., установени с декларация обр. 6  и данък добавен стойност за периода м. 10.2009 г. – м. 11.2015 г., които задължения са установени със справки декларации, както и лихва върху тази сума общо в размер на 64292,98 лв. Твърди се длъжникът и ответник в настоящото производство да е уведомяван за формираните задължения, но въпреки непогасените свои задължения, учредил ново дружество – „К.“ ЕООД чрез непарична вноска в капитала на принадлежащи му недвижими имоти, оценени на 256 000 лв. Твърди се, че така извършеното разпореждане препятства публичния изпълнител да събере публичните задължения, както и че целта на осъществената сделка е да бъде осуетена реализацията на публичните задължения. Твърди се да е съставена и невярна декларация по чл. 264 ДОПК, а на 24.11.2014 г. – месец след учредяване на дъщерното дружество, длъжникът прехвърлил дружествените си дялове на едноличния си собственик и управител В.А.Д.като физическо лице. Иска се да бъде обявен за недействителен по отношение на държавата апорт, вписан с акт № 110 том 140 № от вх. рег. 57710, № от дв.вх. рег. 57490 от 12.11.2014 г. на 1 магазин, 4 гаража и 2 паркоместа, находящи се в сградата на ул. „********гр. София.

В отговор по исковата молба от името на „К.“ ЕООД, представлявано от управителя Д. се оспорва да е налице знание за увреждането с довод, че вземанията са възникнали след датата на апорта. Твърди се също така праводателят да е разполагал с имущество, достатъчно за покриване на задълженията към своите кредитори. Оспорва и апортът да е довел до намаляване имуществото на праводателя с довод, че по силата на апортната вноска имуществото се е трансформирало от право на собственост върху недвижимите имоти в собственост върху капитала на дъщерното дружество, оценено над размера на твърдяното вземане. Оспорва се и както длъжникът, така и дъщерното дружество да са знаели за претенции на данъчната администрация към „Х.У.А.К“ ЕООД, както и да е налице действително вземане при наведен довод, че публичните задължения следва да бъдат установени с влязъл в сила административен акт. Застъпва теза, че затруднението на ищеца да събере вземанията си от длъжника са резултат на неоправдано негово бездействие като смята и че ищецът черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в бездействие да насочи изпълнение върху имуществото на праводателя, довело до засягане правата на ответника като трето добросъвестно лице.

Ответникът „Х.У.А.К“ ЕООД, призован при условията на чл. 50 ал. 2 ГПК, не изразява становище в рамките на процедурата по размяна на книжа.

            В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – публичен изпълнител Славева поддържа иска. Застъпва теза, че изпълнението е насочено сега върху имота, тъй като не е възможно да се знае точно кога ще бъде извършена разпоредителна сделка. Сочи се и че пристъпване към изпълнение по отношение на стоките ще доведе до спиране дейността на дружеството, което не е целта. Очакванията са били задълженията да бъдат погасявани от оборотите, но липсва друго имущество, към което да бъде насочено изпълнението. Навежда доводи в писмени бележки.

            Процесуалният представител на ответника – адв. К. застъпва теза, че от датата на апорта до предявяване на иска са изтекли почти 5 години, което смята да говори за продължително бездействие на НАП. Намира за доказано, че към датата на апорта длъжникът е имал възможност да погаси задълженията към НАП, представляващи 11 % от стойността на активите му. Поддържа довод, че това изключва знанието за увреждане у длъжника. Твърди и възникналите вземания през 2009 г. да са покрити от абсолютна давност, ангажиращо НАП да ги отпише служебно. Претендират се разноски.

            Ответникът „Х.У.А.К“ ЕООД не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище в рамките на устните състезания.

 

Като обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира следното:

От неоспореното заключение на вещото лице А. се установяват задължения както следва: осигуровки за фондове на „ДОО“ – 596,31 лв. и лихви в размер на 685,96 лв.; 73283,24 лв. – данък добавена стойност и лихва в размер на 18863,41 лв.; данък върху доходите на физическите лица в размер на 338,17 лв. и лихва от 286,62 лв., здравноосигурителни вноски – 383,12 лв. и лихви 250,89 лв., ДЗПО – 166,55 лв. и лихви 419,80 лв. и лихви върху вноски за фонд ГВРС от различни периоди между  02.06.2010 г. – 27.03.2012 г. в размер на 2,00 лв.

На 15.10.2014 г. е изготвен устав на еднолично дружество с ограничена отговорност „К.“, подписан от В.А.Д.едноличен собственик на капитала на „Х.У.А.К“ ЕООД с указание, че дружеството се учредява с непарична вноска – право на собственост върху процесните имоти.

За вписване на апорта е представена декларация с подпис на В.А.Д.от 15.10.2014 г., че „Х.У.А.К“ ЕООД няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски или други публични задължения.

По делото не се спори, а и от данните по партидата на „К.“ ЕООД се установява, че дружеството е вписано в търговския регистър на 22.10.2014 г. с капитал, формиран от апорт на недвижими имоти, собственост на „Х.У.А.К“ ЕООД, находящи се в град София, Столична община, район “Възраждане”, в сградата на ул. “*******изградена в УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ Х-15-16 (десети, отреден за имоти с планоснимачни номера петнадесет и шестнадесет) от квартал 137 (сто тридесет и седем) по плана на град София, местността ,,Зона Б-3’’, целият с площ от 701,80 (седемстотин и едно цяло и осемдесет стотни) кв. метра, при съседи: УПИ XI-17,18,19 (единадесети, отреден за имоти планоснимачни номера седемнадесет, осемнадесет и деветнадесет), УПИ IV-7 (четвърти, отреден за имот планоснимачен номер седем), УПИ V-8 (пети, отреден за имот планоснимачен номер осем), УПИ VIII-11,12,13,14 (осми, отреден за имоти планоснимачни номера единадесет, дванадесет, тринадесет и четиринадесет) и улица ,,Странджа’’, а именно:

1. МАГАЗИН, находящ се на кота 00,0 (нула) метра, състоящ се от търговска площ, склад, стая за почивка и санитарен възел, със застроена площ от 139,17 (сто тридесет и девет цяло и седемнадесет стотни) кв. метра, при съседи: стълбищна клетка, асансьорна шахта, гараж №3 (три), гараж №4 (четири), гараж №5 (пет), калкан, стълбищна клетка, улица проход към двор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и ЗАЕДНО с 3,742% (три цяло седемстотин четиридесет и две хилядни върху сто) идеални части от Урегулирания поземлен имот, описан по-горе.

2. ГАРАЖ № 3 (три), находящ се на кота 0,00(нула) метра, със застроена площ от 21,18(двадесет и едно цяло и осемнадесет стотни) кв. метра, при съседи: гараж №2 (две), дворно пространство, гараж №4 (четири), магазин, асансьорна шахта, заедно с 9,912% (девет цяло и деветстотин и дванадесет хилядни върху сто) идеални части от общите части на надземните гаражи на сградата и ЗАЕДНО с 1,042 % (едно цяло четиридесет и две хилядни върху сто) идеални части от Урегулирания поземлен имот, описан по-горе.

3. ГАРАЖ № 4 (четири), находящ се на кота 0,00 (нула) метра, със застроена площ от 26,56 (двадесет и шест цяло и петдесет и шест стотни) кв. метра, при съседи: гараж №3 (три), дворно пространство, гараж №5 (пет), магазин, заедно с 12,429% (дванадесет цяло и четиристотин двадесет и девет хилядни върху сто) идеални части от общите части на надземните гаражи на сградата и ЗАЕДНО с 1,307% (едно цяло триста и седем хилядни върху сто) идеални части отУрегулирания поземлен имот, описан по горе.

4. ГАРАЖ № 5 (пет), находящ се на кота 0,00 (нула) метра, със застроена площ от 22,48 (двадесет и две цяло и четиридесет и осем стотни) кв. метра, при съседи: гараж №4 (четири), дворно пространство, калкан, магазин, заедно с 10.519% (десет цяло петстотин и деветнадесет хилядни върху сто) идеални части от общите части на надземните гаражи на сградата и ЗАЕДНО с 1,106% (едно цяло сто и шест хилядни върху сто) идеални части отУрегулирания поземлен имот, описан по-горе.

5. ГАРАЖ №10 (десет), находящ се на кота -2,85 (минус две цяло и осемдесет и пет стотни) метра, със застроена площ от 23,51 (двадесет и три цяло и петдесет и една стотни) кв. метра, при съседи: калкан, склад №6 (шест), склад №5 (пет), гараж №9 (девет), обслужваща улица, заедно с 9,243 % (девет цяло и двеста четиридесет и три хилядни върху сто) идеални части от общите части на подземните гаражи на сградата и ЗАЕДНО с 1,230% (едно цяло двеста и тридесет хилядни върху сто) идеални части, отУрегулирания поземлен имот, описан по-горе.

6. ПАРКОМЯСТО № 6 (шест), представляващо 0,677% (нула цяло шестстотин седемдесет и седем хилядни върху сто) идеални части, равняващи се на 13,75 (тринадесет цяло и седемдесет и пет стотни) кв. метра от Урегулирания поземлен имот, описан по-горе.

7. ПАРКОМЯСТО № 7 (седем), представляващо0,677% (нула цяло шестстотин седемдесет и седем хилядни върху сто) идеални части, равняващи се на 13,75 (тринадесет цяло и седемдесет и пет стотни) кв. метра от Урегулирания поземлен имот, описан по-горе.

С договор от 12.11.2014 г. с нотариална заверка на подписите от 17.11.2014 г. писмено е изразено съгласие, че „Х.У.А.К“ ЕООД, представлявано от В.А.Д., продава на В.А.Д.притежаваните дружествени дялове в „К.“ ЕООД като договорената цена се изплаща чрез прихващане със задължения, които „Х.У.А.К“ ЕООД има към В.А.Д..

Вещото лице установява и дължим ДДС в размер на 15652,02 лв., начислен за периода след 15.10.2014 г.

 

            При възприетите факти от правна страна съдът намира следното:

            Законът третира направената непарична вноска на имуществени права от длъжника при наличие на публично задължение като недействителна по отношение на държавата – чл. 216 ал. 1 т. 3 ДОПК. Приоритет на обществения интерес изрично е прогласена и с нормата на чл. 264 ДОПК. Всяко разпореждане с имуществено право е предпоставено от погасяване на подлежащите на принудително изпълнение задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски като едва удовлетворяването на публичното вземане е предпоставка за осъществяване на прехвърлителната сделка в предписаната от закона форма за действителност.

            По делото не се спори, а и съдебно-счетоводната експертиза установява, че към датата на апорта „Х.У.А.К“ ЕООД е имало публични задължения. Законът регламентира облекчен ред за установяването им – чрез деклариране от страна на данъчнозадълженото лице (арг. от чл. 105 ДОПК).

            Законът не държи сметка за стойностното изражение на задължението и на останалото имущество у длъжника към момента на разпореждането. Необходимо, но и достатъчно е съществуване на публично задължение и разпоредителната сделка да е извършена след датата на декларирането им (доколкото на този ред за установяването им се позовава ищецът). Самият факт на извършено разпореждане без да е погасено публично вземане съобразно правилото на чл. 264 ДОПК затруднява реализацията на публичните вземания, което обуславя и недействителността на сделката по отношение на държавата. При изричната норма на чл. 216 ал. 1 т. 3 ДОПК без правно значение остава, че правото на собственост върху имот се трансформира в притежание на дружествени дялове с присъщото им имуществено съдържание. Макар и към момента на апортирането равностойността им да е съответна на пазарната стойност на имотите, произтичащото от притежанието на дружествен дял имуществено право пряко зависи от резултата от стопанската дейност и обективно затруднява реализацията на публичното вземане. Затова и за недействителен е прогласен самият акт на разпореждане. С други думи, предпочитанието на длъжника да обособи имущество с цел осъществяване на самостоятелна търговска дейност чрез друга правноорганизационна форма без да е погасил публичните си задължения, е непротивопоставимо на публичния интерес. При апорта липсва насрещна престация, която да обуслови и противопоставим на държавата интерес на дъщерното дружество.

            Нормата на чл. 216 ал. 3 ДОПК предписва субсидиарно приложение на общото правило на чл. 135 ЗЗД, поради което и досежно декларираните задължения към 15.10.2014 г. приложение следва да намери нормата на чл. 216 ал. 1 т. 3 ДОПК. Тъй като се установява извършена непарична вноска (апорт) при възникнали публични задължения, тази сделка е относително недействителна по отношение на държавата за всички вземания към датата на апорта – главници и изтекла до момента на погасяването им лихва. Предметът на съдебната защита в случая е ограничен до прогласяване на относителната недействителност на едностранната сделка по отношение на държавата.

Потестативното право на кредитора да насочи изпълнението си върху имущество, принадлежащо на трето на публичното правоотношение лице произтича от съществуване на заявеното в процеса вземане. Доказателствата позволяват извод, че публичните вземания са възникнали. Съгласно чл. 171 ал. 2 ДОПК обаче публичните вземания се погасяват с изтичане на 10 години, считано от 1 януари на годината, следващата тази, през която е било дължимо плащането. С погасяване на вземането се погасява и потестативното право. Публичните задължения за осигурителни вноски и авансов данък по чл. 42 ал. 1 ЗДДФЛ са дължими в срок до 25-то число на месеца, през който е положен трудът (чл. 7 ал. 1 КСО, съответно чл. 65 ал. 11 ЗДДФЛ). Ето защо и всички вземания за неплатени вноски и невнесен авансов данък, начислени до месец ноември 2010 г., включително и с падеж до 25.12.2010 г., са погасени.

Вземанията за данък върху добавена стойност са платими до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят (чл. 89 ал. 1 вр. чл. 125 ал. 5 ЗДДС). Следователно по силата на чл. 171 ал. 2 ДОПК погасени са и всички вземания за ДДС, начислени до месец ноември 2010 г., включително с падеж до 14.12.2010 г.

С оглед правилото на чл. 235 ал. 3 ГПК настъпилото погасяване на периодичните вземания с произтеклото от това погасяване и на потестативното право за държавата по чл. 216 ДОПК следва да бъде зачетено и оповестено посредством описание на противопоставимото на приобретателя право, ангажиращо го да търпи принудителното изпълнение върху свое имущество в изпълнение на чуждо задължение. Компетентността на гражданския съд обаче е ограничена до утвърждаване на потестативното право. Извън тези рамки остава утвърждаването на размера на подлежащите на принудително изпълнение публични вземания, поради което както формираното от вещото лице заключение за размера на данъчните задължения, така и наведените възражения от страна на ответника в тази насока не следва да бъдат обсъждани включително. Публичният изпълнител дължи да съобрази принудата със зачетената от закона причина да я упражни, което по необходимост предполага отчитане и на текущото състояние на дълга към момента на осъществяване на изпълнителното действие. Евентуално пренебрегване на очертаното правило обуславя принципно различен ред за защита – чл. 266 – 268 ДОПК.

 

            Установените публични задължения за периода след 15.10.2014 г. до месец 11.2015 г. доколкото са възникнали след разпоредителната сделка не попадат в хипотезата на чл. 216 ал. 1 т. 3 ДОПК, поради което и по отношение на тях приложение следва да намери общият закон. При вземания, които следват във времето разпоредителната сделка кредиторът, включително и когато е държавата, е овластен да се възползва от отчужденото имущество само ако и доколкото сделката е извършена с намерение да бъде увреден – чл. 216 ал. 3 ДОПК вр. чл. 135 ал. 3 ЗЗД. При учредяване на дружество прехвърлителният ефект на апорта произтича пряко от волята на учредителя и настъпва с факта на възникване на новоучреденото дружество (чл. 67 ТЗ). Липсва правосубектна страна, която да приеме разпоредителното изявление. Ето защо и предвид едностранния характер на апортната сделка намерението за увреждане следва да бъде установено единствено по отношение на длъжника „Х.У.А.К“ ЕООД.

            Едноличното търговското дружество формира и изразява воля чрез физическо лице, поради което основа за преценката на намерението за увреждане се явява обективираното негово поведение. Приложените по делото справки декларации сочат за упълномощено лице да представлява „Х.У.А.К“ ЕООД В.Д.. Данни за осчетоводени задължения към 15.10.2014 г. са установени и в заключението на вещото лице. Голяма част от декларираните задължения (с изключение на задължението за м. 9.2014 г.) са били и изискуеми към 15.10.2014 г. – арг. от чл. 209 ал. 2 т. 2 вр. чл. 105 ДОПК. При тези обстоятелства декларацията за липса на публични задължения сочи на намерение у законния представител на „Х.У.А.К“ ЕООД и едноличен собственик на капитала да осуети събиране на публичните вземания при регламентирания от чл. 264 ДОПК способ с произтичащо от това увреждане на публичния взискател

Търговското дружество е правно средство за опосредено осъществяване на търговска дейност. Затова и последващите прехвърлителни сделки позволяват еднозначен извод, че В.Д. е загубил интерес от осъществяване на дейност чрез „Х.У.А.К“ ЕООД и я е пренасочил към „К.“ ЕООД, първоначално опосредено чрез дружеството, чийто капитал притежава еднолично, а впоследствие и пряко след придобиване на всички дялове от капитала. Показателно в тази насока е и ограничения предмет на дейността на дружеството сравнено с периода, предхождащ апорта. Извеждайки правото на собственост върху процесните имоти от патримониума на „Х.У.А.К“ ЕООД едноличният собственик на капитала лишава това дружество от имущество, призвано да обезпечава задълженията му към неговите кредитори в това число и към държавата – чл. 133 ЗЗД. Затова и пренасочването на имуществото в отклонение на очакването да послужи за удовлетворяване на кредиторите на дружеството длъжник обосновава намерение за увреждане по смисъла на чл. 135 ал. 1 ЗЗД. Последващите вземания за данък върху добавената стойност пряко произтичат от осъществяваната от „Х.У.А.К“ ЕООД търговска дейност при наличие на регистрация по ЗДДС. Това определя като предвидими и данъчните задължения, възникващи след разпоредителното действие. Ответникът „Х.У.А.К“ ЕООД не твърди, а и не се установява да е предприемал погашение на последващо възникналите вземания за данък върху добавената стойност, произтичащи от безспорната в процеса реализация на стока, данни за което се установяват и в приетото по делото заключение. Макар и косвено, тези обстоятелства обосновават еднозначен извод, че апортът е предназначен да предотврати насочване на изпълнението върху процесните имоти и за разумно предполаганите следващи задължения.

Без значение остава, че към датата на разпоредителното действие длъжникът е имал и друго имущество, чиято стойност покрива размера на възникналите задължения и след извършения апорт. Непротивопоставимостта на отчуждителното действие пряко произтича от недобросъвестното поведение, насочено към затрудняване на кредитора да събере вземането си, а дори и до осуетяване на принудителното му събиране при отсъствие на друго имущество, което да послужи за удовлетворяване на вземането. Без значение остава и моментът на предявяване на иска. Паричното задължение включително и с публичен характер е носимо. Предприемането на действия по принудителната му реализация е възможност за кредитора, но не и негово задължение, за да обоснове противоправно поведение. Упражненото право на иск в рамките на давностния срок ангажира приобретателя да търпи изпълнение върху полученото имущество. Увреждащия ефект на извършеното разпореждане отпада едва при погасяване на вземането.

Дори хипотетично да се приеме, че придобитите имуществени права в резултат на апорт обосновават възмезден характер на едностранната сделка, ответникът „К.“ ЕООД също като „Х.У.А.К“ ЕООД формира и изразява воля чрез едноличния собственик на капитала си – В.Д., поради което доводът за добросъвестност е необоснован.

            По изложените съображения ищецът се легитимира за увреден кредитор от разпоредителната сделка и по отношение на вземанията за данък върху добавената стойност за периода месец октомври 2014 г. – месец ноември 2015 г., включително.

 

            Предвид установеното потестативно право достигнатият извод, че то не обхваща всички твърдяни от ищеца вземания не предполага нарочен отхвърлителен диспозитив.

 

            По разноските

            Ищецът не е предявил искане по разноските, което съгласно чл. 81 ГПК е необходимо, за да бъде изследвано дали такива се дължат.

            При установения изход от спора направените от ответника разноски следва да бъдат възложени в негова тежест като с оглед нормата на чл. 81 ГПК и чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК така формираната воля следва да бъде огласена в диспозитива.

Предмет на делото е иск, предявен в защита на публични вземания, поради което и ищецът е освободен от задължението да внесе предварително следващата се държавна такса. Ето защо и при установения изход от спора тя следва да бъде възложена в тежест на ответниците.

            Мотивиран от изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА на основание чл. 216 ал. 1 т. 3 ДОПК за относително недействителна по отношение на Държавата, представлявана от Р. В.Н.– публичен изпълнител, легитимираща се като кредитор за вземания за осигурителни вноски, данък по чл. 42 ЗДДФЛ за периода месец декември 2010 г. – месец август 2013 г. и данък върху добавената стойност за периода месец декември 2010 г. – месец септември 2014 г. направената непарична вноска от „Х.У.А.К“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:*** в капитала на „К.“ ЕООД, ЕИК*******със седалище и адрес на управление:*** на право на собственост върху недвижими имоти, находящи се в град София, Столична община, район “Възраждане”, в сградата на ул. “*******изградена в УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ Х-15-16 (десети, отреден за имоти с планоснимачни номера петнадесет и шестнадесет) от квартал 137 (сто тридесет и седем) по плана на град София, местността ,,Зона Б-3’’, целият с площ от 701,80 (седемстотин и едно цяло и осемдесет стотни) кв. метра, при съседи: УПИ XI-17,18,19 (единадесети, отреден за имоти планоснимачни номера седемнадесет, осемнадесет и деветнадесет), УПИ IV-7 (четвърти, отреден за имот планоснимачен номер седем), УПИ V-8 (пети, отреден за имот планоснимачен номер осем), УПИ VIII-11,12,13,14 (осми, отреден за имоти планоснимачни номера единадесет, дванадесет, тринадесет и четиринадесет) и улица ,,Странджа’’, а именно:

1. МАГАЗИН, находящ се на кота 00,0 (нула) метра, състоящ се от търговска площ, склад, стая за почивка и санитарен възел, със застроена площ от 139,17 (сто тридесет и девет цяло и седемнадесет стотни) кв. метра, при съседи: стълбищна клетка, асансьорна шахта, гараж №3 (три), гараж №4 (четири), гараж №5 (пет), калкан, стълбищна клетка, улица проход към двор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и ЗАЕДНО с 3,742% (три цяло седемстотин четиридесет и две хилядни върху сто) идеални части от Урегулирания поземлен имот, описан по-горе.

2. ГАРАЖ № 3 (три), находящ се на кота 0,00(нула) метра, със застроена площ от 21,18(двадесет и едно цяло и осемнадесет стотни) кв. метра, при съседи: гараж №2 (две), дворно пространство, гараж №4 (четири), магазин, асансьорна шахта, заедно с 9,912% (девет цяло и деветстотин и дванадесет хилядни върху сто) идеални части от общите части на надземните гаражи на сградата и ЗАЕДНО с 1,042 % (едно цяло четиридесет и две хилядни върху сто) идеални части от Урегулирания поземлен имот, описан по-горе.

3. ГАРАЖ № 4 (четири), находящ се на кота 0,00 (нула) метра, със застроена площ от 26,56 (двадесет и шест цяло и петдесет и шест стотни) кв. метра, при съседи: гараж №3 (три), дворно пространство, гараж №5 (пет), магазин, заедно с 12,429% (дванадесет цяло и четиристотин двадесет и девет хилядни върху сто) идеални части от общите части на надземните гаражи на сградата и ЗАЕДНО с 1,307% (едно цяло триста и седем хилядни върху сто) идеални части отУрегулирания поземлен имот, описан по горе.

4. ГАРАЖ № 5 (пет), находящ се на кота 0,00 (нула) метра, със застроена площ от 22,48 (двадесет и две цяло и четиридесет и осем стотни) кв. метра, при съседи: гараж №4 (четири), дворно пространство, калкан, магазин, заедно с 10.519% (десет цяло петстотин и деветнадесет хилядни върху сто) идеални части от общите части на надземните гаражи на сградата и ЗАЕДНО с 1,106% (едно цяло сто и шест хилядни върху сто) идеални части отУрегулирания поземлен имот, описан по-горе.

5. ГАРАЖ №10 (десет), находящ се на кота -2,85 (минус две цяло и осемдесет и пет стотни) метра, със застроена площ от 23,51 (двадесет и три цяло и петдесет и една стотни) кв. метра, при съседи: калкан, склад №6 (шест), склад №5 (пет), гараж №9 (девет), обслужваща улица, заедно с 9,243 % (девет цяло и двеста четиридесет и три хилядни върху сто) идеални части от общите части на подземните гаражи на сградата и ЗАЕДНО с 1,230% (едно цяло двеста и тридесет хилядни върху сто) идеални части, отУрегулирания поземлен имот, описан по-горе.

6. ПАРКОМЯСТО № 6 (шест), представляващо 0,677% (нула цяло шестстотин седемдесет и седем хилядни върху сто) идеални части, равняващи се на 13,75 (тринадесет цяло и седемдесет и пет стотни) кв. метра от Урегулирания поземлен имот, описан по-горе.

7. ПАРКОМЯСТО № 7 (седем), представляващо0,677% (нула цяло шестстотин седемдесет и седем хилядни върху сто) идеални части, равняващи се на 13,75 (тринадесет цяло и седемдесет и пет стотни) кв. метра от Урегулирания поземлен имот, описан по-горе.

 

ОБЯВЯВА на основание чл. 216 ал. 3 ДОПК вр. чл. 135 ал. 3 ЗЗД за относително недействителна по отношение на Държавата, представлявана от Р. В.Н.– публичен изпълнител, легитимираща се като кредитор за вземания за данък върху добавената стойност със справки декларации за периода месец октомври 2014 г. – месец ноември 2015 г., направената непарична вноска от „Х.У.А.К“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:*** в капитала на „К.“ ЕООД, ЕИК*******със седалище и адрес на управление:*** на право на собственост върху недвижими имоти, находящи се в град София, Столична община, район “Възраждане”, в сградата на ул. “*******изградена в УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ Х-15-16 (десети, отреден за имоти с планоснимачни номера петнадесет и шестнадесет) от квартал 137 (сто тридесет и седем) по плана на град София, местността ,,Зона Б-3’’, целият с площ от 701,80 (седемстотин и едно цяло и осемдесет стотни) кв. метра, при съседи: УПИ XI-17,18,19 (единадесети, отреден за имоти планоснимачни номера седемнадесет, осемнадесет и деветнадесет), УПИ IV-7 (четвърти, отреден за имот планоснимачен номер седем), УПИ V-8 (пети, отреден за имот планоснимачен номер осем), УПИ VIII-11,12,13,14 (осми, отреден за имоти планоснимачни номера единадесет, дванадесет, тринадесет и четиринадесет) и улица ,,Странджа’’, а именно:

1. МАГАЗИН, находящ се на кота 00,0 (нула) метра, състоящ се от търговска площ, склад, стая за почивка и санитарен възел, със застроена площ от 139,17 (сто тридесет и девет цяло и седемнадесет стотни) кв. метра, при съседи: стълбищна клетка, асансьорна шахта, гараж №3 (три), гараж №4 (четири), гараж №5 (пет), калкан, стълбищна клетка, улица проход към двор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и ЗАЕДНО с 3,742% (три цяло седемстотин четиридесет и две хилядни върху сто) идеални части от Урегулирания поземлен имот, описан по-горе.

2. ГАРАЖ № 3 (три), находящ се на кота 0,00(нула) метра, със застроена площ от 21,18(двадесет и едно цяло и осемнадесет стотни) кв. метра, при съседи: гараж №2 (две), дворно пространство, гараж №4 (четири), магазин, асансьорна шахта, заедно с 9,912% (девет цяло и деветстотин и дванадесет хилядни върху сто) идеални части от общите части на надземните гаражи на сградата и ЗАЕДНО с 1,042 % (едно цяло четиридесет и две хилядни върху сто) идеални части от Урегулирания поземлен имот, описан по-горе.

3. ГАРАЖ № 4 (четири), находящ се на кота 0,00 (нула) метра, със застроена площ от 26,56 (двадесет и шест цяло и петдесет и шест стотни) кв. метра, при съседи: гараж №3 (три), дворно пространство, гараж №5 (пет), магазин, заедно с 12,429% (дванадесет цяло и четиристотин двадесет и девет хилядни върху сто) идеални части от общите части на надземните гаражи на сградата и ЗАЕДНО с 1,307% (едно цяло триста и седем хилядни върху сто) идеални части отУрегулирания поземлен имот, описан по горе.

4. ГАРАЖ № 5 (пет), находящ се на кота 0,00 (нула) метра, със застроена площ от 22,48 (двадесет и две цяло и четиридесет и осем стотни) кв. метра, при съседи: гараж №4 (четири), дворно пространство, калкан, магазин, заедно с 10.519% (десет цяло петстотин и деветнадесет хилядни върху сто) идеални части от общите части на надземните гаражи на сградата и ЗАЕДНО с 1,106% (едно цяло сто и шест хилядни върху сто) идеални части отУрегулирания поземлен имот, описан по-горе.

5. ГАРАЖ №10 (десет), находящ се на кота -2,85 (минус две цяло и осемдесет и пет стотни) метра, със застроена площ от 23,51 (двадесет и три цяло и петдесет и една стотни) кв. метра, при съседи: калкан, склад №6 (шест), склад №5 (пет), гараж №9 (девет), обслужваща улица, заедно с 9,243 % (девет цяло и двеста четиридесет и три хилядни върху сто) идеални части от общите части на подземните гаражи на сградата и ЗАЕДНО с 1,230% (едно цяло двеста и тридесет хилядни върху сто) идеални части, отУрегулирания поземлен имот, описан по-горе.

6. ПАРКОМЯСТО № 6 (шест), представляващо 0,677% (нула цяло шестстотин седемдесет и седем хилядни върху сто) идеални части, равняващи се на 13,75 (тринадесет цяло и седемдесет и пет стотни) кв. метра от Урегулирания поземлен имот, описан по-горе.

7. ПАРКОМЯСТО № 7 (седем), представляващо0,677% (нула цяло шестстотин седемдесет и седем хилядни върху сто) идеални части, равняващи се на 13,75 (тринадесет цяло и седемдесет и пет стотни) кв. метра от Урегулирания поземлен имот, описан по-горе.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК „Х.У.А.К“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:*** и „К.“ ЕООД, ЕИК*******със седалище и адрес на управление:*** да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 2895,96 лв.

ВЪЗЛАГА направените от „К.“ ЕООД разноски по делото в негова тежест.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съобщението до всяка от страните, а в частта за разноските – пред настоящия съд при условията на чл. 248 ГПК.

 

 

СЪДИЯ: