Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.07. 2019 г. гр.Търговище,
В името на народа
Търговищкият
окръжен съд,
гражданско отделение
На осемнадесети юни 2019 година
в ОТКРИТО
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар Жоржета Х.
Като разгледа докладваното от
съдията Т.Даскалова,
т.дело № 4, по
описа за 2019 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за заплащане на сумата 77 568,68 лв., на
договорно основание – договор за кредит, станал предсрочно изискуем.
Ищецът „Юробанк България“ АД гр.
София, твърди в исковата си молба, че с ответниците семейство Х. ***, бил
сключен договор за банков кредит от 11.06. 2008 г., с който са им предоставили
равностойността в швейцарски франкове на 58 000 лв. по курс купува.
Кредитът следвало да се погаси за 132 месеца, считано от датата на усвояване –
16.06. 2008 г. Между страните са били подписвани множество допълнителни
споразумения. Последното от тях е от 14.12. 2017 г., когато се съгласяват, че
цялото задължение в момента възлиза на 74 008,47 швейцарски франка,
равностойно на 78 850,29 лв. Предоговарят се условията по лихвите,
крайният срок на погасяване се удължава с още 130 месеца считано от датата на
подписване, а именно до 14.10. 2028 г. Към настоящия момент банката е уведомила
длъжниците, че кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем, с покани,
връчени на 14.12. 2018. Непогасените вноски били девет, считано от 16.04. 2018
г. Общото задължение възлизало на 77 568,68 лв., от които 77 214,59
лв. главница за периода от 16.04. 2018 до 20.01. 2019 г., 161 лв. банкови такси
от 14.04. 2018 до 20.01. 2019, 25.09. лв. застраховки за периода 07.06. 2018 г.
до 20.01. 2019, 168 лв. разноски за периода от 08.01. 2019 г. до 16.01. 2019 г.
Тъй като длъжниците не изпълняват задълженията си, то ищецът моли съдът да ги осъди да заплатят солидарно
посочената сума, ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, както и да се присъдят
направените по делото разноски.
В отговора на исковата молба
ответниците оспорват иска, но не оспорват фактите по сключения договор и допълнителните
споразумения. След преоформянето в края на 2017 г. те били погасили
56 048,32 швейцарски франка. Според елементарните им сметки, те били
погасили изцяло кредита и било непонятно, че от началото на 2018 г. дължат
толкова голяма сума.
В допълнителната си искова молба
ищецът посочва това, че всички допълнителни споразумения с ищците са били
подписвани по тяхно искане. Сумата била нараснала, защото е имало забавяне в
изплащането на задълженията, като са начислявани наказателни лихви. Техният
размер се формирал от размера на лихвата
по кредита плюс 10 пункта надбавка или общо 16,15% лихва върху просрочените
задължения. Вместо да заплащат това обаче, била направена капитализация и така
ищците заплащали 7,15 % лихва. Просрочената сума се прибавяла към главницата и
така вече нямало просрочие и нямало да има основание за предсрочна изискуемост.
В допълнителния отговор на тази
молба, ответниците посочват, че, лихвата им по договора била в размер на
31 000 швейцарски франка и това правело повече от 50% от дълга им. Считат,
че така постигнатите договорености противоречали на добрите нрави и морала,
въпреки че те през всички изминали периоди от време не били спрели да изплащат
задълженията си.
В съд.зас. не се яви представител
на ищеца. В писмени молби искът се поддържа. Моли да се заплатят и направените
по делото разноски.
В съд.зас. поддържат отговорите
си, като считат, че искът е завишен по размер. Всички допълнителни споразумения
всъщност ги ощетявали, повишава се лихвата. Ежегодните споразумения давали вид
на индивидуално договорени, но те практически изменяли общите условия и БЛП.
Като цяло ищецът ги бил ощетил с тези предоговаряния.
Съдът, като провери събраните по
делото доказателства, установи следното: На 11.06. 2008г.
между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД (сега „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) и ответниците като солидарни длъжници, е сключен договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 39215,
по силата на който банката предоставя на кредитополучателите кредитен лимит в
швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 58 000
лева по курс „купува" за швейцарския франк към лева на банката в деня на
усвояване на кредита, от които равностойността в швейцарски франкове на 12 300
лева по курс „купува" за швейцарския франк към лева на банката в деня на
усвояване на кредита за покупка на описания в договора недвижим имот и
равностойността в швейцарски франкове на 45 700 лева по курс „купува" за
швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита за други
разплащания, а кредитополучателите се задължават да го върнат, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Кредитополучателите дължат годишна лихва в размер на
сбора на Базовия лихвен процент на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД за
жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1.15 пункта. Към момента на
сключване на договора БЛП на банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове е в размер на 4,5%, като дължимите лихви се начисляват
от датата на усвояване на кредита. При просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от
лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
Кредитополучателите заплащат на банката и такса за управление в размер на 1,5%
върху размера на разрешения кредит, еднократно платима при първо усвояване по
кредита; комисионна за управление, платима ежемесечно на датата на падежа на
съответната погасителна вноска по кредита, в размер на 0,03% върху размера на
непогасената главница към същата дата; административна такса 20 лева,
еднократно дължима при подаване на документите за кредит. Крайният срок за
погасяване на кредита, включително дължимите лихви, е 132 месеца, считано от
датата на усвояване на кредита - 16.06. 2008 г.
Кредитополучателите погасяват кредита на месечни вноски, включващи главница и
лихва, във валутата, в която той е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. Според чл. 14 от договора кредитополучателите се задължават
да направят застраховка на предоставения като обезпечение недвижим имот, като
застраховката следва да бъде прехвърлена в полза на банката и подновявана от
тях всяка година до окончателното издължаване на кредита. Според чл. 18, ал. 1 от договора, при непогасяване на която и да е вноска по кредита,
както и при неизпълнение от страна на кредитополучателите, на което и да е
задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем. По силата на чл. 18, ал. 2 от договора при неиздължаване
на три последователни месечни погасителни вноски изцяло или частично целият
остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от
датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е
необходимо каквото и да е волеизявление на страните. С Договор за цесия за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 15.07.2008 г.
между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД вземането към ответниците се прехвърля. След това между „Бългериън ритейл сървисиз“ АД гр. АД София, на когото е
прехвърлено вземането на банката и ответниците, има сключвани множество
допълнителни споразумения.
На 17.04. 2009 г. Са предоговорени съществуващите към датата на сключването му
задължения, като се констатира,
че те са в размер на 47 735,34 швейцарски франка. Кредитополучателите се
задължават да внесат еднократно сума в размер на 535,00 швейцарски франка,
внасянето на която е задължително условие за влизане на споразумението в сила.
Страните се споразумяват сумата, представляваща разликата между погасената
сума, съгласно предходното изречение и общото задължение към деня на
споразумението да бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница.
Страните се споразумяват кредитополучателите да ползват шестмесечен период на
облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж. През този период
кредитът се погасява на равни месечни вноски. В случай, че в рамките на периода
на облекчено погасяване на дълга кредитополучателите не заплатят изцяло или
частично две последователни дължими месечни вноски, същите губят правото да
ползват договореното облекчение. С подписване на споразумението страните се
съгласяват да бъде променена банковата сметка, по която кредитът се обслужва.
С Допълнително споразумение от 23.04. 2010г. страните се съгласяват да
предоговорят съществуващите към датата на сключването му задължения на
кредитополучателите към кредитора, като констатират, че те са в общ размер на
47 884,91 швейцарски франка. Кредитополучателите се задължават при подписване
на споразумението да внесат еднократно по сметката, обслужваща кредита, сумата
от 165 швейцарски франка, като внасянето й е задължително условие за влизане в
сила на споразумението и започване на периода на облекчено погасяване на дълга.
Страните се съгласяват, че след приспадане на така внесената сума всички
плащания във връзка с просрочията по кредита се преоформят служебно от
кредитора на датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към
редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения
кредит. След изпълнение на условието за внасяне на горепосочената сума
кредитополучателите ползват шестмесечен период на облекчено погасяване на
дълга, считано от следващия падеж. През този период върху дълга се начислява
фиксирана годишна лихва в размер на 7,15 %, а дългът се погасява на равни
месечни вноски. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия
размер на дълга се начислява годишна лихва в размер, равен на действащия към същата
дата БЛП на кредитора за жилищни кредити в швейцарски франкове намален с 0.05
пункта. В случай, че в рамките на периода на облекчено погасяване
кредитополучателите не заплатят изцяло или частично две дължими месечни вноски,
същите губят правото да ползват договореното облекчение. При забава на
плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита на падеж, кредитополучателите заплащат на кредитора месечна
такса за администриране на просрочен кредит в размер, определен съгласно
действащата към момента на настъпване на забавата тарифа на кредитора.
С Допълнително споразумение от 26.11. 2010г. страните се съгласяват да
предоговорят съществуващите към датата на сключването му задължения на
кредитополучателите към кредитора, като констатират, техния размер. Освен това
кредитополучателите дължат и редовна лихва, която е/ще бъде начислена за
периода от датата на падежа, предхождащ датата на споразумението, до датата на
падежа, следващ датата на споразумението, но към датата на допълнителното споразумение
все още не е изискуема. Страните се съгласяват всички плащания във връзка с
просрочията по кредита да се преоформят служебно от кредитора на датата на
споразумението чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от
главницата по първоначално предоставения кредит. Страните постигат съгласие
кредитополучателите да ползват шестмесечен период на облекчено погасяване на
дълга, считано от следващия падеж. През този период върху дълга се начислява
фиксирана годишна лихва в размер на 7,15 %, а кредитополучателите
погасяват дълга на равни месечни вноски в размер на 310 швейцарски франка. След
изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва
начислената, но непогасена през този период лихва. След посоченото натрупване
на лихвата върху общия размер на дълга се начислява годишна лихва в размер,
равен на сбора на действащия към същата дата БЛП
на кредитора за жилищни кредити в швейцарски франкове, намален с 0.05 пункта,
като до окончателното погасяване на дълга и всички други разноски, свързани с
него, кредитополучателите погасяват кредита на равни месечни вноски. В случай,
че в рамките на периода на облекчено погасяване кредитополучателите не заплатят
изцяло или частично две последователни дължими месечни вноски, същите губят
правото да ползват договореното облекчение. При забава на плащането на една или
повече месечни погасителни вноски по кредита на падеж кредитополучателите
заплащат на кредитора месечна такса за администриране на просрочен кредит в
размер, определен съгласно действащата към момента на настъпване на забавата
тарифа на кредитора. Съгласно чл. 15 от споразумението кредитополучателите
дължат такса за реструктуриране в размер на 30 лева.
С Допълнително споразумение от 29.07. 2011г. страните се съгласяват да
предоговорят съществуващите към датата на сключването му задължения на
кредитополучателите към кредитора към същата дата. Освен тези задължения
кредитополучателите дължат и редовна лихва, която е/ще бъде начислена за
периода от датата на падежа, предхождащ датата на споразумението, до датата на
падежа, следващ датата на споразумението, но към датата на допълнителното
споразумение все още не е изискуема. Страните се съгласяват, че всички плащания
във връзка с просрочията по кредита се преоформят служебно от кредитора на датата
на споразумението чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от
главницата по първоначално предоставения кредит. Страните постигат съгласие
кредитополучателите да ползват дванадесетмесечен период на облекчено погасяване
на дълга, считано от следващия падеж. През този период върху дълга се начислява
фиксирана годишна лихва в размер на 7,15 %, а кредитополучателите погасяват
дълга на равни месечни вноски в размер на 332 швейцарски франка. След изтичане
на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но
непогасена през този период лихва. След посоченото натрупване на лихвата върху
общия размер на дълга се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на
действащия към същата дата Базов лихвен процент на кредитора за жилищни кредити
в швейцарски франкове, намален с 0.05 пункта, като до окончателното погасяване
на дълга и всички други разноски, свързани с него, кредитополучателите
погасяват дълга на равни месечни вноски. В случай, че в рамките на периода на
облекчено погасяване кредитополучателите не заплатят изцяло или частично две
последователни дължими месечни вноски, същите губят правото да ползват
договореното облекчение. При забава на плащането на една или повече месечни
погасителни вноски по кредита на падеж кредитополучателите заплащат на
кредитора месечна такса за администриране на просрочен кредит в размер,
определен съгласно действащата към момента на настъпване на забавата тарифа на
кредитора. Съгласно чл. 14 от споразумението кредитополучателите дължат такса за
реструктуриране в размер на 30 лева.
С Допълнително споразумение от 15.02. 2012 г. страните се съгласяват да прекратят действието на
въведеното облекчение, като страните се съгласяват, че върху дълга се натрупва
начислената, но непогасена през този период лихва.
С Допълнително споразумение от 23.02. 2012г. страните се съгласяват да
предоговорят съществуващите към датата на сключването му задължения на
кредитополучателите към кредитора към същата дата. Освен тези задължения
кредитополучателите дължат и редовна лихва, която е/ще бъде начислена за
периода от датата на падежа, предхождащ датата на споразумението, до датата на
падежа, следващ датата на споразумението, но към датата на допълнителното
споразумение все още не е изискуема. Страните се съгласяват, че всички плащания
във връзка с просрочията по кредита се преоформят служебно от кредитора на
датата на споразумението чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена
част от главницата по първоначално предоставения кредит. Страните постигат
съгласие кредитополучателите да ползват петмесечен период на облекчено
погасяване на дълга, считано от следващия падеж. През този период върху дълга
се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 5,39 %, а кредитополучателите
погасяват дълга на равни месечни вноски в размер на 224 швейцарски франка. След
изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва
начислената, но непогасена през този период лихва. След посоченото натрупване
на лихвата върху общия размер на дълга се начислява годишна лихва в размер,
равен на сбора на действащия към същата дата Базов лихвен процент на кредитора
за жилищни кредити в швейцарски франкове, плюс договорна лихвена надбавка в
размер на 18 пункта, като до
окончателното погасяване на дълга и всички други разноски, свързани с него,
кредитополучателите погасяват дълга на равни месечни вноски. В случай, че в
рамките на периода на облекчено погасяване кредитополучателите не заплатят
изцяло или частично две последователни дължими месечни вноски, същите губят
правото да ползват договореното облекчение. При забава на плащането на една или
повече месечни погасителни вноски по кредита на падеж кредитополучателите
заплащат на кредитора месечна такса за администриране на просрочен кредит в
размер, определен съгласно действащата към момента на настъпване на забавата
тарифа на кредитора.
С Допълнително споразумение от 30.08.2012г.
страните се съгласяват да предоговорят съществуващите към датата на сключването
му задължения на кредитополучателите към кредитора към същата дата. Освен тези
задължения кредитополучателите дължат и редовна лихва, която е/ще бъде
начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на споразумението,
до датата на падежа, следващ датата на споразумението, но към датата на
допълнителното споразумение все още не е изискуема. Страните се съгласяват, че
всички плащания във връзка с просрочията по кредита се преоформят служебно от
кредитора на датата на споразумението чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. Страните
постигат съгласие кредитополучателите да ползват шестмесечен период на
облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж. През този период
върху дълга се начислява годишна лихва в размер на действащия към същата дата
БЛП на кредитора за жилищни кредити, намален с 1,30 пункта, а
кредитополучателите погасяват дълга на равни месечни вноски в размер на 250
швейцарски франка. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга
се натрупва начислената, но непогасена през този период лихва. След посоченото
натрупване на лихвата върху общия размер на дълга се начислява годишна лихва в
размер, равен на сбора на действащия към същата дата БЛП на кредитора за жилищни кредити в швейцарски
франкове, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0.43 пункта, като до
окончателното погасяване на дълга и всички други разноски, свързани с него,
кредитополучателите погасяват дълга на равни месечни вноски. Към датата на
подписване на споразумението БЛП е в размер на 7,20 %. В случай, че в
рамките на периода на облекчено погасяване кредитополучателите не заплатят
изцяло или частично две последователни дължими месечни вноски, същите губят
правото да ползват договореното облекчение. При забава на плащането на една или
повече месечни погасителни вноски по кредита на падеж кредитополучателите
заплащат на кредитора месечна такса за администриране на просрочен кредит в
размер, определен съгласно действащата към момента на настъпване на забавата
тарифа на кредитора.
С Допълнително споразумение от 07.05.2013г.
страните се съгласяват да предоговорят съществуващите към датата на сключването
му задължения на кредитополучателите към кредитора към същата дата. Освен тези
задължения кредитополучателите дължат и редовна лихва, която е/ще бъде
начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на споразумението,
до датата на падежа, следващ датата на споразумението, но към датата на
допълнителното споразумение все още не е изискуема. Кредитополучателите се
задължават да като задължително условие за влизане на споразумението в сила да
заплатят сума в размер на 260 швейцарски франка. Страните се съгласяват, че
всички плащания във връзка с просрочията по кредита се преоформят служебно от
кредитора на датата на споразумението чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. Страните
постигат съгласие кредитополучателите да ползват шестмесечен период на
облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж. През този период
върху дълга се начислява годишна лихва в размер на действащия към същата дата
Б/1П на кредитора за жилищни кредити, намален с 0,91 пункта, а
кредитополучателите погасяват дълга на равни месечни вноски в размер на 260 швейцарски
франка. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се
натрупва начислената, но непогасена през този период лихва. След посоченото
натрупване на лихвата върху общия размер на дълга се начислява годишна лихва в
размер, равен на сбора на действащия към същата дата Базов лихвен процент на
кредитора за жилищни кредити в швейцарски франкове, плюс договорна лихвена
надбавка в размер на 0.68 пункта, като до окончателното погасяване на дълга и
всички други разноски, свързани с него, кредитополучателите погасяват дълга на
равни месечни вноски. Към датата на подписване на споразумението БЛП е в размер
на 6,95 %. В случай, че в рамките на периода на облекчено погасяване
кредитополучателите не заплатят изцяло или частично две последователни дължими
месечни вноски, същите губят правото да ползват договореното облекчение. При
забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита на
падеж кредитополучателите заплащат на кредитора месечна такса за администриране
на просрочен кредит в размер, определен съгласно действащата към момента на
настъпване на забавата тарифа на кредитора.
В последствие дългът на
ответниците отново се прехвърля на „Юробанк България“ АД, с договор от 23.12.2016г. Последното допълнително споразумение е сключено отново с банката на 14.12. 2017 г. Страните
констатират, че към деня на подписване на споразумението общото задължение на
кредитополучателите е в размер на 74 008,47 швейцарски франка и се споразумяват да се промени валутата на
предоставения на кредитополучателите кредит на лев, като на датата на
превалутирането задъжението по кредита става 78 850,29 лева. Страните се
съгласяват да бъде променена сметката, по
която кредитът се издължава. От датата на превалутирането
кредитополучателите дължат на банката следните лихви: 1/ за първите шестдесет
месеца от датата на превалутиране на кредита от срока на издължаване на кредита
кредитополучателите не дължат лихва на банката; 2/ от шестдесет и първия месец
до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателите дължат на банката
лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се
определя като сбор от референтен лихвен плюс фиксирана договорна надбавка в
размер на 3,737 %. Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите
лихви, е 130 месеца, считано от датата на подписване на допълнителното
споразумение, а именно 14.10.2028 г. Кредитополучателите дължат на банката и
следните такси: 1/ месечна такса за обслужване на разплащателна сметка разкрита
по кредита в размер на 3,50 лева; 2/150,00 лева за извършване и/или
актуализация на извършени експертни оценки на обезпечението. Съгласно чл. 6 от
споразумението кредитополучателите погасяват задължението си както следва: 1/
за първите 60 месеца фиксирана месечна анюитетна вноска в размер на 500 лева;
2/ за остатъчния период от кредита анюитетна вноска, съгласно погасителен план.
Съгласно чл. 8 от споразумението към същата дата банката извършва погасително
плащане за своя сметка на сума в размер на 46 150,01 лева.
С покани, връчени чрез ЧСИ Анелия Загорова, лично и при условията на чл. 46 от ГПК, длъжниците са
уведомени, че вземанията по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 39215/11.06.2008 г., прехвърлени на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ"
АД, са прехвърлени обратно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с Договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 23.12.2016 г. С
покани, връчени чрез ЧСИ Анелия Загорова на 14.12. 2018г. лично и при условията на чл. 46 от ГПК,
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е уведомила длъжниците, че поради непогасяване на формираните
просрочия и неизпълнение на условията по договора за кредит, обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем.
От заключението на икономическата
експертиза се установява следното: След сключване на последното споразумение от
2017 г. общият размер на превалутирания кредит е 78 850,29 лв. Ответниците
са внесли по това споразумение през месец януари 2018 г. 510 лв., през февруари
507 лв., като след това до 19.09. 2018 г. не е внасяно нищо. На 19.09. 2018 г.
е внесена сумата от 506 лв. и на 11.12. 2018 г. – 500 лв. Общата сума по това
задължение, която е внесена е 2023 лв. От тях главница 1635,70 лв., банкови
такси 46 лв., разноски 341,30 лв.
Общата сума, която ответниците са
внесли по договора е в размер на 18 507,60 шв.франка, изчислени като
27 345,15 лв. до момента на превалутиране. След това още 2023 лв. или общо
29 368,15 лв.
По последната поставена от съда
задача, вещото лице е изчислявало лихвата по първоначалния договор и
допълнителните споразумения. Задачата обаче не е изпълнена според поставените
от съда въпроси. Това се дължеше и на факта, че не беше представен погасителен
план, връчен на ответниците при подписването на договора, подписан от тях. От
представения такъв по делото, с разпечатка от 24.01. 2014 г. цифрите се различават
от първоначалния договор. В този план е посочена вноска за главница в размер на
56 049,40 шв. франка, при което вноската за лихва е в размер от 29 406,76
лв. От извлечението от счетоводните книги на ищеца е видно, че усвоеният
кредитен лимит е бил в размер на 48 797 лв. Ищецът беше задължен да
представи всички погасителни планове, които са подписани от ответниците.
Най-старият, който е приложен на л. 222 от делото е с дата от месец април 2009
г. Според същия задължението е било в общ размер от 49 765,57 шв.франка
като главница и 23 214,51 шв.франка като лихва. Видно от заключението на
вещото лице и по допълнителната задача, при сключване на всяко допълнително
споразумение новият размер на дълга като главница включва остатъка по кредита
към съответната дата, просрочените вноски за главница и възнаградителна лихва,
добавя се и мораторната лихва по чл. 86 от ЗЗД и така се формира нов размер на
главницата и върху него се начислява отново възнаградителна лихва, а в
последствие, при просрочване на вноските – отново и мораторна лихва по чл. 86
от ЗЗД – ОЛП плюс 10 пункта. Така размерът на главницата набъбва от реално
усвоените 59 230,77 лв. / 48 797 шв.франка, до 78 850,29 лв. по
последното споразумение. Дължимият остатък е 77 214,59 лв., като това е
задължение само по главницата.
При така установените факти,
съдът прави следните изводи.
На първо място следва да се
посочи, че към момента на сключване на договора вече е действал ЗПК от 2006 г.,
но същият не е бил приложим, защото размерът на кредита е над 40 000 лв. –
чл.3, ал. 3, т. 5 от ЗПК/отм. 2010 г./.
Към момента действа Законът за кредитите за недвижими имоти на
потребителите, приет през 2016 г., но отново неприложим за заварените вече
договори –§4 от ПЗР. Тези два закона предоставят добра защита за потребителите
и въвеждат редица изисквания към банките и кредитните институции, но те не
могат да бъдат приложени в конкретния случай.
Приложимият закон по отношение на
договора е ЗЗД от една страна, а по отношение защита правата на потребителите –
ЗЗП.
Наведени са от страна на
ответниците и доводи за нарушаване на добрите нрави – на морала, поради което и
допълнителните споразумения са нищожни. Отделно от това съдът служебно следи и
за неравноправни клаузи в потребителските договори. Наред с това съдът е длъжен
да обсъди и доводите на ищеца, че всички допълнителни споразумения са били
сключвани в интерес на ответниците, като по този начин се намалявала лихвата,
която дължат за забава наполовина. Освен това е посочено, че и самите
споразумения са сключвани по молби на ответниците, за което представят и
съответни доказателства. На свой ред
ответниците възразяват, че на тях не им е обяснявано нищо, при всяко по-голямо
забавяне на плащанията те са били привиквани от кредитора и са им предлагани
тези споразумения, като те не са могли да преценят до какво може да доведе
това.
В случая на отпускане на банкови
кредити потребителят винаги е слабата страна по договора и е поставен в
по-неблагоприятно положение, защото не разполага с възможността веднага да
прецени икономическите последици от всички клаузи, договорите са прекалено
обемни и е трудно не само за обикновените граждани, но дори и за юристи да
преценят реално всички клаузи по договорите, а още по-малко имат възможност да
влияят пряко на онези от тях, за които имат съмнения. Банките на свой ред
разполагат както с правния ресурс, така и с икономическия, който включва
наличието на хардуер и софтуер, позволяващ бързо изчисляване на икономическата
ефективност от даден договор.
Нормативно установено е, че неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
освен това има и допълнителни условия, изброени към момента в 19 точки – чл.
143 от ЗЗП. Изброяването не е изчерпателно, като е посочено, че неравноправни
могат да бъдат и други подобни на
изброените преди това клаузи. През 2015 г. е добавена нова точка, в която се
казва, че неравноправна е и тази клауза, която не дава възможност на
потребителя да прецени икономическите последствия от сключването на договора.
Независимо, че тази норма е въведена едва през 2015 г., тя несъмнено би могла
да бъде причислена именно към онези неизчерпателно изброени „други подобни
клаузи“ – редакция на закона към момента на сключване на договора и
допълнителните споразумения. И това е така именно поради факта, че при
сключване на договорите за кредит потребителят винаги е в по-слабата позиция, с
оглед на липсата на ресурс, който да му позволи да реагира. В случая на
ответниците, съдът дава вяра на техните обяснения, че всички допълнителни
споразумения са били сключвани по искане на цесионера и на самата банка. В
конкретния случай липсата на опит и знания и пред заплахата кредитът да бъде
обявен за предсрочно изискуем, ответниците не са имали друг избор, освен да се
съгласят с предложените им нови условия. Това е така, защото още при
сключването на договора на тях не им е бил предоставен погасителен план, от
който да видят какъв е размерът на договорната лихва – ищецът не представи
такъв по делото. Не биха могли да преценят и дали предлаганото от кредитора
като краен резултат е по-изгодно за тях. Това е трудно за преценка дори и за
съда и експертите, защото е предмет на специални знания и изчисления, зависи и
от много други фактори и условия, които биха могли или не да се осъществят.
Стигнало се е дотам дългът да бъде увеличен
драстично, като главницата се увеличава с 20 000 лв. и то при
положение, че в продължение на 10 години, макар и не редовно, ответниците са
внасяли суми за погасяване. В случая ако още след първата година кредитът е бил
обявен за предсрочно изискуем изцяло, то би отпаднало задължението за
възнаградителната лихва от този момент и ще се дължи само мораторната лихва
върху главницата и вече падежиралите вноски за мораторна лихва до този момент.
Разбира се всичко това е било само една възможност, която потребителят не би
могъл да предвиди, не би могъл и да знае към онзи момент, че това може да бъде
по-благоприятно за него. Освен това, прибавяйки към главницата мораторните
лихви по чл. 86 от ЗЗД към главния дълг, кредиторът увеличава и погасителната
давност по лихвите от три на 5 години,
което също няма как да бъде съобразено от потребителя.
Освен това, прибавяйки към
главницата и мораторните лихви по чл. 86 от ЗЗД и начислявайки лихва върху
лихва при следващите просрочия, ищецът прилага т.нар.“анатоцизъм“. Олихвяването
на изтекли лихва става съобразно наредба на БНБ – чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Такъв
нормативен акт, който да позволява подобно начисляване не е приет от БНБ. Има
правила/по наредба, която към момента е отменена/ за преструктуриране на
рискови експозиции, но те не касаят точно тази норма на ЗЗД.
Предвид на това, съдът счита, че
всички сключени допълнителни споразумения по договора са недействителни, защото
нарушават ЗЗП, неравноправни са и
противоречат на закона. Съдът намира, че подобни споразумения противоречат и на
морала, недобросъвестни са и са нищожни и на основание чл. 26, ал. 1, като
противоречащи на добрите нрави. Не е в унисон с добрите нрави дългът по
главницата да бъде увеличаван многократно, оттам се увеличава възнаградителната
лихва, а при обявената предсрочна изискуемост нараства изключително много и
мораторната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Затова съдът намира, че отношенията
между страните следва да бъдат уредени на основата на първоначалния договор. Към
момента всички вноски по него са изискуеми. При липсата обаче на погасителен
план по този договор, за съда е невъзможно да установи каква част от внесената
общо сума от ответниците 29 368,15 лв. е внесена за възнаградителна лихва
и каква по главницата. Според условията на договора страните подписват и
приложение, което е неразделна част от самия договор, в което се посочва курсът
на швейцарския франк, както и погасителния план. От друга страна в исковата
молба претенцията касае само главница, а не и възнаградителна лихва.
При това за съда няма друга
възможност, освен да се позове на разпоредбата на чл. 162 от ГПК, като определи
по свое усмотрение дължимата от ответниците сума. Налице са доказателства за
това, че искът е основателен в определена част, но няма как да бъде определен
точно неговият размер. Видно от най-близкия погасителен план по времето на сключване на
договора, от месец април 2009 г. – л.188, погашенията, които са правени, като
съотношение са за погасяване на главница в малко по-голям размер от лихвата, за
първите вноски, след това има промяна в обратния смисъл. Затова съдът приема за
нуждите на процеса, че са погасявани съразмерно лихви и главница.
С оглед на това, съдът приема
следното: Недействителни са допълнителните споразумения с ответниците.
Приложими са условията на договора при неговото сключване. Уговорките за
заплащане на възнаградителна лихва са действителни. На базата на договора е
предоставена сумата от 58 000 лв., в швейцарски франкове. Половината от
внесената като цяло сума от 29 368,15 лв. – 14 684 лв. следва да се
считат за погасени по главницата. Разликата от 43 316 лв. следва да бъде
заплатена от ответниците. Останалите суми като застраховки, разноски и банкови
такси също се дължат според условията по договора и те не се оспорват от
ответниците: 161 лв. за банкови такси, 25,09 лв. за застраховки и 168 лв. за
разноски по връчване на поканите. В останалата част, до пълния размер на иска,
същият следва да се отхвърли като неоснователен.
Разноските по делото следва да се
присъдят според уважения размер на иска – 74%. Ищецът е направил такива за
6931,22 лв. и му се следват 5129 лв. Ответниците са направили разноски в размер
на 600 лв., дължат им се 156 лв. По компенсация на ищеца следва да се присъдят
4973 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Х.С.Х., ЕГН ********** и И.Д.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, пълномощник по делото адвокат М.Б. *** – адвокатска палата, да
заплатят солидарно на "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ "АД, ЕИК *********, със седалище и адрес: ***, представлявано от
Димитър Шумаров и Петя Димитрова - изпълнителни директори, чрез пълномощника си
А.д. „М.и Р.", представлявано от адв. Делян Манчев, с адрес: гр. София,
ул. „Хан Аспарух" N 54, ет. 4, офис 9, тел.: 02/9864955, следните суми:
43 316 лв., представляващи неизплатена главница по договор за кредит,
сключен на 11.06. 2008 г., № HL 39215, 161 лв. – банкови такси по същия договор за
периода 14.05. 2018 г. до 20.01. 2019 г., 25.09. лв.застраховки за периода
07.06. 2018-20.01. 20190, 168 лв. – разноски за периода от 08.01. 2019 до
16.01. 2019 г., както и сумата от 5129 лв. – разноски по делото, присъдени след
компенсация с разноските на другата страна, според уважения и отхвърлен размер
на иска, който в останалата част, до пълния размер за главницата от
77 214,59 лв., ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Апелативен съд гр. Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: