Р Е Ш Е Н И Е
№.....
16.12.2019 година, гр. Велинград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД на четвърти ноември, две хиляди и деветнадесета година, в
публично заседание в с ъ с т а в:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Павлина Матушева
като
разгледа докладваното от съдия ИВАНКА ПЕНЧЕВА а. н. дело № 240 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 ЗАНН
Образувано
по жалба на „ТИТ ИЖЕНЕРИНГ“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 13-001488 от 07.05.2019г. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" Пазарджик, с което на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция за това, че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е допуснал
предоставяне на работна сила от Г.А.Б., без да е сключен между страните трудов
договор в писмена форма, подписан от двете страни.
Релевират
се доводи за незаконосъобразност на
атакувания акт, поради нарушение на
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в акта за установяване на
административното нарушение не се съдържа точно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, описът на писмените материали е непълен
и неточен. Писмените доказателства не са описани по идентичен начин в АУАН и в
наказателното постановление, по различен начин е описано и изпълнителното
деяние, което е довело до несъответствие в обстоятелствената им част до степен
обуславяща невъзможност лицето да разбере в какво престъпление се обвинява и
въз основа на какви доказателства.
На
жалбоподателя не е дадена възможност да се запознае с приложените към преписката
доказателства. При формиране на решаващата си воля административнонаказващият
орган е игнорирал депозираните от него писмени обяснения, не е обсъдил изцяло,
всестранно и в пълнота представените доказателства, което е опорочило крайните
му изводи за наличието на елементи на
трудово правоотношение между страните.
В открито съдебно заседание „ТИТ ИНЖЕНЕРИНГ“
ЕООД чрез адвокатите В. и А.-САК, поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата оспорва основателността
й, счита нарушението за безспорно доказано от събраните доказателства.
Жалбата е подадена в законоустановения срок
/препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 06.06.2019
г.-по пощата, а жалбата е подадена на 13.06.2019 г., от лице, което има правен
интерес поради което е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 27.02.2019г. при рутинна обиколка в гр. Велинград, служителите от ТД „Инспекция по труда"
Пазарджик, актосъставителят гл. инспектор Г.С. и св. по акта гл. инспектор Ф.А. видели три лица, да работят на покрива на
ЖП-спирка Велинград Юг в кв. Чепино, като сваляли и качвали керемиди и
почиствали покрива. По време на работата си не използвали лични предпазни
средства, не носили фирмено облекло или отличителни знаци. В близост до обекта нямало
поставена информационна табела с информация, за възложител или изпълнител на
ремонта.
Служителите предприели проверка за
установяване самоличността на работещите на покрива на сградата, както и на възложителя
на работата. Установили, че това са Г.А.Б., А.Б.П. и В.М.К.. Лицата в
собственоръчно попълнени декларации по чл. 402, ал. 1, т. 3 посочили
като свой работодател „ТИТ инженеринг“ ЕООД. Посочили, че работят от същия
ден поради лошите метеорологични
условия. Към момента на проверката работещите не споменали пред проверяващите, че са в трудови или граждански правоотношения
с друго дружество и не представили сключени договори за възложената работа. При
извършена справка в информационната система на НАП за регистрирани трудови
договори, не се установило наличието на такива за заварените работещи към
момента на проверката.
Един
от тримата се представил за отговорник и
осъществил контакт с представител „ТИТ ИНЖИНЕРИНГ“ ЕООД.
Била
уговорена дата за явяване и представяне на документи за наличие на трудови
правоотношения между страните-01.03.2019г. На указаната дата такива не били
представени. На следващата уговорена дата- 08.03. 2019г., от името на
дружеството жалбоподател се явил упълномощен представител- Павел Генчов Ф., който представил Договор за изработка № В
-0003 от 18.02.2019г., сключен между „ДЗЗД ГИ ГРУП“ ЕООД и Г.Б., както и други,
изискани от проверяващите документи. Представен бил и Договор за изработка от
дата 07.01.2019г. между „ТИТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД И „ДЗЗД ГИ ГРУП“ от които се
установява, че управител и на двете дружества е едно и също лице-Г.П.Ф..
За
извършените на място и по документи проверки бил съставен Констативен протокол
№ 1906578/22.03.2019г. с дадени предписания за отстраняване на нарушения.
На
същата дата гл. инспектор при ТД "Инспекция
по труда" Пазарджик Г.Т.С.
съставила АУАН № 13-001488 от
22.03.2019г. за това, че в качеството си на работодател по см. на § 1, т. 1 ДР
на КТ „Тит Инженеринг“ ЕООД допуснало предоставяне на работна сила от Г.А.Б.,
като извършвал ремонт на покрив, без отношенията между страните да са уредени
като трудови-без сключен трудов договор в писмена форма, подписан от двете
страни. В акта като дата на извършване на нарушението е посочена датата
27.02.2019г., на която е извършена проверка
на място на строителен обект ЖП спирка Велинград Юг, където лицето е заверено
да претърсва керемиди. Като дата на установяването му е приета датата 08.03.2019г., на която е извършена
проверка на представената от представител на дружеството фирмена документация, касаеща
трудовото законодателство. Прието е, че с това е нарушен чл. 62, ал.1, във вр.
чл.1, ал.2 КТ.
Актът е съставен в присъствието на Павел
Генчов Ф., упълномощен представител на дружеството жалбоподател и му е връчен
на същия ден.
Срещу
съставения акт, на 26.03.2019г. е постъпило възражение вх. №19026346 от
жалбоподателя с оплаквания срещу констатациите на актосъставителя, че
дружеството притежава качеството работодател.
Въз
основа на установеното с акта нарушение, е издадено Наказателно постановление №
13-001488 от 07.05.2019г., с което на „Тит Инженеринг“ ЕООД, на осн. чл. 416,
ал.5, във вр. чл. 413, ал. 3 КТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1 500 лв. В
него деянието е описано по идентичен начин с описанието в АУАН, посочени са
като нарушени същите текстове от КТ, както и че нарушението не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28а от ЗАНН, във вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Горепосочената
фактическа обстановка съдът намира за установена от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съставеният акт за установяване на нарушението
и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентен орган,
съобразно, чл. 21, ал.4, т. 3, чл. 6,
ал. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ и Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г., в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.
3 ЗАНН.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на производството по
установяване на нарушението и в това по налагане на санкцията да са допуснати
съществени процесуални нарушения, които
да са самостоятелни основания за цялостната отмяна на наказателното
постановление – при съставяне на АУАН, предявяване и връчване на същия и при
издаване на наказателното постановление са спазени разпоредбите на ЗАНН.
Не е
налице нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗААН при
съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление, т. е
неизяснена и неописана фактическа обстановка. И в АУАН, и в наказателното
постановление е налице описание на нарушението, датата и мястото на извършването
му, в такава степен, че да позволи на санкционираното лице да защити правата си
т. е не е нарушено правото на защита на жалбоподателя;
Неоснователни са доводите на защитата на
жалбоподателя, че описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено и описът на писмените материали
е непълно и неточно. В акта се съдържа пълна индивидуализация на
деянието откъм неговата обективна и субективна страна. Посочени са дата и място
на извършване и установяване на нарушението, описани са фактическите
обстоятелства от неговия състав, индивидуализиран е нарушителят. Описанието на
съдържанието на писмените материали, в частност на попълнената от Г.Б.
декларация по чл. 402, ал.1, т. 3 КТ не опорочава съставения акт, предвид че декларацията
е налична по административнонаказателната преписка и жалбоподателя може да се
запознае с нейното съдържание.
Различието между описанието на
декларацията в акта и в наказателното постановление не съставлява самостоятелно
основание за отмяна, доколкото се отнася за посочване на едно и също
доказателство.
Неоснователно е възражението, че
събраните от административнонаказващия орган доказателства по преписката не са
му предоставени да се запознае с тях, което е нарушение на правото му да узнае
въз основа на какви доказателства се счита обвинен и да организира защитата си.
Доколкото в съдебната фаза всички доказателства по преписката се приложени,
същите са на разположение на субекта на нарушението и правото му да се запознае
с тях и да организира защитата си е гарантирано.
Неоснователно е възражението, че при
издаване на наказателното постановление не са взети предвид писмените
възражения на жалбоподателя, че „Тит
Инженеринг“ ЕООД и лицето Г.Б. не са договорно обвързани, а възложител на работата
е „ДЗЗД ГИ ГРУП“. Възраженията на нарушителя са едновременно и доказателствено
средство и средство за защита. За административнонаказващия орган не съществува
безусловно задължение да ги приеме за основателни, а е длъжен да ги съобрази с останалата доказателствена
съвкупност. Издаването на наказателно
постановление означава, че след обсъждане на представените по преписката
доказателства същите са приети за неоснователни, а преценката на изводите на органа
за осъществен състава на нарушение, обосноваващ административнонаказателна
отговорност подлежи на контрол за законосъобразност от страна на съда.
Неоснователно
е възражението, че извършеното описание
в обстоятелствената част на АУАН
и НП на състава на нарушението, „допуснал предоставяне на работна сила“ не може да се субсумира под съответната
нарушена разпоредба на чл. 62, ал. 1 КТ.
Кодексът
на труда изисква между страните да е
сключен трудов договор в писмена форма, когато предмет на престацията е
предоставянето на работна сила. Задължението да сключи трудов договор с
работника е в тежест на работодателя, предвид че предоставената работна сила се
ползва от него и в негов интерес. Работодателят всякога извършва нарушение,
когато приема на работа работници и служители без сключен с тях писмен договор,
т.е. когато допуска в неговото предприятие и в негов интерес да се предоставя
работна сила. В случая даденото описание не сочи на различна форма на
изпълнителното деяние, каквито са доводите на защитата на жалбоподателя. Допуснал
следва да се разбира в смисъл неизпълнил задължението си да сключи договор в
писмена форма преди да възложи конкретната работа
От показанията на разпитаните като свидетели
актосъставителя С. и свидетеля по акта А.,
които са непротиворечиви, дадени от позицията на незаинтересовани от изхода на
спора лица, съдът намира за установено
наличието на трудово правоотношение между Г.А.Б. и „ТИТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД.
Същите са заварили лицето да работи на обекта, като е сменял
керемиди на покрива, което обстоятелство той не отрича. В подкрепа на тези извод е представената по
делото декларация по чл.402, ал.1, т. 3 КТ, където като работодател е посочено
същото дружество, посочен е място и характер на работата и продължителност на
работно време. Съдът не кредитира показанията на заварените да работят на
обекта и разпитани като свидетели Г.А.Б., А.Б.П. и В.М.К., в
частта относно дружеството работодател. Налице са противоречия относно момента
на сключване на договора за изработка с „ЗЗД ГИ ГРУП“. Свидетелят Б. до
предявяването на Граждански договор № В-003 от 18.02.2019г. убедено сочи като
насрещна страна единствено „Тит
Инженеринг“ ЕООД и едва след това заявява, че е подписал договор с другото
дружество. Свидетелят П. заявява, че е посочил жалбоподателя по указания на
проверяващите, което звучи нелогично, предвид, че всичките свидетели съобщават,
че на обекта не са забелязали поставена табела с наименование на възложител и изпълнител и няма как контролните органи да са узнали
името на дружеството, без то да им е посочено от самите работещи. От друга
страна, след като П. е знаел и е бил
убеден, че договарял с „ДЗЗД ГИ ГРУП“ е нелогично да посочва като насрещна
страна друго дружество. Свидетелят К. заявява, че по време на проверката не е
знаел , че е сключил договор с „ДЗЗД ГИ ГРУП“.
Отношенията по предоставяне на работна сила се
уреждат като трудови правоотношения, за които между страните следва да е
сключен трудов договор в писмена форма. Съдебната практика е категорична, че в
случаите на несключване на трудов договор при съществуващо трудово
правоотношение и полагане на труд по него, е налице неизпълнение на
задължението по чл. 62, ал. 1 от КТ и приложимата административно-наказателна
норма е тази на чл. 414, ал. 3 от КТ.
Предмет на трудовото правоотношение е
отдаването под наем на работната сила на работника за ползването й от
работодателя. Отдаването под наем на работната сила е процес на влагане на
умствени и физически сили и възможности в полза и за сметка, и в интерес на
другата страна-работодателя. Разполагането с предоставеното благо, което се
съдържа в личността на неговия носител,
го поставя в юридическа
зависимост. Това прави полагания труд несамостоятелен и зависим. В процеса на
изпълнение на трудовите задължения работникът е подчинен на разпорежданията на
работодателя, на създадената от него
организация на работния процес. Работодателят организира условията на труд и
осигурява средствата за изпълнение на работата.
За разлика от него, лицата, които осъществяват за своя сметка независима
професионална дейност сами организират труда си, определят реда, формите и условията за неговото отдаване и полагане.
Действително за дейност като ремонт на покриви на сгради може да бъде сключен граждански
договор. За това е необходимо, във всеки конкретен случай, да се преценява
характера на договора, съобразно неговото съдържание-правата и задълженията,
които се установяват с него. Независимо как е наименован договора неговото
съдържание се определя от правата и задълженията на страните по него.
В настоящия случай съдът счита, че между страните е съществувало трудово
правоотношение. С оглед естеството и
характера на работата-извършване на ремонт на покрив, същата е изисквала
предоставяне на работна сила. Задължението за извършване на ремонт на покрива
на ЖП спирка Велинград Юг е изисквало използване на от физическите сили и възможности определен
брой лица. Г.Б. е нает за изпълнение на работата по ремонт на покрива и
в изпълнението й е предоставял работна сила-своите физически
умения и способности в процеса на извършване на ремонта, при създадена от
насрещната страна организация на трудовия процес, поради което е налице трудово
правоотношение. Типичната и непосредствена правна цел, която е мотивирала
страните да сключат договор е предоставянето на работната сила от Б. и
ползването й от насрещната страна, а не резултатът от тази дейност.
Че е съществувала организацията на трудовия процес,
създавана от друго лице се потвърждава освен показанията на
свидетелите, които сочат,че по отношение на изпълняваната работа е извършван
контрол дали се работи и кога и какво, давани са инструкции за безопасност при работата,
също и от представения от жалбоподателя Граждански договор № В-0003 от 18.02.2019г. В
него се съдържат уговорки относно спазване на здравословни и безопасни условия
на труд, като на работещия са вменени задължения за спазване на наредби,
приложими в областта трудовото законодателство, което е несъвместимо с
характера на договора за изработка, при който изпълнителя сам организира
процеса на работа и създава условията на труд.
При възникнало между страните облигационно
правоотношение за постигане на определен трудов резултат, възложителят не се интересува
от процеса на полагане на труд, не следи как се осъществява, не го организира,
доколкото е налице точно изпълнение на задължението от изпълнителя. Трудът на
изпълнителя е независим. Него
възложителят преценява с оглед наличието на предпоставките по чл. 265 ЗЗД.
Съдът счита, че е отдаването на работната сила от лицето Г.Б. е
за сметка и в интерес „Тит Инженеринг“ ЕООД. Именно това
дружество е посочено като работодател попълнената от Б. декларация по чл.
402,ал.1,т. 3 КТ по време на проверката. В съдебно заседание Геогри Б. заявява, че е бил нает да работи за
„Тит инженеринг“ през февруари за извършване на ремонт на
покрива на ЖП гарата, като трябвало да се сменят керемидите. Знаел , че ТИТ инженеринг“ отговаря за обекта,
на който трябвало да работи. Сключил договор за извършване на определена работа
срещу договорено възнаграждение с Павел /вероятно има предвид упълномощения
представител както на дружеството жалбоподател, така и на „ДЗЗД ГИ ГРУП“ Павел Ф./,
които останали при него, за да се подпишат. Уговорено било възнаграждение за
извършена работа. Сочи, че работил, заедно с други лица, когато позволяват
метеорологичните условия и започвали работа по различно време. Предварително
били запознати с работата, която трябвало да извършват. Знаел
като възложител на работата „Тит Инженеринг“ ЕООД и отношения по повод на възложената му работа
е имал с това дружество, не знае и не помни да е сключвал договор с друго. След извършената
работа получил плащане от човека, с когото е подписал договора-Павел. Обстоятелството,
че Б. си спомни за друго дружество, с което е сключил договор за същата работа
на същия обект едва след като му се предяви сключения с „ДЗЗД ГИ ГРУП“ договор
опровергава тезата на жалбоподателя, че към момента на проверката е имало
дружество подизпълнител, което да се занимава с ремонта на покрива. Изводът, че
Б. е предоставял работна сила в полза на „ТИТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД не се опровергава
от представения между него и „ДЗЗД ГИ ГРУП“ договор на стр. 10. По време на
проверката Б. и останалите заварени да
работят на обекта лица не споменават„ДЗЗД ГИ ГРУП“. В хода на делото се установи,че управител на дружеството жалбоподател и фирма
„ДЗЗД ГПИ ГРУП“ е едно и също лице, което компрометира представения между двете
дружества договор. Същият като частен диспозитивен документ не носи достоверна
дата на съставянето му, което не изключва възможността да е създаден за целите
на административнонаказателното производство, с цел непораждане на отговорност
за субекта за несключен трудов договор. Това обосновава извод, че за работодател
следва да се счита именно „ТИТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД.
От представените по делото
доказателства се установя наличието и на останалите елементи на трудовото
правоотношение.
Наетото лице е полагало своя труд за сметка
и в интерес на жалбоподателя, на обект под негов контрол, при установена от
него организация на труда. Това обосновава извод за юридическа
подчиненост на полагания от работещия труд при изпълнение на възложената
работа.
По отношение на елемента работно време,
неговото начало, край и продължителност, обстоятелството, че работещият е
започвал и приключвал работа в различни часове не е означава, че сам е създавал
организацията на труд и не се е подчинявал на трудовата дисциплина. Съобразно характера на работа /ремонтни
дейности на покривни конструкции / и мястото на работа /строителен обект на
открито/, които изискват съблюдаването
на метеорологичните условия, е обективно възможно началото на трудовата дейност
да е поставяно в различни часове и същата да не се осъществява всеки ден. Това
не означава, че работникът не е имал работно време, през което е длъжен да
работи и да се подчинява на създадената от работодателя организация на
труд.
От обстоятелството, че работата, за
която са наети лицата е с краткосрочен характер не следва, че правоотношението
не е трудово. Законодателството регламентира полагане на труд и за дейности с
краткотраен характер.
Налице е и основният елемент от
съдържанието на трудовото правоотношение-неговият възмезден характер. Между
страните е уговорено, че жалбоподателят ще заплати определено възнаграждение,
като без значение как е уговорен неговия размер.
Всичко това налага извод, че между
страните е съществувало трудово правоотношение.
От гореизложеното следва, че е между страните е съществувало
трудово правоотношение, в изпълнение на което лицето Б. е
полагало труд в обекта на контрол, за
което не е имал сключен трудов договор. С това „ТИТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, в
качеството си на работодател, е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с
чл. 1, ал. 2 от КТ, като е допуснал до работа лице, с което няма сключен
трудов.
Поддържаната теза от жалбоподателя, с
която се отрича извършеното нарушение по КТ е изцяло неоснователна, същата не
може да бъде споделена и е опровергана от наличната по делото доказателствена
съвкупност. Твърдението на пълномощника на жалбоподателя, че е налице
несъставомерност на деянието, поради липса на елементи на трудово
правоотношение с лицето Б. съдът счита, че е неоснователно и следва да се
разглежда само и единствено като изградената в хода на делото защитна позиция.
Предвид
изложеното до тук съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 13-001488 от 07.05.2019г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Пазарджик, с
което на „ТИТ ННЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, на осн. чл. 416, ал.5, във вр.
чл. 414, ал. 3 КТ е наложено
административно наказание имуществена
санкция в размер на 1 500 лв. за
нарушение на чл. 62, ал.1 КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване по
реда на Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните по
делото, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева