№…………………….…./……..11.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на четвърти ноември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Петя Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
Митева
въззивно търговско дело №823 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба на „А 1
БЪЛГАРИЯ“ЕАД, гр.София срещу решение
№363/02.12.2019г., постановено по гр.д.488/19г. по описа на РС – Провадия, 2
с-в, с което е бил уважен иск на клиент на този доставчик за установяване
на несъществуване на облигационни отношения по конкретен договор за пакетни
услуги и е бил осъден да заплати на Н.С.З. от гр. Дългопол събрани без
основание суми за неустойка и абонаментни такси в общ размер 243.42лв, като е
задължен и за разноски.
Въззивникът, чрез упълномощен от законни представител юрисконсулт П. се
оплаква за необосновани изводи обусловили и
неприлагане на материалния закон при преценка на действителност на клаузата за
неустойки, дължими от потребителя отказал се предсрочно от договорени услуги.
Позовава се на неправилно интерпретирано съдържание на интереса на доставчика,
лишен от очакван приход поне в рамките на минимален срок на обвързаност, отчитан
като съответен на добросъвестността според практиката на съдилищата,
интерпретираща потребителска закрила и стандартите, установени от СЕС. Счита за
погрешна и констатацията за самостоятелен характер на всеки от договорите,
сключени от потребителя като част от пакетна доставка, като сочи че сделката е
уговорена общо и обвързва престациите на насрещните страни по всяка
конкретизирана в приложението услуга като едно цяло. Оплаква се за нарушаване
на правилата за допускане и преценка на доказателствата, като е възложил
доказателствена тежест на доставчика и е формирал погрешен извод за липса на
провеждани телефонни разговори от абоната. Въззивникът счита, че са
пренебрегнати клаузите, прилагани като общи условия на доставчика, уреждащи
конкретно ограничаване по обем, а не изцяло прекратяване на достъп до услугите
при забава на клиента. Оплаква се и неправилна преценка и на установени в
закона и договора правила за прекъсване на договорна връзка и изведеното
погрешно заключение за конклудентно
прекратяване на договора.
С доводи за валидно възникнало вземане за неустойка за едностранен отказ
от договора преди уговорен срок за ползване на услугата и правомерно
ограничаване на услугата след неизпълнени задължения на клиента, доставчикът
обосновава правото си като изправна страна да търси текущо начислени такси по
действащия договор между страните. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на
съединените претенции.
Същите доводи се излагат в писменото становище по същество, а
пледоарията пред въззивния съд е изцяло бланкетна.
Насрещната страна Н.З., чрез упълномощения адвокат З., не е упражнила
право на отговор по жалбата, но в заседанието пред въззивният съд я оспорва,
като пледира за потвърждаване на правилното решение, с което са уважени
основателните искове на потребителя. Позовава се на установеното едностранно
прекратяване на договора от доставчика с конклудентни действия, след което
липсва и основание за събиране на начислявани по него задължения.
Насрещните страни са предявили и искания за определяне на разноски, като
претенциите са конкретизирани в списъци по чл. 80 ГПК( л. 30, 32).Въззивникът е
оспорил размера на възнаграждението за безплатно предоставена услуга, като
счита, че такова следва да се определи само за един иск.
По предварителните въпроси и допустимостта на производството
въззивният съд се е произнесъл с определения № 260274/30.07.2020г. и 260461/21.08.2020г., като е предприел служебно отстраняване на
нередовности по предявяване на иска и е докладвал констатациите си относно
предмета на оплакванията и становищата на страните.
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства
на произнасяне по два кумулативно съединени иска, като в частта за разноски е
било изменено с необжалвано определение № 343/26.03.2020г.
Първият от обжалваните диспозитиви е установителен
и съответства на иск за отричане на съществуването на договорно правоотношение,
възникнало между потребител и доставчик на услуга. Такова отрицателно
установяване очевидно не е резултат от твърдение за начална липса на договор,
чието сключване не е било довършено, а по естеството си се равнява на
правопрекратяващо възражение, тъй като при признание за начално пораждане на
правоотношението по сключен договор между тези страни, отричането му занапред
по необходимост изисква да се посочи хипотеза на прекратяване или разваляне на
този договор. Съдът е посочил, като такова основание едностранно виновно
прекратяване от страна на доставчика, но при такава квалификация не би настъпил
посочения от ищеца резултат. За да се освобождава от договора страната може да
се позовава на вина на насрещна страна, а не на своето поведение, съответно и
от неизправност на доставчика не може да следва негово едностранно изявление за
прекратяване, което да породи установените от съда последици. Напротив, ако
потребителя на услугата счита поведението му за виновно, то освобождаването от
договорната връзката може да е резултат само от воля на клиента на този доставчик.
В този смисъл е налице явно противоречие между дадената от съда защита и
основанието, на което тя е била основана и това ангажира въззивния съд със
служебна проверка за допустимост на това произнасяне (т. 5 от ТРОСГТК на ВКС
1/2013, вр. т.1 от ТРОСГК 1/2001г на ВКС).
С определение № 260274/30.07.20г съдът
е изискал от ищеца да уточни основание на правопрекратяващото си
възражение. В уточнението, депозирано с вх.№ 264135/17.08.2020г., обаче
пълномощникът на ищцата е описал поведение на доставчика, което счита за
конклудентно изявление за прекратяване на договора, отправено до ползвателя на
услугата, като същевременно е заявил, че това поведение не е било правомерно,
тъй като е основано на претенция за недължими суми. Нито един от описаните от
ищцата и потвърдени изрично пред въззивния съд факти могат да бъдат
квалифицирани като основание за прекратяване на договор. Описаното поведение на
доставчика недвусмислено визира преустановяване на достъп до мрежа и осуетяване
на ползване на услуги но тези обстоятелства съответстват на твърдяно
неизпълнение на уговорена по действащ договор престация. Простото
преустановяване на изпълнение на задълженията на една от страните не прекратява
договорната връзка между тях, а поражда гражданска отговорност за неизпълнение или
потестативно право на разваляне в полза на НАСРЕЩНАТА страна. В нито едно от
процесуалните изявления на ищцата не е описано отправено от нея изявление,
което да може да се квалифицира като упражняване от нейна(а не от виновния
доставчик) страна на право на едностранно освобождаване от договорна
обвързаност. Затова въззивният съд намира, че противоречието между фактическите
обстоятелства и правата, които ищцата обосновава с тях за да търси съдебната им
защита не е било отстранено, въпреки дадените указания по процедурните правила.
В тази част исковата молба е останала
нередовна и производството по нея следва да се прекрати, съответно постановения
по установителен иск диспозитив да бъде обезсилен.
Дори и да се приеме, че с уточнението пред въззивния съд ищцата е
уточнила, че търси отричане на договора порази нейно изявление, основано на
виновното поведение на доставчика, то тогава би липсвал интерес от такова
установяване, тъй като в хода на процеса са изтекли договорените срокове на действие на договорите между
страните, а исковата молба съдържа недвусмислено изявление за противопоставяне
на клиента да продължи да ползва услуги и занапред. Ищцата е посочила изрично,
че интересът й за отричане на договора се свежда до изключване на основание за
събиране на начислени от доставчика суми, претендирани преди предявяване на
иска и в хода на делото, но не и занапред. Именно спорните плащания са предмет
на съединения осъдителен иск, чието разглеждане ще покрие в цялост така
очертания интерес от отричане на действието на договора в съответния вече
минал период. Затова след като ищцата
вече е поискала връщане на заплатените суми, а възраженията срещу действието на
договора ще бъдат разгледани като част от оспорването на основанието за
плащане, липсва положителна процесуална предпоставка за ангажиране на ответника
в процес за каквото и да е самостоятелно отричане на същия договор. Защита по
осъдителната претенция покрива в цялост интереса, който ищцата сочи като такава
предпоставка. Това е така, защото ищцата ще следва да изчерпи всички свои
реплики като правопогасяващи, правоотлагащи или правоизключващи възражения
срещу посочено от ответника по осъдителния иск договорно основание за пораждане
на дълга. Затова, дори и да се приеме,
че исковата молба е била редовно предявена, понастоящем производството по
очертания в нея установителен иск е недопустимо и следва да се прекрати след
обезсилване на произнасянето по същество от първата инстанция.
Вторият диспозитив от обжалваното решение съответства изцяло на
осъдителния иск, предявен от ищцата. Предметът на тази претенция е бил уточнен
още преди началото на размяната на книжа пред районния съд, като ищцата е
изменила първоначалното оспорване на дължимост на начислени от доставчика на
различни основания суми в искане за присъждане на заплатени в хода на процеса
две неустойки за предсрочно прекратяване на ползване на две от пакетните
услуги, начислени във фактури от м. декември 2018г и три месечни абонаментни такси за
потребление на останалите в пакета услуги, фактурирани в периода януари – март 2019г. Основанията за
възникване на тези задължения са оспорени от ищцата с доводи за
недействителност на клаузата за неустойка в размер на три месечни абонамента и
отстъпките по пакета, ползван от клиента, като необосновано високо обезщетение
неравноправно възложено от доставчика в ущърб на потребителя. Начислените като
възнаграждение на доставчика други такси за услугите, които потребителя не е
желал да прекрати, са оспорени с доводи за необоснован отказ на доставчика да
предоставя достъпа до мрежата, възприет от потребителя като едностранно
прекратяване на договора от страна на доставчика. Тези твърдения очертават
допустим иск за неоснователно обогатяване – разместване на имуществени блага
при даване на парична сума в изпълнение на задължение по договор, който е
прекратен без платеца да е получил насрещната си престация.
Така са били докладвани и разгледани тези
претенции. Въззивният съд споделя квалификацията на исковете по чл. 55 ал.1 пр.
1 ЗЗД само по отношение на неустойките, платени по нищожна клауза, като
останалите платените суми по трите фактури според твърденията възраженията на насрещните страни следва да
се квалифицират като дадени на отпаднало основание по чл. 55 ал.1 пр. 3 ЗЗД. В
обжалваният акт обаче съдът е посочил правилно причината за отпадане на
основанието за плащане, поради което неточното посочване на закона не е пречка
за идентифициране на спорното право и решението е допустимо.
Съдът, след
преценка на изложените в жалбата оплаквания по допустимите осъдителни искове,
съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Между страните не се спори, че въззиваемата като потребител е сключил
договор №********* /21.09.2017г. с който се договорил с въззивника като
оператор на мобилна комуникационна мрежа, тогава с наименование МОБИЛТЕЛ
ЕАД да ползва за фиксиран срок от 2
години предлагани от този доставчик услуги (телефонни разговори, ползване на
интернет и телевизия), включително обединени в пакети, предоставени от
оператора по абонаментен план за частни лица, допълнително договаряни по вид и
обем в нарочни приложения към договора. Няма спор, че такива услуги са искани
от клиента и са били допълнително договаряни за различни услуги с множество
приложения от същата и по-късни дати, както и с анекси към рамковия договор и
допълнения към приложенията, с посочване на множество телефонни номера за
мобилни услуги, договорени като различни абонаментни пакети, комбиниращи
гласови данни и мобилен интернет или с екстри и добавени безплатни услуги (0884
410 898, 0884 281 129, 0885
129 493, 0887 195 573, 0885 380 332, 0882 357 117, 0886 083 672 и издадени
СИМ-карти към тях) и цифрови услуги чрез фиксирани устройства(телевизия и
домашен интернет и домашен телефон през СИМ за номер 0884 681 539).
Няма спор, че потребителят е заявил отказ от две от така уговорените
услуги, като е доставчикът е приел едномесечно предизвестие вх.№ 168А166 на
27.11.2018г. за прекратяване преди уговорен краен срок 21.09.2019гна следните
договорени в приложения от 21.09.2017г пакети:
·
„Мтел
сърф ХS” за мобилен трафик на интернет данни
в обем 700 МВ през СИМ- карта за номер 0885 129 493 и право на отстъпка от
62.5% от абонаментна такса от 7.99лв(л. 30 от делото на РС);
·
„Мтел
сърф М” за мобилен трафик на интернет данни в обем 5000 МВ през СИМ- карта за
номер 0884 281 129 и право на отстъпка от 20% от абонаментна такса от 16.99лв и
допълнителна услуга Мtel NOW Max с
отстъпка от 100% от таксата за тази услуга ( л. 27, л.111 от делото на РС).
Като се позовал на изрични клаузи в чл. 6.3.1. от приложенията,
доставчикът начислил неустойки за предсрочно прекратяване на тези две услуги,
като издал сметка с № *********/06.12.2018г за сумите от 19.98 лв и 42.48лв,
отчетени като 3 бр. абонаментна такса без ДДС по всеки от тези договори. В
допълнителна сметка №*********/06.12.2018г доставчикът включил и сумите от
41.07лв и 27.28лв, като съответни на
сбора на неполучени отстъпки до края на фиксирания срока за ползване на тези
абонаментни планове.
Сборната сума от 130.81лв за тези неустойки била обявена на потребителя
като натрупано задължение от предходен период при фактуриране на потреблението
на останалите ползвани от този клиент услуги, като ищцата признава, че е
платила тези суми едва на 19.04.2019г, след като оспорила основанието за начисляването им в
кореспонденцията си с доставчика(л. 379-389 от делото на РС), но била
предупредена, че поради неплащането операторът ограничава ползването на
останалите услуги в мрежата си, договорени по другите приложения със същия
клиент. Оплакванията си както срещу необосновано високия размер на неустойките,
така и срещу действията на доставчика, принуждаващ фактически потребителя да
заплати спорните неустойки въпреки волята му, са били изложени и в жалби към
специализирания орган по защита на правата на потребителите (л. 236 от делото),
в резултат на което на търговецът била наложена санкция за констатирано
прилагане на нелоялна агресивна практика по отношение на клиента му(л. 238).
Доставчикът е признал, че след отказа на потребителя да плати начислени
неустойки е ограничил поетапно ползването на други услуги, като напълно е
преустановено предаване на сигнала до телевизията и интернет трафика, а
гласовите телефонни услуги са сведени първоначално само до приемане на входящи
повиквания от 04.01.2019г., а от 07.03.2019г и този обем е отпаднал до
възстановяване на достъп до мрежата след плащането на процесните три месечни
фактури през април.. Това поетапно ограничение на ползването на услугите от
клиента е видимо и при съпоставка на отчетените показатели на броячите на
потребление, обявени от доставчика в спорните фактури за ползвани от клиента
услуги. Така за потреблението
28.11.2018г- 27.12.2018г. в приложението към фактура *********/02.1.2019
са отчетени абонаментни такси за 1 гласова услуга(покриваща общо 81 минути за
58 разговора със различни мрежи от номер *********), 1 фиксиран домашен телефон
(без данни за изразходвани минути от номер
*********) и пакет от фиксирани услуги за телевизия, домашен интернет и
телефон с номер *********, но са приспаднати остатъци от авансово събрани такси
за прекратените вече две услуги за мобилния интернет по номера ********* и
*********. За следващия месец до 27.01.19г във фактура № *********/01.2.2019г.
вече липсва отчитане на услугите Мтел сърф ХS и Мтел сърф М, а гласовите
разговори са само 16 мин за 13 повиквания, а през февруари във фактура №
*********/05.3.2019 е отразено само едно отчетено повикване до центъра на
доставчика за обслужване на клиентите му. Явно е, че възможностите на клиента
да ползва услугите са ограничени на посочените в първото по делото заседание и
изключени изцяло именно през януари, така както е вписано в съставените от
доставчика търговски книги (л. 196) и съдът приема за така установени
неизгодните за него факти. Тези обстоятелства са установени и от първата
инстанция и оплакванията на въззивника за нарушения при събиране на и преценка
на доказателствата са неоснователни. При ясно признание за ограничаването на
ползването на услугите в пълен обем не е било необходимо да се доказва допълнително
дали потребителя е можел да извърши след 04.01.2019г само повиквания за връзка
със самия доставчик или достъпът до мрежата е блокиран изцяло.
Въззивният съд обаче интерпретира така установените факти самостоятелно,
като при прилагането на закона достига до различни изводи.
На първо място, следва да се отчете, че неустоечните клаузи имат за цел
да компенсират вредите, които доставчикът като добросъвестна страна понася от
едностранно предсрочно прекратяване на договор с фиксиран срок на ползване на
мрежата му. Уговарянето на срочна услуга с преференциални цени или отстъпки,
прилагани за срока на действие на съответно съглашение отразява спецификата на
ангажимента на доставчика, като му осигурява привлекателен за ползвателите, но
сигурен за него пласмент на услугата му в силно конкурентния пазар. Затова и
принципно едностранното прекратяване от страна на клиента на такава услуга
позволява освобождаване на потребителя от оказал се неудобен за него срок или
цена, но същевременно лишава доставчика от очакван фиксиран по размер приход,
калкулиран чрез системата от предлагане на пакети с общи промоционални цени или
отстъпки от стандартни цени на услугите, предоставяне на необвързани със срок
потребители. Явно е, че с прекратяване на срочния договор се засяга съществено
само интереса на доставчика, като негативния му интерес е съизмерим с
намаляването на възможностите на доставчика да предлага свободните номера и
обеми от трансферни данни на нови клиенти на конкурентни цени, измерими поне с
понижените цени на отказващия се преди срока потребител. Затова и предвидимите
за търговеца вреди не могат да се простират до края на уговорения срок, но
несъмнено обхващат период на търсене на сделка на покритие, с която да се
замести загубения клиент. Ето защо с договаряне на неустойка, определена като
три месечни абонамента по стандартна цена, без отстъпки и облекчения,
кредиторът не възлага на потребителя необосновано високо обезщетение. Като
всяка неустойка, размерът на договорена отнапред компенсация за вреди от
накърнен негативен интерес следва да е по-голяма от предполагаемия им размер,
за да изпълни клаузата функцията си и на санкция за недобросъвестното
причиняване на отпадането на договора и да стимулира длъжника да се въздържи от
неизпълнение, за да се предпази от завишената икономическа тежест. Именно
такива характеристики има обезщетението за причиняване на прекратяване на
договора преди уговорения краен срок вписано в чл. 6.3.1. от приложенията и
затова изцяло покрива основанието за валидно неустоечно съглашение по чл.92
ЗЗС. В този смисъл е и споразумението за съдържание на общите условия на
доставчика, постигнато с контролния орган, натоварен да следи за защита на
правата на потребителите. Затова и извод за прекомерност на тази неустойка, респективно
за неравноправното възлагане на такова обезщетение в явен ущърб на потребителя
не може да бъде обоснован. Допълнителното обезщетение, обаче не може да бъде
оправдано с предвидимия размер на вредите на доставчика. Вярно е, че без
отстъпките в цените нито потребителя, нито доставчикът биха се съгласили на
дългосрочното обвързване, но прекратяването осуетява само очакваните от
търговеца приходи в намаления им размер. Затова и отпадането на договора
занапред не лишава доставчика от отстъпките до края на срока. Негативни
последици операторът на мрежата би понесъл само ако е калкулирал цена с
отстъпка под себестойността на договореното ползване, но и тогава съпоставимото
обезщетение би се измерило с периода на ползването, а не на остатъка до края на
периода. Затова по отношение на допълнителния размер на неустойка, покриваща и
неполучени отстъпки, задължаването на потребителя надхвърля предвидимите вреди
за доставчика. Такава неустойка не може да обвързва потребител, тъй като
договарянето й е с неравноправен характер( чл. 146 ал. 2 вр. чл. 144 ал. 2 т. 5
ЗЗП).
В конкретния случай, потребителят е прекратил договори със стандартни
абонаменти такси( без отстъпки) в размер на 7.99 лв за услуга „Мтел сърф ХS”
(номер 0885 129 493), 16.99лв за „Мтел сърф М” и 2.99лв за допълнителна
услуга Мtel NOW Max (номер 0884 281 129). Затова неустойката, дължима от
предсрочно отказалия се от услугите потребител възлиза на 23.97лв по първия
договор и 59.94лв по втория или общо 83.91лв. Доставчикът обаче е начислил в
първа сметка само данъчна основа на редуцирани абонаменти без ДДС до общо
62.46лв, а във втора сметка е доначислил отстъпките до общо 68.35лв. Платената
от въззиваемата първа сума е част от дължимата, валидно уговорена неустойка и
затова искът за възстановяването й на платеца е неоснователен и следва да се
отхвърли изцяло. Дължимият остатък от 21.45лв е включен във втората заплатена
сума, затова претенцията за връщане на такава част също е неоснователна.
Остатъкът до заплатената по втората сметка сума явно е събрана от доставчика
като допълнителна неустойка за отстъпки до края на срока на договора, а
договарянето на такова вземане съдът е приел за недействително. Затова за
горницата от 46.90лв липсва основание и претенцията на въззиваемата следва да
се уважи. Обжалваното решение следва да се потвърди само за тази част, а
диспозитива за присъждане на недължими суми да се отмени и претенцията да се
отхвърли.
По отношение на останалите суми, съдът съобразява общите уговорки за
авансово плащане на абонаментните цени за договорени услуги(чл. 22.2от ОУ за
мрежови услуги, чл. 23.2 от ОУ за фиксирани мрежи, чл. 15.2 от ОУ за фиксиран
интернет, чл. 30.1 от ОУ за цифрова телевизия), както и периода на потребление,
посочен във всяка от оспорените фактури. Явно е, че най-ранния момент, от който
ползването е било затруднено поради отчасти неоснователната претенция на
доставчика, фактурирал завишена неустойка, е 04.01.2019г. Съответно и
най-ранния момент на авансиране на абонамент за неполучена услуга може да се
свърже именно с период на фактуриране на потребление за декември, тъй като в
такава фактура се отчита изразходване на предходен аванс и начисляване на
таксите за следващ месечен период на ползване. Първата от процесните фактури е
издадена именно са потребление до 27.12.2018г., като са приспаднати части от
авансирани в предходна фактура абонаменти за вече прекратени договори и
съответно няма никакво съмнение, че начислените суми по фактури
*********/02.1.2019, *********/01.2.2019 и *********/05.3.2019 представляват
абонаментни такси за услуги, които потребителя е следвало да използва през м.
януари – март 2019г.
Именно в този период с начало 04.01.2019г, по съвпадащите твърдения и на
двете страни, доставчикът е започнал поетапното ограничаване на ползване на
мрежата, като се е позовал на правото си срещу неизправен платец. Само по себе
си обаче това ограничение, дори и когато е достигнало пълен обем през март не
може да се приравни по правни последици на изявление на доставчика за
прекратяване на договорната връзка. Напротив, в общите условия на този
доставчик (чл. 27.2, 40ж от ОУ за мрежови услуги, чл. 33.4 и 49.3.1.от ОУ за
фиксирани мрежи, чл. 63 и 83.1 от ОУ за фиксиран интернет, чл. 89.1 от ОУ за
цифрова телевизия), доставчикът е обявил право да спре или да ограничи достъп в
случаи на допуснато забавено плащане на своя клиент като алтернатива на
прекратяване на договора и затова изборът коя от двете възможности да ползва
принадлежи единствено на доставчика. Затова волята за прекъсване на връзката
между страните при неизправност на потребителя не може да се изведе от външната
проява на поведението му дори и след пълното ограничаване на достъпа.
Това право обаче може да се възприема само като специфично реализиране
на възражение за неизпълнен договор( чл. 90 ЗЗД), тъй като при липса на
авансиране не може да се изисква от добросъвестна страна да продължава да
престира. Затова и задържането на изпълнението на доставчика може да се
обоснове като добросъвестно поведение само ако е налице забава на фактуриран
авансово абонамент, съответно и в самите общи условия се визира неизпълнено
задължение, фактурирано за ползване на съответната услуга. Няма никакво
основание това право да се разпростира върху всякакви други вземания и особено
за спорни задължения, произтекли от отпадане на друга договорна връзка.
Влагането на друго съдържание в тези клаузи от общите условия би довело до
типично неравноправно предоставяне на доставчика на права, каквито потребителя
няма и съответно прилагането на такива клаузи спрямо потребителя ще следва да
се отрече (чл. 146 ал. 2 вр. чл. 144 ал. 2 т. 6 ЗЗП). Неоснователен в тази
връзка е и доводът на въззивника за общо третиране на всички договорени с
клиента услуги. Рамковият характер на договора не означава обединяване в един
пакет на цялото потребление. Напротив, той има само организационен характер
(изяснен чрез отграничаване от други видове съглашения в Решение № 138 от
19.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 367/2009 г., I т. о., ТК). Макар да урежда
окончателно общо съдържание на поредицата от договорени сделки, в случая това е
преуреждането на заварени към този момент предходни отношения с абоната, сам по
себе си рамковия договор не е достатъчен за да породи престациите на насрещните
страни. Рамковото споразумение изисква отделно договаряне на индивидуалния
предмет на всяка от сделките в планираната поредица от еднотипни договори и
именно с договаряне на различните приложения и анекси се довършва и фактическия
състав по обвързване с доставка на конкретна услуга. Съответно обединяването на
различни по характер услуги би могло да се постигне само с конкретна уговорка в
приложение, каквото е например договарянето на пакета за ползване на
фиксираната мрежа с една обща абонамента цена или добавянето на екстрите като
услуги към вече съществуващ абонамент. Услугите за мобилен интернет обаче не са
били включени в специален пакет с другите абонаменти и затова каквито и да са
неплатените задължения по тях, забавата на клиента не може да засегне
изпълнението на останалите мрежови услуги.
Затова, съдът намира, че от 04.01.2019г. доставчикът неоснователно е
ограничил ползването на мрежата си и е накърнил правата на въззиваемата. От
този момент нататък търговецът е неизправен, а това позволява на потребителя да
се позове на отпадането на интереса си от продължаване на всички отношенията
занапред. Адресирано до доставчика условно изявление за прекратяване на всички
абонаменти по ползвани услуги съдът установява в преписката към жалбата до КЗК
на л. 382, но то е съставено преди възникването на ограничението на
потреблението и е било обусловено от поддържане на претенцията за неустойка.
Макар и да не визирано изрично в уточняваща молба вх.№ 264135/17.08.20г.,
такова уведомление е посочено от ищцата като основание за отпадане на
договорната връзка. Допълненото пред въззивна инстанция изявление следва да
породи обратно действие към момента на сезиране на съда (чл. 129 ал. 5 ГПК) и
затова въззивният съд приема, че ищцата се е позовала на настъпване на
условието по това предварително свое изявление за да обоснове отричане на
действието на договорите поради недобросъвестен отказ на доставчик да
предоставя услуги. По правното си естество това изявление има характер на
упражняване на потестативно право на разваляне без допълнителен срок поради
отпадане на интереса от късно изпълнение на неполучена в уговорен срок
престация (чл. 87 ал.2 ЗЗД). Съответно на естеството на услугите, предоставяни
непрекъснато срещу предварително внасяне на абонаментната такса, действително
достъпът до мрежата не може да бъде предоставен по-късно без да се накърни
позитивен интерес на клиента. Съдът приема, че развалянето е настъпило незабавно и от 04.01.2019г. действието на
неизпълнения вече договор е отпаднало занапред( чл. 88 ЗЗД). Начислените във
фактурите, издадени за авансово дължими абонаменти през януари – март 2019г. не
се дължат. Претенцията на ищцата за връщане на платените по трите фактури суми
е основателна и следва да се уважи. Макар и по различни правни съображения,
въззивният съд достига до краен извод съответен на постановения диспозитив,
поради което обжалваният акт следва да се потвърди след корекция в
квалификацията.
Предвид резултата от разглеждането на делото по същество, всяка от
страните следва да понесе отговорност за разноски, съразмерно на основателната
си защита по съединените претенциите и доказаното фактическо разходване на
сумите, описани в списъците за претендирани разноски(т. 1 от ТР ОСГТК№ 6/12).
На първо място въззивния съд намира, че разноските, направени за защита в
процеса по недопустим иск следва да бъдат възложени на ищцата в цялост. Фактическо
извършване на такива разходи не следва да се доказва, тъй като ответникът е
представляван от юрисконсулт, а в този случай
сумата се начислява на работодателя (страната ответник) по силата на
самата законова норма на чл. 78 ал. 8 ГПК( като компенсация на предприятието за
вложените разходи по заплащане на текущо
възнаграждение на специалист – правен консултант и по време, когато не
се разглеждат правни спорове). Съдът констатира, че в списъка на въззивника са
претендирани общо разходи за цялостна защита, а доколкото материалния интерес
по двата съединени иска (за установяване на прекратяването и за присъждане на
платените суми) съвпада, разходите следва да се съобразят на половина. Така
съответни на недопустимия иск са възнаграждение от по 150 лв за всяка от
инстанциите, което е в рамките на лимита по чл. 25 ал.1 от НЗПП, както и
внесената такса от 25 лв. Съразмерно на останалата основателна част от жалбата
(83.91/243.42) следва да бъдат определени и разноските по другата част от
решението, които възлизат на 112.03лв. Въззивникът ще бъде компенсиран със сбор
от 437.03лв.
Въззиваемата страна има право на разноски само по основателна част от
допустимия иск. По делото са събрани доказателства за заплатена такса от 50 лв
и ползвана безплатно услуга, предоставена безплатно от адвокат на негова
съпруга. В първата инстанция размерът на възнаграждението на адвоката е
определен в минимален размер, съответно на продължителността на процеса, като
това определяне е стабилизирано с пропускане на срок за обжалване на изменението
на решението по реда на чл. 248 ГПК. В настоящата инстанция претенцията на
адвоката се свежда до 300 лв, което е съответно на нормативния минимум. В тази
връзка възраженето за прекомерност не може да бъде уважено. От тези размери
въззвиникът следва да понесе само части, съразмерни на неоснователна жалба
(159.51/243.42). Съответтно присъдените на ищцата разходи следва да се намалят
до 30.76лв. Общият размер на дължимото в
полза на адвоката възнаграждение за двете инстанции 524,23лв се формира от
327,63лв за първата и 196.59лв за настоящата, като допълнително следва да му се
присъдят само 24.23лв.
Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.269 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение
№363/02.12.2019г., постановено по гр.д.488/19г. по описа на РС – Провадия, 2
с-в, В ЧАСТТА с която е бил уважен
иск на клиент на този доставчик за установяване на несъществуване на
облигационни отношения по конкретен договор относно уговорена доставка на
услугите домашен телефон, интернет, телевизия и мобилна услуга чрез номер 0*********,
поради едностранно виновно прекратяване от страна на доставчика и ПРЕКРАТЯВА производството по този иск,
предявен с нередовна искова молба, уточнена с вх.№264135/17.08.2020г. до
недопустим иск, на осн чл. осн. чл. 270 ал.3 вр. чл. 129 ал. 4 и чл. 130 ГПК.
ОСЪЖДА Н.С.З.,
ЕГН ********** *** да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД ЕИК ********* , гр. София ул.
Кукуш № 1 сумата от 325лв, представляваща сбор от начислени за двете инстанции
юрисконсултски възнаграждения и заплатена такса за обжалване за тази част от
претенцията, на осн. чл. 78 ал. 4 вр. чл. 81 ГПК.
ОТМЕНЯ
решение
№363/02.12.2019г., постановено по гр.д.488/19г. по описа на РС – Провадия, 2
с-в, В ЧАСТТА, с която е бил уважен иск на клиент на доставчик за връщане на
заплатени без основание нищожни неустойки и начислени такси по фактури, над
сбор от 159.51 лв до 243.42лв, и са определени разноски в полза на ищцата
над 30.76лв до присъдени 100лв като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.С.З. предявен срещу „А1
БЪЛГАРИЯ”ЕАД за връщане на 83.91лв(
осемдесет и три лева и деветдесет и една стотинки), заплатени без основание от потребителя като част от суми,
включени в сметки № *********/06.12.2018г за 68.35лв и №*********/06.12.2018г.
за 62.46лв, претендирани от доставчика по
нищожна клауза неустойки за предсрочно прекратяване по искане на потребителя на
договори за доставка на мобилен интернет по приложения за абонамент от
21.09.2017г към рамков договор №*********/21.09.2017г., а именно: „Мтел сърф
ХS” за номер 0885 129 493 и „Мтел сърф М” с допълнителна услуга Мtel NOW Max за
номер 0884 281 129, на осн. чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.С.З.,
ЕГН ********** *** да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД ЕИК ********* , гр. София ул.
Кукуш № 1 сумата от 112.03лв(сто и дванадесет лева и три стотинки),
представляваща съразмерна на неоснователния иск част от сбор от начислени за
двете инстанции юрисконсултски възнаграждения и заплатена такса за обжалване за
тази част от претенцията, на осн. чл. 78 ал. 3 вр. чл. 81 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№363/02.12.2019г., постановено по гр.д.488/19г. по описа на РС – Провадия, 2
с-в, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е бил уважен иск на клиент на
доставчик за връщане на суми в сборен размер от 159.51 лв, формиран от заплатена
без основание горница над 83.91лв до общо 130.81лв, начислени от доставчика без
основание нищожни неустойки за предсрочно прекратяване на ползване на две
услуги включени в сметки № *********/06.12.2018г за 68.35лв и
№*********/06.12.2018г. за 62.46лв, на осн. чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД и заплатени на
отпаднало основание начислени авансово
такси за месечно потребление за м. януари- март 2019г по развалени от
потребителя поради виновно неизпълнение на доставчика договори за услугите
домашен телефон, интернет, телевизия и мобилна услуга чрез номер 0********* по
фактури № *********/02.1.2019 за 33.68лв, *********/01.2.2019 за 32.54лв
и №*********/05.3.2019 за 46.39лв, на
осн. чл. 55 ал.1 пр. 3 ЗЗД, както и В ЧАСТИТЕ, с които са определени разноски в
полза на ищцата за първа инстанция до размер от 30.76лв и в полза на адвоката,
представлявал ищцата в размер на 300лв, допълнени по реда на чл. 248 ГПК до
500лв с определение № 343/26.03.2020г.
ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД ЕИК
********* , гр. София ул. Кукуш № 1 да заплати на адвокат С.Б.З., ЕГН **********,***
допълнително сумата от 24.23лв. (двадесет и четири лева и двадесет и три
стотинки) представляваща горница до сбор от 524,23лв, дължима част от
адвокатски възнаграждения за защитата в двете инстанции, предоставена безплатно
на въззиваемата Н.С.З., съразмерна на основателната част от иска, на основание
чл. 78 ал. 1 и 81 ГПК, вр. 38 ал. 1 т. 3 ЗАдв.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл. 280
ал.3ГПК.
Решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.