Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 25.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и трети септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: ДИМИТРИНКА КУПРИНДИЙСКА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа
докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 291 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе против решение № 445/23.06.2020 г.,
постановено по АНД № 94/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено
наказателно постановление № 38-0001697/11.12.2019 г., издадено от началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе. С наказателното
постановление, на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвПр, на ответника по
касация „Рум Транс 12“ ЕООД, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лева. В касационната жалба се развиват подробни
оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Като касационно основание се
сочи неправилното приложение на материалния закон от въззивната инстанция.
Поддържа, че посочената за нарушена разпоредба на чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвПр
съдържа правило за поведение, което било нарушено от транспортното предприятие
чрез действията по назначаването на водача М.С.Д. Заявява, че в случая не е било
необходимо по делото да се доказва извършването от посоченото лице на превоз на
товари, тъй като административнонаказателната отговорност на ответника по
касация била ангажирана за назначаването му, а не за допускането му да управлява
МПС. Иска се отмяна на решението и решаване на делото по същество чрез потвърждаване
на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – „Рум
Транс 12“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за
нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за основателност на жалбата като иска отмяната на
решението на РС – Русе и потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да отмени наказателното постановление въззивната
инстанция е приела, че санкционната норма на чл.96г, ал.1 от ЗАвПр, за чието
нарушаване е ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника
по касация, е бланкетна, а в АУАН и НП
не е посочена нарушената конкретна позитивна норма, която вменява на
превозвачите задължение да извършват превози само с водачи, които отговарят на
изискванията за психологическа годност – чл.7а, ал.2 от ЗАвПр. На следващо
място, контролираната инстанция е посочила, че чл.96г, ал.1 от ЗАвПр урежда две
самостоятелни форми на изпълнителното деяние на нарушението – назначаване или
допускане на водач, който не отговаря на установените изисквания, да
управлява МПС при извършване на превоз,
а в НП тези две самостоятелни форми на изпълнителното деяние били смесени като транспортното
предприятие било санкционирано за това, че „…допуснало назначаване на работа на лицето … без да отговаря на
изискванията за психологическа годност“.
Решението е правилно. При издаване на НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и конкретно на чл.57,
ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, които нарушения водят до незаконосъобразност на
санкционния акт.
Императивно изискване към съдържанието на НП,
съгласно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, е в него да са посочени законните
разпоредби, които са били нарушени виновно. Когато санкционната разпоредба е
бланкетна, както е в случая, е необходимо в НП да бъде посочена не само тя, но
и запълващата я правна норма от същия или друг нормативен акт, която урежда нарушеното
позитивно правило за поведение и която следва да бъде индивидуализирана чрез наименованието
на съответния нормативен акт и цифровото и словесно изражение на самата негова
разпоредба. В случая това не е сторено. В НП като нарушена е посочена
единствено разпоредбата на чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвПр, но не и тази на чл.7а,
ал.2 от ЗАвПр, респ. чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, които именно уреждат
задължението на превозвача да извършва превоз само с водачи, които отговарят на
изискванията за психологическа годност.
На следващо място, районният съд правилно е приел,
че изпълнителното деяние на нарушението по чл.96г, ал.1 от ЗАвПр включва две
отделни форми. Първата от тях, а именно назначаването на водач, който не
отговаря на някое от законоустановените изисквания, се осъществява чрез активното
поведение (действие) по сключването на трудов договор от превозвача с такова
лице. Втората форма на изпълнителното деяние, а именно допускането на водач,
който не отговаря на изискванията, да управлява превозно средство, с което се
извършва превоз, представлява случай на уредено в закон допустителство (вж.
чл.10 от ЗАНН), което се осъществява чрез пасивното поведение (бездействие) на
превозвача, който е допуснал извършването на превоз от водач, който не отговаря
на законовите изисквания за тази дейност. В съответствие с чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в НП извършеното нарушение е следвало да бъде описано и словесно чрез
посочване на конкретната форма на изпълнителното деяние, която наказаното лице
е осъществило според административнонаказващия орган. В случая това не е
сторено като последният е смесил двете форми на деянието като в НП осъщественото
от превозвача нарушение е описано като „допуснал
назначаване на работа“. Очевидно е, че щом назначаването посредством
сключването на трудов договор с посочения водач е действие именно на
работодателя (превозвач), то няма как същият да е „допуснал назначаване на работа“, тъй като допустителството винаги
предполага осъществяването на чуждо, а не свое, активно поведение.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд е приложил правилно материалния закон и е постановил едно
правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 445/23.06.2020 г., постановено по АНД № 94
по описа за 2020 г. на Районен съд - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: