Решение по дело №1108/2020 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2375

гр. Пловдив, 21.12.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХXVІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря Таня Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно дело № 1108/2020 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл. 118 от  КСО.

Образувано е по жалба на В.Т.С. с ЕГН **********, с адрес *** против Решение №2153-15-112 от 30.04.2020г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата му против разпореждане № **********, протокол №2146-15-130/21.02.2020 г. на ръководител пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което на осн. чл.95 ал.2 от КСО е спряно изплащането на отпусната пенсия за ОСВ, считано от 14.02.2020година до установяване на положения осигурителен стаж. В жалбата се излагат съображения, че не е било налице основание за спиране на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст, а отказът за това е незаконосъобразен. Навеждат се твърдения, че липсват надлежни доказателства, от които да се установят обстоятелства, обосноваващи спирането на отпусната пенсия за ОСВ. Твърди се нищожност на издаденото разпореждане. Счита, че неоснователно му е отказано отпускането на наследствена пенсия по чл.82 от КСО. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв.Б., който поддържоа жалбата и ангажира писмени доказателства. По същество на спора в писмени бележки поддържа искането за незаконосъобразност на административният акт като постановен в нарушение на административнопроизводствените правила, като не са били налице елементите отфактическия състав на чл.95 ал.2 КСО да се постанови спирането. Счита се, че с оглед на липса на доказателства за водените срещу него наказателни производства, не е било налице основанието за спиране на отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст. Сочи, че административният орган не се е произнесъл по искането да му бъде отпусната добавка по чл.84 КСО във връзка с наследствена пенсия по чл.82 КСО. Моли да се отмени решението и преписката да се върне за ново произнасяне в тази и част. Претендира разноски.

Ответният административен орган -Директор на ТП на НОИ - гр. Пловдив, представляван от юрисконсулт В., оспорва предявената жалба като неоснователна и ангажира доказателства. По същество на спора сочи, че атакувания административен акт е законосъобразен, издаден при съобразяване с административнопроизводствените правила и без да е налице противоречие с материалноправните разпоредби. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх. № ПП - 32854/11.05.2012 г., подписано от В.Т.С., е поискано от органите на НОИ да и бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заявлението е посочено, че същата получава отпусната лична пенсия поради общо заболяване и са приложени удостоверителни документи за осигурителен стаж, измежду които удостоверение - образец УП 2 изх. № 91/31.08.2006 г. на осигурителя „Мина Антрацит“ ЕАД- гр.Своге, УП-2  изх.№54/20.12.2004г. на осигурителя „Устрем-Л“ЕООД – гр.Лъки, УП-2 изх.№361/31.112.2004г. на осигурителя ПК „Победа“ – гр.Лъки, УП-2 изх.№03.01./05.06.2005г. на осигурителя ЕТ „Мармела 99 Емил Сираков“-Асеновград, осигурителна книжка №65333/07.07.2003г., трудова книжка №167/1977г., удостоверение обр.3 изх.№123/12.06.2002г., УП-3 изх.№90/31.08.2006г., УП-3 изх.№20/20.12.2004г., УП-3 изх.№334/22.11.2004г. и удостоверение - образец УП 3 изх. № 30898 от 19.11.2004г., издадени на името на жалбоподателя. Приложена е и Декларация от 01.10.2012г. , неподписана от заявителя, че същата не е ползвала отпуск по майчинство да раждането на третото си дете, както и справки за самоосигуряващо се лице. В тези документи е удостоверен осигурителен стаж на С., послужил за издаване на Разпореждане №139 /протокол №N154/04.10.2012г., с което е отпусната, считано от 17.01.2012г. лична пенсия за ОСВ при осигурителен стаж от 43г. 06м и 14 дни и е спряна отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С последващи разпореждания отпусната пенсия за ОСВ е била периодично актуализирана. С Разпореждане от 01.07.2016г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ-София е отпусната и добавка в размер на 26.5 на сто от получаваната лична пенсия за ОСВ на починалия и съпруг на осн. чл.82 КСО.  Във връзка с подаден сигнал на основание чл. 108, ал.1 от КСО Директор дирекция „Пенсии“ при ТП на НОИ-София с изх.№2175-21-352#1/06.12.2019г. е изискал от Началник отдел „Осигурителен архив“ при ТП на нОИ-София град да се зивърши проверка дали жалбоподателят фигурира в съхраняваните документи на „Мина Маришки басейн“ за периода 04.06.1983г -20.09.1987г. и „Мина Антрацит“ ЕАД за периода 12.10.1987г.- 20.08.1993г. във връзка с отпуната и пенсия за осигурителен стаж и възраст. С писма изх.№1029-26-6/03.01.2020г ТП на НОИ-Хасково е уведомило, че при извършена проверка по УП-3 №123 от 12.06.2003  не се е установило В.С. да фигурира в разплащателните ведомости. С писмо изх.№2175-21-325#4 от 22.01.2019г органите по пенсиониране са изискали жалбоподателят да им представи всички документи, удостоверяващи положения осигурителен стаж при осигурителя „Мина Антрацит“ –Своге. Във връзка със заявление за смяна на адрес рег.№3019-21-142/28.01.2020г. пенсионното досие на С. е прехвърлено по компетентност на Т П на НОИ-Пловдив. С придружително писмо изх.№3019-21-142 от 07.02.2020г. /л.127 от делото/ директор на Дирекция „Пенсии“ при ТП на НОИ-София е посочила, че счита за неправилно отпусната на жалбоподаателя пенсията за ОСВ, а представените в тази връзка доказателства за осигурителен стаж и възраст от осигурителите „Мина Антрацит“ ЕАД-Своге и „Мина Маришки басейн“ за неистински документи. С него направила препоръка да се изискат документите за доказване осигурителния стаж и при необходимост да се спре отпусната пенсия на осн. чл.95 ал.2 КСО. Въз основа на това предложение и констатирани несъответствия между посочените при подаденото заявление за отпускане на пенсия за ОСВ документи и липсата на доказателства за действително  приложен от жалбоподателя съобразно удостоверените в документите осигурителен стаж на В.С., е прието, че последният не е установен. Затова с Разпореждане №**********, протокол №2146-15-130/21.02.2020г. Ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ-Пловдив спрял на осн. чл.95 ал.2 КСО отпусната пожизнена пенсия за ОСВ, както и отпуснатите на сон. чл.84 КСО добавки, считано от 14.02.2020година. Посочено е, че следва от общия осигурителен стаж да бъде проверен и доказан, като до извършване на проверката да се спре изплащането на отпусната пожизнена пенсия за ОСВ. Недоволен от това произнасяне, С. обжалвала разпореждането пред горестоящият административен орган. За да постанови своето решение, Директорът на ТП на НОИ-Пловдив с писмо изх.№1012-15-105#1 от 15.04.20г отново изискал в тридневен срок да му бъдат представени всички документи, послужили за първоначалното отпускане на пенсия за ОСВ. Писмото било връчено  на 22.04.2020г. и в посочения срок не му били представени. Директорът на ТП на НОИ - Пловдив се е произнесъл по жалбата с процесното Решение № 2153- 15- 112/30.02.2011 г., като е приел същата за неоснователна. Изложил е съображения, че е постъпила информация за образувано наказателно производство- досъдебно производство №260/2019г  по опис на Сектор „ИП“ при ОД МВР-Пловдив /пр.пр.№2818/2019г. на РП-Пловдив/, в материалите по което се съдържат и доказателства, касаещи съмнения относно правомерността на отпуснатата пенсия за ОСВ на С., като в тази връзка се извършва и проверка на относно основанието за нейното получаване. Решението е връчено на 09.05.2020г.. Недоволен от това, жалбоподателят инициирал настоящото съдебно производство. В хода на неговото провеждане по негово искане се проведе съдебно – графологична експертиза относно преценка дали подписите, положени върху конкретно посочени документи от пенсионната преписка, са изпълнени от него. Със заключение  от 15.09.20г. е направен извод, че заявлението, с което са сезирани пенсионните рогани за отпускане на пенсия за ОСВ е подписано от С., както и по прилагане на осигурителната книжка, както и молба за прилагане на доказателства за осигурителен стаж от 28.12.2004 година. Другите изследвани подписи не са положени от него.

Горната фактическа обстановка съдът установи по безспорен начин от приобщените в съдебното производство писмени доказателства- административната преписка по издадения акт, заключение на проведената СГЕ с вещо лице Б., което съдът кредитира като компетентно, методически правилно и обосновано, без възникнали съмнения в неговата правилност, неоспорено от страните, както и от приложените писмени доказателства, приети в с.з. от 01.10.2020година, касаещи извършена проверка на осн. чл.108 ал.1 КСО относно установяване на осигурителен стаж и доход на жалбоподателя.

Съдът, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146, счита следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните за това съображения:

Обжалваното решение № 2153-15-112/30.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и предхождащото го разпореждане № **********/ протокол №2146-15-130/21.02.2020 г. на длъжностното лице- ръководител на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ- Пловдив, са издадени в рамките на установената от закона местна, степенна и материална компетентност - чл. 117, ал. 1, т. 2, б. а, респективно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. Не се наблюдават пороци в производството по издаване на оспореното решение, респективно разпореждане. Спазени са изискванията за форма на разглежданите административни актове съгласно чл. 59 от АПК. Налице е взаимовръзка на мотивите за отказ да се възобнови спряната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст със съображенията на органа за предхождащото спиране. В съдържащата се в преписката кореспонденция между органите на НОИ и жалбоподателя, развила се след спиране на пенсията, са доразвити и напълно изяснени мотивите за спиране. В тази насока следва да се вземат предвид и изпратените до В.Т.С. писма, както от длъжностното лице по пенсионно осигуряване и директора на ТП на НОИ - гр. Кюстендил, така и от директора на дирекция "Пенсии" при ТП на НОИ -София град, подробно обсъдени по -горе. В оспореното пред директора на ТП на НОИ разпореждане, респективно в обжалваното пред съда негово решение по повод на това оспорване и съдържащите се в преписката писма, са изложени релевантните факти, поради които основателно е прието, че са налице основанията на чл.95 ал.2 КСО за спиране на изплащането на отпуснатата пожизнена пенсия за ОСВ, като те касаят представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1 т.4 от КСО. Тук е необходимо да се подчертае, че мотивите за спиране на отпуснатата лична пенсия, в същността си касаят данните за обстоятелства, категоричното установяване на които би било основание за прекратяване на пенсията - чл. 95, ал. 2 от КСО. Това е прието не само поради висящите наказателни дела и предмета на повдигнатите обвинения по тях, но и поради факта, че според органите по пенсиониране не е налице обективна възможност жалбоподателят да е положил осигурителния стаж в Мина Антрацит ЕАД-Своге и Мина Маришки басейн в периода, когато му се е родило трето дете. Тези съображения за оспореното спиране на пенсията са били неколкократно сведени до знанието на жалбоподателя и изяснени в административното производство, развило се пред длъжностното лице по пенсионно осигуряване, както и в производството по оспорване на неговия акт пред директора на ТП на НОИ. Именно същите съображения очертават и предмета на съдебното оспорване.

По материалната законосъобразност, съдът съобрази следното: Съгласно чл. 95, ал. 2 от КСО длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ може да издаде разпореждане за спиране на пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1 от КСО. Това е правното основание за спиране на пенсията, а фактическото, което го изпълва с конкретно съдържание, се посочи по горе в предходния абзац на решението. Съгласно чл. 97, ал. 1 от КСО спряната пенсия се възобновява, а прекратената се възстановява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или прекратяването й. В разглежданата хипотеза в хода на съдебното производство се установи от приложените от ответника писмени доказателства, че по отношение на В.Т.С. все още продължава административното производство относно това, дали притежава необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и конкретно за спорният период от време.  Видно от приложените по делото доказателства цитираните документи са част от пенсионната преписка и са послужили за удостоверяване на осигурителен стаж за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При тези доказателства е останал спорен въпросът налице ли са доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1 КСО. Такова обстоятелство по чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО е отпадане на основанието за получаването й. Отпадане на основанието в случая означава вероятно установяване на неистинността на документите или на част от тях, които установяват осигурителен стаж, поради което ще отпадне материална предпоставка за възникване на правото на пенсия. Разпоредбата на  чл. 95, ал. 2 КСО не изисква установяване по несъмнен начин към момента на преценката и издаване на разпореждането за спиране на пенсията. Достатъчно е да е налице вероятност от такъв резултат и в случая вероятността от такъв резултат е реална, тъй като в образувано наказателно производство, предмет на доказване са именно истинността на тези документи. В случая е без значение обстоятелството че все още няма влязла в сила присъда или друг акт на друг орган с несъмнено изведен правен извод за истинността на документите. От значение в случая е само преценката за относимост на доказателствата за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на пенсията. Ако се установи, че няма основание за прекратяване на пенсията тя ще бъде възобновена от датата на спирането, което е законовата гаранция срещу претърпените неудобства от спирането на пенсията.От изложените съображения следва изводът, че към момента на подаване на жалбата, основанието за спирането лична пенсия за осигурителен стаж и възраст й - наличие на обстоятелства, които биха довели до прекратяване на пенсията, не е отпаднало. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила в тази му част.

По отношение на възражението на жалбоподателят, че е налице незаконосъобразно произнасяне на  административният орган по направеното от него искане срещу спирането на отпуснатата му добавка по чл.84 КСО и разглеждане на ново заявление  за отпускане на наследствена пенсия по чл.82 КСО, съдът счита, че то е неоснователно. В случаят законосъобразно е спряна както получаваната добавка от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг, така и добавката от лична социална пенсия за инвалидност. Същевременно в пенсионната преписка са приложени доказателства, касаещи  възможността за жалбоподателят да получава наследствена пенсия от съпруга си, отпускана от органите по пенсиониране в Р Гърция. Така налице са обективните предпоставки на чл.84 ал.3 КСО, която разпоредба определя, че добавката не може да се получава заедно с наследствена пенсия от същия наследодател. В този смисъл законосъобразно е произнасянето и на Директора на ТП на НОИ-Пловдив в приложеното в съдебното производство Решение от 10.09.2020г. /л.324 от делото/, че по отношение на претенцията на жалбоподателя за отпускане на наследствена пенсия, той ще се произнесе в отделно административно производство. Ето защо обжалваното решение е законосъобразно и в тази си част и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и направените претенции от страните за присъждане на разноски, такива се дължат на ответника за юрисконсултско възнаграждение. Така за осъществената юрисконсултска защита следва да се присъди сумата в размер на 100.00 /сто/ лв. съгласно чл. 24 от НЗППрП, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на В.Т.С. *** против Решение №2153-15-112 от 30.04.2020г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му против разпореждане №**********, протокол №2146-15-130/21.02.2020 г. на ръководител пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което на осн. чл.95 ал.2 от КСО е спряно изплащането на отпусната пенсия за ОСВ и отпуснати добавки по чл.84 КСО, считано от 14.02.2020година до установяване на положения осигурителен стаж.

ОСЪЖДА В.Т.С. *** да заплати на  ТП на НОИ -Пловдив направените по делото разноски в размер на 100.00 /сто/лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, по реда на АПК.

СЪДИЯ: