№ 39
гр. Пловдив, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Ва Т. Семкова
Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
в присъствието на прокурора Г. Андр. Андр.
като разгледа докладваното от Цветан Ил. Цветков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300602004 по описа за 2021 година
С присъда № 260007 от 15.04.2021г., постановена по НОХД № 58/2020г.,
Районен съд – Първомай е признал подсъдимия ИС. АТ. Б. за виновен в това,
че на 21.08.2019 година в град Първомай, област Пловдив, е извършил
действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - А.И. Б.а, ЕГН
**********, чрез употреба на сила и заплашване, поради което и на
основание чл.150 ал.1 от НК и във връзка с цл.54 ал.1 от НК го е осъдил на
лишаване от свобода в размер на 3 години.
Със същата присъда подсъдимият Б. е признат за виновен и в това на
22.08.2019 година в град Първомай, област Пловдив, в условията на домашно
насилие, че е причиничл на А.И. Б.а, ЕГН **********, две прободно-порезни
рани по дясното бедро и една прободно-порезна рана на лявото бедро, всяка
от които довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и ч|л.
129 от НК (леки телесни повреди по чл. 130, ал. 1 от НК), поради което и на
основание чл. 131, ал. 1, т. 5а във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК и във връзка с
чл. 54, ал. 1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода в размер на 2 години.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на подсъдимия ИС.
1
АТ. Б. общо, по-тежкото наказание лишаване от свобода в размер на 3
години.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил определеното общо
наказание от 3 години с изпитателен срок от 5 години.
Приспаднал е на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от НК от
така определеното общо наказание лишаване от свобода времето, през което
подсъдимият ИС. АТ. Б. е бил задържан, считано от 24.08.2019 година до
28.08.2019 година, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване
от свобода.
С присъдата си съдът е постановил да се унищожи като вещ без
стойност намиращото се на съхранение в РУ на МВР - Първомай веществено
доказателство: 23,5 см кухненски нож с кафява дървена дръжка.
Осъдил е подсъдимия ИС. АТ. Б. да заплати на АН. ИЛ. ИЛ. сума в общ
размер на 40 000 лева по предявените граждански искове, както следва: 30
000 лева обезщетение за причинените от престъплението по чл. 150, ал. 1 от
НК неимуществени вреди - причинени болки и страдания и засягане на
достойнството и доброто име, ведно със законната лихва от датата на деликта
-21.08.2019 година, до окончателното изплащане на сумата, като до пълния
предявен размер от 50 000 лева е отхвърлил иска като неоснователен; 5 000
лева обезщетение за причинените от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а
във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени вреди - болки и страдания от
нанесените леки телесни повреди по дясното бедро (две прободно-порезни
рани), ведно със законната лихва от датата на деликта - 22.08.2019 година, до
окончателното изплащане на сумата, като до пълния предявен размер от 10
000 лева е отхвърлил иска като неоснователен; 5 000 лева обезщетение за
причинените от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а във връзка с чл. 130, ал.
1 от НК неимуществени вреди - болки и страдания от нанесената лека телесна
повреда по лявото бедро (една прободно-порезна рана), ведно със законната
лихва от датата на деликта - 22.08.2019 година, до окончателното изплащане
на сумата, като до пълния предявен размер от 10 000 лева е отхвърлил иска
като неоснователен.
На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК е осъдил
подсъдимия ИС. АТ. Б. да заплати на пострадалата АН. ИЛ. ИЛ. - сумата от 2
300 лева за процесуално представителство,
2
по сметка на Областна дирекция на МВР - Пловдив - сумата от 50,40 лева за
съдебномедицинска експертиза на досъдебното производство, както и в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Първомай 1 600 лева за ДТ
върху уважения размер на гражданския иск.
Така постановеният съдебен акт е обжалван от подсъдимия И.Б. в
наказателната и гражданската му част като незаконосъобразен, неправилен и
необоснован. Прави се искане в жалбата за отмяната му, като подсъдимият
бъде признат за невинен в извършване на престъплението по чл.150 ал.1 от
НК и оправдан. Алтернативно се прави искане за намаляване размерите на
присъдените обезщетения.
Присъдата е обжалвана и от гражданския ищец и частен обвинител А.И.
с молба за изменението й, като се иска увеличаване размера на наказанието
лишаване от свобода на 5 години, без приложението на чл.66 от НК, както и
уважаване на гражданските искове в пълните им предявени размери.
Във въззивното производство прокурорът от Окръжна прокуратура –
Пловдив счита жалбата на частния обвинител за основателна и предлага
същата да бъде уважена, а тази на подсъдимия за неоснователни и моли за
оставянето и без уважение.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция
правилността на обжалваната присъда във връзка с направените оплаквания,
доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намери и
прие за установено следното:
От фактическа страна районният съд е приел за установено, че АН. ИЛ.
ИЛ. и ИС. АТ. Б. са живели заедно от около 9 години преди инкриминираната
дата, като на 05.08.2012 година сключват граждански брак, а на 01.11.2013
година се ражда дъщеря им Е. Б.а.
Пострадалата А.И. и родителите й Е А И. и И В И изкарват прехраната
си като сезонни земеделски работници на различни места в Република
Гърция, а през летния сезон се връщат в Република България, където пак
обработват земя с отглеждане и реализиране на продукция, като след
сключване на брак с А с тях работи и подс.Б..
В началото на семейния живот постр.И. и Б. нямат проблеми помежду
3
си, разбират се, но скоро след раждането на дъщеря им подсъдимият започва
да проявява агресия към съпругата си - крещи й, нагрубява я с обидни
епитети като „**“ и „боклук“ и дори я бие, а за унизителното си държане
спрямо жена си използва различни поводи - че не е спряла алармата, след като
е станала за работа и това го е събудило, че не може да успокои плачещото им
бебе, ревнува я и от други мъже. Въпреки това, пострадалата търпи в името
на семейството с надеждата, че съпругът й ще се поправи, и дори лъже майка
си и баща си, че сама се е удряла при падане, когато те са забелязвали синини
по нея, а в случаите, когато в чужбина споделят една квартира с Е и И И, А
дори моли подсъдимия при скандали помежду им да й се кара по-тихо, за да
не разберат родителите й.
Така грубото самонадеяно поведение на подсъдимия и чувството му за
безнаказано превъзходство ескалират до степен, че през 2018 година, когато
разширеното семейство пак е в Република Гърция, но младите живеят
отделно, при започване на разговор от пострадалата за средствата по
домакинските разходи той замахва да я удари с бутилка вино и в опит жената
да се предпази получава порезна рана на лакътя, наложило лекарска намеса. И
пак през същата година, докато са на работа в оранжерия, А моли И за нещо, а
той се ядосва и я замеря с тесла, довело до гипсова интервенция на глезена й.
Но жената продължава да прикрива бащата на детето си - за наранения лакът
казва, че се е порязала на стъклена маса, докато е чистила с прахосмукачката,
а за подутия си глезен, че е стъпила накриво.
През лятото на 2019 година всички са си в България и живеят в град П,
област Пловдив, - Е и И в жилището си на улица „**“ № 10, а А и И в
апартамента си на улица ***, като всяка сутрин четиримата работят на
полето.
Вечерта на 20.08.2019 година подсъдимият и пострадалата са сами в
дома си, тъй като Е. Б.а е при баба си и дядо си. И.Б. и А.И. се скарват, но тя
гледа да си замълчи, защото познава характера му - той е нервен, а започне ли
спор с него, той още повече ще се афектира. Към 22:00 часа подсъдимият
излиза и пострадалата си ляга. След полунощ - вече на 21.08.2019 година,
подсъдимият се прибира, агресивно казва на жена си да стане, тя, по бельо и
тънка нощница, го слуша, а той й заявява, че, ако не изпълнява, каквото й
каже, същата вечер ще умре, ще я убие, след което я кара да се наведе пред
4
него. А вижда в ръката на И стъклена бутилка с малко бира, която той допива,
и уплашено го пита какво смята да прави, а Б. й съобщава, че смята да мушка
бутилката в задника й, кара я да се одупи и отново й казва, че ще я убие, ако
не върши, каквото й заръча. Пострадалата започва да плаче, да му се моли да
не прави това и подсъдимият я оставя за момент, като отива до кухнята. През
това време А бяга в друга стая, но И се връща при нея, държащ нож, и пак
заявява намеренията си. Уплашена за живота си, пострадалата изпълнява -
застава със задните си части към мъжа и се навежда напред, а той я хваща за
косата, навежда я още и успява да напъха гърлото на бутилката в ануса й,
въпреки че жената се съпротивлява, доколкото може с оглед на стресовото си
състояние - трепереща цялата, паникьосана и ужасена от факта, че бащата на
дъщеря й се отнася така брутално с нея, без да може да го спре.
Изпълнил първоначалните си намерения, подсъдимият оставя жертвата
си и отново се връща в кухнята. Тогава пострадалата бяга в гостната и този
път се заключва, но Б. идва, чука силно по вратата и кара И. да му отвори. Тя
отказва и той започва да блъска с настояване да му се отключи. За да не го
ядоса още повече и да не разбие вратата, пострадалата му отваря и този път
вижда съпруга си да държи ръкохватката от еспресо машината. И пак й казва
да се наведе напред с гръб към него и от страх А пак изпълнява, а той се
опитва да проникне в задните й части с дръжката на предмета в ръцете си.
Жената плаче, моли го да спре и този път му казва да я остави, заради дъщеря
им. Тогава Б. спира и отива в спалнята. Не след дълго И. го чува да се
разплаква, след което той заспива, а разстроена и уплашена от случилото се,
тя остава будна цяла нощ в гостната. На сутринта подсъдимият се буди, прави
си, кафе и се държи сякаш нищо не се е случило, след което двамата с А
отиват на работа на полето. Там Е забелязва, че дъщеря й не е добре и я пита
дали не са се скарали с И, а пострадалата се разтреперва, но отвръща
единствено да пита него.
След приключване на работния ден Е и И се прибират в дома си в град
П, а А и И отиват до борсата в село Плодовитово, за да продадат стоката, без
никой от тях да коментира събитията от нощта.
Вечерта пострадалата спи у родителите си под предлог, че Е. е там, а на
другия ден - 22.08.2019 година, всички пак са на полето, като след свършване
на работа Б. се връща в семейното жилище на улица „С“, а А отново отива
5
при родителите си на лица „**“. Майка й я пита защо и тя не се прибере
вкъщи, а дъщерята отвръща, че няма смисъл, защото И ще се върне за вечеря,
както и става. След вечерята подсъдимият казва на съпругата си да взема
момиченцето им и да се прибират у дома, но детето иска да спи при баба си и
дядо си. А използва ситуацията за да остане и тя, но И е категоричен: „Ти се
прибираш вкъщи!“, и двамата отиват в апартамента си. Там жената започва да
подрежда, но подсъдимият я кара да остави и да седне срещу него, което тя
прави. Тогава Б. взема кухненски нож, поставя го на масата и кара съпругата
си да признае за изневяра с други мъже, като пита за конкретни дати и за
Младен (техен семеен познат). А знае, че обвиненията му не отговарят на
истината, но не знае как да отговори, за да го успокои и да не го ядоса повече.
Първо мълчи, после отрича със спокоен тон, но мъжът се изнервя, грабва
ножа и го забива във външната част на дясното й бедро. После продължава
със същите въпроси и й заявява, че, ако още веднъж го излъже, ще я убие.
Пострадалата не знае какво да направи и му отвръща, че, ако това ще го
успокои, може да излъже, но понеже няма как да потвърди нещо, което не е
вярно, по-добре да я убие. Опитва се да убеди подсъдимия, че съмненията му
са само в неговата глава и сочи, че не би търпяла поведението му, ако не е
искала да живее с него. Тогава И пак забива ножа в горната част на дясното й
бедро. А го пита дали това му харесва и му каза, че могат да се разделят като
хората, без да е нужно той да се държи с нея по този начин, и съпругът й
трети път я наранява с ножа, като го забива в горната част на лявото й бедро,
а от страх, паника и болка пострадалата вече не чува дали и какво й се говори,
само се моли мъжът й или да я убие, или да стане, да изчезне. И отива до
мивката, връща се, удря шамар на съпругата си с въпроса дали разбира какво
й говори и дали е в съзнание. Жената мълчи, а той й заявява, че няма да я
убива, а ще я чъчи, а ако иска ще я умъртви и тя ще види кой е той. След това
Б. взема шише с водка, навлажнява кухненска хартия и покрива раните на
жена си, от които обилно тече кръв. Казва й да не маха хартията, за да спре
кръвотечението и си ляга да спи. А успява да стане, почиства кръвта си от
пода, измива и ножа, с който е дупчена преди това, и също се опитва да
поспи, но не може, заради отворените кървящи прорези по бедрата си.
На сутринта подсъдимият се събужда, прави си кафе и подканя жена си
да отиват на работа, но тя не може да се изправи, защото изобщо не може да
движи краката си. Тогава И й казва да остане вкъщи, а той ще доведе малката.
6
А му обяснява, че не може да се стане, няма как да й шета и иска той да я
заведе у майка й, но подсъдимият не разрешава, излиза и не след дълго води
Е. у дома, след което отива на работа. Останала с дъщеря си, лабилна
психически от събитията, пострадалата иска да сподели с някого какво й се е
случило и телефонира на брат си В И в Гърция. Разказва му за
неправомерните действия на мъжа си и той настоява тя веднага да отиде в
полицията, само че А не може да стои на краката си. В се свързва с И, а той
му казва, че не го чува, защото обхватът се губи, при което братът се опитва
се да се свърже и с баща си, но не успява.
Когато се връща от работа, подсъдимият пита пострадалата защо е
разказала на брат си, а тя му отвръща, че не издържа. Б. я моли да не излиза
от вкъщи, да не отива у майка си, а А му отговаря, че не може повече. Той
пали колата и отива в квартал Д. на град П. Там го намира и майка му А Т. И..
По-рано тя звъни на снаха си по повод забравен в дома й телефон на Е., но А
й затваря. Тогава жената усеща, че става нещо и телефонира на сина си,
разбира къде е и отива при него. Заварва го в състояние, в което повтаря
единствено „мамо, мамо, не знам“ и го води в дома си. След като се
поуспокоява, И й признава, че е ударил жена си, но без да иска, като не казва
нищо за насилствените си действия предходната нощ.
Надвечер на същия ден - 23.08.2019 година, около 20-тина минути, след
като подсъдимият е излязъл, Е и И решават да минат през дома на дъщеря си,
за да я видят, защото И им е казал, че не е дошла на работа, тъй като я боли
кръстът. Заварват я да плаче на балкона, а тя, още щом ги вижда, се хвърля на
врата на баща си и му казва, че мъжът й я е удрял с нож, показва му подутите
си крака и моли техните да не я оставят. Те веднага я отвеждат в болницата в
град П, откъдето, щом пострадалата съобщава как е получила нараняванията
си, са уведомени органите полицията. В здравното заведение А разказва
на майка си и че тормозът е започнал два дни преди това, когато И я е
насилил с бутилка.
Същата вечер в РУ на МВР - Първомай пострадалата предава хладното
оръжие, с което са нанесени раните й, и е разпитана от разследващ полицай, с
което процесуално-следствено действие на основание чл. 212, ал. 2 от НПК е
започнато наказателното производство.
На 24.08.2019 година А.И. посещава Център за психично здраве -
7
Пловдив, където след преглед й е поставена диагноза остра стресова реакция.
На същата дата по постановление на водещия разследването полицай
пострадалата посещава и отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св.
Георги“ - Пловдив и й е изготвена съдебномедицинска експертиза, съгласно
която: установена е една прободно-порезна рана на лявото бедро - по кожата,
на границата между долна и средна трета по предно-външна повърхност на
бедрото, е констатирана рана с гладки ръбове и остри ъгли и дължина при
събрани ръбове от 1см; установени са две прободно-порезни рани по дясното
бедро: по кожата в средна трета по предната повърхност на бедрото е
констатирана рана с гладки ръбове и остри ъгли и дължина 1,3 см; навън от
тази рана, по предно-външна повърхност на бедрото е констатирана рана със
сходна характеристика и дължина при събрани ръбове от 1,8 см; Описаните
травматични увреждания са причинени от действието на предмет с остър връх
и режещ ръб и е възможно по начин и време да са получени, както е отразено
в предварителните сведения (съобщени от пострадалата); Всяка една от
прободно-порезните рани е довела до разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от ИК (лека телесна повреда по смисъла на чл.
130, ал. 1 от НК); В областта на ануса и аналната лигавица не се установяват /
липсват видими травматични увреждания, като липсата на травматични
увреждания в аналната област не изключва възможността да бъде
осъществено проникване в ануса така, както съобщава освидетелстваната, без
от това да останат видими травматични увреждания.
На 24.08.2019 година И е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
Закона за МВР, а от 25.08.2019 година до 28.08.2019 година - по чл. 64, ал. 2
от НПК, като също му е наложена забрана да напуска пределите на страната.
На 26.08.2019 година пострадалата сезира Районен съд - Първомай с
молба с правно основание чл. 8, ал. 1 от Закона за защита от домашното
насилие. Образувано гражданско дело № 443 / 2019 година, издадена е
Заповед за незабавна защита № 12 / 26.08.2019 година, като производството
приключва с влязло на 25.10.2019 година в сила Решение № 107 / 11.10.2019
година, съгласно което спрямо подсъдимия са приложени мерки по чл. 5, ал. 1
,т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от Закона и е издадена Заповед за защита № 16 /11.10.2019
година.
На 28.08.2019 година от А.И. срещу И.Б. са предявени обективно
8
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49, ал. 1, чл. 59, ал. 2 и
ал. 3, чл. 53 и чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс, образувано е гражданско
дело № 448 / 2019 година по описа на Районен съд - Първомай, приключило с
Решение № 5 / 17.01.2020 година, с което е прекратен гражданският брак
между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга;
постановено е А да носи предбрачното си фамилно име И., упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете е предоставено на
майката, както й е предоставено и ползването на семейното жилище, а на
бащата е определен режим на лични отношения с дъщеря му и е осъден да й
заплаща месечна издръжка чрез майка й, като неин законен
представител.
Горната фактическа обстановка съдът е приел за установена след
сторен внимателен анализ на събрания по делото доказателствен материал и
в този смисъл постановената присъда се явява обоснована. Направена е
вярната преценка за разграничаване конкретно върху кои доказателствени
средства се изграждат приетите от съда правни изводи. Правилно е преценено
авторството на подсъдимия в престъпните деяния, както и относно
квалифициращите ги признаци. Съобразявайки се с правната възможност
подсъдимия да изгражда свои защитни позиции, каквито намери за добре,
както и с често срещаната позиция на пострадалото от престъплението лице
да поднася такава обстановка, каквато ще е в подкрепа на собствените му
интереси, съдът много точно в случая коментира най-вече показанията на
свидетелите с непосредствени възприятия след инцидента. Съдът е подложил
на коментар показанията на имащите връзка с казуса свидетели,
съпоставяйки ги на така изнесените обяснения, а и с показанията на
пострадалата И., като въз основа на тях, в съвкупността им, правилно достига
до несъмненост в извода за виновното поведение на подс.Б. и по двете
обвинения. Впрочем, с оглед самопризнанието на Б., липсва спор по повод
авторството му в нанасянето на телесните увреди на пострадалата. А що се
касае до деянието по чл.150 ал.1 от НК, то е необходимо да се даде в пълна
степен вяра на показанията на свидетелите И.Илиев и Е.И., като на
последната от тях пострадалата се е пресрамила да сподели и за действията на
съпруга си с биреното шише. Проследявайки поведението на пострадалата, в
зависимост от характера й, в опитите и за прикриване пред родителите си
често проявяваната от преди агресия на съпруга си, от което последният се е
9
възползвал да издевателства над нея, достигайки до извращение, но при
изненадващото им посещение и при вида на ранените крака е последвало
признанието за вече нетърпимото отношение спрямо нея. И въпреки това,
както правилно е отбелязал районният съд, срамът и унижението са я
възпрели да сподели пред баща си за блудственото издевателство на
подсъдимия с биреното шише. При това посоченото в тази връзка от св.Е.И.,
като доверено й от постр.И., а впоследствие и соченото от св.Илиев, като
споделено от съпругата му, съдът прави безсъмнения извод за блудствените
действия, като случили се в обективната действителност. Немаловажно за
направата на този извод е и психичното състояние, в което в което се е
намирала пострадалата за немалък период от време след стореното й, довело
до отвеждането й при психиатър. А що се касае до вида и размера на
наложените от районния съд наказания, то същите са съобразени в рамките на
закона и при съблюдаване с наличните отегчаващи и смекчаващи
отговорността на подсъдимия Б. обстоятелства. За така определеното общо
наказание от 3 години лишаване от свобода правилно съдът е отложил
изпълнението му с изпитателен срок от 5 години, съобразявайки се с чистото
съдебно минало на подсъдимия и частичните му самопризнания. За постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето му, не е необходимо Б.
да изтърпява така определеното и наложено му наказание ефективно.
Справедливо съдът е присъдил и сумите като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по предявените от пострадалата И.
граждански искове. Преценил е интензитета на претърпените от пострадалата
физически и душевни болки, страдания и неудобства от причиненото й от
подсъдимия Б.. Така определените обезщетения по размер в най-пълна степен
биха репарирали преживяното от И. като следствие на претърпяното.
При извършената служебно проверка относно законосъобразността на
първоинстанционната присъда, въззивният съд не констатира при
разглеждане на делото и при постановяване на крайния си съдебен акт
районният съд да е допуснал съществени нарушения на процесуални правила,
които да доведат до необходимост от отмяна на присъдата и за връщане
делото за ново разглеждане.
Предвид на гореизложеното въззивният съд е на становище, че тъй като
не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваната
10
първоинстанционна присъда, същата като правилно постановена следва да
бъде потвърдена, а жалбите като неоснователни – да се оставят без уважение,
при което и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260007 от 15.04.2021г., постановена по
НОХД № 58/20г. по описа на Районен съд – Първомай.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11