№ 7001
гр. София, 18.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110141922 по описа за 2024 година
П. Д. Д. е предявил срещу „** ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 265, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4500 лв., представляваща
намаление на платеното от ищеца възнаграждение по Договор за проектиране и изработка
на мебели от 04.12.2023 г. в общ размер на 29 666,40 лв. поради отклонения от поръчаното и
наличие на недостатъци в изработеното, ведно със законната лихва от 12.07.2024 г. до
окончателното плащане.
Ищeцът твърди, че съгласно Договор за проектиране и изработка на мебели, сключен
между страните на 04.12.2023 г., ответникът в качеството на изпълнител се е задължил да
изработи, достави и монтира в апартамента на ищеца четири броя стенни гардероби – за
големия коридор, за малкия коридор, за детската стая и за спалнята в апартамента. Излага, че
в качеството си на възложител е изпълнил всички свои задължения по сключения договор,
включително е предплатил на 04.02.2024 г. цялото дължимо по договора възнаграждение в
размер на 29 666,40 лв. Посочва, че на 06.02.2024 г. е осигурил достъп на ответника до
апартамента за извършване монтаж на гардеробите, но поради липса на ток в детската стая
монтажът бил преустановен и нито един от четирите гардероба не бил монтиран. Ищецът
осигурил допълнителен достъп на ответника за довършване на монтажа, който завършил на
26.02.2024 г. с подписване на протокол за приемане на монтирани изделия. Ищецът посочва,
че изработеното от ответника е със съществени отклонения от поръчаното и с множество
недостатъци, поради което вписал в протокола своите забележки по изработката и монтажа
на гардеробите. Самият протокол, ведно със забележките, бил изпратен и по имейл на
управителя на ответното дружество, който в отговор поискал уточнение в какво се състоят
твърдените забележки, като незабавно били конкретизирани констатираните дефекти, които
обхващали както отклонения в одобрения от страните проект за изработката, в т.ч. размерите
1
и разпределението на гардеробите, така и наличие на недостатъци, изразяващи се в кривини
и дефекти, допуснати при самия монтаж. В исковата молба изчерпателно са изброени всички
забележки, които ищецът е посочил в отговора си до управителя. Ищецът твърди, че в
отговор на посочените забележки ответното дружество пояснило, че се наложило някои
размери на поръчаните гардероби да бъдат променени, за да влязат в асансьора на сградата,
тъй като ищецът отказал да заплати допълнително за извършване на хамалски услуги. Това
твърдение се оспорва от ищеца с доводи, че още в писмената кореспонденция между
страните, водена при подписване на договора, ответното дружество изрично е приело да
включи извършването на хамалски услуги в цената по договора. Посочва, че като причина за
допуснатото в проекта отклонение, както и за наличието на недостатъци в монтажа на
гардеробите, ответното дружество посочило и наличието на кривини в стените на
помещенията в апартамента на ищеца. С оглед изложеното посочва, че резултатът е
некачествено изпълнение с наличие на дефекти по всички четири гардероба. Счита, че след
като незабавно е информирал ответника за всички констатирани недостатъци и отклонения,
то изработеното не следва да се счита за прието от страна на възложителя. Изяснява, че
ответното дружество е отказало да отстрани недостатъците, с изключение на поставяне на
лепенки на болтовете и на липсващото огледало съгласно изчерпателно изброените в
исковата молба несъответствия. Ищецът твърди, че е изпратил и покана до ответника за
заплащане на отбив от заплатеното от него възнаграждение по договора, но отговор от
дружеството не последвал.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен. Не оспорва наличието на облигационно правоотношение
между страните, възникнало по силата на сочения договор за изработка, както и
обстоятелството, че монтажът на гардеробите е започнал на 06.02.2024 г., на която дата в
апартамента на ищеца не е имало електричество. Сочи, че за да могат гардеробите да се
монтират коректно и по проект, предвиждащ вътрешно осветление, се изисквало наличие на
електричество в имота. Излага, че впоследствие ищецът е осигурил достъп до имота едва на
26.02.2024 г. и на същия ден монтажът е приет от ищеца с подписването на протокол за
приемане на монтирани изделия. Ответникът посочва, че в протокола ищецът бил посочил
единствено четири забележки и приел изработката на всичко останало, но в последваща ел.
комуникация посочил огромно количество несъответствия, които не отговарят на
фактическата ситуация. Твърди, че забележките, посочени допълнително от ищеца, са
поправими, но ищецът отказал да допусне до апартамента си монтажистите, с което не е
изпълнил задължението си да окаже нужното съдействие. Изчерпателно се дават обяснения
към всяка една забележка, посочена от ищеца. Допълва се, че размерите на съответните
части на гардеробите били посочени на етап идеен проект, като спецификата на мястото,
където следвало да се монтират, не позволявала технически да бъдат изпълнени с
посочените в проекта размери, като малката промяна на последните по никакъв начин не е
променила предназначението и функционалността на гардеробите. От друга страна
посочените от ищеца отклонения, изразяващи се в цвят на винтове, липса на тапи на винтове
и др. са на пренебрежимо малка стойност в сравнение с поискания с писмо от 05.04.2024 г.
2
от ищеца отбив в цената в размер на 14 833,20 лв., или около 50% от платеното
възнаграждение. Счита, че е положил всички усилия за изпълнението на сключения договор
и е изработил надлежно уговореното, като единствено неизпълнението на договора от
страна на ищеца да осигури достъп за извършване на поправка на монтираните гардероби е
довело до невъзможност за пълно изпълнение на договора.
Съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения иск чрез
неговото намаляване, като същият да се счита предявен за сумата 2306 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено следното:
По предявения иск с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на сключен между страните Договор за проектиране и изработка на
мебели от 04.12.2023 г.; че е изправна страна по договора, т.е. че е изпълнил задълженията
си по него; наличието на твърдените отклонения от поръчаното и недостатъци в
изработеното от ответника, както и техният характер, вид и размер; че тези отклонения и
недостатъци са резултат от поведението на ответника; че своевременно е възразил за
наличието на твърдените отклонения и недостатъци, освен ако се касае за такива
отклонения/недостатъци, които не е могло да бъдат открити при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно, в който случай следва да докаже, че за същите е известил
изпълнителя веднага след откриването им. В тежест на ответника е да докаже, че надлежно е
изпълнил задълженията си по договора съобразно поръчаното, както и наведените
възражения в отговора на исковата молба, в т.ч. че не е бил допуснат от ищеца да извърши
поправка на монтираните гардероби в апартамента.
Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на
04.12.2023 г. между страните е сключен Договор за проектиране и изработка на мебели,
както и че е заплатена цената по договора в размер на 29666,40 лева.
Изготвено е заключение на съдебно-техническа експертиза, според което при
извършения подробен оглед на описаните в т. 2.5 от исковата молба отклонения и
недостатъци е установено наличието на всички тях. Голяма част от тях се приемат като
недостатъци и отклонения спрямо уговореното по проекта, но за част от тях информацията
съвпада с описанията в приложените чертежи и не могат да се приемат като отклонения
спрямо договореното. Тези, които могат да се приемат като недостатъци или отклонения, са
следните: липсва бленда двете страни 4 см; горната част 56 см, а не 46 см; отвор дрехи
размер 100,5 см, а не 110 см; свързващи винтове вътре не скрити; изваждане модул
чекмеджета (гардероб голям коридор); несиметрично сглобени външни видими части
(гардероб малък коридор); липсва огледало; несиметрични луфтове; несиметрично сглобени
външни видими части; проблем кантиране чекмеджета; горна част 56 см, а не 46 см; отвор
дрехи размер 100,5 см, а не 110 см; отвор рафтове лява част разминаване 3 см; свързващи
винтове вътре не скрити (гардероб детска стая); недобре направен преход; разстояние лост
дрехи 100 см, заложено проект 110 см; отвор рафтове лява и дясна част разминаване; видим
3
кабел осветление корпус; несиметрично сглобени външни видими части (гардероб спалня).
Тези, които не се приемат като отклонения или недостатъци, са следните: излизане от нивото
на стената 1,5 см (гардероб голям коридор); преправяни дръжки и сребристи винтове
(гардероб голям и малък коридор, детска стая, спалня), скриване винтове с различен цвят от
цвета на плоскостите (гардероб спалня). За част от описаните недостатъци не може да се
каже категорично дали се приемат като такива поради липса на подробна информация за
всеки един детайл и може да се допусне, че не са споменати в описанието. Това са следните
недостатъци: осветление свързано заедно (гардероб голям коридор и спалня); шарка
материал различна лява част (гардероб голям коридор); разминаване разстояние рафтове 1-
1,5 см (гардероб малък коридор). Средната пазарна стойност на разходите за отстраняване на
изброените недостатъци и отклонения е 2306 лева с включен ДДС. Всеки един от
констатираните при извършения оглед недостатъци и отклонения може да се отстрани и
процесиите вещи да бъдат в желания им вид. С оглед на това може да се каже, че стойността
им не се намалява, но имат нужда от описаните ремонтни дейности. Имайки предвид
стойността на ремонтните дейности може да се каже, че стойността на монтираните вещи се
намалява с 2306 лева с включен ДДС. Констатираните недостатъци и отклонения от
одобрения проект в по-голямата си част не пречат на функционалността на изработените
гардероби. Тези, които предизвикват нарушаване на функционалността, са следните: отворът
за дрехи е с размер 100,5 см, а не 110 см, както е по проект, наблюдават се в „Гардероб
голям в коридор“, „Гардероб детска стая“ и „Гардероб спалня“. Видимо от приложените
снимки намаленото разстояние за съхранение на дрехи предизвиква неудобства и долния
край на голяма част от тях е подгънат и не успяват да се съберат в изработените 100 см,
вместо 110 см. Това води до намаляване на функционалността на тази зона от изработените
гардероби. Изваждане на модула с чекмеджетата не е описан в исковата молба, но е
установен в „Гардероб голям в коридор“. Изработените чекмеджета са функционални и
могат да се използват, но движенията им напред предизвикват известно неудобство и
чувство, че ще изпаднат от самия корпус при използването им. Това води до намаляване на
пълната им функционалност. Липсва огледало: според приложените чертежи на дясната
врата трябва да има монтирано огледало в „Гардероб детска стая“. Изработеният гардероб
има своята функционалност, но липсата на предварително предвиденото огледало я
намалява с оглед невъзможността клиентът да се огледа и необходимостта да използва друго
огледало в апартамента. Посочените забележки са поправими, ако бъде осигурен достъп до
апартамента. Част от ремонтните дейности могат да се извършат на място, а за другата част
е необходимо да се използват производствени условия.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свид. Магдалена Йорданова
Караниколова, съпруга на законния представител на ответното дружество и проектант на
интериори и мебели в него, която сочи, че е изготвила всички чертежи на мебелите,
офертите и договора по поръчката от ищеца. Изготвената първоначална оферта била
одобрена от клиентите и на среща коментирали чертежите, детайли по гардеробите,
материали и механизми. Били направени промени по разпределението на гардеробите и
визията им, избрали материали, добавили допълнителни механизми. Изпратената 2-ра
4
оферта била твърде скъпа за клиентите, които се спрели на по-евтини механизми. Свид. била
уверена, че обектът е готов за вземане на размери, което означава да има готови под и стени,
но на огледа установила, че апартаментът е мезонет на 2 нива, свързани по между си с
виеща вътрешна стълба, както и че има под само в коридора, но в спалнята нямало нито
поставен под, нито стените били шпакловани. Въпреки това били взети размери, на чиято
база била изготвена нова оферта, защото имало промяна в тях. Било отчетено и че
апартаментът се намира на 4-ти етаж с не много голям асансьор и това, че е мезонет и вътре
е с виеща стълба, която ние трябвало да се съобразим, за да се вкарат обемните гардероби в
помещенията. Цената на тази оферта била много по-различна от първоначалната и трябвало
да се достигне първоначалната цена, като вписаната хамалска услуга не устройвала клиента,
въпреки че му било обяснено защо се налага заплащането . Свид. преценила, че може да я
махне, но това ще е за сметка на леки корекции във височините на гардеробите, за да се
гарантира вкарването им в помещенията. Крайната оферта и чертежи били одобри и бил
сключен договор за изработката им. Датата на монтажа била определена в договора, но
обектът не бил готов, тъй като липсвало електричество, което попречило на монтажните
дейности и на свързването на осветлението в гардеробите. След отстраняване на проблема в
електрическата инсталация продължили монтажните дейности. Практиката била след
монтажа клиентът да каже дали има забележки, които се отстраняват при повторно
посещение, както било и в случая, но бил отказан достъп. Сочи, че обектът бил сложен за
проектиране, изпълнение и монтаж, тъй като таваните и стените били криви. Чертежи и
договори се одобрявали винаги писмено от клиентите и такова съгласие от ищеца имало.
Излага, че лед лентата не е на части, а е една цяла непрекъсната лента от началото до края на
плоскостта и при отваряне на врата, светва целия гардероб и това било коментирано с
клиентката. При срещите в офиса били обсъждани всички подробности – изглед на
гардеробите, разпределение, механизми, обков, лед лента, светлината, с ключ или сензор,
защото клиентът трябвало да избере.
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника-изпълнител по договора
за изработка по реда на чл. 265, ал. 1 ЗЗД, в обективната действителност кумулативно следва
да са се осъществили следните юридически факти: 1) действително облигационно
правоотношение между страните по чл. 258 и сл. от ЗЗД; 2) ищецът да е изправна страна по
договора – да е изпълнил произтичащите за него задължения; 3) неточно (некачествено)
изпълнение на договорните задължения на ответника; 4) размер на вредите, които са
настъпили за ищеца вследствие твърдяното неизпълнение на договора за изработка в
количествено отношение. Разпоредбата на чл. 265, ал. 1 предл. 3 ЗЗД предвижда, че ако при
извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената
работа има недостатъци, поръчващият може да иска заплащане на разходите, необходими за
поправката или съответно намаление на възнаграждението.
Сключеният между страните договор има характер на такъв за изработка и е
двустранен, възмезден, консенсуален, неформален, от него възникват права и задължения в
тежест и полза на всяка от страните и изпълнението на задължението на едната е
5
функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата. С договора за
изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на
другата страна, което да бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора
предназначение по арг. от чл. 258 и чл. 261, ал. 1 ЗЗД. Изпълнителят може да претендира
възнаграждение, само ако работата бъде приета /чл. 266, ал. 1, вр. чл. 264 ЗЗД/, както и в
случаите на последваща обективна невъзможност за изпълнение, когато част от работа е
била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия - чл. 267, ал. 1 ЗЗД, а и при негодност
на материала или на проекта, дадени от поръчващия и изпълнителят своевременно го е
предупредил /чл. 260 – чл. 267, ал. 2 ЗЗД/. Основното задължение на изпълнителя по договор
за изработка е да изпълни възложената му работа съобразно поръчката на възложителя
точно в количествено, качествено и темпорално отношение. Несъмнено изпълнението следва
да е извършено по такъв начин, че резултатът от изпълнението да е годен за обикновеното
или предвидено в договора предназначение (чл. 261, ал. 1 ЗЗД).
Недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват
задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на
възложителя да избере една от алтернативно предвидените в чл. 265 ЗЗД възможности: 1/
отстраняване на недостатъците или 2/ заплащане на разходите, необходими за
отстраняването им или 3/ намаляване на възнаграждението или 4/ да развали договора.
Отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от характера на
недостатъците и отражението им върху годността на изработеното. В нормата на чл. 265, ал.
2 ЗЗД е предвидено, че ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова
съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение,
поръчващият може да развали договора. За да се приеме, че недостатъците са съществени, е
необходимо да се извърши преценка не само дали правят изработеното негодно за
договорното или обикновеното му предназначение, но и дали същите са неотстраними, дали
създават сериозни затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или
икономически нецелесъобразно. Трайната съдебна практика приема, че ако отклонението от
поръчката, съответно недостатъците са отстраними, договорът не може да бъде развален. В
решение № 157/08.11.2010 г. по т. д. № 1135/2009 г. на ВКС и решение № 183/30.10.2013 г. по
т. д. № 820/2012 г. на ВКС се приема, че недостатъците на престирания резултат - предмет на
изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане на уговореното
възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл.
265 ЗЗД и ако бъдат упражнени могат да доведат до намаляване на размера на
възнаграждението.
Спорният между страните въпрос касае обстоятелството дали е налице некачествено
изпълнение на част от възложените изработка и монтаж на мебели на ответника.
От приетите по делото СТЕ и свидетелски показания се установява, че за част от
възложените на ответника работи е налице некачествено изпълнение, доколкото са
изпълнени в отклонение на уговореното по проекта. Експертизата подробно е посочила
установените отклонения и недостатъци, поради което съдът намира, че отговорността на
6
ответника следва да бъде ангажирана за констатираните дефекти.
Само по себе си обстоятелството, че по време на приемането на изпълнената работа са
направени възражения за недостатъци, не обуславя извод, че липсва приемане и съответно
не е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение. Едно от основните
задължения на поръчващия /възложителя/ е да приеме извършената съгласно договора
работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не
могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. Ако
констатираните недостатъци не са толкова съществени, че да доведат до разваляне на
договора, възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение въпреки тези
недостатъци. В този случай съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД той може да иска поправяне на
работата от самия изпълнител, заплащане на разходите за отстраняването на недостатъците,
когато това е извършено от трето лице или съответно намаляване на възнаграждението.
Относно реда за упражняване на правата по чл. 265, ал. 1 ЗЗД с решение № 9/05.06.2017 г. по
т. д. № 2690/2015 г. на ВКС е прието, че по отношение на формата, в която следва да се
упражнят правата на възложителя по чл. 265, ал. 1 ЗЗД не съществува ограничение. Това
може да стане както чрез възражение за прихващане със спорни вземания в хода на висящ
исков процес по предявен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, така и при възражение за неточно
изпълнение, предявено в производството по иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД. С решение №
84/30.07.2015 г. по т. д. № 1428/2014 г. на ВКС е прието, че в зависимост от това дали
установеният недостатък е поправим или непоправим, но без да пречи на годността на вещта
за използване по предназначение или съобразно уговореното, ще следва да се приложи
хипотеза на намаляване на възнаграждението с необходимите за отстраняването на
недостатъка разходи или с оглед обезценката на изработеното с оглед неподлежащия на
отстраняване недостатък. Хипотезата на чл. 265, ал. 1 ЗЗД за присъждане на самите разноски
за поправката е приложима само в случай на вече заплатено възнаграждение за
изработеното. В този смисъл е решение № 120 от 20.06.2017 г. по т. д. № 1032/2016 г. на
ВКС, както и решение № 263045 от 13.05.2021 г. по в. гр. д. № 4807/2020 г. на СГС.
Съдът намира, че в производството не се установи пълно изпълнение в качествено
отношение на задълженията на ответника по договора за изработка. Доколкото изработеното
не съответства изцяло на поръчаното от възложителя, то също е налице неизпълнение.
Според съда не е налице неоказване на съдействие от страна на възложителя за извършване
на монтаж на гардеробите, респ. тяхната поправка, доколкото от приетата по делото ел.
кореспонденция се установява готовността на възложителя да предостави достъп на
изпълнителя за извършване на поправка на констатираните дефекти в работата.
При недостатъци, за да запази правата си, възложителят следва да възрази
своевременно, което в случая следва да се счита за направено. В случая следва да се приеме,
че е налице приемане на изработеното от страна на ищеца, като изрично е направено
възражение за наличие на недостатъци, конкретизирани впоследствие, както и стойността, с
която се желае да се намали дължимото възнаграждението с оглед отстраняването на тези
7
недостатъци.
Съгласно константната съдебна практика релевантно за приемането по смисъла на чл.
264, ал. 1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното
предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или
конклудентните действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от
които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за
такова одобрение. Самото разместване на фактическата власт върху работата, без
съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че възприема
същата за съобразена с договора, не съставлява приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД,
както не съставлява приемане на цялата работа при изричното посочване на дейностите,
които са извършени некачествено. Когато възложената работа е извършена с недостатъци, за
възложителя се поражда потестативното право да избере една от алтернативно предвидените
в чл. 265, ал. 1 ЗЗД възможности, като отговорността на изпълнителя и правата на
възложителя са обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху
годността на изработеното. Установяването на такова некачествено изпълнение по
необходимост предпоставя и намаляване на дължимото възнаграждение, съответно на
изпълнението, на основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно правната доктрина и съдебната практика понятието "приемане" включва в
себе си фактическо и правно действие - преминаване на властта върху изработеното от
изпълнителя към поръчващия и изразяване /мълчаливо или изрично/ на изявление от страна
на поръчващия, че счита работата за съобразена с договора. Тълкувайки разпоредбите на чл.
264, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД и чл. 265, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД съдът намира, че
законът задължава поръчващия при приемане на работата да направи всичките си
възражения, ако изпълнената работа се отклонява от поръчката или е с недостатъци, или
недостатъците да правят работата негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение. В последния случай поръчващия би имал право да развали договора и
съответно не би дължал никакво възнаграждение - чл. 265, ал. 2 ЗЗД, а в останалите случаи –
да се ползва от някои от алтернативно уредените права по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, ако е заявил
съответните възражения при приемането.
Установи се заплащане от страна на ищеца на пълната договорена сума по процесния
договор. С оглед изложеното и предвид заплащане на възнаграждението от страна на ищеца
по договора за изработка съдът намира, че съобразно указаното в чл. 265, ал. 1 предл. 3, вр.
чл. 82 ЗЗД на поръчващия следва да бъде присъдена разходваната сума, заплатена за
неизвършените или извършени с отклонения изработка и монтаж. Посочената от вещото
лице сума по експертизата се явява обезщетение за претърпяната от ищеца загуба в резултат
на неизпълнението на договора съобразно указаното в чл. 82 ЗЗД. Касае се за неточно
изпълнение в качествено отношение, поради което искът с правно основание чл. 265, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 2306 лева се явява основателен и следва да бъде
уважен.
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
8
който е сторил следните разноски: 180 лева – държавна такса, 422 лева – депозит за
експертиза, 900 лева – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „** ЕООД, ЕИК **, да заплати на П. Д. Д., ЕГН **********, на основание
чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 2306 лева, представляваща намаление на платеното от
ищеца възнаграждение по Договор за проектиране и изработка на мебели от 04.12.2023 г. в
общ размер на 29 666,40 лв. поради отклонения от поръчаното и наличие на недостатъци в
изработеното, ведно със законната лихва от 12.07.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „** ЕООД, ЕИК **, да заплати на П. Д. Д., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1502 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9