Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 06.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Елица Трифонова след
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №175 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД от “ О.Ф.Б.” ЕАД срещу Р.Я.П. за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, дължими по Споразумение за обединяване на кредити от 28.02.2011г., касаещо Договор за кредит за текущо потребление №11/*** от 27.02.***г. за 13050 лева, сключен с „Банка ДСК“ЕАД и Договор за кредит за текущо потребление №11/*** от 27.11.***г. за 1732.29 лева, сключен с „Банка ДСК“ЕАД, вземането, по което е прехвърлено в полза на ищеца с Договор за цесия : сумата от 14 048.08 лева, представляваща главница, сумата от 5255.89 лева, представляваща неплатена редовна лихва за периода 06.01.2016г. до 06.01.2019г., представляваща сбор от договорни лихви на вноски по погасителен план от №59 до №95 вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 07.01.2019г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се излага,че съгласно постигнатите договорки между страните е определена падежна дата 25-то число на месец, уговорен е базовия лихвен процент към датата на подписване – 7.44 %, стандартна надбавка в размер на 7.51 %, като лихвеният процент по кредита бил общо 14.95 %.Определен бил ГПР от 16.44 %. Твърди се, че поради необслужване на кредита и на основание т.19.2 от ОУ кредитът бил обявен от банката за предсрочно изискуем на 27.09.2011г. На ответника било изпратено уведомление чрез „Български пощи“ЕАД, което не било потърсено. В евентуалност се твърди настъпване на предсрочна изискуемост с връчване на исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Р.Я.П.
е депозирал писмен отговор на исковата молба, в
който изразява становище за неоснователност на иска и го оспорва по основание и
размер.
Счита, с договора за цесия от 31.01.2013г. не са прехвърлени претендираните
с исковата молба вземания.
Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 вр.
чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.12 от ЗПК,
тъй като не бил посочен индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент;
общата сума дължима от потребителя изчислена към момента на сключване на
договора; информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата при поискване да получи извлечение под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Поради недействителността на договора и на основание
чл.23 се счита, че се дължи чистата
стойност на кредита без лихва и други разходи. Отправя се искане да се приеме,
че с извършените плащания сумите, дължими по договора са погасени.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК,
намира следното :
Съгласно Споразумение
за обединяване на кредити от 28.02.2011г.
страните по същото „Банка ДСК“ЕАД и Р.П.Я. са изразили съгласие по следното :
между тях са сключени Договор за кредит за текущо потребление №11/***/27.02.***г.
за 13 050 лева и Договор за кредит за текущо потребление №11/***/27.11.***г.
за 1732.29 лева, кредитите, по които са изцяло усвоени към датата на сключване
на споразумението. Неиздълженият остатък по тези договори е в размер на
17 512.17 лева, като кредитополучателят е внесъл 137.25 лева. Съгласно
б“Г“ от споразумението кредитополучателят има затруднения при погасяване на
кредитите, поради което желае сключените договори за кредит да бъдат преструктурирани
чрез обединяването им в един кредит за текущо потребление с погасителен план.
Съобразно чл.1 и чл.2 от споразумението предоставените кредити се обединяват в
един с цел да бъдат погасявани при еднакви условия, като кредит за текущо
потребление с нов погасителен план, като общият размер на обединените кредити е
16 600 лева. Крайният срок за погасяване на кредита е 30.03.2025г. Кредит
се издължава по погасителен план.
Договорен е гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 12
месеца с падежна дата за месечна вноска 25- то число. За предоставения кредит
кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базови лихвен процент за този
вид кредит и надбавка. Към датата на сключване на споразумението базовият
лихвен процент е посочен да възлиза на 7.44 %, а стандартната надбавка в размер
на 7.51 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е посочен в общ
размер на 14.95 %. ГПР по кредита е 16.44 %
Представен е погасителен план по
кредита, както и ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Банка
ДСК“ЕАД .
С покана от 13.12.2011г. „Банка
ДСК“ЕАД е поканило Р.П.Я. да заплати
задълженията си Договор за кредит за текущо потребление от 28.02.2011г. , по
който същите възлизат в общ размер на 18 360.05 лева, както и е и обявено,
че кредитът е станал предсрочно изискуем на основание чл.60,ал.2 ЗКИ. Към поканата е приложено известие за
доставяне с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.
С Договор за покупко-продажба
на вземания /цесия/ от 31.01.2013г. и Допълнително споразумение от 10.03.2017г. „Банка ДСК”ЕАД е продала на
„ОТП Факторинг” ЕАД вземания, посочени в Приемо-предавателен протокол.
Представен е Приемо-предавателния протокол към договора от 13.02.2013г., в
който е вписано вземане към Р.П.Я. по договор от 28.02.2011г. с
дължима главница 16598 лева, лихва в размер на 3494.98 лева и др. Изготвено е
уведомление до Р.П.Я. без данни същото да е връчено.
Съгласно зключението на
вещото лице по изготвената по делото ССчЕ процесният кредит се установява
следното : процесното споразумение от 28.02.2011г. е подписан във връзка с два
договора, сключени между „Банка ДСК“ЕАД
и Р.П.Я. : Договор за кредит за текущо потребление
№11/***/27.02.***г. и Договор за кредит за текущо потребление №11/***/27.11.***г.
По договора от 27.02.***г. главницата в размер на 15 000 лева е усвоена по
банкова сметка. ***.11.2011г. задължението е било в размер на 1 732.29
лева и е било преобразувано от кредит „Овърдрафт“ в кредит за текущо
потребление с погасителен план. Сумата,
с която е покрито кредитното задължение е в размер на 1 732.29 лева.
Ответникът е извършвал плащания по споразумението на 30.03.2011г. е размер на
185.43 лева, на 26.04.2011г. в размер на 206.04 лева и на 17.06.2011г. в размер
на 206.03 лева, с които суми са били покрити задълженията за лихва.
Погасителният план е спазван. При обединяването на кредитите сумата от
16 538 лева е получена от следните елементи : 13 028.78 лева –
остатък от главница по Договор за кредит за текущо потребление №11/***/27.02.***г.
; 1 352.53 лева –остатък от лихва по Договор за кредит за текущо
потребление №11/ ***/27.02.***г.; 60 лева – такса предсрочна изискуемост по
Договор за кредит за текущо потребление №11/***/27.02.***г. ; 1 717.44
лева –остатък от главница по Договор за кредит за текущо потребление №11/***/
27.11.***г.; 319.25 лева – остатък от лихва по Договор за кредит за текущо
потребление №11/***/27.11.***г. и 60 лева – такса предсрочна изискуемост по
Договор за кредит за текущо потребление №11/***/27.11.***г. Сумата от 60 лева
по двата договора за кредит е капитализирано към главницата по споразумението
за обединение на кредити. Няма данни за извършени плащания по кредита след
18.05.2012г.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
Съобразно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или
да иска обезщетение за неизпълнение. Дефиницията за договор за банков кредит е
уредена от разпоредбата на чл. 430 ТЗ,
съобразно която с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока, като се задължава да плаща лихва по кредита, уговорена
с банката.
Ответната страна не оспорва наличието на
кредитно правоотношение с „Банка
ДСК”ЕДА, обективирано в Споразумение за
обединяване на кредити от 28.02.2011г.
От събраните по делото
доказателства се установява, че по силата на Споразумение за обединяване на кредити от
28.02.2011г. в общ кредит и едно задължение с нов погасителен план са обединени
задълженията на ответника по Договор за кредит за текущо потребление №11/***/27.02.***г.
и Договор за кредит за текущо потребление №11/***/27.11.***г., като общата
дължима главница е възлизала в размер на 16 600 лева. Съобразно заключението на
вещото лице тази главница е формирана от следните задължения : 13 028.78
лева – остатък от главница по Договор за кредит за текущо потребление №11/***/27.02.***г.
; 1 352.53 лева –остатък от лихва по Договор за кредит за текущо
потребление №11/ ***/27.02.***г.; 60 лева – такса предсрочна изискуемост по Договор
за кредит за текущо потребление №11/***/27.02.***г. ; 1 717.44 лева
–остатък от главница по Договор за кредит за текущо потребление №11/***/ 27.11.***г.;
319.25 лева – остатък от лихва по Договор за кредит за текущо потребление №11/***/27.11.***г.
и 60 лева – такса предсрочна изискуемост по Договор за кредит за текущо
потребление №11/***/27.11.***г.Крайният срок за връщане на главницата заедно с
уговорената договорна лихва е
30.03.2020г. Съобразно договора и погасителния плана връщането на кредита е на месечни вноски с
падежно 25-то число. Размерът на договорната лихва е
14.95 %, а ГПР по кредита е 16.44
%.
От заключението на вещото лице се
установява, че ответникът е извършил плащания по кредита в размер на 597.50 лева, като последната дата, на която
е извършено плащане е 597.50 лева. Със сумата съобразно договореното и
погасителния план е погасено задължение за договорна лихва.
Ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл.60 ЗКИ не настъпва автоматично с факта на неплащане
на дължимите вноски по него, а необходимо нарочно волеизялвение на кредитора в
този смисъл, което следва да е доведено до знанието на кредитополучателя.
Представена е покана до ответника, в
която се съдържа уведомление до съюия,
че поради забава в погасяването на задълженията към банката по Договор за
банков кредит от 28.02.2011г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Поканата
не е достигнала
физически до адресата – в разписката към нея е посочено, че пратката е върната
като непотърсена.
В Решение №198/18.01.2019г, постановено по гр.д. №193/2018г. на ВКС I т. о. е даден положителен отговор на
въпроса допустимо ли е предявения осъдителен иск по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била
обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба. Следователно
предсрочната изискуемост по процесния кредит е настъпила в хода на процеса с
връчване на книжата по делото на процесуалния представител на ответника, което е осъществено
на дата 31.05.2019г. и като факт, настъпил в хода на процеса следва да бъде
зачетен и съобразен от съда.
Ищецът е придобил вземането по кредита,
съгласно сключения с кредитора договор за цесия от 31.01.2013г. и Приемо-предавателния протокол
към договора от 13.02.2013г., в който е вземането е подробно индивидуализирано.
Съобразно разпоредбата на чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД цесията е способ за прехвърляне на вземания,
по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в
който го е притежавал цедента с всички
привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание. Със сключването на
договора заемодателят е продал на ищеца
и вземането, което е имал към ответника
по сключения договор за заем. За сключването на договора за цесия е необходимо
постигане на съгласие на страните по него – цедент и цесионер. С постигането на
съгласието на страните по договора цесията произвежда своето действие,
независимо, че същата следва да бъде съобщена на цедирания длъжник.
Неспазването на задължението за уведомяване по чл.99,ал.3 ЗЗД не влияе върху
валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу
възможността да изпълни на кредитора,
който от своя страна се е разпоредил с вземането. Дори и да се приеме, че длъжникът не е получил уведомление преди датата на
завеждане на иска, то изявлението на новия кредитор е достигнало до него с
получаване на исковата молба, предвид и на което цесията е породила действие и
по отношение на него, а ефектът на уведомяването следва да бъде зачетен като
настъпил в хода на процеса.
Налице
са възражения от ответника за недействителност на договора за кредит на
основание чл.22 вр.чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т.12 , както и искане в тази връзка за
връщане на чистата стойност на кредита. Съдът намира възражението в горния
смисъл за несъстоятелно. В договор за потребителския кредит ясно и
недвусмислено е посочено как се формира лихвения процент и е посочен точно
размера му, посочен е размера на годишния процент на разходите, в погасителния план към договора е посочен
размера на общо дължимата сума, а в ОУ са посочени последиците от предсрочно
погасяване на главницата и др.
С оглед изложеното съдът намира,
че е налице валиден
потребителски договор за кредит и извършената валидно цесия в полза на ищеца
ОТП Факторинг, съобщена и проявила действието си спрямо длъжника –
кредитополучател.
Размерът на дължимата главница и договорна лихва, заявен от ищеца, съответства на изчисленията по ССчЕ, поради и което предявеният иск е основателен и следва да се уважи в цялост.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват реализираните от
същия разноски в производството по делото на основание чл.78,ал.1 ГПК както
следва сумата от 982.39 лева заплатена
д.т., 300 лева за заплатен депозит за ССчЕ и
юрисконсултско възнаграждение в
размер на 250 лева.
С оглед горното, съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.Я.П., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление *** следните суми, дължими по Споразумение за обединяване на кредити от
28.02.2011г., касаещо Договор за кредит
за текущо потребление №11/*** от 27.02.***г. за 13050 лева, сключен с „Банка
ДСК“ЕАД и Договор за кредит за текущо потребление №11/*** от 27.11.***г. за
1732.29 лева, сключен с „Банка ДСК“ЕАД, вземането, по което е прехвърлено в
полза на ищеца с Договор за цесия :
сумата от 14 048.08/четиринадесет
хиляди и четиридесет и осем лева и осем ст./ лева, представляваща главница,
сумата от 5255.89/пет хиляди двеста
петдесет и пет лева и осемдесет и девет ст./ лева, представляваща неплатена
редовна лихва за периода 06.01.2016г. до 06.01.2019г., представляваща сбор от
договорни лихви на вноски по погасителен план от №59 до №95 вкл., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
07.01.2019г. до окончателното й изплащане,
на основание чл.79,ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Р.Я.П., ЕГН: **********
с адрес *** да заплати на „О.Ф.Б.” ЕАД,
ЕИК: *** със седалище и адрес на управление ***
сумата от 1 532.39/ хиляда петстотин тридесет и два лева и тридесет и девет
ст./лева, представляваща реализирани разноски в производството по
делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването
му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: