Р Е Ш Е Н И Е
№
...............
гр.
София, 20.03.2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV Г състав, в публично заседание на втори декември две
хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
МАРИЯ СТОЕВА
при
секретаря А.М., като разгледа докладваното от мл.съдия Стоева гр.дело № 10049 по описа за 2014г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца "А."
ООД, чрез процесуалния му представител адв.Г.И., против решението от 31.03.2014г.,
постановено по гр. дело № 51425/2013 г. на Софийския районен съд, 77 състав, с
което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск срещу Дирекцията за
национален строителен контрол за осъждане на ответника да заплати сумата от 1
440 лв., представляващи имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за представителство по нахд № 364/2013г. на Несебърския районен
съд във връзка с отмяна на наказателно постановление № Б-12-ДНСК-7/04.02.2013г.
на зам.-началник на ДНСК.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното
решение е неправилно поради неспазване на материалния закон, съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че становището
на районния съд за неприложимост на отговорността за непозволено увреждане с
отношенията между страните в административнонаказателното производство
противоречи на извода за допустимост на гражданското съдебно производство.
Сочи, че след като с доклада по делото предявеният иск е квалифициран като
такъв по чл.49 ЗЗД, съдът е следвало да даде отговор на въпроса дали ищецът е
доказал фактическия състав на отговорността възложителя за вреди, причинени от
лицата, на които е възложено изпълнението, а не да отхвърли иска като
неоснователен по съображения за изначална неприложимост на нормата на чл.49 ЗЗД. Жалбоподателят поддържа, че по този начин СРС, макар формално да е
заключил, че не е налице непозволено увреждане, но с аргумент, че
претендираните вреди не подлежат на обезщетяване по реда на цитираната норма от
гражданския закон, като в резултат на това е отклонил разглеждането на иска по
същество. Сочи, че по делото е установени предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника по силата на чл.49 ЗЗД за вреди, причинени от лица при
или по повод осъществяването на възложената им от ДНСК работа, изразяващи се в
заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
производството по обжалване на отмененото наказателно постановление. По
изложените съображения жалбоподателят моли въззивният съд да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск, както и
да му присъди направените разноски.
Въззиваемата страна - Дирекция за национален
строителен надзор, ответник по делото, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а
обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно.
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка
с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка относно
допустимостта на обжалваното решение, настоящият въззивен състав намира, че
същото е недопустимо по следните съображения:
В предявената пред Софийския районен съд искова
молба от "А." ООД против Дирекция за национален строителен контрол се
твърди от фактическа страна, че ищецът е претърпял имуществени вреди – съдебни
разноски в производство по обжалване на наказателно постановление №
Б-12-ДНСК-7/04.02.2013г. на зам.-началник на ДНСК, което е било отменено с
решение от 14.06.2013г. по нахд № 364/2013г. по описа на РС – Несебър. Предвид
изложеното е претендирал от ДНСК обезщетение за претърпените имуществени вреди
в размер на 1 440 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение в производството
по обжалване на наказателното постановление.
СРС е приел за разглеждане спора, като е дал и
квалификация на предявения иск, намирайки, че същият е с правно основание по чл.
49 ЗЗД.
Правното основание на иска и
съответно компетентният съд /граждански или административен/ се определя въз
основа на твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба. След
като в конкретния случай се твърди, че вредите са произтекли от дейността на
държавен орган, вследствие на отменено от съда наказателно постановление, и
този орган е посочен като ответник по делото, искът следва да се квалифицира
като такъв по чл.1 ЗОДОВ, съгласно която разпоредба държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда, установен в АПК. В този смисъл е и установената съдебна
практика на смесени петчленни състави на ВКС и ВАС - определение № 27 от
05.06.2013 г. по гр.д. № 7/2013г; определение № 45 от 07.08.2013 г. по гр. д. №
13/ 2013 год., определение № 21 от
10.04.2013г. по гр. дело № 9/2013 г., определение № 25 от 16.03.2011г. по
адм.дело № 16/2011г., определение № 24 от 02.03.2011г. по адм.дело № 15/2011г. и др. Във всички тези актове е
прието, че отговорността за вреди от действията на администрацията, претърпени
във връзка с обжалване на издадени наказателни постановления, които са били
отменени от съд, се осъществява по реда на чл.1 ЗОДОВ. Такъв е и настоящият
спор и тъй като искането е в предметния обхват на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, компетентен да го разгледа е Административен
съд – София - град.
По
изложените съображения настоящият състав намира, че първоинстанционният
съд е разгледал иск, който не му е подсъден и е
постановил недопустимо решение, поради което обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено, като
делото бъде изпратено на АССГ по компетентност за произнасяне по предявения
иск.
По разноските в производството
Предвид изхода на делото по искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски следва да се произнесе АССГ, от чиято
компетентност е разглеждането на предявения иск.
Така мотивиран, Софийският градски
съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решението от 31.03.2014г.,
постановено по гр. дело № 51425/2013г. на
Софийския районен съд, 77 състав, с което е отхвърлен предявеният от "А."
ООД иск срещу Дирекцията за национален строителен контрол за осъждане на
ответника да заплати сумата от 1 440 лв., представляващи имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за представителство по нахд
№ 364/2013г. по описа на Несебърския
районен съд във връзка с отмяна на наказателно постановление №
Б-12-ДНСК-7/04.02.2013г. на зам.-началник на ДНСК.
ИЗПРАЩА делото на
Административен съд – София – град по компетентност.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.