Р Е Ш Е Н И
Е №260763
гр. Пловдив, 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, VII граждански състав, в публично
заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Елена Неделчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 15211 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран
с искова молба от Е.Д.К. против ЗД „Уника” АД, с която е предявен осъдителен
иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ – за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от смъртта на нейния ***
– Й. Д. О., настъпила на **** г. от причинено на *** г. ПТП със сметоизвозващ
камион, собственост на „КМД” ЕООД, управляван от Й. Т. Г., за който е сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответника, ведно със
законната лихва от **** г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба
се излагат съображения, че на *** г. в гр. ***, *** на ищцата – Й. О., докато
пресичал пътното платно на ул. „***”, е ударен от сметоизвоващ камион,
собственост на „КМД” ЕООД, управляван от Й. Т. Г., който направил ляв завой и
не пропуснал пешеходеца. След инцидента О. бил откаран в болнично заведение, но
въпреки оказаната му медицинска помощ, на **** г. същият починал.
Посочва се, че
между ищцата и Й. О. била изградена дълбока и емоционална връзка. След
инцидента животът на ищцата се променил – чувствала се отпаднала, разстроена,
не можела сама да се справя с ежедневните си задължения, страдала от главоболие
и безсъние. Посоченото наложило двете **** на ищцата да полагат грижи за нея.
Навеждат се
съображения, че по отношение на виновния водач на сметоизвозващия камион било
образувано НОХД № ***/*** г. по описа на Окръжен съд Пловдив, което приключило
с осъдителна присъда № ****, влязла в сила на ***** г. Отговорността на водача
се покривала от сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с полица **/**/****, валидна до ***** г.,
издадена от ответника.
Поради изложеното ищцата депозирала покана до
ответника за заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
вследствие на настъпилата смърт на нейния ***, но такова й било отказано от
застрахователната компания.
Поради изложеното
предявява исковата претенция.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ЗК „Уника” ЕАД, с който се прави
възражение за недопустимост на предявения иск и неподсъдност на правния спора
на Районен съд Пловдив. По основателността на предявения иск се възразява, че
липсват доказателства за наличие на особено близка житейска връзка, даваща
основание за присъждане на обезщетение за настъпили неимуществени вследствие на
смърт. Доколкото ищцата не сочи доказателства за наличие на изключителност на
отношенията между нея и нейния ***, то според ответника не следва да бъде
обезщетена за неговата смърт. В допълнение, излага съображения, че ответникът е
изплатил обезщетения на ****, *** и **** на починалия в общ размер на
285 000 лева. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че искът е
доказан по своето основание, се възразява срещу неговия размер. Излагат се
съображения, че същият не отговаря на критерия „справедливост” по смисъла на
ППВС 4/1986 г., както и че претендираният размер е максималният такъв съобразно
разпоредбата на чл. 493а, ал.4, вр. пар. 96 ЗИД КЗ.
Поради
изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за
установено следното от фактическа страна:
От приобщеното по делото НОХД № ***/***
г. по описа на Окръжен съд Пловдив, се установява, че с Присъда № ***/*** г.,
постановена по НОХД № ***/*** г. по описа на Окръжен съд Пловдив, Й. Т. Г. е
признат за виновен за това, че на **** г. в гр. ****, на ул. „***“, в района на
кръстовището, образувано от ул. „****“ и ул. „***“, до магазин „****“, при
управление на МПС – специален автомобил „***“ **.**, с рег. № ****, е нарушил
правилата за движение по пътищата, както следва: чл. 20, ал.1, чл. 25, ал.1,
чл. 119, ал.1 и ал.4 ЗДвП и чл. 77, ал.1 ППЗДвП, и по непредпазливост е
причинил смъртта на Й. Д. О., ЕГН: **********, настъпила на **** г., като
деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал.3, б.
„б“, вр. ал.1, б. „В“, вр. чл. 342, ал.1 НК. Присъдата е влязла в сила на *****
г.
По делото е приложен препис-извлечение
от акт за смърт на Й. Д. О. /л.8/, от който се установява, че същият е починал
на ****** г.
От приложеното по делото Удостоверение
за родствени връзки изх. № ***/**** г., издадено от Община **** /л.7/, се
установява, че ищцата Е.К. е **** на Й. Д. О.
По делото не се спори, а и от
представеното писмо от ответника /л.6/ се установява, че специалният автомобил,
с който Й. Т. Г. е причинил ПТП, от което е настъпила смъртта на Й. Д. О., е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с
ответника. С посоченото писмо, на ищцата е отказано изплащане на обезщетение по
нейната претенция, поради обстоятелството, че не е доказана особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
От приобщената епикриза ИЗ № *** от МК
„***“ **** /л.9/ е видно, че на ищцата е провеждано лечение за периода *** г. –
*** г. във връзка с претърпян мозъчен инсулт без тромболиза.
По делото се разпитаха двама свидетели
– Ц. К. Л. и К. Й. О.
Свидетелката Ц. Л., **** на ищцата, си
спомня, че на **** г. камион блъснал **** на ищцата, като впоследствие същият
бил около тринадесет дни в кома и починал. Ищцата много тежко преживяла смъртта
на своя ***, здравословното й състояние се влошило, претърпяла трети пореден
инсулт, което превърнало същата в лежащо болно. Към момента за нея се грижили
свидетелката К. и нейната ***. Свидетелката посочва, че връзката между нейната ***
и **** й била продължителна, цял живот помагали един на друг и в седмицата
между два и три пъти се чували или виждали. След неговата смърт, ищцата непрекъснато
питала своите **** защо *** й го няма и много тежко преживявала неговата липса.
Свидетелката К. О., **** на ищцата и ****
на починалия Й. О., си спомня по какъв начин е настъпила смъртта на нейния ***.
След инцидента свидетелката разговаряла с нейната *** – ищцата, която много
тежко преживяла смъртта на нейния ****. Негативните емоции, които същата
изживяла, довели до влошаване на здравословното й състояние и ищцата преживяла
трети инсулт. Свидетелката си спомня, че нейният *** и *** й били много близки.
Ищцата постоянно го споменавала и плачела. Двамата винаги си помагали и не се
карали.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите Л. и О. като преки, непосредствен и съответстващи на
доказателствената съвкупност. Действително, двете свидетелки се явяват **** на
ищцата, поради което техните показания следва да бъдат преценяни през призмата
на разпоредбата на чл. 172 ГПК, а именно с оглед заинтересоваността им от
изхода на спора. Въпреки изложеното, настоящият съдебен състав намира
показанията на свидетели за обективни, доколкото същите са очевидци, както за
съобщаването за настъпилия инцидент с лицето Й. О. и неговото лечение, така и
на последващите негативни изживявания на неговото семейство, свързани с
настъпилата смърт, включително и с преживяванията на ищцата.
При
така изясненото от фактическа страна, съдът счита следното по правните аспекти
на спора:
Съдът
е сезиран с иск с правна квалификация чл. 432 КЗ.
Представени са доказателства за предявена писмена
претенция пред застрахователя съгласно чл. 380
КЗ и
отказ на същия за заплащане на обезщетение, поради което предявеният иск се
явява допустим.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно
фактите, които са съставомерни по Наказателния
кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд.
Такива съставомерни факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани от
настоящия съд, са и тези за причинената смърт на пострадалото лице в
резултат на настъпилото ПТП, които са елемент от състава на престъплението и
без наличието им извършителят нямаше да бъде наказан за точно това
престъпление.
Между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение и настъпило застрахователно събитие – процесното
ПТП, за което е налице влязла в сила присъда, представляващо покрит риск по
застраховка гражданска отговорност, както и че ищцата се явява **** на
починалото лице.
Основният спорен въпрос в настоящото
производство касае материалната легитимация на ищцата да получи обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на нейния ****, респ. неговият размер.
С Тълкувателно решение № 1/2016 на
ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969
г. на Пленума на Върховния съд, и всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. Съобразно мотивите на посоченото Тълкувателно решение, най-близките на
починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на
обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е
логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му.
Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени
съгласно чл.52 ЗЗД.
От гледна точка на чл.52 ЗЗД обаче
е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат
да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото
на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата
на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и
на гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията
на Република България и с чл.20 и чл.47 от Хартата за основните
права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и
Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с
най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели
вреди от неговата смърт). Особено близка привързаност може да съществува
между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните
за българското общество семейни отношения между братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС -
че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от
съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по
делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата
може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е
провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални
болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани
очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и
нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
В настоящия случай събраните по делото гласните
доказателства дават основание на съда да приеме, че между ищцата и нейния
починал *** е съществувала особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка.
Тази връзка е вследствие на така установилите се житейски обстоятелства –
двамата са израстнали заедно, техните *** впоследствие са починали, поради
което от тяхното семейство са били единствените преживели лица, като всеки един
от тях могъл да разчита на другия. Двамата са били изключително близки,
поддържали са трайна връзка като са се чували и виждали по два-три пъти
седмично. Връзката между двамата е била с такъв интензитет и предвид
обстоятелството, че същата е продължавала дълги години, като към датата на
смъртта на Й. О. същият е бил на възраст от ** години, а ищцата – на ** години.
Тези конкретни житейски обстоятелства са обусловили създаването на по-голяма от
нормалната близост, която е характерна за нормалната родствена връзка,
съществуваща между *** и ***. За това съдът прави извод, че действително
претърпените от ищцата, които същата продължава да търпи неимуществени вреди,
настъпили вследствие на смъртта на *** й Й. О., надхвърлят по интензитет и
времетраене, вредите, нормално присъщи за вреди от загуба на ***, или *** при
обикновения случай. Това налага извод, че е справедливо да се направи
изключение от ограничението на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., като ищцата
получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Признаването на материалноправна
легитимация на ищцата да търси обезщетение за претърпените неимуществени вреди
не е обусловена единствено от формалната връзка на родство, а от действителните
отношения между нея и *** й, характеризиращи се с особено силна привързаност и
взаимна обич.
Поради изложеното настоящият състав намира, че ищцата
е претърпяла и продължава да търпи пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата на
нейния ***, които следва да й бъдат възмездени по реда на чл.52 ЗЗД.
Като взе в предвид установената в процеса изключителна
силна, дълбока емоционална връзка между ищцата и нейния ***, съдът намира, че
паричната равностойност претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се
компенсират сума, много по-голяма от претендираната в размер на 5000 лева.
Независимо от посоченото, съдът е обвързан от диспозитивното начало в процеса и
предвид на законодателното ограничение, предвидено в нормата пар.96 ПЗР на ЗИД
към КЗ, на ищцата следва да бъде присъдената сумата в размер на 5000 лева като
компетенсация за причинените й неимуществени вреди.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение
за забава върху посочени сума, в чл.493, ал.1,
т.5 КЗ
е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за
лихвите по чл.429, ал.2,
т.2 КЗ.
Посочената разпоредба предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват
и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 КЗ.
Следователно, от една страна отговорността на застрахователя спрямо увреденото
лице е функционално обусловена от отговорността на застрахования, включително и
по отношение на лихвите за забава, които последният дължи на увредения. От
друга страна за разлика от КЗ /
отм./, новият КЗ /в
сила от 01.01.2016г./ в чл.429, ал.3, изр.2 изрично лимитира включените в
застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за
забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от
следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на осн. чл.430, ал.1,
т.2 КЗ
или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване на
претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение, но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие /така Решение № 128 от
04.02.2020 г. по к. т. д. № 2466/2018 г. на
Върховен касационен съд, 1 ТО/.
В настоящия случай, съдът намира, че следва да се
присъди обезщетение за забава върху главницата считано от датата на предявяване
на претенцията на увредения пред застрахователя – **** г. Посоченото се
обуславя от обстоятелството, че съобразно постановеното Тълкувателно решение №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, легитимацията на едно лице да получи обезщетение за
причинени неимуществени вреди от смърт на близък се обуславя от установяване на
съществувала особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка.
Застрахователят е в невъзможност да определи кръга от лицата, които са
легитимирани да получат обезщетение от смъртта на близък от датата на
уведомяване за застрахователното събитие, респ. като релевантна дата за начален
момент за присъждане на обезщетението за забава следва да бъде определена
датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя. От
приложения по делото отговор от ответника, с който се отказва изплащане на
претендираното обезщетение, се установява, че претенцията на ищцата е от дата ****
г.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, право на
разноски има ищцата. Доказателства за такива обаче не са представени, поради
което в нейна полза не следва да се присъждат разноски.
Следва да бъде определено възнаграждение
за процесуално представителство на ищцата от един адвокат в размер на 580 лева
по чл. 38 ЗАдв.
съобразно чл. 7, ал. 2,
Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, които следва да
се присъдят на адв. Е.И.П.,***, офис ****.
Доколкото
ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в настоящото производство,
на основание чл. 78 ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса върху размера на уважения иск, а именно сумата в размер на 200
лева в полза на бюджета на съдебна власт по сметка на Районен съд Пловдив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. чл. 493а, ал.4 КЗ ЗАД
„Уника“ АД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ
на Е.Д.К., ЕГН: **********, сумата в размер на 5000 /пет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от
смъртта на нейния **** – Й. Д. О., настъпила на **** г. от причинено на **** г.
ПТП със сметоизвозващ камион, собственост на „КМД” ЕООД, управляван от Й. Т. Г.,
за който е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с
ответника „Уника“ АД, ведно със законната лихва от
**** г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК ЗАД „Уника“ АД, ЕИК:
*********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Е.И.П.,***,
офис …., сумата в размер на 580 лв. /петстотин и осемдесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на Е.Д.К., ЕГН: **********,
безплатно представителство в настоящото
производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 6 ГПК ЗАД „Уника“ АД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив, сумата в размер на 200 /двеста/
лева, представляваща дължима държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано от страните
в двуседмичен срок от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд
Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Катя Боева
Вярно с оригинала.
ЕН