№ 2659
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110152347 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищецът Р. С. Т., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София,
ж.к. „Банишора“ бл.18, вх. 1, ап. 19, чрез адв. Н. К., и ответникът „*** София“ ЕАД, гр.
София, ул. „Ястребец“ №23Б.
Предявен е иск по чл.439 ГПК за признаване за установено, че е погасена по давност
възможността ответникът да събере принудително от ищеца сумите в размер на 1267,72лв. –
главница за доставка на топлинна енергия и за периода 1.10.2009г.-30.4.2011г. и 192,45лв. –
законна лихва за периода 1.12.2009г.-21.3.2012г., за които е издаден изпълнителен лист от
29.5.2012г. по влязла в сила заповед за изпълнение от 19.4.2012г. по ч.гр.д. № 7619/2012г. на
90-ти състав на СРС и е образувано изп.д. № 733/2012г. на ЧСИ ***.
Ищецът твърди, че след образуване на изпълнителното дело не са предприемани
изпълнителни действия.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете като неоснователни и недоказани. Сочи конкретни дати, на които е поискал
изпълнителни действия, като и че по делото са постъпвали суми. Посочва, че за времето на
извънредното положение давността е спряна съгласно разпоредбите на ЗМДВИП.
Не се спори, че в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от
29.5.2012г., по които ищецът дължи ½ от сумите – 1267,72лв. – главница за доставка на
топлинна енергия и за периода 1.10.2009г.-30.4.2011г. и 192,45лв. – законна лихва за периода
1.12.2009г.-21.3.2012г. Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед
за изпълнение от 19.4.2012г. по ч.гр.д. № 7619/2012г. на 90-ти състав на СРС и на
13.7.2012г. е образувано изп.д. № 733/2012г. на ЧСИ ***.
1
Спори се какъв е периодът на погасителната давност за вземанията по влязла в сила заповед
за изпълнение, прекъсва ли се давността с искане, направено от взискателя, за налагане на
запор или за предприемане на опис на движими вещи,
В тежест на ответника е да докаже, че са налице основания за спиране или прекъсване на
давността.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е приложено ч.гр.д. № 7619/2012 г. по описа на СРС, 90 състав, по което е
издаден изпълнителният лист на 29.5.2012г. Изпълнителното производство е образувано на
13.7.2021г. с искане от взискателя ЧСИ да определи начина на изпълнението. По
изпълнителното дело са извършени следните действия – налагане на запори от 16.8.2012г.,
от 20.9.2012г., от 3.1.2017г., искане за вписване на възбрана от ЧСИ – 30.11.2016г., молби от
взискателя за предприемане на изпълнителни действия от 15.9.2014г., 18.7.2016г.,
2.2.2017г., 28.2.2019г. Изпълнителното дело е прекратено с постановление на ЧСИ на
21.12.2022г.
Съгласно т.10 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г.,
ОСГТК НА ВКС „искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа
със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на
пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.“
„Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
2
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.“
Съгласно Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК,
докладчик Борислав Белазелков, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито
ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса
за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото
на изпълнителните дела.
В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг
орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на
кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора;
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не
се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с
обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни
процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане.“
В настоящия случай вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, която
има същият правозасилващ ефект като съдебното решение, поради което на основание чл.
117, ал. 2 ЗЗД погасителната давност е 5-годишна.
Следва да се посочи, че относно въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на
ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е
3
образувано преди приемането му?“ е образувано тълк.д. № 3/2020г., по което към момента
не е постановено тълкувателно решение.
Съдът намира, че отмяната на ППВС № 3/18.10.1980 г., поражда действие от датата на
обявяването на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г., като даденото в цитираната точка
на тълкувателния акт разрешение се прилага от тази дата. Това е така, защото ако
изпълнителното производство е било образувано преди постановяване на Тълкувателно
решение №2/26.06.2015г. взискателят не би могъл да съобрази поведението си с даденото от
него разрешение, защото от взискателя не може да се изисква активно поведение, което да
води до прекъсване на давността, при положение, че според действащата към него момент
задължителна практика давност не тече.
Поради това следва да се приеме, че в процесния случай давността по отношение на
длъжника започва да тече от 26.06.2015г. Давността е прекъсвана с налагане на запори от
16.8.2012г., от 20.9.2012г., от 3.1.2017г., искане за вписване на възбрана от ЧСИ –
30.11.2016г., молби от взискателя за предприемане на изпълнителни действия от
15.9.2014г., 18.7.2016г., 2.2.2017г., 28.2.2019г.
Следва да се вземе предвид обаче спирането на давността за периода на извънредното
положение за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. на основание чл. 3, т. 2 ЗМИДВИП,
съгласно който за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират
да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. В случая се касае за частноправно вземане, което също попада в
обхвата на действие на цитираната разпоредба. Съгласно чл.5, ал.2 ЗМДВИП по време на
извънредното положение и два месеца след неговата отмяна не се налагат запори на банкови
сметки на физически лица и на лечебни заведения, запори върху трудови възнаграждения и
пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване, както и
извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически
лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за
трудови възнаграждения. Следователно поради изричната разпоредба на закона давността е
била спряна и в периода 14.5.2020г. – 13.7.2020г.
Следователно не се установява период на бездействие от страна на взискателя, който да
води до погасяване по давност на възможността му да събере вземанията по изпълнителния
лист по принудителен ред.
Поради изложеното съдът намира, че искът е неоснователен
При този изход на делото разноски се дължат на ответника в размер на 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. С. Т., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ж.к.
„Банишора“ бл.18, вх. 1, ап. 19, чрез адв. Н. К., срещу „*** София” ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, иск за признаване за
установено, че е погасена по давност възможността ответникът да събере принудително от
ищеца сумите в размер на 1267,72лв. – главница за доставка на топлинна енергия и за
периода 1.10.2009г.-30.4.2011г. и 192,45лв. – законна лихва за периода 1.12.2009г.-
21.3.2012г., за които е издаден изпълнителен лист от 29.5.2012г. по влязла в сила заповед за
изпълнение от 19.4.2012г. по ч.гр.д. № 7619/2012г. на 90-ти състав на СРС и е образувано
изп.д. № 733/2012г. на ЧСИ ***.
ОСЪЖДА Р. С. Т., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Банишора“ бл.18, вх. 1,
ап. 19, чрез адв. Н. К., да плати на „*** София” ЕАД с ЕИК ***, сумата от 100лв. – разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5