Р Е Ш
Е Н И Е № 40
гр.Кюстендил, 11.02.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при секретаря Антоанета Масларска и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 430 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС.
Н.Я.К., ЕГН **********, понастоящем в ЗООТ – с.Самораново към затвора-гр.Бобов дол, при условията на обективно и субективно съединяване е предявил искови претенции с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, както следва: за обезщетение в размер на 30 000лв. за неимуществени вреди, причинени вследствие на лошите битови условия в помещение за делегация, т. нареч. буферната зона, в затвора – Бобов дол, в която е пребивавал за времето от 10,40ч. до 16,40ч на 04.12.2018г., както и за обезщетение в размер на 50 000,00лв. за неимуществени вреди вследствие принудителното пребиваване в периода 04.12.2018г. – 05.12.2018г. в килия № 9 в затвора – гр. Бобов дол, разположена в коридора с килиите на осъдените на доживотен затвор и с лоши битови условия /малък прозорец/. Вредите се претендират като причинени от неоснователно бездействие на началника на ЗООТ – с. Самораново във връзка със задължението за своевременно конвоиране на лишения от свобода ищец до ЗООТ след участието му по дело в съда на 04.12.2018г. Счита се, че горното съставлява нарушение по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, изразяващо се в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
Във връзка с исковите претенции, ищецът сочи, че за времето от 10,40ч. до 16,40ч на 04.12.2018г. е бил лишен от достъп до санитарен възел и течаща вода при пребиваването му в буферната зона на затвора – Бобов дол, което му е причинило дискомфорт и неудобство с оглед честата нужда от тоалетна предвид напредналата му възраст и здравословни проблеми. Извън горното, К. твърди, че при настаняването му в килия № 9, която счита за „наказателна“ килия, е изпитал панически страх, чувство на несигурност и психическо разстройство, тъй като помещението е в коридора с килиите на осъдените на доживотен затвор и го връща към спомени за „много страшни действия“, извършени там спрямо него през 2012год. В изложения смисъл са обстоятелствата в предявената искова молба, уточненията с допълнителните молби, както и изявленията на ищеца в съдебно заседание.
В хода на съдебните прения, ищецът лично и чрез назначения му процесуален представител по делото адв. П.С., прави искане за уважаване на предявените искове, като ги счита за доказани, включително неимуществените вреди. Приема, че анализът на доказателствата сочи на осъществяване на законовите предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника, оспорвайки като неверни показанията на разпитаните свидетели на ГДИН и приложените от ГДИН документи.
Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – София, чрез процесуалния си представител юк Г., изразява становище за оспорване на исковете по основание и размер. Поддържа, че ищецът не доказва незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица при затвора гр.Бобов дол, довели до нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, както и настъпването на неимуществени вреди, поради което липсват елементите от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Сочи, че администрацията на затвора при условията на ремонтни дейности в корпуса на затвора през исковия период, е изпълнила надлежно задължението си за диференцирано настаняване на лишените от свобода с различни режими на изтърпяване на наказанието, като е осигурила нормални битови условия в помещението – килия № 9, при които да пренощува ищеца. Извън горното се сочи, че няма нормативно задължение за незабавно конвоиране на лишените от свобода, пристигащи от дела, до затворническото общежитие, както и че престоят на ищеца в затвора – Бобов дол е кратковременен, което в съвкупност води до недоказаност на доводите за нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Прави искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заключението на прокурора е, че предявените искове са недоказани и следва да бъдат отхвърлени, тъй като не са установени елементите от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, като ищецът не е доказал наличието на незаконосъобразни действия и бездействия от страна на администрацията на затвора, както и настъпили вреди за него, които да се намират в причинна връзка помежду си. Приема се, че ответникът е изпълнил надлежно задълженията си за осигуряване на добри битови условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Административният съд
постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните и въз основа на съвкупната им преценка прие за установено следното:
Ищецът Н.Я.К. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 20 години по присъда № 145 от 18.06.2008г. по НОХД № 257/2007г. на Окръжен съд – Благоевград, изменена с решение № 591 от 02.02.2009г. по ВНОХД № 1119/2008г. на Софийски апелативен съд, за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 вр. с чл.115 и чл.20, ал.2 от НК. В затвора – гр. Бобов дол ищецът постъпва на 29.03.2007г. при първоначален режим на изтърпяване на наказанието „усилено строг“, впоследствие заменен на „строг“ от 01.06.2009г., на „общ“ от 30.05.2013г. и на „лек“ от 13.11.2018г. От 13.11.2017г., ищецът е настанен в ЗООТ „Самораново“, където е и към момента.
Във връзка с фактическите обстоятелства, относими към предявения иск, ответникът е представил писмени доказателствени средства, от които се установява следното:
На 04.12.2018г., около 08,00 часа К. *** до затвора – Бобов дол, а в 08,35 часа е конвоиран до гр. Дупница за участие по гражданско дело, след което в 10,40часа е върнат в затвора – Бобов дол, където прекарва нощта. На следващия ден 05.12.2018г. , в 11,30часа ищецът напуска затвора – Бобов дол и е транспортиран в ЗООТ – Самораново. Горното се установява от данните в Книгата за движението на лишените от свобода, водена на пост № 1 /пропуск/ на Затвора – Бобов дол, заверени копия от която са приети като доказателства по делото.
Във връзка с депозирана от К. жалба с вх. № 487/15.03.2019г. до Окръжна прокуратура – Кюстендил, съдържаща оплаквания срещу реда и условията за конвоирането и престоя му на 4 и 5 декември 2018г. в затвора – Бобов дол, са представени докладна записка от гл. инсп. Г.С. – НС ЗООТ „Самораново“ и Становище на ИСДВР К.К.. От съдържанието на същите е видно, че от м. юли 2018г. в затвора – Бобов дол се извършват строително-ремонтни дейности на основния корпус, вкл. в частта, където е разположено приемното отделение; че последното е преместено от втория на първия етаж, където е зоната с повишена сигурност, но двете части на зоната са разделени с преградна решетка; че на 04.12.2018г., предвид ограничения брой спални помещения по време на ремонта и с цел спазване на правилата за диференцирано настаняване на лишените от свобода, тези от ЗООТ, които са били конвоирани за участие по дела, са настанени в спално помещение № 9, което е ползвано като приемно помещение; че същото е в непосредствена близост до помещенията от зоната с повишена сигурност / т. нареч. първа група/; че в помещението има санитарен възел и течаща вода, като е оборудвано с шкафчета, вишки и контакти за ел захранване; че НОС в ЗООТ ежедневно извършва конвойна дейност на лишени от свобода /за дела, лекар, зъболекар и др./, като разстоянието от ЗООТ до затвора е 25км в едната посока, което не позволява извършване на постоянни конвои; че на 04.12.2018г. част от НОС са били ангажирани освен с конвой до Дупница, но и с провеждане на следствени действия в ЗООТ и с инвентаризация на имуществото, което е възпрепятствало незабавното превозване на ищеца до ЗООТ – Самораново.
Съдът е приел показания на свидетелите Г.С. на длъжност началник сектор ЗООТ – Самораново, К.К. на длъжност ИСДВР в затвора – Бобов дол и Б.В. на длъжност надзирател в затвора – Бобов дол, в които еднозначно се сочи, че през процесния период в затвора е имало вътрешна реорганизация на помещенията поради продължилите от м.07.2018г. строително-ремонтни дейности в основния корпус, което е наложило преместване на няколко групи лишени от свобода в други корпуси.
От показанията на свид. С. е видно, че конвоирането е стандартна дейност, която се извършва по еднакви за всички затвори в страната правила; че на 04.12.2018г. от НОС на ЗООТ – с. Самораново е извършен външен конвой с лишени от свобода, сред които и ищеца с оглед участието му в съдебно производство в Районен съд – Дупница; че след връщането в затвора, К. е настанен в приемното отделение, предназначено за лишени от свобода, които изтърпяват наказанието си в ЗООТ от открит тип; че информацията от затвора за пребиваване там на лица, които следва да се конвоират обратно в ЗООТ, е получена след обяд на 04.12.2018г., но предвид ангажираност на служителите от НОС с конвойна дейност, следствени действия и инвентаризация, не е осигурено транспортиране на К. през този ден, а на следващия ден.
От показанията на свид. К. се установява, че след връщането на ищеца от външен конвой, на 04.12.2018г. е настанен с други лишени от свобода в стаята за делегации, в т. нареч. буферна зона, тъй като се е очаквало да бъде преведен в ЗООТ; че стаята е с прозорец, радиатор, място за сядане, а при нужда служител от затвора съпровожда лицата до тоалетна.
От показанията на свид. К. и свид. В. е видно , че по време на ремонтните дейности, приемното отделение е преместено от втория етаж на първия етаж, където е зоната с повишена сигурност като целта е била да се освободи място за настаняване на задържаните /неосъдените/ лица; че след като се разбрало, че конвоирането не може да се осъществи, около 17.00 часа, ищецът и останалите лишени от свобода били преместени в 9-та килия, която е в зоната за повишена сигурност и е ползвана като приемно отделение; че за настаняването на лицата от ЗООТ се е наложило разместване на други лица от затвора; че тази килия никога не се е ползвала като наказателна, а преди ремонта в нея са настанявани чужди граждани; че килията е с площ около 15 кв.м., има тоалетна чиния, течаща вода, стандартно обзавеждане на леглата и шкафчетата, прозорец и контакти за захранване; че непосредствената близост на спалното помещение до зоната с повишена сигурност не е позволявала постоянното му отключване; че въпреки близостта до помещенията, в които са настанени лишени от свобода с доживотни присъда, пряк контакт с тях е невъзможен поради наличието на метални прегради.
Показанията на разпитаните свидетели, съдът намира за обективни и достоверни, логични, последователни и съответстват на писмените документи по делото.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.
Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, счита предявените искове за допустими, а разгледани по същество - за неоснователни, поради следното:
Исковите претенции са с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК. Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от закона. Съгласно чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл.284, ал.1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Предвид нормативната рамка и с оглед установената фактическа обстановка съдът намира, че предявените искове са допустими. Ищецът е легитимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“. Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” със седалище София като юридическо лице е пасивно легитимиран да отговаря за вредите, които ищецът е претърпял от незаконосъобразни действия на служители на администрацията на затвора гр. Бобов дол, който пък е териториална служба на ГДИН /арг. чл. 12, ал.3 ЗИНЗС/, по отношение на която като място за лишаване от свобода осъществява пряко ръководство и контрол, т.е. административна дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни. Съображенията за това са следните:
Фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: нарушение на чл.3 от ЗИНС, изразяващо се в незаконосъобразни административен акт, фактическо действие или бездействие; настъпили вреди за ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Доказването на първия елемент е в тежест на ищеца, а за останалите два елемента съдът прилага принципа за кумулативния ефект на всички условия, при които пребивава лишеният от свобода и презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение /арг. чл.284, ал.5 вр. с ал. 2 от ЗИНЗС/. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД.
Както се посочи, по реда на специалния закон на обезвреда подлежат вредите, причинени на лишените от свобода в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Разпоредбата в ал.1, въвежда забрана за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение спрямо осъдените лица, а в ал.2 се съдържа примерно изброяване на възможни проявления на нарушения на забраната, а именно поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според практиката на ЕСПЧ, нарушение по чл.3 от ЕКПЧ би било налице, ако неблагоприятното третиране надхвърля неизбежното ниво на страдание, свързано със законното задържане или законно лишаване от свобода.
В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица при ответника във връзка със задължението за осигуряване на благоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
Съдът, въз основа на анализ на събраните писмени и гласни доказателствени средства, счита, че ищецът не доказва нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, т.е. поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието от страна на затворническата администрация, които да са довели до твърдените от него неимуществени вреди. Горните изводи касаят и двете искови претенции, а именно:
Ищецът иска присъждане на обезщетение в размер на 30 000лв. за неимуществени вреди, причинени вследствие на лошите битови условия в помещение за делегация, т. нареч. буферната зона в затвора – Бобов дол, в която е пребивавал за времето от 10,40ч. до 16,40ч на 04.12.2018г., като сочи, че вредите са причинени от неоснователно бездействие на началника на ЗООТ – с. Самораново във връзка със задължението за своевременно конвоиране до ЗООТ след участието му по дело в съда на 04.12.2018г. Оплакванията са за това, че за посочения времеви период е бил лишен от достъп до санитарен възел и течаща вода, което му е причинило дискомфорт и неудобство с оглед честата нужда от тоалетна предвид напредналата му възраст и здравословни проблеми.
Доказателствата сочат, че престоят в затвора на К. е продължил от 10,40ч. на 04.12.2018г. до 11,30ч. на 05.12.2018г., т.е. едно денонощие. За част от престоя в рамките на около 6 часа същият е пребивавал в помещението за делегация, т.е. за проверка на лишени от свобода, заминаващи и пристигащи, във връзка с участие по съдебни дела, което е стандартна процедура преди всяко превеждане на лишените от свобода, пристигащи от външен конвой с направление до ЗООТ, видно от показанията на свид. С. и свид. К.. Последният свидетел депозира данни относно условията в помещението, като сочи, че същото има голям прозорец, радиатор за отопление и подвижни пейки, а при нужда служител от затвора е съпровождал лицата до тоалетна. Следва, че ищецът не е лишен от светлина и топлина, както и от достъп до санитарен възел. Същият не твърди, че му е отказвано посещение до тоалетна и не се е оплакал от здравословно неразположение, а и доказателства за това не са събрани по делото. Изводите от горното са, че по време на престоя в помещението за делегация, ищецът да е поставен в условия на пребиваване, различни от обичайните такива при сходни ситуации. Стаята и режимът за охрана са стандартни за предназначението на помещението като такова за делегация. С оглед на изложеното, не би могло да се приеме, че престоят на К. в помещението за делегация представлява поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, водещи до уронване на неговото човешко достойнство или пораждащи чувство на неудобство в степен надвишаваща обичайното неудобство и ограничения, свързани с наказанието „лишаване от свобода“. Изложеното обосновава извод за отсъствие на първия елемент от отговорността по иска – нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.
Идентични са правните и фактически констатации по отношение и на втория иск за присъждане на обезщетение в размер на 50 000,00лв. за неимуществени вреди вследствие принудителното пребиваване в периода 04.12.2018г. – 05.12.2018г. в килия № 9 в затвора – гр. Бобов дол, разположена в коридора с килиите на осъдените на доживотен затвор и с лоши битови условия. Ищецът сочи, че вредите са причинени от неоснователно бездействие на началника на ЗООТ – с. Самораново във връзка със задължението за своевременното му конвоиране до ЗООТ след участието му по дело в съда на 04.12.2018г. Оплакванията са за това, че за посочения период когато е бил настанен в килия № 9, която счита за „наказателна“ килия, е изпитал панически страх, чувство на несигурност и психическо разстройство, тъй като помещението е в коридора с килиите на осъдените на доживотен затвор и го връща към спомени за „много страшни действия“, извършени там спрямо него през 2012год.
По делото е безспорно установено, че К. е пребивавал в помещение № 9 на затвора за времето от 17.00 часа на 04.12.2018г. до 11.30 часа на 05.12.2018г., т.е. по-малко от едно денонощие. Обратно на поддържаното от ищеца, доказателствата сочат на добри битови условия в килията, която е с площ от около 15 кв.м. и оборудвана със тоалетна, течаща вода, легла, шкафчетата, прозорец и контакти за захранване /вж. показанията на свид. К. и свид. В./. Следва, че обзавеждането на помещението е стандартно и същото не представлява наказателна килия. Действително местоположението на килия № 9 е в зоната за повишена сигурност на затвора, където са помещенията на лишените от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“. Горното е наложило заключване на килия № 9 по време на престоя на ищеца, до което се свежда различието с режима в приемното помещение, ако бе разположено извън зоната за повишена сигурност. Но видно от съдържанието на исковата молба и допълненията към нея, оплакванията на К. не са породени от ограниченията вследствие заключената врата на килията, а от близостта със зоната за повишена сигурност. Доказателствата сочат на наличие на обективни причини за преместването на приемното помещение в посочената зона. Видно от събраните писмени и гласни доказателствени средства, ремонтните дейности в корпуса на затвора през процесния период, както и нормативните изисквания по чл.26 от ППЗИНЗС за диференцирано настаняване на лишените от свобода с оглед режима на изтърпяване на наказанията, са основанията за преотреждане в приемно помещение на килия № 9. От друга страна, въпреки разположението на същата в зоната за повишена сигурност, по делото е безспорно, че пряк контакт – физически и вербален с лишените от свобода, изтърпяващи наказание доживотен затвор, не е осъществен поради наличието на монтирани прегради. Следва, че администрацията на затвора в максимална степен е ограничила негативните последици от разположението на килия № 9, а лошите спомени от миналото на ищеца, са резултат от субективните му възприятия и не могат да ангажират отговорността на затворническата администрация за неправомерно поведение. Последната няма законово задължение за незабавно конвоиране на ищеца в ЗООТ, поради което липсва соченото в исковата молба неоснователно бездействие на началника на ЗООТ. Налице са причини от обективен характер и липса на интензитет на засягане в по-голяма степен от обичайното за подобна ситуация. Превеждането на К. в ЗООТ е извършено на следващия ден преди обяд, поради което пребиваването в затвора е осъществено в рамките на разумното. При това положение, не би могло да се приеме, че престоят на ищеца в килия № 9 представлява поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, водещи до уронване на неговото човешко достойнство или пораждащи чувство на страх, незащитеност или малоценност до степента на защитата по чл.3 от ЗИНЗС. Изложеното обосновава извод за отсъствие на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, т.е. на първия елемент от отговорността по иска.
Не е налице и вторият елемент от фактическия състав на исковите претенции. Ответникът обори презумцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, като се установи, че ищецът не е претърпял заявените в исковата молба неимуществени вреди. При преценка за кумулативното въздействие върху ищеца на условията в затвора по см. на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС съдът взима предвид, че както помещението за делегация, така и помещение № 9, отговарят на всички изисквания за нормално обитаване - количество дневна светлина, отопление, проветряване, достъп до санитарен възел, течаща вода и минимум обзавеждане по арг. от чл.43, ал.5 от ЗИНЗС. Следователно, липсват заявените от ищеца неимуществени вреди. Отсъстват доказателства за физически дискомфорт и за претърпян стрес до степента на защитата по чл.3 от ЗИНЗС.
Изложеното налага изводи за неоснователност на предявените искове, които съдът следва да отхвърли.
Въпреки изхода от спора, ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като нормата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС не ги предвижда.
Мотивиран от горното и на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с чл. 203 АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Я.К., ЕГН **********, понастоящем в ЗООТ – с.Самораново към затвора-гр.Бобов дол, искови претенции с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, както следва: за обезщетение в размер на 30 000лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в дискомфорт и неудобство, вследствие нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС –лоши битови условия в помещението за делегация в затвора – Бобов дол, в която е пребивавал ищеца за времето от 10,40ч. до 16,40ч на 04.12.2018г. поради несвоевременното му транспортиране от затвора – Бобов дол до ЗООТ – с. Самораново, както и за обезщетение в размер на 50 000,00лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в панически страх, чувство на несигурност и психическо разстройство, вследствие нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС - пребиваване на ищеца в периода 04.12.2018г. – 05.12.2018г. в килия № 9 в затвора – гр. Бобов дол, разположена в коридора с килиите на осъдените на доживотен затвор и с лоши битови условия поради несвоевременното му транспортиране от затвора – Бобов дол до ЗООТ – с. Самораново.
Решението може
да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд – Кюстендил в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните и на Окръжна прокуратура – гр.Кюстендил чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: