19.06.2020г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесет и втори май две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария Койнова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№281 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.172, ал.5 от Закон за движението
по пътищата и е образувано по жалба от Ж.С. ***, като
непълнолетен действащ със съгласието на майка си К.Г.С. – представляван от
адв.Д.А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0351-000072/08.03.2020г.,
издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Хасково, РУ Свиленград, за
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е нищожна и незаконосъобразна, необоснована, издадена
в нарушение на процесуалния закон, както и актът не съответствал на целта на
закона. Оспорената заповед била нищожна, тъй като нямала предписаните от закона
реквизити и съдържание, не съдържала конкретизация и точно и ясно посочване на
фактическите и правни основания за издаването, както и на разпоредените ѝ
последици. Не била издадена от компетентен орган. Приложената ПАМ не била
нормативно установена и била наложена в нарушение на чл.23 от ЗАНН.Нарушенията
на материалния закон и на процесуалните правила в случая били многобройни и
съществени и водели до нищожност на оспорения акт. Оспорва се верността на
посочените в оспорения акт обстоятелства и
това, че жалбоподателят бил управлявал посоченото МПС. Не било налице правилно
приложение на закона и не били налице елементите на фактическия състав.
Допуснати били нарушения на административнонаказателната процедура по съставяне
на акта, както и на административната процедура. Особено съществени били
нарушенията на процесуалните правила с оглед личността на адрисата на акта.
Изразената воля в диспозитива на оспорения акт била неразбираема, тъй като не бил определен конкретен срок на ПАМ, както
и не било ясно защо се допуска предварително изпълнение, като налагането на ПАМ
така било необосновано и немотивирано, а липсата на мотиви води до нищожност и
незаконосъобразност. Изразената воля в заповедта била противоречива и неясна,
при съществено противоречие относно това дали е налице управление без да
притежава свидетелство за управление или притежава такова, но не го носи. А
само едното от тях е основание за налагане на ПАМ. Жалбоподателят бил лишен от
право да участва и право на защита в цялото производство. Актосъставителят бил
длъжен да спазва, както и административния орган, издал оспорения акт,
особените процесуални разпоредби на чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.31, ал.2 от НК,
чл.26, ал.2 от ЗАНН, чл.29 от ЗАНН, чл.94, ал.1, т.1 от НПК, чл.4, ал.2 от ЗЛС
и др. Особено съществено било нарушението на чл.28, ал.2 от ГПК, а всички те
били достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. Органът не бил
изпълнил задължението си за уведомяване за започналато административно
производство и за надлежно съобщаване по установения ред в АПК на съответните
лица. Нарушен бил и принципът на законност, проглесен в чл.4 от АПК. Иска
оспорената заповед да бъде отменена, както и ответникът да бъде осъден да
заплати направените по делото разноски.
Ответната страна
– Полицейски инспектор при ОД МВР Хасково, РУ Свиленград, взема становище по
оспорването, като счита заповедта за законосъобразно. В с.з. изрично посочва,
че е упълномощен да издава ЗППАМ съгласно т.11 от Заповед
№272з-906/20.03.2019г. на Директор ОД МВР Хасково.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 08.03.2020г. в
гр.Любимец, Н.П.К.– полицейски инспектор към ОД МВР, РУ Свиленград, е съставил в
присъствието на свидетели Акт за установяване на административно нарушение с
бланков № 480246, на Ж.С.С. СУМПС №***, за това, че на
същата дата, около 17,10ч в гр.****, до кръстовището с нея, управлява мотоциклет
Хонда ЦБР 600, рег.№ *** – лична собственост, при подаден сигнал за спиране от
контролен орган не спира, а при извършената полицейска проверка се установява,
че водачът управлява МПС, за което не притежава съответна категория; не
представя СУ МПС и контролен талон, с което виновно е нарушил чл.103, чл.150а,
ал.1, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН са иззети рег.табела
и СР МПС. Нарушителят се е запознал с АУАН и е посочил, че има възражения.
С оспорената заповед
за прилагане на принудителна административна мярка спрямо Ж.С.С. – като водач
на посоченото МПС, управлявано от него без да притежава СУ на МПС, валидно за
категорията, към която спада посоченото МПС, не спрял на подаден сигнал от
контролен орган за спиране и не носил СУ МПС от съответната категория, е
приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца, като са
посочени отнетите документи - регистрационна табела с № Х 18 36 К и
свидетелство за регистрация на моторно превозно средство №*********. На
основание чл.60, ал.1 от АПК във вр. с чл.165, ал.2, т.3 от ЗДвП и с цел
осигуряване безопасността на движението и опазване живота и здравето на
гражданите е разпоредено допускане предварително изпълнение на заповедта,
считано от 17,10ч. на 08.03.2020г., а именно: за 180 дни. Заповедта е връчена
на адресата срещу подпис на 25.03.2020г.,
видно от приложената разписка.
Жалбата е
подадена на 31.03.2020г. в Административен съд – Хасково.
По делото е
представена Заповед
№272з-906/20.03.2019г. на Директора на ОД на МВР Хасково, с която са оправомощени
да прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.3,
т.4, т.5, т.6 и т.7 и т.8 от ЗДвП
конкретни длъжностни лица, между които са и по т.11 държавните служители
от звената Териториална полиция при сектори/групи Охранителна полиция в РУ при
ОД МВР Хасково – ПИ и мл.ПИ - полицейски
органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Като
доказателство по делото е представено удостоверение за раждане на
жалбоподателя, видно от което той е непълнолетен и към настоящия момент. Видно
от СУ МПС №********* същото е издадено на бащата на жалбоподателя – С. Ж.С..
Част от
представената административна преписка са докладна записка и сведение от
08.03.2020г., съставени от полицейските служители относно нарушенията на
08.03.2020г.
Съгласно Справка
за нарушител – л.33-34 от делото, Ж.С.С. има валидно СУ МПС за придобита
категория А1 - №********* от 23.11.2018г.
При така
установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна
проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона
14-дневен срок от съобщаването, и от
лице, имащо правен интерес от оспорването.
Обжалваният акт
е издаден от компетентен орган по чл.172, ал.1 от ЗДвП, с оглед представената по делото Заповед
№№272з-906/20.03.2019г. на Директора на ОД на МВР Хасково, както и неоспореното
качество, заявено в с.з., че длъжността на пол.инспектор Колев попада в
посочените по т.11 оправомощени лица като полицейски органи. Така възражението
на жалбоподателя относно некомпетентност на административния орган, издал
оспорения акт, съдът счита за неоснователно.
Заповедта е
издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона
реквизити, както и е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка
относно материалната ѝ законосъобразност. Посочени са релевантните факти
и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган
наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП на собственика,
който управлява моторно превозно средство без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство.
Неоснователно е възражението в жалбата, че е налице неяснота относно правното
основание на наложената мярка – в случая е посочена марка и модел на
управляваното МПС /мотоциклет Хонда ЦБР 600/, както и жалбоподателят няма
твърдения, че не е собственик на мотоциклета или че има издадено свидетелство
за управление, различно от установеното от административния орган. Доколкото е
безспорно, че жалбоподателят е непълнолетен, но навършил 16-годишна възраст, то
съгласно определената в закона – чл.151 от ЗДвП, минимална възраст на водач за
управление на моторно превозно средство от категория АМ и от категория
А1 е шестнадесет години.
Видно от представената Справка за нарушител/водач водачът С. има СУ на МПС с
придобита категория А1, като така съгласно чл.150а, ал.2, т.2, б.А може да
управлява мотоциклети с работен обем на двигателя не повече от 125 cm3,
с максимална мощност не повече от 11 kW и с отношение мощност/тегло, което не
превишава 0,1 kW/kg. От общодостъпните
данни за производителя на описаното МПС - Хонда ЦБР 600, е известно, че
производството на мотора – като най-компактния от всички съществуващи 4-цилиндрови
двигатели с обем 600 куб.см, започва през 1987г., а максималната мощност във
всички версии е над 11 kW /повече от 80 kW/. В този смисъл съдът счита, че е
описано конкретното поведение, послужило като основание за издаването на
заповедта, а по делото е безспорно, че непълнолетното лице е управлявало собствено
МПС, чиито характеристики са над посочените за МПС категория А1. Съгласно
чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП прекратява се регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен
или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето
по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК. Няма спор,
че в настоящия процес не се касае за случай, в който водачът е бил
неправоспособен, тъй като е доказано, че притежава СУ на МПС за категория А1,
както и не е спорно, че не е бил лишен от право да управлява МПС, доколкото
административният орган сочи, че СУ на МПС е валидно. Относно възражението, че
в оспорената заповед са описани три нарушения, извършени от жалбоподателя, и не
било ясно за кое от тях е определена принудителната административна мярка,
съдът също счита, че е неоснователно. За налагането на административно
наказание законодателят е създал специалното производство по чл.36 и сл. от ЗАНН, докато
прилагането на ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция и не се
подчинява на режима на ЗАНН. В този смисъл и независимо, че са посочени три
осъществени нарушения, то е изрично посочено, че конкретният случай попада в хипотезата
на чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП, поради което са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК за издаване на
фактически и правно обоснован административен акт. Заповедта е издадена на
основание , а деянието е
квалифицирано като нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, съгласно който
за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. От
доказателствата по делото безспорно се установява, че непълнолетният С. е
управлявал собственото си МПС на посочените в акта дата и място, като е
притежавал СУ на МПС за категория А1, а характеристиките на управляваното МПС
са над тези, посочени като определящи А1 в чл.150а, ал.2, т.2, б.А от ЗДвП. Тези
факти нито се отричат, нито са оборени по делото с ангажиране на допустими и
относими доказателства. При тези данни съдът приема за безспорно установено, че
е нарушена забраната по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като така
установеното
нарушение е юридическият факт, пораждащ правомощието на административния орган
да наложи на собственика на моторното превозно средство ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС за определен срок. Налице е предвидената в закона
хипотеза, обуславяща законосъобразност на приложената ПАМ.
Не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване
на заповедта. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно
събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за
спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени
доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали
органа да издаде заповедта. Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при
издаването на оспорения акт, тъй като нямало съвпадение между 6-те месеца,
определени като срок на принудителната административна мярка, и 180-те дни,
считани като срок на допуснатото предварително изпълнение на мярката.
Посочените 180 дни имат действие само по отношение на допуснатото предварително
изпълнение и ясно е посочен началният момент, от който следва да бъде наложена
ПАМ, както и следва да се има предвид, че предварителното изпълнение ще има
действие до влизането в сила на заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка, респ. до евентуалната отмяна. Срокът на прекратяване на
регистрацията също е изрично посочен и е определен в минималния предвиден от
закона – 6 месеца. Към момента на произнасянето на съда не е изтекъл срокът на
предварително изпълнение, определен като 180 дни, както не е изтекъл и срока за
приложение на ПАМ, определен като 6 месеца.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на
заповедта, тъй като при провеждането на административното производство
административният орган не отчел непълнолетието на жалбоподателя, с което било
нарушено правото му на защита. Съдът намира за неоснователно възражението за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
ненадлежно съставяне и връчване на АУАН и ЗППАМ на непълнолетния водач на ППС
без участие на някой от родителите му и/или представител на Агенцията за
закрила на детето. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните
състави на чл.171
от ЗДвП е извършено от водача на МПС
административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН.
Съгласно чл.189,
ал.2 от ЗДвП редовно съставените
актове по този
закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. В случая съставеният акт отговаря на изискванията на чл.42
и сл. от ЗАНН за форма и съдържание.
Предвидените в чл.15
от Закона за закрила на детето
правила за участие на дете в административни и съдебни процедури са неотносими
към редовността на съставения АУАН от формална страна и неговата
доказателствена сила. Съставеният АУАН има констатираща и сезираща функция и с
него започва административнонаказателното производство, като при издаване на
наказателното постановление е необходимо осигуряването на участието на надлежен
представител с оглед охраняване правата на административнонаказателно
отговорния непълнолетен. Както вече беше посочено
специалното производство по чл.36
и сл. от ЗАНН е различно от
прилагането на ПАМ, която не съставлява административнонаказателна санкция и не
се подчинява на режима на ЗАНН. Поради това не е налице соченият от
жалбоподателя порок, който да направи атакуваната заповед незаконосъобразна и
да налага отмяната ѝ като незаконосъобразна на основание чл.146,
т.3 от АПК.
Като израз на
административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Налагането на принудителната административна
мярка има за цел да се преустанови едно противоправно поведение, което се
състои в нарушаване на забраната да се управлява ППС без валидно за съответната
категория СУ на МПС и така да се осигури безопасността на всички участници в
движението. Именно охраната на обществения интерес в случая обуславя
необходимостта от налагането на процесната ПАМ и ограничаването правата на
жалбоподателя като собственик на МПС в допустимите от закона граници.
За органа,
прилагащ принудителната административна мярка, е налице правна възможност, след
като извърши преценка на всички обстоятелства, да определи срока на действие на
мярката – от шест месеца до една година, т. е. административният орган действа
при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ,
която съдът не е компетентен да контролира. Такъв контрол може да бъде извършен
само по отношение на законосъобразното проявление на оперативната
самостоятелност, като в случая то е налице предвид определената с оспорената
заповед продължителност на срока в рамките на законовите предели и в
съответствие с целта на закона.
По изложените
мотиви съдът приема, че не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на
оспорената заповед, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Мотивиран така и
на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба от Ж.С. ***, като непълнолетен действащ със
съгласието на майка си К.Г.С. – представляван от адв.Д.А., против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №20-0351-000072/08.03.2020г.,
издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Хасково, РУ Свиленград.
На основание
чл.172, ал.5 от ЗДвП решението е окончателно.
Съдия: