Р Е
Ш Е Н И Е
№ 26
гр.Г.Оряховица, 30.01.2020г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Горнооряховски районен съд, втори състав в публично заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:
Еманоел Вардаров
при секретаря М.Къцаркова и в
присъствието на прокурора . . . . . . ., като разгледа докладваното от съдията
Вардаров гр.дело№1232/2019г., за да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Oбективно съединени искове с правно
основание: чл.124 ал.1 от ГПК и чл.537 ал.2 от ГПК.
Ищцата Д.И.Д.,
представлявана чрез адв.Л.И. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че е
наследник по закон на своя баща И.И.Д.(починал на 18.04.2011г. в гр.Л. –
Акт№0034/18.04.2011г. за смърт на Общ.Л.).
След смъртта си И.И.Д. оставил като наследник още и преживялата си съпруга и
майка на ищцата – М.М.Д.(починала на 21.01.2018г. - Акт№0069/21.01.2018г. за
смърт на Общ.В.Търново). С договор за
покупко-продажба, обективиран в нот.акт№98 за покупко-продажба том II, нот.дело№651/18.07.1963г. на Горнооряховски народен съдия, И.И.Д. и
неговия брат Д.И.Д.придобили при равни права, собствеността върху недвижим
имот, находящ се в гр.Л. с административен адрес към днешна дата ул....., а
именно: дворно място от около 852.00кв.м., заедно с построената в това дворно
място къща на ул....., при граници на двора: улица, Енчо Наумов и Долю Бахов,
съставляващо парцел№X-1072 в кв.29 по плана на гр.Л.(понастоящем е имот с
кадастрален №1429 в кв.56 по плана на гр.Л., за който е отреден УПИ VII-1429 по
действащия план на гр.Л.). През следващите години в имота били построени още два гаража, находящи се откъм имотната
граница и стопански постройки. С нот.акт№196 за констатиране правото на
собственост том IV per.№...., нот.дело№....на нотариус Кр.Б. с район на
действие ГОРС, Д.И.Д.е бил признат за собственик на: 1/2ид.част от поземлен имот с пл.№1429 в кв.56, за който е
отреден УПИ VII-1429 в кв.56 по ПУП на
гр.Л., целият с площ от 1001.00кв. м., който имот е с неуредени сметки по
регулация от към ул.“Ангел Беров“, заедно с обособено жилище с площ от
128.15кв.м., от построената в този имот жилищна сграда-къща, състоящо се от:
кухня, кухненска ниша, две спални, дневна, изолационно антре, баня-тоалетна и
пристройка с коридор, складово помещение и килер; едноклетъчен гараж с общо
ползване на антре, стълбище и избено помещение.
С договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт№2432 за
покупко-продажба том XIII peг.№16323 нот.дело№1907/10.11.2005г. на нотариус Кр.Б.
с район на действие ГОРС, Д.И.Д.и
съпругата му К.М.Б.Д. са продали на дъщеря си Д. Д.И. собствеността върху процесния имот, а
именно: 1/2ид.част от поземлен имот№1429
в кв.56, за който е отреден УПИ VII-1429 в кв.56 по ПУП на гр.Л., целият с площ
от 1001.00кв. м., който имот е с неуредени сметки по регулация от към ул.“Ангел
Беров“, заедно с обособено жилище с площ от 128.15кв.м., от построената в този
имот жилищна сграда-къща, състоящо се от: кухня, кухненска ниша, две спални,
дневна, изолационно антре, баня-тоалетна и пристройка с коридор, складово
помещение и килер; едноклетъчен гараж с общо ползване на антре, стълбище и
избено помещение, срещу задължение на купувача Д. Д.И. за гледане и издръжка на
продавачите Д.И.Д.и К.М.Б.Д.. С договор
за дарение, обективиран в нот.акт№... за дарение на недвижим имот том VIII
peг.№... нот.дело№...на нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС, Д. Д.И. дарила на дъщеря си К.Б. М. 1/2ид.част
от поземлен имот №1429 в кв.56, за който е отреден УПИ VII-1429 в кв.56 по ПУП на
гр.Л., целият с площ от 1001.00кв. м., който имот е с неуредени сметки по
регулация от към ул.“Ангел Беров“, заедно с обособено жилище с площ от
128.15кв.м., от построената в този имот жилищна сграда-къща, състоящо се от:
кухня, кухненска ниша, две спални, дневна, изолационно антре, баня- тоалетна и
пристройка с коридор, складово помещение и килер; едноклетъчен гараж с общо
ползване на антре, стълбище и избено помещение. Ищцата счита, че описаните
имоти не са лична собственост на Д.И.Д., а са съсобствени между него и И.И.Д.(баща
на Д.И.Д.). В производството по чл.483
ал.1 от ГПК(отм.) - настоящ чл.587 от ГПК молителят се снабдявал с документ, служещ за доказване на правото на
собственост(дейността на нотариуса не е свидетелстваща, каквато е при
останалите нотариални производства, а решаваща, като не се удостоверява юридически факти, а се
произнася по съществуването на едно право и представлява правен извод на
нотариуса(Тълкувателно решение от 21.03.2013г. по тълк.дело№11/2012г. на ОСГК
ВКС). Ищцата счита, че представените пред нотариуса документи-доказателства не
установили едноличната собственост на Д.И.Д.върху сградите. Съгласно действалия през 1999г. ЗТСУ(отменен
със ЗУТ от 2001г.) – чл.56 ал.3 от ЗТСУ(в съсобствен имот или в етажна
собственост може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от
един ши повече съсобственици ши етажни собственици със съгласието на
останалите, изразено в заявление до общината с нотариална заверка на подписите
на съсобствениците или етажните собственици и на лицата, на които се разрешава
извършването на строежа, надстрояването ши пристрояването. Това заявление
учредява право на надстрояване и пристрояване в полза на строителя, като прехвърля
правото на собственост или правото на строеж върху ид.част от терена и правото
на собственост върху съответните общи части от надстроената или пристроената
сграда, както и върху посочените в него тавански, избени и други складови
помещения в полза на строителя и подлежи на вписване в нотариалните книги. За
частта, която общините и държавата притежават, правото на строеж се учредява по
установения ред“. Според чл.56 ал.2 от ЗТСУ(отм.) имат право да строят в чужд
имот: съпругът(съпругата), роднините на собственика по права линия
неограничено, а по съребрена линия - до втора степен включително, ако извършват
строежа с негово съгласие, изразено в нотариално заверено заявление до
съответните специализирани органи на общинската администрация, вписано и в нотариалните
книги: по силата на така даденото съгласие върху мястото се учредява право на
строеж в полза на строителя се предвижда изрично изявление на другия
съсобственик, за да започне строителство съсобствения имот. По този начин, не било възникнало право на собственост върху
тези постройки отделно от правото на собственост върху земята и построените
сгради са съсобствени между собствениците на терена, при същите права- по
1/2ид.част за всеки. Принципно,
собственикът на земята е собственик и на сградите построени в нея, освен
изрични и конкретно предвидени отклонения( право на строеж, изрично и формално
съгласие и др.). Едва след даване на съгласие в съответната форма от страна на
другия съсобственик(И.И.Д.) и вписването му в нотариалните книги би настъпила
едноличната собственост по отношение на имотите. Д.И.Д. е предявила против К.Б.
М.: -иск по чл.124 ал.1 от ГПК за
приемане за установено, че 1/2ид.част от
дворно място, цялото с площ 852.00кв.м, представляващо имот с пл.№1429,
за който е отреден парцел VII-1429 от кв.59 по Регулационния план на гр.Л. с
неприложена регулация, заедно с обособено жилище с площ 128.15кв.м в
построената в това дворно място къща, състояща се от кухня, кухненска ниша, две
спални, дневна, изолационно антре, баня- тоалетна и пристройка с коридор,
складово помещение и килер; едноклетъчен
гараж и избено помещение с общо ползване, при граници на общия парцел: от двете
страни улици; имот на С.Т.К.; парцел VIII-1429 от кв.59 и парцел IV-1429 от кв.59, който имот е
находящ се в гр.Л. ул...., и подробно
описан в нотариален акт№196 за констатиране правото на собственост, том IV,
рег.№.... нот.дело№....на нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС, е
съсобствено между Д.И.Д. и К.Б. М. при равни права; -за отмяна на нотариален акт№196 за констатиране правото на
собственост, том IV, рег.№.... нот.дело№....на нотариус Кр.Б. с район на
действие ГОРС. Претендира направените по делото разноски.
Ответницата
К.Б. М.(чрез адв.Й.М. от ВТАК) оспорва предявените искове и ги счита за неоснователни. Не се спори, че между страните
е висящо делбено производство –
гр.дело№1296/2018г. на ГОРС. Няма разлика в идентификация на поземления имот и
на жилищните обекти по исковата молба за делба и в имотите, предмет на
настоящото производство. С
Определение№58/08.02.2019г. по в.ч.гр.дело№25/2019г. на ВТОС е потвърдено
Определение№2727/13.11.2018г. по гр.дело№1296/2018г. на ГОРС за отказ да се
приемат за разглеждане два инцидентни установителни иска с идентично съдържание
по исковата молба, по настоящето производство. Искането за отмяна на нотариален
акт№196 за констатиране правото на собственост, том IV, рег.№.... нот.дело№....на
нотариус Кр.Б. не било съобразено с
чл.537 ал.2 от ГПК - когато се засягат
правата на трети лица, искането за отмяна се извършва по исков път. К.Б. М. не
се квалифицирала като трето лице. Ако се допуснела отмяна на нотариален акт№196
за констатиране правото на собственост, том IV, рег.№.... нот.дело№....на
нотариус Кр.Б., то Д. Д.И. е третото
лице(дъщеря на собствениците по нот.акт и майка на К.Б. М.). Твърди се, че Д. Д.И.
е собственик на имота от 10.11.2005г., по силата нот.акт№2432 за
покупко-продажба том XIII peг.№16323 нот.дело№1907/10.11.2005г. на нотариус Кр.Б.,
kaто собствениците от 1999г. са го владели на правно основание, повече от десет
години и след това прехвърлят собствеността си на дъщеря си. Д. Д.И. направила
дарение на същия имот в полза на К.Б. М. след десетгодишно законно владение,
като с този договор Д. Д.И. си запазила
правото на пожизнено ползване и обитаване на процесния имот. Ищцата не била съобразила преклузията,
предвидена в ЗЗД за сроковете, в които могат да бъдат предявяване искове за
унищожаеми, нищожни и подлежащи на разваляне договори. Искът не бил основателен и поради това, че не се иска
промяна по нотариалните актове от 2005г. - алеаторна сделка и за дарение от
2016г. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира направените по
делото разноски.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно ГПК, приема за
установено следното:
След
смъртта си И.И.Д.(починал на 18.04.2011г. в гр.Л. – Акт№0034/18.04.2011г. за
смърт на Общ.Л.) оставил като наследници:
Д.И.Д.(дъщеря) и преживялата си съпруга и майка на ищцата – М.М.Д.(починала на
21.01.2018г. - Акт№0069/21.01.2018г. за смърт
на Общ.В.Търново).
С договор
за покупко-продажба, обективиран в нот.акт№98 за покупко-продажба том II,
нот.дело№651/18.07.1963г. на
Горнооряховски народен съдия, И.И.Д. и неговия брат Д.И.Д.придобили при равни
права, собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр.Л. с административен
адрес към днешна дата ул....., а именно: дворно място от около 852.00кв.м.,
заедно с построената в това дворно място къща на ул....., при граници на двора:
улица, Енчо Наумов и Долю Бахов, съставляващо парцел№X-1072 в кв.29 по плана на
гр.Л.(понастоящем е имот с кадастрален№1429 в кв.56 по плана на гр.Л., за който
е отреден УПИ VII-1429 по действащия план на гр.Л.). През следващите години в
имота били построени още два гаража,
находящи се откъм имотната граница и стопански постройки.
С
нот.акт№196 за констатиране правото на собственост том IV per.№...., нот.дело№....на
нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС, Д.И.Д.е бил признат за собственик, на
основание чл.483 ал.1 от ГПК(отм.) на: 1/2ид.част от поземлен имот с пл.№1429 в кв.56, за който е
отреден УПИ VII-1429 в кв.56 по ПУП на
гр.Л., целият с площ от 1001.00кв. м., който имот е с неуредени сметки по
регулация от към ул.“Ангел Беров“, заедно с обособено жилище с площ от
128.15кв.м., от построената в този имот жилищна сграда-къща, състоящо се от:
кухня, кухненска ниша, две спални, дневна, изолационно антре, баня-тоалетна и
пристройка с коридор, складово помещение и килер; едноклетъчен гараж с общо
ползване на антре, стълбище и избено помещение.
С договор
за покупко-продажба, обективиран в нот.акт№2432 за покупко-продажба том XIII
peг.№16323 нот.дело№1907/10.11.2005г. на нотариус Кр.Б. с район на действие
ГОРС, Д.И.Д.и съпругата му К.М.Б.Д. са
продали на дъщеря си Д. Д.И.
собствеността върху процесния имот, а именно: 1/2ид.част от поземлен имот№1429 в кв.56, за който е
отреден УПИ VII-1429 в кв.56 по ПУП на гр.Л., целият с площ от 1001.00кв. м.,
който имот е с неуредени сметки по регулация от към ул.“Ангел Беров“, заедно с
обособено жилище с площ от 128.15кв.м., от построената в този имот жилищна
сграда-къща, състоящо се от: кухня, кухненска ниша, две спални, дневна,
изолационно антре, баня-тоалетна и пристройка с коридор, складово помещение и
килер; едноклетъчен гараж с общо ползване на антре, стълбище и избено
помещение, срещу задължение на купувача Д. Д.И. за гледане и издръжка на
продавачите Д.И.Д.и К.М.Б.Д., докато са живи, като им осигурява всичко необходимо за един нормален и спокоен
живот, а също така, продавачите Д.И.Д.и К.М.Б.Д.
си запазват правото заедно и поотделно
на пожизнено ползване и обитаване на описания имот.
С договор
за дарение, обективиран в нот.акт№... за дарение на недвижим имот том VIII
peг.№... нот.дело№...на нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС, Д. Д.И. дарила на дъщеря си К.Б. М.
1/2ид.част от поземлен имот№1429 в кв.56, за който е отреден УПИ VII-1429 в
кв.56 по ПУП на гр.Л., целият с площ от 1001.00кв. м., който имот е с неуредени
сметки по регулация от към ул.“Ангел Беров“, заедно с обособено жилище с площ
от 128.15кв.м., от построената в този имот жилищна сграда-къща, състоящо се от:
кухня, кухненска ниша, две спални, дневна, изолационно антре, баня- тоалетна и
пристройка с коридор, складово помещение и килер; едноклетъчен гараж с общо
ползване на антре, стълбище и избено помещение.
От страна
на Общ.Л. са приложени: -нот.акт№98 за покупко-продажба на недвижим имот том III
нот.дело№651/18.07.1963г. на ГОРС, с който И.И.Д. и Д.И.Д.са закупили недвижим
имот в гр.Л. ул.„Арбанашка“№136,
представляващ дворно място от около 852.00кв.м, съставляващо парцел Х-1072 от
кв.29 по плана на гр.Л.(с Регулационен план одобрен със Заповед№274/13.01.1958г.),
заедно с построената в това дворно място къща; -Разрешение№47/25.06.1982г. за
строеж, с което разрешено на И.И.Д. и Д.И.Д.да построят 2бр. едноклетъчни
гаражи(по един за всеки,) по одобрения общ архитектурен план и дадената
строителна линия(петната за гаражите са одобрени с квартално застроителна преписка,
одобрена със Заповед№67/20.01.1982г. на ОНС Велико Търново, в парцел VII-1072,
кв.47 по плана на гр.Л.(с Регулационен план одобрен със Заповед№1214/09.10.1973г.);
-молба от И.И.Д. и Д.И.Д.за определяне на строителна линия и ниво на строеж с
вх.№600/14.06.1982г. до Н-к на Отдел „Архитектура и благоустройство“ при Общ.НС
гр.Л. за определяне на строителна линия и ниво на две гаражни клетки в имот
пл.№1072, парцел VII по плана на гр.Л.(с Регулационен план одобрен със
Заповед№1214/09.10.1973г.); -Протокол№36/25.06.1982г. за определяне на
строителна линия и ниво, с който е определена строителната линия и ниво в
парцел VII-1072 в кв.47 по Регулационния план на гр.Л., собственост на И.И.Д. и
Д.И.Д.за строеж на две гаражни клетки, съгласно одобрените планове и Разрешение№47/25.06.1982г.
за строеж; -Одобрен(на 22.11.1999г.) Проект за обект: „Обособяване на две жилища
от жилищна сграда“ в парцел I-1429 от кв.59 по плана на гр.Л.(с Регулационен
план на гр.Л., одобрен със Заповед№346/09.06.1993г.) - фаза-работна - Архитектурно заснемане и
проектиране(за собственици са вписани И.И.Д. и Д.И.Д., а в обяснителната
записка на одобрения архитектурен проект и в графическата му част са описани
подробно посочени технически данни за всеки един от дяловете и техните
ползватели, а в общ дял са определени антре – 1.44кв.м, стълбище – 4.00кв.м,
стълбище и изба с полезна площ 13.35кв.м).
Видно от
служебна бележка от 16.07.2019г., издадена от Общ.Л. поземлен имот с кадастрален№1429, за който е
отреден УПИ VII-1429 в кв.56 по ПУП на гр.Л. с административен адрес: гр.Л. ул...е записан в Регистъра на имотите на името на
наследници на И.И.Д. - 1/2ид.част,
съгласно нот.акт№98 том II нот.дело№651/18.07.1963г. и на К.Б. М. – 1/2ид.част,
съгласно нот.акт№... за дарение на недвижим имот том VIII peг.№... нот.дело№...на
нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС.
Според
издаденото удостоверение от 10.12.2019г. от АВ-Служба по вписванията
гр.Г.Оряховица, не се установило вписано съгласие за лицето И.И.Д.по чл.56 ал.3
от ЗТСУ(отм.) за извършване на строеж на имот с пл.№1429 УПИ VII-1426 в кв.59
по плана на гр.Л..
От двете
страни са ангажирани гласни доказателства. Св.С.Т.К.(съседка на страните) твърди,
че братята Д.И.Д.и И.И.Д. закупили
старата къща през 60-те години на миналия век. Къщата се състояла от три стаи и
една открита тераса(по-късно е била обособена на стая). Най-напред в къщата
заживяло семейството И.И.Д. и съпругата му М. Д.. Година по-късно дошъл и Д.И.Д.. По-късно дошли майката и бащата на
братята – баба Д. и дядо И. Д.. Тогава
се построила новата част към къщата - пристройка, където в момента живеела
съпругата на Д.И.Д., а също така - баба Д.
и дядо И. Д. Родителите на двамата братя ползвали две
стаи от старата къща и от новата. Пристройката била долепена до къщата и
представлявала коридор с допълнителни три стаи. Едната стая(от старата част на
къщата) останала за К. и Д. Д., която се ползвала и понастоящем, а също и друга
стая от старата част на къщата(впоследствие я дали за ползване на семейството И.Д.
и М. Д.). Тези имоти имали два самостоятелни входа и обща маза(разделена с
преграда на две за ползване от двамата братя, а понастоящем се ползвала от К. Д.).
Св.Ц.Ж.З.(вуйна на ищцата Д.Д.) твърди, че живяла неколко месеца в стая от
старата къща. В четири стаи живеели три семейства, като през 1970г. имало
построени нови стаи(незавършени). К. и Д.Д.и живеели в горните две стаи, в
другите две живеели М. и И.Д.и. Свидетелката твърди, че имотът бил строен
от Д. и К. Д.. В този имот живеели и родителите на братята Д.
и И.Д.и. В двете сгради се влизало с отделен вход и имало една обща маза, на
старата къща(разделена с мрежа). В този имот били построени два гаража(на И.Д.
и на Д.Д.). Св.С.Ст.С. твърди, че основната къща е около 70кв.м и има четири стаи. През 1984г.
братята Д.и И.Д.и се разбрали Д.Д.да преотстъпи едната стая на И.Д., а Д.Д.със
собствени средства да си построи две стаи отгоре до къщата. Твърди, че Д.Д.построил стаите със собствени
средства(закупил материали и докарал строители). От Д.Д.разбрал, че И.Д. бил
дал съгласие за новото строителство. Братята Д.и И.Д.и се построили и два гаража(„всеки си извикал майстори, само
плочата отлели общо”). Родителите на братята Д.и И.Д.и се преселили при тях и
живели при Д.Д.(за тях се грижили Д.и К. Д.). Св.Л. Ив.Д. познавала отдавна
семействата отдавна(от 1973г.), като
строителството започнало
по-късно. Д.и К. Д.започнали да строят – отначало изливали плочата(помагали им
съпругът на свидетелката и неговия брат), както и осигурили средствата за
строежа. И.Д. отказал да строи, тъй като нямали пари. През 1973г. къщата била с
четири стаи(в две от стаите живеели И. и М. Д., в третата - баба Д. и дядо И.,
а в четвъртата Д.и К. Д.. Св.П.Сл.А.(братовчедка на двамата братя И. Ил.Д. и Д.Ил.Д.)
твърди, че е живяла в новата (вече
построена) част на къщата през 1971г.(частта на Иван Ил.Д. по покана на И. Ил.Д.
и съпругата му М.). Не присъствала на строителството на новата част и не знаела за произхода на средствата за
строителство. Бащата на двамата братя – И. Д.е живял в частта на Д.Ил.Д..
Твърди, че когато отишла да живее в къщата – била построена новата част.
Разбрала, че допълнителното строителство се е наложило, за да имат двамата
братя по равни части. Новата постройка останала за Д.Ил.Д. и една стая от
старата къща. За И. Ил.Д. от новата постройка нямаше нищо. Тогава така живеели.
Св.Д. Д.И.-И.(майка на К.Б. М.) заявява, че къщата първоначално се е състояла
от четири стаи и коридор. Две стаите от старата къща се ползвали от родителите
на двамата братя – И. Д. и баба Д., докато Д.Ил.Д. и съпругата К. Д. живеели в
новите стаи. След смъртта на дядо И. Д.(през 1980г.), Д.Ил.Д. доброволно дал на И. Ил.Д. една от
стаите. Строителството на новата
постройка е започнато през 70-те години(към
1973г.) на миналия век от Д.Ил.Д.. След земетресението(през 1977г.) се наложил
ремонт(къщата била с кара-таван). Твърди се, че ремонтът бил извършен през
1984г. със съгласието на Иван Ил.Д.. За ремонта на новата постройка Д.Ил.Д.
наел работници, като Иван Ил.Д. помагал
с личен труд, но не е помагал финансово със закупуване на материали(по сведения
от Д.Ил.Д.). Констативният нот.акт бил издаден през 1999г., като преди това
били изготвени необходимите документи, в т.ч. и архитектурен проект. Впоследствие,
Д.Ил.Д.(баща на свидетелката) и прехвърлил процесния имот срещу „гледане и
издръжка“(през 2005г.), а свидетелката го дарила на дъщеря си(ответницата М.) през 2016г.
При така
установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Изхождайки
от твърденията и направеното искане в исковата молба, съдът счита, че е предявен положителен
установителен иск за собственост. Това е така, защото ищцата иска установяване
правото на собственост върху имота към настоящия момент, а не към един минал
момент. За да е налице интерес от предявяване на такъв иск, достатъчно е да се
оспорва претендираното или да се претендира оспорваното от ищцата право.
Наличието на интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение,
тъй като всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен
спор, може да упражни правото си на иск.
Както се
посочи, К.Б. М. обосновава правото си на собственост върху 1/2ид.част от поземлен имот с пл.№1429 в кв.56, за който е
отреден УПИ VII-1429 в кв.56 по ПУП на
гр.Л., целият с площ от 1001.00кв. м., който имот е с неуредени сметки по
регулация от към ул.“Ангел Беров“, заедно с обособено жилище с площ от
128.15кв.м., от построената в този имот жилищна сграда-къща, състоящо се от:
кухня, кухненска ниша, две спални, дневна, изолационно антре, баня-тоалетна и
пристройка с коридор, складово помещение и килер; едноклетъчен гараж с общо
ползване на антре, стълбище и избено помещение, на основание нот.акт№196 за
констатиране правото на собственост том IV per.№...., нот.дело№....на нотариус
Кр.Б. с район на действие ГОРС, с който Д.И.Д.е
признат за собственик по реда на чл.483 ал.1 от ГПК(отм.), а впоследствие на договори
за покупко-продажба и договор за дарение, с които Д.И.Д.и съпругата му К.М.Б.Д. са продали на дъщеря
си Д. Д.И. собствеността върху процесния
имот и съответно Д. Д.И. дарила на дъщеря
си К.Б. М. процесния имот.
Нотариалният
акт(какъвто е нот.акт№196 за
констатиране правото на собственост том IV per.№...., нот.дело№....на нотариус
Кр.Б. с район на действие ГОРС), с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл.483 ал.1 от ГПК(отм.), респ. чл.587 ал.1 от ГПК, не
се ползва с материална доказателствена сила по чл.179 ал.1 от ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Материалната
доказателствена сила е присъща на официалните свидетелстващи документи за
факти, а самата констатация за принадлежността на правото на собственост
представлява правен извод, а не удостоверен от него факт. При съставянето на
констативния нотариален акт, в частта му досежно принадлежността на
правото, дейността на нотариуса е решаваща, не свидетелстваща, поради
което не притежава доказателствената сила на официалните свидетелстващи
документи. Констативният нотариален акт в останалата си част остава официален
удостоверителен документ и има посочената с чл.179 ал.1 от ГПК
доказателствена сила по отношение на извършените от нотариуса действия: че
е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са
представени описаните в акта документи, че е издадено от нотариуса
постановлението за признаване на собствеността. Самата констатация в
констативния нотариален акт за принадлежността на правото на собственост не се
ползва с материална доказателствена сила, но се приема и още, че и тази констатация
не е лишена от доказателствено значение(Тълкувателно решение№11/21.03.2013г. по
тълк.дело№11/2012г. – ОСГК ВКС), а се касае за т.н. легитимиращо действие. За
да отпадне легитимиращото действие на акта, съгласно цитираното тълкувателно
решение, тежестта за оспорване на признатото с акта право на собственост се
носи от оспорващата страна и не намира приложение редът по чл.193 от ГПК.
Необходимо е да се докаже, че титулярът на констативния нотариален акт не е бил
или е престанал да бъде собственик. В този смисъл, доказателствената сила на
нотариалното удостоверяване може да бъде оборена, единствено, ако в условията
на пълно обратно доказване от ищцата по установителния иск бъде доказана
неверността на удостоверяването.
Първоначално
братята Д.И.Д.и И.И.Д. закупили старата
къща през 60-те години на миналия век, като в къщата заживяло семейството И.И.Д..
Година по-късно дошъл и Д.И.Д., а
впоследствие и родителите на двамата братя. В началото на 70-те години(към
1973г.) било извършено изграждането на жилищни помещения(пристройка) до
вече построената стара къща. Братята Д.и
И.Д.и се построили и два гаража в
началото на 80-години на миналия век. През 1984г. бил извършен ремонт на
съществуващите новопостроени жилищни помещения(пристройка).
Приложени
са Одобрен Проект за обект: „Обособяване
на две жилища от жилищна сграда“ в парцел I-1429 от кв.59 по плана на гр.Л.(с
Регулационен план на гр.Л., одобрен със Заповед№346/09.06.1993г.), както и издадените Разрешение№47/25.06.1982г. за
строеж и Протокол№36/25.06.1982г. за определяне на строителна линия и ниво –
последните за 2бр. едноклетъчни гаражи, в които е посочено, че се издават въз
основа на представен индивидуален проект. В чл.242 т.3 от ППЗТСУ(отм.) е
посочено, че разрешението за строеж в съсобствен имот трябва да съдържа данни
за отделните сгради в общия парцел, предназначени за всеки от съсобствениците
по архитектурен проект за цялостна застрояване на парцела. В чл.244 ал.2 от
ППЗТСУ(отм.) е предвидено, че с архитектурния проект се определя за кои
съсобственици се предназначават отделените обекти, както и последователния ред
за тяхното изграждане.
Законът
разграничава като обект на правото на собственост постройката от земята, върху
която е изградена. Следва да се има предвид и че по отношение на сграда,
построена в съсобствено дворно място, приложение намира чл.92 от ЗС, освен ако не е установено друго,
а именно, че в полза на единия от съсобствениците по предвидения от закона ред
е учредено право на строеж за тази сграда. Издадените строително разрешение,
протокол за определяне на строителна линия и ниво и одобрен архитектурен проект
за обект(всички на името на съсобствениците И.И.Д. и Д.И.Д.) установяват
единствено, че е спазена административната процедура, но не и надлежно
учредяване на право на строеж в полза на единия или другия съсобственик, тъй
като правото на строеж в полза на един от съсобствениците може да бъде учредено
само чрез волеизявления, изходящи от останалите съсобственици, извършени в
предвидената от закона форма. Съсобствениците на земята могат да си отстъпят
взаимно право на строеж за предвидена за построяване сграда, в който случай се
изключва презумпцията за право на собственост върху постройката по приращение. Наличието
на такива волеизявления, както и спазването на формата за действителност, в
която следва да бъдат извършени, не може да бъде презюмирано въз основа на
издадените и прилижени към делото
строителни книжа. Цитираните документи имат правно значение само за законността
на извършеното строителство с оглед спазването на установените към момента на
построяването строителни норми и правила, но не и за принадлежността на правото
на собственост върху построеното.
Също така, следва да се има предвид, и че когато
съсобствениците на незастроен имот са повече от двама и заявлението по чл.56 ал.3 от ЗТСУ(отм.) за взаимно учредяване
на право на строеж за две нови сгради е необходимо да бъде извършено в
установената форма, за да се учреди ограничено вещно право на строеж в
съсобствения имот. За да бъде приета с отношение за собственост, декларацията
по чл.56 ал.2 от ЗТСУ(отм.) следва да бъде надлежно вписана в имотния регистър.
Тогава тя замества учредяването на строеж в съсобствен имот. Заявлението по
чл.56 ал.2, ал.3 от ЗТСУ(отм.) поражда
действие от момента, в който достигне до административния орган, до когото е
адресирано, като вписването на това заявление предхожда момента на неговото
представяне пред компетентния орган(Решение№576/11.06.2009г. по
гр.дело№537/2008г. - IVг.о. ВКС; Решение№895/27.05.2011г. по
гр.дело№1656/2009г. - Iг.о. ВКС; Решение№325/08.02.2012г. по
гр.дело№1363/2010г. - IIг.о. ВКС; Решение№194/14.10.2015г. по гр.дело№2767/2015г.
- Iг.о. ВКС). Всъщност, одобреният
архитектурен проект е изготвен по искане на двамата съсобственици, като същият не е предвиждал извършването на
преустройства и строително-монтажни работи, и за него не е било необходимо
издаване на разрешение за строеж, и съответно писмено съгласие по чл.56 ал.3 от
ЗТСУ(отм.). Одобряването на архитектурен проект е условието, което законът
поставя, за да се приеме един имот за поделяем, а фактическото разделяне може
да се осъществи въз основа на този проект и след делбата.
Отделно от това, когато недвижимата
вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива само такава част от нея, която
по силата на архитектурен/инвестиционен/ проект, одобрен съгласно действащите
строителни правила и норми, е обособена като самостоятелен имот/жилище, ателие
или др./, в какъвто смисъл са разпоредбите на чл.62 ал.1 от ЗТСУ(отм.) и чл.202
от ЗУТ. Владението върху реална част от сграда може да доведе до придобиване по
давност на тази реална част само ако владяната реална част и останалата част от
сградата са били разделени на два или повече обекта/жилища, ателиета и др./ с
одобрен архитектурен/инвестиционен/ проект, отговарящ на действащите строителни
правила и норми/Решение№30/07.02.2012г. по гр.дело№4018/2011г. - Iг.о. ВКС;
Решение№45/04.05.2012г. по гр.дело№482/2011г. - I г.о. ВКС/.
Фактическият състав на владението
според чл.68 ал.1 от ЗС включва както обективния елемент на упражнявана
фактическа власт, така и субективния елемент вещта/имот да се държи като своя.
След като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е
сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия,
които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и
желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението
и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от
предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление,
насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези
преживявания и представи /представляващо обективния елемент от предметното им
съдържание/. Принцип в гражданското ни законодателство е, че вещните права се
придобиват въз основа на обективирано волеизявление за това, като целта на този
принцип е, както зачитане волята на правните субекти, така и с оглед правната
сигурност - защита на обществения интерес чрез създаване яснота по отношение
субектите и обектите на вещните права. Упражняването на фактическа
власт(обективен елемент на владението) съвпада с този при държането.
Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като
владение. Според чл.69 от ЗС се предполага наличието на намерението да се свои
вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на
упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно
право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение
за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Волевото изявление
на субективния елемент на владението съгласно чл.120 от ЗЗД ввр. чл.84 от ЗС се
извършва чрез процесуални средства: предявяване на иск; възражение при наличие
на спор за собственост; чрез снабдяване с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед
участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по
попълване на кадастрална карта и т.н. До момента, в който предполагаемото от
закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да
се придобие и правото на собственост.
Съставянето
на нот.акт№196 за констатиране правото на собственост том IV per.№....,
нот.дело№....създава само правна привидност досежно притежаването на собствеността
върху имота, но не легитимира ответницата, респ. праводателят и Д.И.Д.като
собственик, тъй като по давност право на собственост може да бъде придобито,
само ако фактическата власт и намерението за своене са били противопоставени на
лицето, което е притежавало преди това съсобствеността, и то без неговото
противопоставяне.
Анализът
на гласните доказателства обуславя логичния извод, че в действителност няма две
групи противоречиви свидетелски показания(във връзка с това, кой свидетел от
коя страна е ангажиран), при което положение съдът следва да кредитира едните и
да не даде вяра на другите. Показанията не са противоречиви, защото свидетелите
не споделят впечатления за едни и същи моменти. Всяка група установява обстоятелства,
различни от установените от другите свидетели, защото показанията им касаят
различни периоди от време. От показанията на разпитаните по делото
свидетели(св.С. Ст.С., св.Л. Ив.Д., св.Д. Д.И.-И. и отчасти за св.Ц.Ж.З.) се
установява само, че праводателят на ответницата М. – Д.И.Д.и съпругата му с
помощта на приятели са строили процесния имот(в края на 1999г.) със свои средства, че това е станало
открито при знанието на неговия брат И.И.Д.(праводател на ищцата) и неговото семейство и не са се
противопоставяли нито на строежа, нито на владението на вече построената
сграда. Св.П.Сл.А. потвърждава, че
„новата постройка останала за Д.Ил.Д. и една стая от старата къща. За И. Ил.Д.
от новата постройка нямаше нищо. Тогава така живеели…“. От горепосоченото се
налага изводът, че Д.И.Д.(праводател на
ищцата) недвусмислено обективирал намерение си да
своят спорните жилище(състоящо се от: кухня, кухненска ниша, две спални,
дневна, изолационно антре, баня-тоалетна и пристройка с коридор, складово
помещение и килер; едноклетъчен гараж с общо ползване на антре, стълбище и
избено помещение) с площ от 128.15кв.м.
и това негово намерение е достигнало до знанието на брат му И.И.Д.(праводател
на ищцата).
По този
начин, съдът следва да приеме за недоказано направеното оспорване на
придобитите права, удостоверени с констативния нотариален акт, като е посочил,
че от страна на ищцата не са били ангажирани доказателства, които да
опровергават констатациите на нотариуса, с които е признал Д.И.Д.за собственик на: 1/2ид.част от поземлен имот с пл.№1429 в кв.56, за който е
отреден УПИ VII-1429 в кв.56 по ПУП на
гр.Л., целият с площ от 1001.00кв. м., който имот е с неуредени сметки по
регулация от към ул.“Ангел Беров“, заедно с обособено жилище с площ от
128.15кв.м., от построената в този имот жилищна сграда-къща, състоящо се от:
кухня, кухненска ниша, две спални, дневна, изолационно антре, баня-тоалетна и
пристройка с коридор, складово помещение и килер; едноклетъчен гараж с общо
ползване на антре, стълбище и избено помещение.
При тези
съображения и изхождайки от постановките на Тълкувателно решение №11/21.03.2013г.
по тълк.дело№11/2012г. – ОСГК ВКС, съдът следва да приеме, че ищцата не е
доказала несъществуването на признатото с констативния нотариален акт право на
собственост, при което неоснователен се явява и предявеният установителен иск за приемане за
установено, че 1/2ид.част от дворно
място, цялото с площ 852.00кв.м, представляващо имот с пл.№1429, за който е
отреден парцел VII-1429 от кв.59 по Регулационния план на гр.Л. с неприложена
регулация, заедно с обособено жилище с площ 128.15кв.м в построената в това
дворно място къща, състояща се от кухня, кухненска ниша, две спални, дневна,
изолационно антре, баня- тоалетна и пристройка с коридор, складово помещение и
килер; едноклетъчен гараж и избено
помещение с общо ползване, при граници на общия парцел: от двете страни улици;
имот на С.Т.К.; парцел VIII-1429 от кв.59
и парцел IV-1429 от кв.59, който имот е находящ се в гр.Л. ул...., и подробно описан в нотариален
акт№196 за констатиране правото на собственост, том IV, рег.№.... нот.дело№....на
нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС, е съсобствено между Д.И.Д.
и К.Б. М. при равни права.
На отмяна
по чл.537 ал.2 от ГПК подлежат само констативните нотариални актове, издадени
по реда на чл.587 от ГПК. Съгласно чл.537 ал.2 от ГПК, когато охранителният акт
засяга правата на трети лица, породеният от това спор за граждански право се
разрешава по общият исков ред, като при уважаване на иска издаденият акт се
отменява или изменява. В този смисъл снабдяването с нотариален акт за
собственост на чужд имот обуславя правният интерес на действителният собственик
на имота да защити правото си чрез иск - установителен по чл.124 ал.1 от ГПК или
осъдителен по чл.108 от ЗС, съобразно това дали лицето, в чиято полза е издаден нотариалният акт владее
имота. Самостоятелен иск за отменяне на издаден констативен нотариален акт е
недопустим. Правото на ищцата следва да
бъде защитено, чрез предвидените в
закона собственически искове, тъй като предмет на спора е засегнатото
материално право, а не нотариален акт. При този изход от спора, искът за отмяна
на нотариален акт№196 за констатиране правото на собственост, том IV, рег.№....
нот.дело№....на нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС се явява неоснователен
и следва да се отхвърли.
При този
изход от спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на К.Б. М. следва да
бъдат присъдени направените разноски в размер на 400.00лв.(заплатено адвокатско
възнаграждение), които да и бъдат заплатени от Д.И.Д..
Водим от
гореизложеното и на основание чл.258 и
сл. от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от
страна на Д.И.Д. с ЕГН**********,
с адрес: *** против К.Б. М. с ЕГН**********, с адрес: ***, за приемане за
установено, че 1/2ид.част от дворно
място, цялото с площ 852.00кв.м, представляващо имот с пл.№1429, за който е
отреден парцел VII-1429 от кв.59 по Регулационния план на гр.Л. с неприложена
регулация, заедно с обособено жилище с площ 128.15кв.м в построената в това
дворно място къща, състояща се от кухня, кухненска ниша, две спални, дневна,
изолационно антре, баня- тоалетна и пристройка с коридор, складово помещение и
килер; едноклетъчен гараж и избено помещение
с общо ползване, при граници на общия парцел: от двете страни улици; имот на С.Т.К.;
парцел VIII-1429 от кв.59 и парцел
IV-1429 от кв.59, който имот е находящ се в
гр.Л. ул...., и подробно описан в нотариален акт№196 за констатиране
правото на собственост, том IV, рег.№.... нот.дело№....на нотариус Кр.Б. с
район на действие ГОРС, е съсобствено между
Д.И.Д. и К.Б. М. при равни права.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск по чл.537 ал.2 от ГПК от страна на Д.И.Д. с ЕГН**********, с адрес: *** против К.Б. М. с ЕГН**********,
с адрес: ***, за отмяна на нотариален
акт№196 за констатиране правото на собственост, том IV, рег.№.... нот.дело№....на
нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС,
ОСЪЖДА Д.И.Д.
с ЕГН**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на К.Б. М. с ЕГН**********, с адрес: ***, сумата 400.00лв./четиристотин лева/,
представляваща направените разноски по гр.дело№1232/2019г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на
съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Районен съдия: