О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. София, 24.09.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI-17 състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА
КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 11159 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника Н.Т.Б.,
с която се обжалват действията на съдебния изпълнител по издаване на
постановление за присъединяване на държавата като взискател за неплатените от
длъжника публични държавни вземания, както и на действия по насочване на
изпълнението срещу вземания на длъжника към „Алианц банк“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД,
върху които е наложен запор, които действия са извършени в хода на изпълнително
дело № 20198450400189 по описа на ЧСИ П.М.,
рег. № 845 в КЧСИ.
Жалбоподателят
твърди, че не е уведомен за задълженията, които има към НАП. Заявява, че без да
му е връчена покана за доброволно изпълнение, съдебният изпълнител е наложил
запор върху вземанията на длъжника към „Алианц банк“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД.
Посочва, че действията по налагане на запор върху вземания на длъжника към
„Алианц банк“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД са незаконосъобразни, тъй като са предприети
след като вземанията, за събиране на които е образувано изпълнителното дело са
погасени по давност.
В
приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че до
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение. Счита, че дължимата сума
е събрана законосъобразно, като събрани в повече парични средства са върнати на
длъжника. Заявява, че съдебният изпълнител не може да се произнася по въпроса
за погасяване по давност на вземанията.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
От представените от съдебния
изпълнител материали по изп.д. № 20198450400189
по описа на ЧСИ П.М., рег. № 845 в КЧСИ, се установява, че жалбоподателят има качеството
на длъжник в образуваното изпълнително производство за принудително събиране на
присъдени в полза на взискателя парични вземания.
В чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК
изчерпателно са посочени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване
от длъжника. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за
пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и в случаите по чл.
486, ал. 2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. В чл. 435, ал. 3 ГПК е предвидено,
че длъжникът може да обжалва и постановлението за възлагане, поради това, че
наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е
възложено по най-високата предложена цена.
При съобразяване на посоченото в
подадената жалба, следва да се приеме, че в случая длъжникът Н.Т.Б. обжалва
действието на съдебния изпълнител, извършено в хода на изп.д. № 20198450400189 по описа на ЧСИ П.М.,
рег. № 845 в КЧСИ, по издаване на постановление за присъединяване на държавата
като взискател за неплатените от длъжника публични държавни вземания. Това действие
обаче не е сред тези, които са посочени в чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради
което неговото обжалване от длъжника по изпълнението е недопустимо.
На следващо място от посоченото в
жалбата е видно, че длъжникът обжалва и действията по насочване на изпълнението
срещу нови вземания на длъжника към „Алианц банк“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД, върху
които е наложен запор. Доколкото с действията на съдебния изпълнител по
налагане на запор върху вземания на длъжника към „Алианц банк“ АД и „Банка ДСК“
ЕАД всъщност изпълнението се насочва върху конкретно определено имуществено
право, то трябва да се посочи, че в случая се обжалва насочването на
принудителното изпълнение срещу имущество на длъжника, представляващо описаните
вземания. Съгласно чл. 435, ал. 2, предл. 2 ГПК обжалването на насочването на
изпълнението обаче е допустимо само с
доводи за несеквестируемост на имуществото, което е запорирано съответно
възбранено. Такива доводи няма изложени в подадената от Н.Т.Б. жалба. Длъжникът
твърди, че действията по налагане на запор върху банковите му сметки в двете
банки са незаконосъобразни, тъй като са предприети след като вземанията, за
събиране на които е образувано изпълнителното дело, са погасени по давност. Той
счита, че действията по налагане на запор върху неговите вземания към „Алианц
банк“ АД са незаконосъобразни и на още едно основание, а именно тъй като са
извършени преди да му бъде връчена поканата за доброволно изпълнение. Следва да
се посочи, че въпреки, че в жалбата си Н.Б. заявява, че по сметката му в „Банка
ДСК“ ЕАД постъпва пенсията му, той не твърди, че по някакъв начин са нарушени
правилата на несеквестируемостта и от тази негова сметка е събрана сума, която
представлява несеквестируем доход. Това означава, че насочването на изпълнението
към това вземане не се оспорва с довод за несеквестируемост, а със съвсем
различен довод, който е този, че то е предприето за събиране на вземане, което
е погасено по давност. Това означава, че за длъжника липсва законоустановено
право за обжалване на оспорените от него действия по насочване на изпълнението
към негови вземания при изложените в жалбата оплаквания за тяхната
незаконосъобразност. Това прави подадената жалба недопустима и в тази й част и
същата следва да бъде оставена без разглеждане в цялост.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба, подадена от Н.Т.Б., с
която се обжалват действията на съдебния изпълнител по издаване на
постановление за присъединяване на държавата като взискател за неплатените от
длъжника публични държавни вземания, както и на действия по насочване на
изпълнението срещу вземания на длъжника към „Алианц банк“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД,
върху които е наложен запор, които действия са извършени в хода на изпълнително
дело № 20198450400189 по описа на ЧСИ П.М.,
рег. № 845 в КЧСИ.
Определението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.