Р Е
Ш Е Н
И Е № 386
гр. Стара Загора, 20.11.2019
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Пенка
Маринова
и с участието на
прокурора: Петя Драганова
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 361 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63, ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Стара Загора против Решение №325/10.06.2019г., постановено по
а.н.д №720/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отменен електронен
фиш серия К №2483326, издаден от ОД на МВР Стара Загора за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система на ОД на МВР, с който на ответника по касация е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300лв. за извършено нарушение по
чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Касаторът оспорва довода на районния съд, че от
съдържанието на електронния фиш не става ясно дали В. е наказан в качеството му
на предствител на юридическото лице или в качеството му на ползвател на
автомобила. Обосновава, че не възприема и другия мотив на първоинстанционния
съд за отмяна на електронния фиш, а именно, че извършеното нарушение е следвало
да бъде квалифицирано по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Обосновава, че текстът на този
горепосочения член от ЗДвП задължава водачите на МПС при избиране на скоростта
на движение да се съобразяват с посочените в него условия и обстоятелства, така
че при необходимост да спрат, когато възникне опасност, а в конкретния случай е
налице нарушение на скоростния режим за движение. Моли се съда да отмени
решението на районния съд и да постанови друго, с което да потвърди издадения
електронен фиш.
Ответникът по касация М.Г.В., редовно и своевременно призован за
съдебно заседание, не изпраща представител по делото. В представен по делото
отговор на касационната жалба я оспорва, като счита, че решението на районният
съд е правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за основателност
на жалбата като счита електронния фиш за издаден в съответствие със законовите
разпоредби, поради което предлага обжалваното решение да бъде отменено.
Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото
доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното
решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218,
ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява основателна.
Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на
М.Г.В. против електронен фиш серия К №2483326, издаден от ОД на
МВР Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) на В. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. В
електронния фиш е посочено, че на 18.12.2018г., в 11:44 часа, в област Стара
Загора, АМ Тракия, км.205, е управляван лек автомобил Мерцедес Е 350 ЦДИ 4
Матик, с рег. № ***, със скорост 124км/ч., при ограничение на скоростта 90км/ч,
въведено с пътен знак В26, съгласно Заповед №РД-11-913/27.09.2018г. на АПИ,
заснето с мобилна радарна система TFR1-М и отчетен толеранс от - 3 %.
С обжалваното съдебно
решение Районен съд – Стара Загора е отменил посочения електронен фиш като незаконосъобразен.
Посочено е, че в електронния фиш като собственик, на когото е регистрирано МПС,
съответно – ползвател, е цитиран В. като е посочено, че същият е законен
представител на „Адвокатско дружество В. и Вълчева“. С оглед на това е прието,
че не става ясно дали жалбоподателят е санкциониран като физическо лице,
управлявало МПС, или като законен представител на собственика (ползвателя) на
МПС, тъй като е посочено, че МПС е регистрирано на негово име като законен
представител на учреденото дружество, а не че е било регистрирано на
юридическото лице, чийто законен представител е В.. Изложени са съображения, че
ако се приеме, че жалбоподателят
е санкциониран като законен представител на юридическото лице,
собственик/ползвател на МПС, каквито са всъщност и данните по делото, то в този
случай е налице несъответствие между фактическото описание и юридическото
формулиране на административнонаказателното обвинение, тъй като сред
разпоредбите, на чието основание е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя не фигурират чл.189, ал.5
от ЗДвП във връзка с чл.188, ал.2
от ЗДвП. Посочено е също, че от представените по делото
доказателства се установявало, че с цитираната в електронния фиш заповед на АПИ
в процесния пътен участък е било въведено ограничение на скоростта от 90 km/h
съгласно одобрен проект за ВОБД, според който същото е следвало да бъде
сигнализирано със съответния пътен знак. Предвид на това е обосновано, че дори
да се приеме, че към датата на извършване на нарушението заповедта на АПИ е
влязла в сила с оглед на визираното в нея условие за това, то с описаното в електронния
фиш деяние санкционираното лице не би могло да извърши нарушение на чл.21, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДвП,
за каквото е бил санкциониран, тъй като цитираната разпоредба въвежда
ограничение на скоростта за движение по Автомагистрала за ППС от категорията на
конкретно управляваното от 140 km/h, каквато е била и скоростта, установена от
автоматизираното техническо средство, а в случая ограничението от 90 km/h, ако
и да е било въведено към датата на извършване на нарушението, е станало с пътен
знак, т.е. вмененото на жалбоподателя деяние, ако и да е било извършено от
него, съставлява нарушение на чл.20, ал.2
от ЗДвП, за каквото обаче той не е санкциониран.
Решението
на Районен съд Стара Загора е неправилно.
Настоящият
касационен състав не споделя доводите на районния съд както за формална
незаконосъобразност на санкционния акт, така и за наличие на неправилна правна
квалификация. В електронния фиш ясно и точно е отразено, че М.Г.В. е
санкциониран в качеството си на законен представител на „Адвокатско дружество В.
и Вълчева“, което юридическо лице се явява собственик на автомобила. В този
смисъл липсва каквато и да е неяснота относно това в какво качество е
санкционирано лицето, както е приел районния съд, тъй като в случай, че същият
е санкциониран в качеството на физическо лице посочването на обстоятелството,
че е законен представител на юридическо лице би било лишено от каквато и да
било житейска и правна логика.
На
следващо място следва да се отбележи, че непосочването при изписване на
правната квалификация на нарушението на разпоредбите на чл.189, ал.5 и чл.188,
ал.2 от ЗДвП, не води до несъответствие между фактическо и юридическото
формулиране на административнонаказателното обвинение. Първата от тези
разпоредби указва на кого се връчва електронния фиш, а втората – на кого се
налага наказанието при извършване на нарушение с МПС, собственост на юридическо
лице. В този смисъл посочването в електронния фиш на обстоятелството, че на
физическото лице се налага наказание в качеството му на законен представител на
юридическото лице, собственик на автомобила, е достатъчно, за да се разбере
защо и в какво качество е санкционирано това лице, а посочването изрично на
разпоредбите на чл.189, ал.5, вр. с чл.188, ал.2 от ЗДвП според настоящия
състав би било проява на излишен формализъм и не съответства на изискванията на
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. В случай, че се възприемат доводите на районния съд, то
при извършване на нарушение от категорията на процесното, с МПС, собственост на
физическо лице, във цифровото изписване на нарушените разпоредби следва да се
съдържа текста на чл.188, ал.1 от ЗДвП, според който собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. А изискване към такава цифрова
формулировка на нарушения, установени с АТСС не е възприета до момента в
съдебната практика.
Освен
гореизложеното настоящият състав не споделя и мотивите на районният съд, че
извършеното деяние съставлява нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Посочената
разпоредба въвежда задължения към водачите на ППС, съвсем различни от вмененото
нарушение, касаещо превишаване на разрешена скорост. При положение, че в случая
се установи, че забраната за превишаване на скоростта от 90 км/ч е
сигнализирана със съответния пътен знак, са налице всички законови предпоставки
за ангажирането на отговорността на ответника по касация за нарушение на
разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, каквото е и вмененото му обвинение.
Но
в случая не е установено по категоричен начин дали в действителност към
момента, в който се сочи, че е извършено нарушението, е било въведеното
ограничение на скоростта. Според съдържанието на електронния фиш ограничението
на скоростта на контролираната отсечка е въведено с
пътен знак В26, съгласно Заповед №РД-11-913/27.09.2018г. на АПИ. По делото е представена цитираната в
електронния фиш Заповед №РД-11-913/27.09.2018г. на АПИ. на Агенция „Пътна инфраструктура“, но от
съдържанието й не може да се установи от коя дата е въведено ограничението на
скоростта. Този факт е свързан с настъпване на определени условия, описани в
т.2 от заповедта, за които няма данни кога са се осъществили. В нарушение на
принципите по чл.13 и чл.14 от НПК за служебното начало в
административнонаказателния процес не е изискана информация от коя дата
заповедта е приведена в изпълнение.
При
наличието на забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция
се налага обжалваното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд Стара Загора, при което да се съберат
доказателства за датата на реалното въвеждане на ограничение на скоростта на
движение на 90 км/ч в участъка от км 168+000 до км 208+100 на АМ „Тракия“, след
което да се изложат мотиви какви правни изводи следват от този факт по
въпросите относно извършване на нарушението и индивидуализацията на
наказанието.
Водим
от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2, изр.1-во, предл.последно, вр. чл.222,
ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 325/10.06.2019г. по а.н.д.№ 720/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.