Решение по дело №2309/2018 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 2367
Дата: 13 декември 2018 г. (в сила от 6 януари 2020 г.)
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20187040702309
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Бургас, №2367/ 13.12.2018г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                       СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар М.Вълчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №2309 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП).

Жалбоподателят „Войнови Травъл” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.“Славейков“, бл.58, вх.1, ет.1, представлявано от управителя В.В., чрез представител по пълномощие адвокат И.А. и съдебен адрес ***, е оспорил заповед да прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1969/09.08.2018г. на началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Бургас към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” (ИААА), с която на основание чл.107, ал.1, във вр. с чл.106а, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 и т.4 от ЗАП е наложена ПАМ, изразяваща се в спиране от движение за срок от 6 месеца чрез сваляне и отнемане на предна табела и отнемане на свидетелство за регистрация част ІІ № ********* на лек автомобил ПУХ 230 ГЕ с рег. № А1780КМ, собственост на жалбоподателя, с място на домуване гр. Несебър, охраняем паркинг на „Симперто” ООД.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и се иска нейната отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя писмена защита (л.33).

ФАКТИ:

При извършена проверка за спазване разпоредбите на ЗАП на 08.08.2018г. проверяващият инспектор - служител на Областен отдел „Автомобилна администрация” Бургас е установил, че К.Т., живущ в гр. Ахелой, извършва обществен превоз на 8 броя пътници срещу заплащане от к.к. Слънчев бряг до с.Порой. Превозът се извършва с лек автомобил ПУХ 230 ГЕ с рег. № А1780КМ, собственост на „Войнови Травъл” ЕООД. След извършена справка в информационната система на ИААА било установено, че на дружеството, собственик на автомобила, няма издаден лиценз за извършване на обществен превоз на пътници на територията на РБългария или лиценз на Общността и моторното превозно средство не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, както и превозното средство не фигурира в регистъра воден от изпълнителната агенция на МПС към лицензите на Общността, лицензите за извършване превози на пътници на територията на РБ и регистрите за извършване на таксиметрови превози на пътници.

При проверката е съставен АУАН на водача на автомобила К.Т. за това, че извършва превоз на пътници (8 човека) без свидетелство за управление на МПС и без лиценз на Общността за превоз на пътници или удостоверение за регистрация за таксиметров превоз.

В нарочен протокол е отразено свалянето и отнемането на табелата на регистрационния номер на автомобила.

Към преписката се съдържат обяснения дадени от шофьора К.Т., във „Войнови Травъл” ЕООД „Слънчев бряг – Порой е курса, по който изпълнява със джип сафари“.

По делото е представено и наказателно постановление № 22-0000203/16.08.2018г., с което на К.Т. е наложена глоба в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАП. В наказателното постановление е описано същото нарушение, което е посочено в АУАН.

С преписката е представен „въпросен лист“ с три въпроса изписани на български и на английски език. Вместо име е посочено 8 човека(8 personnes), на въпроса „От кой хотел наехте превозното средство?“ е посочен Garden Nevis, на въпроса „Колко заплатихте за екскурзията и издадоха ли ви документ за плащането?“ е посочено 47 евро на човек, а на въпроса „На кого платихте?“, отговорът е TUI. Въпросният лист съдържа подпис, без индивидуализиране на лицето, което го е положило.

Представени са още три билета с фискални бонове издадени от „ТУИ България“ ЕООД, на което дружество са платени и сумите, представляващи стойността на билетите. Само един от тях е на стойност 47 евро. Общата стойност на трите билета е по-малка от 8х47 евро.

В съдебно заседание пълномощника на жалбоподателя представи писмо от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, изпратено до адвокат С.И., в което е посочено, че съгласно §6, т.12, б.а от ДР на ЗДвП, МПС, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8, са леки автомобили. Според ЗАП обществен превоз на пътници не може да се извършва с леки автомобили. Единственият превоз с леки автомобили (до 7 места, в това число и мястото на водача) регламентиран в ЗАП, е таксиметровия превоз на пътници, който се извършва при условия и ред, определени със ЗАП и Наредба № 34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници. За това, според автора на писмото, на територията на РБългария не е разрешено осъществяването на превози на пътници с леки автомобили срещу заплащане, които не са регламентирани в ЗАП или произтичащите от него подзаконови нормативни актове.

Обжалваната заповед е съобщена на управителя на дружеството-жалбоподател на 09.08.2018г. Жалбата сезирала съда е депозирана на 17.08.2018г.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е допустима като подадена в предвидения от закона 14-дневен срок и е от лице - адресат на административния акт.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.107, ал.1 от ЗАП принудителните административни мерки по чл.106 и чл.106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” или упълномощени от него длъжностни лица.

В процесния случай заповедта е издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” Бургас, чиято власт да издава заповеди като процесната произтича от делегирането на функции със заповед № РД-01-212/15.05.2015г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, т.І.4.

Заповедта е издадена в нужната форма и съдържа мотиви – фактически и правни основания за издаването й. В този смисъл неоснователно е възражението, съдържащо се в жалбата, че заповедта е немотивирана. Тя съдържа описание на факти, които органът твърди, че са се осъществили и които изпълват фактическия състав на чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАП. Посочени са и правните норми, които дават както правомощия, така и основания на административния орган да наложи процесната ПАМ. При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процедурата.

Заповедта е издадена в нарушение на материалния закон.

Съгласно чл.6, ал.1 от ЗАП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на РБългария, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници и документи, които се изискват от ЗАП.

Според чл.7а, ал.1 от ЗАП лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на територията на РБългария само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници и товари, освен в случаите, когато превозите се извършват с лиценз на Общността.

Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” води регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на РБългария и издава удостоверение по образец.

Според чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАП за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителна административна мярка спиране от движение за срок от 6 месеца и определяне мястото за домуване на МПС, с което се извършва обществен превоз на пътници и товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или, не е включено в списък към удостоверения за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

От цитираната норма следва да се направи извод, че ПАМ като процесната може да се наложи след като бъде осъществено административно нарушение, изразяващо се в извършване на обществен превоз на пътници или товари без издаден лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари на територията на РБългария или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

В ЗАП се съдържат легални дефиниции на понятието „обществен превоз” и „превоз на пътници”. Съгласно т.1 на §1 на ДР на ЗАП „обществен превоз” е превоз, който се извършва с МПС срещу заплащане. „Превоз на пътници” е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани МПС, независимо дали са натоварени или не - т.3 на §1 на ДР на ЗАП.

Жалбоподателят не спори относно твърдяната от органа липса на лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз.

Жалбоподателят твърди, че не е извършвал обществен превоз на пътници срещу заплащане или таксиметров превоз. В тежест на административния орган е да докаже, че с автомобила, спрямо който е наложена ПАМ на 08.08.2018г. се е извършвал обществен превоз на пътници, т.е. да докаже, че в този момент са превозвани пътници срещу заплащане.

Административният орган действително твърди, в мотивите на заповедта, че в автомобила имало пътници (обозначени само като общ брой лица, без посочване на имена), които се возили в него срещу заплащане, но в административната преписка не е представено никакво доказателство, което да доказва тези два факта. От представените с преписката въпросен лист и три билета не могат да се установят необходимите за наличието на обществен превод на пътници факти. Въпросният лист няма автор, което е пречка да се провери достоверността на изложената в него информация. Освен това от съдържанието му се установява, че осем лица са платили на „ТУИ България“ ЕООД по 47 евро. Тази информация кореспондира с трите представени билета, които също са издадени от „ТУИ България“ ЕООД, но сумата по тях общо е за 6х47 евро. Тези факти очевидно са чужди на процесния казус, защото липсват дори и косвени доказателства, че жалбоподателят е получил някакви пари от платените на издателя на билетите.

Неизвестно лице е записало регистрационния номер на автомобила, описан в процесната заповед, в десния горен край на въпросния лист и долу в дясно на листа с копията на билетите, без отново да е посочен автора на това записване и в какво качество го извършил. Така извършено отбелязването на регистрационния номер може да се осъществи по всяко време и от всеки, за това то не може да послужи за целите на доказването на фактите твърдени от административният орган.

Административният орган не е установил чрез допустими доказателства както наличието и броя на пътниците, така и факта, че те са превозвани срещу заплащане. Тези факти не могат да се извлекат и от обясненията на шофьора, който единствено е заявил, че във „Войнови Травъл” ЕООД „Слънчев бряг – Порой е курса, по който изпълнявам със джип сафари“.

Съставеният АУАН и представеното наказателно постановление, за което няма доказателства, че е влязло в сила, не доказват наличието на пътници, возещи се срещу заплащане.

При тези данни установени от приложените по делото доказателства, следва да се направи извод, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като административният орган не е доказал всички факти, които се явяват предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1 т.1 от ЗАП, а именно липсват доказателства за наличието на осъществяващ се към момента на проверката обществен превоз на пътници.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя. Такива са своевременно претендирани с жалбата и се дължат от ответника в размер на 450 лева, от които 50 лв. държавна такса (л.8) и 400 лева платено възнаграждение за един адвокат (л.46-50).

Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас, 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ заповед да прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1969/09.08.2018г. на началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Бургас към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” да заплати на „Войнови Травъл” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.“Славейков“, бл.58, вх.1, ет.1, представлявано от управителя В.В. направените по делото разноски в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд - в 14 -дневен срок от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ: