Р Е Ш Е Н И Е № 1550
гр. Варна, 04.04.2013г.,
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, ХХVІ-ти състав в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
Районен съдия: Иванка Дрингова
при секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 833 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.415 от ГПК от „* срещу К.И.Д., ЕГН **********
***.
Ищецът излага в исковата си молба, че на 14.08.2008г. между страните е сключен договор за потребителски паричен кредит, по силата на който е предоставил в заем на ответника сумата в размер на 5136,50 лева, а ответникът се е задължил да погаси заема на 21 месечни вноски по 309,34 лв. Твърди се, че ответникът е преустановил заплащане на вноските на 20.07.2009г., като към тази дата са погасени 10 месечни вноски. Ищецът излага, че е подал заявление по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 20600/2011г. по описа на ВРС, VІІ-ми състав. Срещу издадената заповед длъжникът е депозирал възражение, поради което ищецът отправя искане да се приеме за установено между страните, че ответникът му дължи сумата в размер на 2979,88 лв., представляваща главница по договор за заем от 14.08.2008 г., сумата от 381,53 лв., представляваща надбавка по чл. 4 от договора, сумата от 737,90 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 20.08.2009 г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното им изплащане, както и направените по заповедното производство разноски в общ размер от 181,99 лв. Претендира и направените в настоящето производство разноски. В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, депозира писмена молба, с която поддържа предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с която се оспорва иска по основание и размер. Сочи, че е внесъл половината вноски и предвид материалното затруднение, в което се намира, предлага разсрочване на плащанията.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № 20600/2011г. на
ВРС, VІІ-ми състав е видно издаването на заповед за изпълнение в полза на „* срещу К.И.Д.,
ЕГН ********** за
следните суми: 1/ 2979,88 лв., представляваща главница по договор за заем
от 14.08.2008г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
– 15.12.2011г. до окончателното й изплащане; 2/ 381,53 лв., договорна лихва,
представляваща печалба на кредитора; 3/ 737,90 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 20.08.2009г. до 28.11.2011г., както и направените по
заповедното производство разноски в общ размер от 181,99 лв. В срока по чл.414,
ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение.
От заверено копие на договор за потребителски паричен кредит *2008г. се установява, че между „*” ЕАД и К.И.Д. е сключен договор за потребителски кредит за сумата от 5000 лв. и кредит за покупка на застраховка за сумата 136,50 лв., или общ размер на кредита 5136,50 лв. Посочено е, че общата стойност на плащанията е в размер на 6496,13 лв., която следва да се изплати на 21 погасителни вноски, всяка по 309,34 лв., които покриват главница, надбавка по чл.3, обезщетение за забава и разноски по събиране на вземането. Заемополучателят е удостоверил с подписа си получаването на сумата от 5000 лв. В чл.5 от договора страните са уговорили при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят да дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. От представения погасителен план се установява, че ответникът е заплатил 10 вноски и част от 11-та вноска по кредита, като последното плащане е извършено на 04.10.2010г.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.
В конкретния случай ищецът
ангажира убедителни доказателства за съществуването на изискуемо вземане срещу
ответника по валиден договор за потребителски кредит. Ответникът не ангажира
доказателства за заплащане на процесните суми на
ищеца, нито доказа наличието на факти и обстоятелства, освобождаващи го от това
задължение, поради което искът се явява основателен и като такъв следва да се
уважи изцяло.
Искането за установяване дължимост на направените разноски в заповедното производство е недопустимо, доколкото същите не са част от вземането, предмет на заповедта за изпълнение. С оглед горното, производството в тази част следва да се прекрати.
Съобразно направеното искане и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените по делото разноски в размер на 181,99 лв., представляващи внесена държавна такса от 81,99 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „* и К.И.Д., ЕГН ********** ***, че К.И.Д., ЕГН ********** *** дължи на „БНП * следните суми: 1/ 2979,88 лв., представляваща главница по договор за заем от 14.08.2008г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.12.2011г. до окончателното й изплащане; 2/ 381,53 лв., договорна лихва, представляваща печалба на кредитора; 3/ 737,90 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 20.08.2009г. до 28.11.2011г., за които суми е издадена заповед по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20600/2011г. на ВРС, VІІ-ми състав, на осн. чл.422 вр. чл.415 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск от „* за установяване обстоятелството, че К.И.Д., ЕГН ********** *** му дължи сумата от 181,99 лв., представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 20600/2011г. на ВРС, VІІ-ми състав, като недопустимо.
ОСЪЖДА К.И.Д., ЕГН ********** *** да заплати на „* сумата от 181,99 лв. /сто осемдесет и един лева и деветдесет и девет стотинки/, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизането на решението в сила заварен препис от него да се изпрати по ч.гр.д. № 20600/2011г. на ВРС, VІІ-ми състав.
Районен съдия: