Р Е Ш Е Н И Е
№ 615
от 19.09.2022 г., гр. Хасково
Административен съд -
Хасково,
в открито заседание на тридесет и първи август, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като
разгледа АНД /К/ № 535/2022 г. по
описа на Административен съд - Хасково, докладвано от съдия Икономова,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Г.С.А., подадена чрез процесуален представител адв. В.К.,
срещу Решение № 47/21.03.2022 г. по АНД № 417/2021 г. по описа на Районен съд –
Димитровград /РС – Димитровград/. С решението е потвърдено наказателно
постановление /НП/ № 254р-131/11.02.2021 г. на Директор на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Хасково, с което на касатора е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева на
основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗдр/.
В
жалбата са изложени съображения за отмяна на постановеното съдебно решение. Не
било доказано по безспорен начин, че в действителност лицето е извършило
нарушението. Било налице изключението по т. 9 от Заповедта, тъй като касаторът
бил клиент в място за хранене и питейно заведение, поради което не му се
следвало изпълнението на т. 7 от Заповедта – не било възможна консумацията на
храни и напитки с маска. Ако се приеме, че А. е на частно парти, то тогава
мястото, на което се провежда, не е обществено. Моли НП да бъде отменено.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Постъпило е от неговия процесуален представител писмено становище,
че поддържа изложеното в жалбата. Моли оспореният съдебен акт и потвърденото с
него НП да бъдат отменени. Претендира разноски.
Ответникът
– ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Чрез
процесуален представител е изразено писмено становище по спора. Действително
осъществилата се фактическа обстановка била подведена под релевантните правни
норми. Не били допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото
на защита на наказаното лице. Безспорно се установявали самоличността на
последното и неговата вина. Спазен бил материалният закон - нарушението не
представлявало маловажен случай и за същото било наложено административно
наказание в минимален размер. Моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а оспореното съдебно решение – оставено в сила. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Административен
съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от
фактическа и правна страна:
Касационната
жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу
акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Решението
на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по
подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от
компетентен съд в рамките на правомощията му.
За пълнота на
изложеното от РС – Димитровград, относно допустимостта на жалбата, с която е
сезиран, следва да бъде посочено:
По аргумент от чл.
59, ал. 2 ЗАНН /в редакцията преди изменението, в сила от 23.12.2021 г./ се
изследва подадена ли е жалбата в установения от закона 7-дневен срок.
Релевантно за това е обстоятелството – кога е връчено НП.
НП №
254р-131/11.02.2021 г на Директора на ОД на МВР Хасково е издадено преди
изменението на ЗАНН, в сила от 23.12.2021 г., поради което и съгласно
приложимата редакция на чл. 58, ал. 1 ЗАНН препис от него се връчва на
нарушителя срещу подпис. Когато нарушителят не се намери на посочения от него
адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването
/чл. 58, ал. 2 ЗАНН/.
В конкретния случай
оспореното НП не е връчено на лицето нарушител срещу подпис. Приложена е
единствено докладна записка от 12.03.2021 г. до Началника на РУ Димитровград,
видно от която лицето не е намерено на посочения адрес, то се намира в гр.
София, като бащата на същото това лице отказва получаването на НП. Дори и да се
приеме, че случаят попада в хипотезата на „неизвестен нов адрес“ по смисъла на
чл. 58, ал. 2 ЗАНН, подобно отбелязване, каквото е изискването на закона, не е
извършено от наказващия орган. Върху оспореното НП е поставен единствено подпис
срещу графа „влязло в сила – 20.03.2021 г.“, без да се съдържат данни за
лицето, което е сторило това. В този смисъл не е приложима разпоредбата на чл.
58, ал. 2 ЗАНН, поради което и подадената пред РС – Димитровград жалба е
допустима.
Районният
съд е установил следната фактическа обстановка: на 25.12.2020 г. срещу 26.12.2020
г., полицейски служители към РУ Димитровград извършили проверка на сграда,
намираща се до автобусна спирка, разположена на бул. ***, гр. Д., в близост до
„Неохим“ АД. В помещението имало над 30 човека без предпазни маски на лицето,
сред които и лицето Г.С.А.. На последния бил съставен акт № 254р-131/11.02.2021
г. /бл. № 525276/26.12.2020 г./ за нарушение на чл. 209а във връзка с чл. 63,
ал. 4 ЗЗдр във връзка с т. 7 от Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на Министъра
на здравеопазването Въз основа акта е издадено оспореното в съдебното
производство НП. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания
и кредитиран от РС – Димитровград доказателствен материал.
Съдът
констатира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие
с материалния закон, основание за отмяна на съдебното решение.
АУАН и НП са издадени
от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по силата на чл. 209а,
ал. 3 и ал. 4 ЗЗдр. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, както и
срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК. НП е издадено при условията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН въз основа
на отказ да се образува наказателно производство, обективиран в постановление
от 27.01.2021 г. на прокурор от Районна прокуратура – Хасково, ТО -
Димитровград.
По
безспорен начин са посочени елементите от обективната и субективната страна на нарушението.
В АУАН и НП се съдържат задължителните реквизити по чл. 42, т. 3-т. 5 и чл. 57,
ал. 1, т. 5-т. 6 от ЗАНН: описание на нарушението, датата и мястото на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които
го потвърждават, както и законните разпоредби, които са нарушени виновно.
Налице е пълно съответствие между отразената в АУАН фактическа обстановка и
възпроизведената такава в НП въз основа на цялата административнонаказателна
преписка. Нарушението е формално, като за осъществяването му не е необходимо
настъпването на определен противоправен резултат. Не е налице недоказаност на
нарушението, вкл. и по съображенията, изложени в постановлението на прокурора
по чл. 36, ал. 2 ЗАНН. В същото изрично е посочено, че А. с действията си е
нарушил заповедта на министъра, съответно мерките против разпространението на COVID 19,
но обществената опасност на деянието е незначителна, поради което и на
основание чл. 9, ал. 2 НК не е образувано наказателно производство, а преписката
е изпратена по компетентност за продължаване на административно-наказателното
производство във връзка със съставения акт.
Съгласно
чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр /в редакцията в сила - 14.05.2020 г./ „който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал.
1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.“. На основание
чл. 63, ал. 4 ЗЗдр /в редакцията в сила - 14.05.2020 г./ „при обявена
извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда със
заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област“. В
конкретния случай с издадена от Министъра на здравеопазването Заповед №
РД-01-675/25.11.2020 г. са въведени следните противоепидемични мерки: „всички
лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни
средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики,
национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни
учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите,
железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви,
манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа
и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно
препоръките в приложение № 3“ /т. 7/. По смисъла на т. 7 от заповедта
„обществени“ са местата, които са достъпни за гражданите и/или са предназначени
за обществено ползване.
В конкретния случай
се констатира, че обектът на проверката попада в обхвата на понятието „обществено
място“ /закрито/, в която посока са изложени и подробни съображения от РС –
Димитровград, изцяло споделени от настоящата съдебна инстанция. Ирелевантно е
обстоятелството дали в проверявания обект се провежда частно парти, както и, че
при консумацията на напитки и храна е невъзможно поставянето на маска. За
лицето Г.С.А., което също било на това закрито обществено място, в присъствието
на над 30 човека, е възникнало и задължението да има поставена защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа
и устата /в т.ч. кърпа, шал, шлем и др./. Неизпълнението на това задължение
обуславя и ангажиране на отговорност по чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр.
Законосъобразно и
явно справедливо административнонаказващият орган е наложил административно
наказание „глоба“ в неговия минимален размер за деяние, което съставлява
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, спазвайки нормите на чл. 27, ал. 2 и ал.
3 от ЗАНН, с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя /чл. 12 от ЗАНН/, при
липсата на предпоставки за освобождаване от отговорност поради маловажност на
случая /чл. 28, б. „а“ от ЗАНН – в редакцията от ДВ, бр. 105 от 19 Декември
1991 г./. Не е налице по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗАНН,
доколкото с изменението на чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр /в сила от 26.04.2022 г./ не е
отпаднала наказуемостта на нарушението, като за него се предвиждат същото по
вид и размер наказание.
Доколкото
направените от Районен съд - Димитровград изводи съответстват на фактическата обстановка
и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от
Наказателно-процесуалния кодекс, то съдът констатира, че касационната жалба
следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а постановеното съдебно решение –
оставено в сила.
При
този изход на спора в полза на касатора за осъществената му правна защита в
касационната инстанция се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/осемдесет/ лева съгласно чл. 63д, ал. 4-5 ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП.
По
изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.
2 от АПК, чл. 63д, ал. 4-5 ЗАНН, Административен съд – Хасково,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 47/21.03.2022
г. по АНД № 417/2021 г. по описа на Районен съд – Димитровград.
ОСЪЖДА Г.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Хасково,
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.