№ 27595
гр. София, 07.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110121477 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид, следното:
Предявен е от „.................“ ЕООД срещу ...................... АД осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 497,50 лева – частична претенция от
сумата от 995 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил
„....................., вследствие на пътно-транспортно произшествие от 28.01.2020 г.,
предизвикано от водача на лек автомобил ......................, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 25.04.2023 г. до окончателното й изплащане, кумулативно
обективно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 102,99 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
26.04.2021 г. до 24.04.2023 г.
Ищцовото дружество твърди, че на 128.01.2020 г. в град София, около 14:30 часа лек
автомобил ...................... се движел в дясната пътна лента по бул. „Цар Освободител“ в
посока от бул. „Васил Левски“ към кръстовището с улица „Г. С. Раковски“, като
непосредствено преди кръстовището, с цел да избегне сблъсък с автомобила, намиращ се
пред него, който спира внезапно, водачът на автомобила предприема маневра за
заобикалянето му отляво, навлизайки в лявата пътна лента без да се увери, че последната е
свободна. По този начин водачът на л. а. ................ отнел предимството на движещия се в
тази лента лек автомобил „....................., като реализирал със същия пътно-транспортно
произшествие, чрез удар на последния от дясната му страна. Посочва се, че към този момент
лек автомобил .............. бил собственост на „.................“ ЕООД. Поддържа се също, че към
датата на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на л. а. ............. била
застрахована при ответника ................ АД по силата на застрахователен договор,
обективиран в застрахователна полица № BG/02/119000508384. Излага се, че вследствие от
процесното ПТП на притежавания от ищеца автомобил са причинени щети, чрез повреда на
следните детайли: задна дясна врата, предна дясна врата, стъкло на странично дясно
огледало, капачка на странично дясно огледало, мигач в дясно огледало, калник преден
1
десен, десен фар, облицовка предна броня с отвори за датчици парктроник. При ответника
била образувана щета № 1 за щета № **********/30.12.2020 г. На ищеца не било изплатено
застрахователно обезщетение, поради което същият предявил претенцията си по съдебен
ред, като въз основа на последната било образувано гр. дело № 23833/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 71-ви състав, имащо за предмет предявена частична искова
претенция за сумата от 497,50 лева от общо дължимата от 995 лева, след допуснато
изменение на първоначално предявеният иск по реда на чл. 214 ГПК. Ищцовото дружество
излага, че по делото било постановено Решение № 20069535 от 30.11.2022 г., с което
предявеният иск бил изцяло уважен, като решението влязло в законна сила на 30.12.2022 г.
За присъдената сума бил издаден изпълнителен лист, а удостоверените в същия вземания
впоследствие събрани в хода на образуваното изпълнително дело. До момента ................ АД
не е изплатило останалата част от общо дължимото обезщетение, възлизаща на сумата от
още 497,50 лева. Ето защо, „.................“ ЕООД претендира заплащането й от ответното
дружество в настоящото производство. Намира за дължима и предявява искова претенция и
за сумата от 102,99 лева, представляваща лихва за забава за периода от 26.04.2021 г. до
24.04.2023 г. върху незаплатената част от главницата. Посочва се, че „.................“ ЕООД
предявило извънсъдебно застрахователната си претенция пред ответника на 30.12.2020 г.,
поради което срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на 30.03.2021 г. и застрахователят е
изпаднал в забава на 31.03.2021 г. С тези съображения ищецът отправя искане за уважаване
на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът ......................
АД, чрез пълномощника си юрк. Г.И., оспорва исковата претенция по основание, но не и по
размер. Счита същата за неоснователна поради липсата на отправена до ответника
извънсъдебна покана за заплащане на претендираната сума съгласно изискването на чл. 380
КЗ. Оспорва дружеството да дължи и лихва за забава с довод, че до 31.02.2021 г. ищцовото
дружество не е представило пред застрахователя необходимите документи за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, сочещи, че именно
застрахованият при ................ АД водач е виновен за процесното ПТП, както и, че
притежаваният от него автомобил действително е бил с нанесени щети. В отговора се
оспорва началната дата на забавата да е сочената от ищеца, доколкото последната не
кореспондира с нито един законоустановен срок за произнасяне по претенция по КЗ. Наред
с това, с предходно постановения между страните съдебен акт е налице произнасяне по
предявен от „.................“ ЕООД акцесорен иск. Ето защо, предвид липсата на надлежно
отправена до него покана за заплащане на търсеното застрахователно обезщетение
ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото. С тези доводи се отправя
искане за отхвърляне на исковете за присъждане на сторените от ответника разноски по
делото.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове,
както следва:
2
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, следните
обстоятелства: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на гражданската отговорност на водача на л.а. ......................, като в срока
на действие на договора вследствие на виновното и противоправно поведение на този водач
да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което да
са причинени вреди на л.а. „....................., собственост на ищцовото дружество, размерът на
вредите, както и, че е предявил застрахователна претенция пред ответника за заплащане на
процесното обезщетение по реда на чл. 380, ал. 1 КЗ.
На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и не подлежи на доказване.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да установи положителния
факт на плащане на претендираната сума в случай, че твърди това, както и твърдяните от
него основания за изключване или намаляване отговорността му.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, пълно и главно: наличието на главен дълг,
изпадането на ответника в забава и размера на търсеното обезщетение.
С оглед съвпадащите твърдения на двете страни, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
като безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят
обстоятелствата, че на посочените в исковата молба дата и място е настъпило ПТП с
участието на л. а. ...................... и л.а. „....................., в резултат от което по л.а. ............... са
настъпили твърдените от ищеца имуществени вреди; че при настъпване на процесното ПТП
гражданската отговорност на водача на л. а. ............. е застрахована при ответника по силата
на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; че във връзка с процесното
ПТП пред ответното дружество е образувана щета, че размерът на обезщетението,
определено по средни пазарни цени, за нанесените щети възлиза на сума в общ размер от
995 лева, като ½ част от същата е събрана по реда на чл. 404 ГПК от ответното дружество
след постановен влязъл в сила съдебен акт по предходно водено между тях гр. дело №
23833/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71-ви състав, имащо за предмет другата ½ част от
общото обезщетение.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени материали съдът намира за относими към правния
спор, предмет на делото и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва
да бъдат приети като доказателства по делото.
С оглед конкретното оспорване, проведено с отговора на исковата молба, на ищеца
следва да бъде указано да уточни дали поддържа искането си за допускане изслушването на
САТЕ за определяне стойността на разходите за труд и материали, необходими за
отстраняване на щетите по процесното МПС към датата на ПТП, определено по средни
пазарни цени.
3
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.11.2023 г. от
10:35 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор.
УКАЗВА на ищеца в двуседмичен срок от съобщението, с писмена молба, да уточни
дали поддържа искането си за допускане изслушването на САТЕ за определяне стойността
на разходите за труд и материали, необходими за отстраняване на щетите по процесното
МПС към датата на ПТП, определено по средни пазарни цени.
ОТЛАГА произнасянето си по искането на ищеца за допускане изслушването на
съдебна автотехническа експертиза, която даде отговор на въпроса, формулиран в исковата
молба, до постъпване на уточнение, респ. изтичане на срока за това.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба писмени материали.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ, като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
4
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5