№ 303
гр. Благоевград , 18.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500230 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 от ГПК.
„Ю.Б.“ АД и адвокат Н.И. И. обжалват определение № 909069 от 20.11.2020
г., постановено по гражданско дело № 2660 от 2019 г. на Районен съд
Благоевград, с което са отхвърлени молбите им за допълване и промяна на
решение № 6541 от 06.08.2020 г., постановено по същото дело, в частта за
разноските.
Жалбите се явяват редовни, допустими и основателни.
Не следва да се споделят възраженията, изложени от адвокат К.Б. в отговора
на частната жалба на банката. Молбата на последната по чл. 248 от ГПК е
подадена в срок. Тя е и допустима, защото банката своевременно е
представила списък по чл. 80 от ГПК, и то не само веднъж, ами цели 3 пъти –
с молби от 07.02.2020 г., 28.05.2020 г. и 01.07.2020 г. Сумата от 150 лева,
представляваща доплащане на възнаграждението, следващо се на вещото
лице Д. Д., внесена от ищеца след приключването на устните състезания по
делото на първата инстанция, трябва да се включи в общия размер на
разноските, направени от банката и подлежащи на възстановяване в нейна
полза съразмерно с уважените части на исковете, въпреки че същата не
фигурира в списъка по чл. 80 от ГПК. Както се посочва по този повод в
Определение № 202 от 22.05.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 594/2020 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията Г.И., страните имат право на разноски само тогава,
когато са ги направили. Преди да ги направят и да имат доказателства за това,
които да представят по делото, страните нямат право на разноски. Банката не
е била в състояние да спази изискването и да включи въпросните 150 лева в
1
списъка с разноски към момента на приключване на устните състезания, тъй
като тогава тези разноски все още не са били направени от нейна страна.
Ищецът е бил поставен в обективна невъзможност да допълни списъка със
споменатите пари, поради което не може да бъде лишен от правото част от
тях да му бъдат възстановени от насрещната страна съобразно изхода на
делото.
Жалбата на банката се явява основателна и в трите й пункта.
В заповедното производство и исковия процес са претендирани 9959,14 лв.
Присъдени са 9556,85 лв. Исковете са отхвърлени за 402,29 лв. Направените
от ищеца в заповедното производство разноски са 893,46 лв., а тези в
исковото – 1524,71 лв. При това положение, съобразно правилото, залегнало в
чл. 78, ал. 1 от ГПК, на възстановяване в полза на банката подлежат 857,36 лв.
за заповедната процедура и 1463,11 лв. за делото по чл. 422 от ГПК. Първата
инстанция е присъдила по-малки суми – 738,31 лв. и 1261,63 лв., поради
което решението й действително трябва да бъде ревизирано в това
отношение.
Неправилно е процедирал районният съд и когато е присъдил на адвокатското
съдружие разноски за безплатните помощ и съдействие в исковото
производство, и то в две направления: досежно субекта, на когото ги е
присъдил, и касателно размера им. Адвокатското съдружие е уредена в ЗА
форма на обединяване на адвокатска дейност, за която се прилагат правилата
по чл. 357 - 364 от ЗЗДог, но е безспорно, че в резултат на това сдружаване не
възниква нов правен субект. Обратното е при адвокатското дружество. След
като няма правен субект „адвокатско съдружие“, на него не могат да се
присъждат съдебни разноски. Ако са налице нужните предпоставки,
разноските трябва да се присъдят на съответния адвокат от съдружието,
оказал безплатните помощ и съдействие. В случая това е адвокат К.Б.. На нея
следва да се присъди възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, но не в
пълния минимален размер, както неправилно е приел районният съд, а
съразмерно с отхвърлените части от исковете на банката, като се получава
сумата от 23,43 лв. Това е така, понеже правилата на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК
се прилагат и за възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗА на общо основание
/така и Определение № 417 от 17.10.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2238/2018 г.,
I т. о., ТК, докладчик съдията М.Ж./.
В частната жалба на адвокат Н.И. също има резон.
Безспорно се установява, че на длъжника в заповедното производство са
оказани безплатни помощ и съдействие именно от адвокат И.. Налице са
съответните писмени доказателства за това. Вярно е, че помощта се е
изразила само в изготвяне на едно бланкетно възражение, но законът не
изисква нещо повече. Все пак е постигната главната цел на длъжника - спорът
да се пренесе на полето на състезателното исково производство.
2
Възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗА е надлежно поискано в рамките и на
двете съдебни процедури. Представени са и съответните списъци по чл. 80 от
ГПК. Първостепенният съд е пропуснал да реагира и сега окръжната
инстанция трябва да го стори, като присъди въпросното възнаграждение в
същия размер, който се следва и на адвокат Б., по същите съображения.
Адвокат И. претендира разноските, направени в настоящото частно въззивно
производство. Това негово искане не може да се уважи. Не следва да се
допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно
разноските - Определение № 447 от 4.11.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
1977/2020 г., II т. о., ТК, докладчик председателят К.Е.. При производството
по чл. 248 от ГПК спорът не е предизвикан от ответната по молбата страна и
поради това същата не дължи разноски на молителя /Определение № 627 от
18.08.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 696/2014 г., III г. о., ГК, докладчик
председателят С.Ч./.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 вр. чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК,
настоящият съдебен акт ще подлежи на касационен контрол.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 909069 от 20.11.2020 г., постановено по
гражданско дело № 2660 от 2019 г. на Районен съд Благоевград.
ОТМЕНЯ решение № 6541 от 06.08.2020 г., постановено по гражданско дело
№ 2660 от 2019 г. на Районен съд Благоевград, в частта за разноските.
ОСЪЖДА В. С. Д., ЕГН **********, адрес гр. Благоевград, ж. к. „Е.“, бл. 3,
вх. „А“, ет. 6, ап. 17, да заплати на “Ю.Б." АД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление гр. С., район „В.“, „О.п." № 260, представлявано от П.Н. Д. и
Д.Б.Ш., 857,36 лв. /осемстотин петдесет и седем лева и тридесет и шест
стотинки/ разноски в заповедното производство и 1463,11 лв. /хиляда
четиристотин шестдесет и три лева и единадесет стотинки/ разноски в
исковото производство, присъдени съобразно уважените части на исковете.
ОСЪЖДА “Ю.Б." АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С., район
„В.“, „О.п." № 260, представлявано от П.Н. Д. и Д.Б.Ш., да заплати на адвокат
К.И. Б., адрес на упражняване на дейността гр. С., ул. „Г.“ № 31, ет. 1, партер,
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за исковото производство, възлизащо на
23,43 лв. /двадесет и три лева и четиридесет и три стотинки/, присъдено
съобразно отхвърлените части на исковете.
ОСЪЖДА “Ю.Б." АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С., район
„В.“, „О.п." № 260, представлявано от П.Н. Д. и Д.Б.Ш., да заплати на адвокат
3
Н.И. И., адрес на упражняване на дейността гр. С., ул. „Г.“ № 31, ет. 1, партер,
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за заповедното производство,
възлизащо на 23,43 лв. /двадесет и три лева и четиридесет и три стотинки/,
присъдено съобразно отхвърлените части на исковете.
На “Ю.Б." АД, адвокат К.И. Б. и адвокат Н.И. И. да се връчат копия на
настоящото определение, което може да бъде обжалвано от тях в
едноседмичен срок, считано от връчването, пред Върховен касационен съд, с
частна касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4