Р Е Ш Е Н И Е
260022/18.9.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, петнадесети
състав
На осми септември две хиляди и двадесета
година,
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Пл.Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД № 1236 по описа за 2020г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №20 – 0869 - 001604/21.05.2020г. на
Началника на сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП на Д. Х.Д.,
ЕГН ********** от с.В., са наложени административно наказание "глоба" в
размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно,
издадено в нарушение на процесуалните
превила и материалния закон като излага конкретни доводи за това. Не оспорва фактическите
обстоятелства. Счита, че не са налице всички обективни елементи от състава на
нарушението, доколкото при проверката автомобилът е бил паркиран и не било
установено нарушение при управление на
МПС. Сочи, че служебното прекратяване на регистрацията не му било съобщено, поради което не била
налице и субективната страна. В съдебно заседание, редовно призован не се явява.Явява
се процесуален представител – адв. Сн. Т.от ШАК.
За административнонаказващият орган, редовно
призован, представител не се явява. В придружителното писмо прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради
което е процесуално допустима.
От
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 31.01.2020г.
в 21.40 часа служители на РУ гр.Шумен към ОДМВР – Шумен,
между които и свидетеля Д.И.Р. – служител в ГООР при РУ гр.Шумен, забелязали спрян
лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № Н 1522 ВХ на ул. „Индустриална“ в
гр.Шумен. Решили да извършат проверка на
автомобила. В МПС установили две лица – жалбоподателят Д. Х.Д., който седял на
мястото на водача и жена седяща на предна
седалка до водача. Било поискано съдействие от екип на сектор ПП при
ОДМВР – Шумен, част от който бил св.С.Б.С.
– мл. автоконтрольор. В хода на проверката констатирали, че лекият
автомобил не е регистриран по надлежният ред за Р България. Същият бил с прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП, тъй като в двумесен
срок от придобиването жалб. Д. не
изпълнил задължението си да го регистрира. При проверката пред контролните органи Д. не оспорил обстоятелството,
че е управлявал автомобила. Снети са и писмени обяснения, в които посочил, че
на 31.01.2020г. е пристигнал в гр.Шумен
на гости на своя приятелка и към 22.00 часа тръгнали обратно към с. В.. Не оспорва констатираното нарушение,
но сочи, че не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация. За
констатирано
нарушение на чл.140 ал.1 от
ЗДвП св.С.С. на 31.01.2020г. съставил срещу жалбоподателя АУАН №1685804. Жалбоподателят не се е възползвал от законното си право да депозира писмени
възражения в законоустановения 3-дневен срок.
Във връзка с констатираното управление на МПС с прекратена регистрация е
била образувана преписка вх.№1684/20г. по описа на РП – Шумен, с оглед
евентуално извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С постановление от 27.04.2020г.
прокурор при Районна прокуратура гр.Шумен отказал да образува досъдебно производство и прекратил преписката
като е приел, че е приложима разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. След постановения
отказ на Районна прокуратура гр.Шумен, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в
АУАН. На основание чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП на Д. Х.Д., ЕГН ********** са
наложени административно наказание
"глоба" в размер на 200 /двеста/ лева
и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл.140
ал.1 от ЗДвП.
Така
изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото писмени доказателства,
както и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели, чийто
показания подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства и не са противоречиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят
е извършил визираното в акта и в НП нарушение по следните правни съображения: Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да
доведат до неговата отмяна. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и препис от него е връчен на нарушителя, според
изискванията на чл.40 и 43 от ЗАНН. Съдържа всички необходими елементи, посочени в чл.42 от ЗАНН. Наказателното
постановление е съобразено с изискванията на чл.53 и 57 от ЗАНН.
Същественото в административно – наказателното производство е да се
установи : има ли административно нарушение,
извършено ли е то от лицето посочено като нарушител и дали това лице го
е извършило виновно.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.Съгласно приетата за
нарушена разпоредба чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. За това нарушение чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане
на глоба в размер от 200лева и лишаване
от право да се управлява МПС за срок от шест месеца на
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред.
В хода на административното и съдебното производство жалбоподателя не оспорва, че на 31.01.2020г.
е управлявал автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.
№ Н 1522 ВХ на
път, отворен за обществено ползване, преди да спре на ул.
„Индустриална“ в гр.Шумен, където му била извършена и проверката.Не е излага твърдения, че въобще не е управлявал автомобила. Не
оспорва и факта, че е на 30.09.2019г. придобил
собствеността на автомобила в предвидената за това форма,
съгласно чл. 144, ал.2 ЗДвП (писмен договор с нотариална заверка на
подписите), както и че в двумесечен срок от придобиването не е изпълни
задължението си по чл. 145, ал.1 ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24
март 2000 г. да регистрира превозното средство на свое име, но въпреки това е
продължил да го управлява. Безспорно е установено от доказателствата по
делото, че на процесната дата и място,
жалбоподателят е
управлявал нерегистриран по
надлежният ред за Р България лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № Н 1522 ВХ, тъй като същият бил със служебно
прекратена на 01.12.2019г. регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП.
Обстоятелството, че когато е полицейските служители са предприели извършване на
проверка на автомобила, той е бил спрян, не опровергава факта, че преди
жалбоподателят да спре автомобила, го е управлявал по ул. «Индустриална». Нито в снетите писмени обяснения, нито
в хода на проверката пред полицейските служители е оспорил
обстоятелството, че е управлявал автомобила преди да спре на ул.
„Индустриална“. Съдът кредитира напълно
показанията на свидетелите С.Б.С. и Д.И.Р., тъй като показанията им са конкретни, ясни и
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
възприетото от тях действие на жалбоподателя. Освен това няма данни по делото,
които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези
свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в
нарушение, което не е извършил. Кореспондират със събраните по делото
писмени доказателства.
Съобразно определението по §6 т.18а
от ДР на ЗДвП и §2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства – „Регистрация“ е административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо
идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен
номер. Съгласно чл.4 ал.1 от Наредба №
I-45 собственикът е длъжен да представи
превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване
на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а според
чл.145 ал.2 от ЗДвП приобретателят на регистрирано ППС е длъжен в срок до 1
месец да регистрира придобитото ППС в службата по регистрация по постоянен
адрес. След валидно осъществена промяна на собствеността върху превозното
средство и непредприемане на действия от страна на новия собственик в срок до
един месец да регистрира придобитото превозно средство в съответната служба за
регистрация, същото следва да бъде квалифицирано като моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл. 140 ал. 1
от ЗДвП. Статуса „не регистрирано по надлежния ред моторно превозно средство“ е
пряка последица от неизпълнение в срок на задължението по 145, ал.2
от ЗДвП. Приобретателя на моторно превозно средство, което той не е
регистрирал по реда и в срока по 145, ал.2
от ЗДвП, следва да знае, че това превозно средство не е регистрирано по
надлежния ред и съответно не е снабдено
с административно разрешение да участва в пътното движение. Нерегистрирането на превозното средство по
реда на 145, ал.2 от ЗДвП само по себе
си е пречка, то да бъде управлявано по пътищата, отворени за обществено
ползване.
Съдът
намира, че нарушението е извършено както
от обективна, така и от субективна страна, доколкото за
административните нарушения не се изисква умисъл, достатъчно е да са извършени
по непредпазливост. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя, че деянието е извършено без вина, доколкото жалбоподателят не е
бил надлежно информиран за прекратяване на регистрацията. В случая приложение
намира разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП, съгласно която – служебното
прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не
изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила.
Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на
административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи
да информират собственика за прекратяването на регистрацията. Нито в закона, нито в наредбата е регламентирано задължение на контролните органи да уведомяват собствениците
при служебно прекратяване на регистрация на МПС на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, а само извършват отбелязване в автоматизираната информационна
система, ако в двумесечен срок собственикът не изпълни задължението си да
регистрира МПС.
Всеки
гражданин е длъжен да познава закона, поради което и няма как да се сподели
тезата, че жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на
автомобила му ще бъде прекратена, вследствие на неговото бездействие. Като собственик на процесното МПС жалбоподателят е бил наясно, че
следва да регистрира лекия си автомобил в сектор ПП при ОД на МВР по постоянен адрес и е
съзнавал, че управлява лек автомобил със свидетелство за регистрация, в което е
вписан стария собственик на автомобила, без да го е регистрирал по съответния ред. В случая крайният срок за пререгистрация на
автомобила е бил 30.11.2019г. и очевидно не е бил спазен от новия
собственик, поради което и правилно регистрацията му е била служебно прекратена. Основателен е доводът на процесуалният представител на жалбоподателя, че
доколкото последният
ден от срока е неприсъствен/ 30.11.2019г. събота/,
същият изтича в първият присъствен ден - 02.12.2019г., поради което и контролните органи е следвало да извършват отбелязване в автоматизираната информационна
система на 03.12.2019г., а не на 01.12.2019г. Съдът намира, че
разминаването в датите е несъществено, не рефлектира по отношение осъществяване
на нарушението, тъй като не променя факта, че автомобила към момента на
извършване на проверката /31.01.2020г./ е бил с прекратена регистрация и към
този момент все още не е бил регистриран. Както бе посочени по – горе прекратяването
на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на
административен орган. Служебното прекратяване на
регистрацията на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП няма характера на принудителна
административна мярка, поради което не се издава и заповед за прилагането й,
следователно не е налице и индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно
чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Действително в АУАН и в НП неправилно е
отразена дата на прекратяване на регистрацията 01.12.2020г., вместо
01.12.2019г.. В случая съдът намира, че се касае за техническа грешка, която
сама по себе си не води до незаконосъобразност на НП, тъй като не е съществена
и не нарушава правото на защита на жалбоподателя. От приложените писмени
доказателства безспорно се установява на коя дата контролните органи за
отбелязали в АИС прекратената регистрация на автомобила.
Съдът намира, че в хода на съдебното производство безспорно се установи, че нарушението, за
което е санкциониран жалбоподателя е консумирано виновно от лицето, посочено като нарушител.
Съдът счита, че е налице приложното
поле на визираните в обжалваното НП законови разпоредби. Наказващият орган се
е съобразил с действителната фактическа обстановка. Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и е основание за реализирането на
амнистративно – наказателна отговорност. По делото не съществува спор относно
личността на административно – наказателно отговорното лице, качеството му на
водач на МПС. От обективна страна осъщественото деяние съдържа признаците на
административно нарушение на
транспортното законодателство в частта му за спазване на законоустановения
режим за движение по пътищата в Р България. Административно - наказващият орган
правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна
разпоредба, а именно чл.175 ал.3 предл.1
от ЗДвП. Наложените наказания са в минимално предвидения размер.
Искането на административно - наказващият
орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл.63 ал.5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. В конкретното производство не е
осъществявана защита от юрисконсулт нито под формата на процесуално
представителство, нито като писмена защита.
Предвид
изхода на делото неоснователно се явява и искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №20 – 0869 - 001604/21.05.2020г. на Началника на сектор „ПП“ към
ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП на Д. Х.Д., ЕГН ********** от с.В., са наложени административно наказание "глоба" в
размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца.
Оставя без уважение исканията на ОДМВР – Шумен и на
жалбоподателя за присъждане на разноски
като неоснователни.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: