РЕШЕНИЕ

гр. София, …………. г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІI „Д” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАЯ ДАМЯНОВА

 ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                        Мл. съдия      БИЛЯНА К.

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Биляна К. в. гр. дело № 6867 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 13.02.2018 г., постановено по гр.д. № 7549/2015 г. на СРС, ГО, 67 с-в, са частично уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като е признато за установено по отношение "Т.С." ЕАД, че ответницата М.Г.К. дължи на ищцовото дуржество следните суми: сумата от 443, 32 лева представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.06.2012 г. – 30.04.2014 г., ведно със законната лихва считано от 31.07.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 6, 12 лв. представляваща стойността на дяловото разпределение за периода 01.06.2012 г. до 30.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 31.07.2015 г. до изплащане на вземането и 0,93 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане на последната сума за периода 31.07.2012 г. до 15.07.2015 г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. “****************, жилищна сграда ********, магазин 1 Б и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 45923/2015 г. по описа на СРС, 67 с-в. С решението са отхвърлени исковете за цена на доставена топлинна енергия за разликата над 443,32 лв. до 762,14 лева, както и за сумата 176,25 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2012 г. до 15.07.2015 г.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца "Т.С." ЕАД, в която са изложени съображения за неправилност на решението и нарушение на материалния закон. Поддържа се, че СРС не е взел предвид разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия на ищеца. Твърди, че съдебно-счетоводната експертиза е дала вярно заключение. Излагат се доводи, че неправилно съдът приел, че ответникът не дължи лихва за забава, тъй като съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия , а в чл. 32, ал. 1 е определен срока от който купувачите са длъжни да плащат месечните суми, а именно 30 – дневен след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което с изтичането на последния ден от месеца ответниците са изпаднали в забава. Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване изцяло на предявените искове.

Ответникът по жалбата М.Г.К. оспорва същата като неоснователна по подробно изложени съображения, основаващи се на липсата на сключен договор между страните, съгласно изискванията на ЗЕ, поради което и липса на обвързаност на ответника с Общите условия на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Настоящият състав намира, че доводи на въззивника по отношение на приложението на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Общите условия са неотносими към предмета на спора.

Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, въвеждаща писмена форма за действителност на договорното правоотношение между топлопреносно предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди, в настоящя случай липсва писмен договор между ищцовото дружество и ответника, поради което последният не е обвързан от Общите условия за продажба на топлинна енергия. Предмет на настоящото произовдство са вземания произтичащи от неоснователно разместване на блага между ищеца и ответника.

В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при пълно и главно доказване на обедняването му до размера и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

Имуществените облаги се изразяват в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане /решение № 587/01.11.2010 г. по гр.д. № 941/2009 г. на ВКС, ГО, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът си е спестил разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот, на който е собственик /последното обстоятелство не се оспорва, напротив налице е изрично признание от ответното дружество в съдебно заседание, проведено на 07.06.2016 г./.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката. В хипотезите на договор за търговска продажба на топлинна енергия за битови нужди същият се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), т.е. писмена форма не е предвидена, а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 от ЗЕ.

Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ /в действаща редакция – изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятия и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Предвидената писмена форма е такава за действителност на правоотношението. Ползването на топлинна енергия от ответника при липса на сключен договор в изискуемата от закона писмена форма за валидност и незаплащането на нейната стойност обуславя извод, че е налице имуществено разместване, по силата на което потребителят се е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за доставената услуга.

От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че през исковия период процесният имот е топлоснабден, а стойността на доставената топлинна енергия е в размер от 886,63 лв, като именно за половината от посочената сума е осъдена ответницата. Неостносими са оплакванията във въззивната жалба по отношение на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, доколкото по делото такава не е допускана, респ. приемана. Съобразно изложеното неоснователни са оплакванията на въззивника по отношение на уважения от съда размер за главницата по предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, доколкото ищецът не е доказал по голям размер до който да се е обеднил, а заключението на вещото лице по приетата СТЕ на основание чл. 202 ГПК се възприема и от настоящия съдебен състав като пълно, обективно и компетентно изготвено.

По отношение на вземането за законна мораторна лихва за забава:

При вземания, произтичащи от неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата, но не е обвързано със срок. С оглед на това и на основание чл. 69, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Ето защо вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при липса на определен срок и на основание чл. 84, ал.2 ЗЗД настъпва след покана на кредитора. Ищецът не установил да е изпратил покана по смисъла на посочената законова разпоредба, с която да е поставил в забава ответницата за процесните суми, поради което изводите на СРС по отношение неоснователността на иска са законосъобразни. Неотносими към настоящия правен спор са доводите на въззивника свързани  дължимостта на лихвата за забава в срок определен от Общите условия на ищеца, доколкото, както беше посочено, ответницата не е била обвързана от тези условия, поради липсата на писмен догвор с ищцовото дружество и с оглед обстоятелството, че предмет на производството е взимане произтичащо от неоснователно обогатяване.

С оглед обстоятелството, че правните изводи на настоящата съдебна инстанция напълно съответстват на изводите на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 273 ГПК, право на разноски има въззиваемата, последната не направила искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

С оглед цената на иска, и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.02.2018 г., постановено по гр.д. № 7549/2015 г. на СРС, ГО, 67 с-в.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:  1.                                  2.